Р Е Ш Е Н И Е
№ VIII-923 29.05.2015г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на дванадесети май две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина
Кърпичева-Цинцарска
секретар С.Д.
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
гр. дело № 7710 по описа на БРС за 2014г.
Производството
е образувано по повод искова молба от К.Г.В., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. Ш 24, ет. 1, адв. Р.Ц. срещу „Т.Д.Б” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н.Б”
АД. Твърди се, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено на
основание чл. 327, ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда. Твърди се, че ответникът дължи на ищеца
неизплатени суми съгласно КТ. В съдебно
заседание на 12.05.2015г. е прието изменение на предявените искове, като се
претендират следните суми:
1. Да осъдите "Т.Д.Б" ООД ЕИК: * да заплати
на К.Г.В., ЕГН: **********, на основание чл. 224 ал. 1
от КТ - обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2014 год. за 18 работни дни, в размер
на 1 431,54 лв., ведно със законна лихва върху сумата от 03.11.2014 год. до
окончателното и изплащане и лихва за забава от 23.06.22014 год. до 02.11.2014
год. в размер на 53,05 лв.
2. Да
осъдите "Т.Д.Б" ООД ЕИК: * да заплати на К.Г.В., ЕГН: **********, на основание чл. 221 ал. 1 от КТ - обезщетение в размер на едно БТВ, дължимо за
неспазен срок на предизвестие при прекратено трудово правоотношение на
основание чл. 327 ал. 1 т.2 от КТ в размер на 1 590,60 лв., ведно със законна
лихва върху сумата от 03.11.2014 год. до
окончателното и изплащане и дължимата лихва за забава от
23.06.22014 год. до 02.11.2014 год. в размер на 58.94 лв.
3, Да осъдите "Т.Д.Б" ООД ЕИК: * да заплати
на К.Г.В., ЕГН: **********, на основание чл. 226 ал. 3
от КТ - обезщетение в
размер на БТВ, дължимо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение -
23.06.2014 год. до 01.08.2014 год., когато ми бе предоставена от работодателя
трудовата ми книжка, в размер на 2 306,37 лв., ведно със законна лихва върху сумата от 03.11.2014 год. до окончателното и изплащане и дължимата лихва за забава върху сумата от 01.08.2014
год. до 02.11.2014 год. в размер на 60,39 лв.
4. Да осъдите "Т.Д.Б" ООД ЕИК: * да заплати
на К.Г.В., ЕГН: ********** -обезщетение в размер на 700 лв., дължимо съгласно чл. 75 ал. 9 от
КТД 2013-2014 год., представляващо допълнително трудово възнаграждение при ползван платен
годишен отпуск за 2013 год., ведно със законна лихва върху сумата от 03.11.2014 год. до окончателното и изплащане и дължимата
лихва за забава от 01.01.2014 год. до 02.11.2014 год. в размер на 55,53 лв.
5. Да осъдите "Т.Д.Б" ООД ЕИК: * да заплати
на К.Г.В., ЕГН: **********, всички съдебно - деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение, направени по настоящето производство.
По
делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, като се оспорват
предявените претенции. Ответникът твърди, че не са били налице предпоставките
на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда за прекратяване на трудовия договор
на работника. С оглед дадени на работодателя предписания от Инспекцията по
труда, работодателят е посочил това основание за прекратяване на трудовия
договор на работника. Твърди се, че обстоятелството, че работникът е прекратил
трудовото правоотношение без предизвестие, без да е налице основанието на чл.
327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, не му дава право да претендира
обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като се стига до злоупотреба с
право. Твърди се, че неоснователно се претендира обезщетение за неползван
отпуск. Твърди се, че липсва задържане на трудовата книжка на работника, поради
което неоснователно се претендира обезщетение по чл. 226, ал. 3 от КТ.
Работодателят счита за неоснователен и иска за заплащане на допълнително
трудово възнаграждение съгласно колективен трудов договор, като твърди, че не
му е известно да има такова уговорено възнаграждение, както и че не се доказва,
че работникът се ползва от разпоредбите на такъв КТД. Оспорват се акцесорните
искове за лихви за забава по отношение на предявените главни искове.
Предявени са два насрещни иска, а именно за осъждането на К.Г.В., с ЕГН ********** да заплати на „Т.Д.Б” ООД, ЕИК ********* сумата от 1 475,60 лева, представляващ обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, а именно такова за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор от работника. Твърди се, че работникът е прекратил трудовия си договор на основание чл. чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, без да са били налице предпоставките на посоченото основание. С оглед на което и работникът е избегнал предизвестяването на работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение, като такова е следвало да има. Предвид на което и работодателят счита, че му се дължи обезщетение за такова неспазено предизвестие.
Освен
това се твърди, че между работодателя и работника е налице сключен неформален
договор за квалификация на работника за сметка на работодателя. Твърди се, че
съгласно уговореното между страните по същия, при прекратяване на въпросния
договор, работникът следва да заплати на работодателя разходите, които са
направени за неговата квалификация. С оглед на което се иска осъждането на
ищеца да заплати на ответника сумата от 5 794,76 лева, представляваща
направени от работодателя разходи за квалификация на работника, които по пера
са както следва: курс за издаване на документ за правоспособност за превоз на
опасни товари-АДР-228 лева; курс за професионална правоспособност по
безразрушаващи методи-RT-първо
и второ ниво-2 188,80 лева; курс за професионална правоспособност по
безразрушаващи методи-PT-първо
и второ ниво-576 лева; сертификат от ТЮФ Рейнланд България по метод RT и PT-1 608 лева; издаване на
сертификат от ТЮФ Рейнланд България по метод PT на чужд език-86,40 лева ; курс за придобиване на
правоспособност за работа с ИЙЛ-100 лева и командировъчни, дневни, квартирни
във връзка с проведените курсове-1 007,56 лева.
По делото е постъпил писмен отговор по насрещните претенции, в който същите се оспорват като недопустими и неоснователни. Твърди се, че при прекратяване на трудовия договор на работника е била налице хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, следователно на работодателя не се дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. Твърди се, че неоснователно се претендира възстановяване от работника на средства, платени от работодателя за неговата квалификация, тъй като задължение на работодателя е да осигурява условия за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците и служителите.
След запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:
Съдът
намира за безспорно доказано по делото, че страните са били в трудово
правоотношение, което е прекратено на 23.06.2014г., след получено от ответника
и работодател заявление от работника и ищец с правно основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 от Кодекса на труда. На лист 7 от делото е налично въпросното заявление до
работодателя, надлежно входирано в деловодството на ответника, което безспорно
установява стигането до знанието на работодателя, че работникът прекратява
трудовия си договор на посоченото основание, а именно поради неизплатено
трудово възнаграждение за м. май 2014г., неплащане на осигурителни и здравни
вноски за м. май 2014г. и неплащане на допълнително трудово възнаграждение,
уговорено по чл. 75, ал. 9 от действащ колективен трудов договор. Твърдението
на работодателя, че е прекратил трудовия договор на работника на посочено
основание, а именно чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, само поради
факта, че му е извършена проверка от Инспекцията по труда, в резултат на която са
му са дадени предписания в тази насока, е правно ирелевантно. Това е така,
защото до прекратяване на трудовите правоотношения между страните, се е
стигнало посредством изразената от работника воля в тази насока, обективирана в
заявлението с вх. номер 156/23.06.2014г., което стигнало до знанието на работодателя
на въпросната дата. С по-късно издадената от работодателя заповед номер
007-П/30.07.2014г., в която е вписано, че се прекратява трудовото правоотношение
на работника по причини за това, дадените от Инспекцията по труда предписания, само
се оформя документално въпросното прекратяване на трудовия договор, който вече
прекратен с изявлението на работника до работодателя. Неоснователно е твърдението
на работодателя, че не са били налице предпоставките по закона, за да може
работникът да направи законно волеизлявление за прекратяване на трудовите
правоотношения на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Видно от
цитираната разпоредба, работникът или служителят може да прекрати трудовия
договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на
трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекс на труда или по
общественото осигуряване. От изготвеното по делото основно заключение по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза и от заявеното от експерта в
проведеното на 19.03.2015г. съдебно заседание, съдът установява, че
действително е налице забавяне в плащането на работната заплата на ищеца за м.
май 2014г. Експертизата е установила, че плащането на същата е станало на
25.06.2014г. Видно от приложеното по делото трудово досие на ищеца, по силата
на допълнително споразумение номер 21 от 01.03.2005г. към трудовия договор
между страните, същите са уговорили, че плащането на трудовото възнаграждение
на работника се изплаща ежемесечно, на едно плащане. Така с т. 7 на цитираното
споразумение се е изменило по-рано уговореното от същите с трудовия договор, че
заплата се изплаща ежемесечно на две равни плащания пред петнадесет дни. С
оглед цитираното съдържание на споразумение номер 21 от 01.03.2005г. към
трудовия договор между страните, съдът приема, че на работника се дължи плащане
на заплатата в края на текущия месец, в който е престиран труд. Представената
по делото заповед номер 13/22.02.2014г. /лист 115 от делото/ на представляващия
ответното дружество, не променя становището на съда, кога се дължи заплатата на
ищеца, тъй като същата нарушава разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ, която
предвижда забрана за едностранна промяна на трудовото правоотношение. Сключвайки
трудов договор, работодателят и работникът уговарят в същия основните клаузи на
същия, изброени в чл. 66 от КТ, сред които е и начина на изплащане на трудовото
възнаграждение. Изменението на тази клауза от трудовия договор следва да бъде
по взаимно изразено от страните писмено съгласие. По делото няма твърдения и
доказателства, страните да са постигнали съгласие, че плащането на трудовото
възнаграждение на работника ще става до 25-то число на месеца, следващ месеца
на полагане на труд, в какъвто смисъл е заповед номер 13/22.02.2014г. /лист 115
от делото/, следователно между страните е действаща уговорената клауза с
допълнително споразумение номер 21 от 01.03.2005г., съгласно която, плащането
на трудовото възнаграждение на работника, става ежемесечно, на едно плащане. Следователно
заплатата на ищеца за м. май 2014г. е следвало да бъде платена до 31.05.2014г.
Както вече беше споменато, работодателят е платил същата на 25.06.2014г.,
следователно безспорно към датата на входиране на заявлението на работника, че
прекратява трудовия си договор поради неплащане на въпросната заплата, а именно
към, 23.06.2014г., е имало такава забава. С оглед на което и безспорно е налице
хипотезата на забавено плащане на заплатата на ищеца за м. май 2014г. и са били
налице предпоставките на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, същият да
прекрати трудовия ди договор на 23.06.2014г.
С оглед така приетата за доказана фактическа обстановка, по конкретно предявените искове съдът намира следното:
-по предявените от К.Г.В., с ЕГН **********
претенции за неизплатено допълнително трудово възнаграждение и лихва за забава
върху същото, които са с правно основание чл. 59 от Кодекса на труда във вр. чл. 75 ал. 9 от КТД
2013-2014 год. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Видно от изложеното в исковата молба, ищецът твърди, че е член на Синдикат на българските нефтохимици ”Лукойл” и като такъв се ползва от уговореното в действащия през 2013г.-2014г. колективен трудов договор и по-конкретно от уговореното в чл. 75, ал. 9 от същия. Съгласно цитираната разпоредба на КТД, за работещите при ответника, които са членове на синдиката, се предвижда изплащането на еднократно допълнително трудово възнаграждение от 700 лева, когато са ползвали платения си отпуск за 2013г. Ищецът твърди, че е ползвал отпуск за 2013г., като не му е платено такова възнаграждение.
Съдът намира предявената претенция за допустима и основателна. На лист 44 от делото е представено писмено доказателство, че ищецът е член на въпросния синдикат. На лист 63-78 от делото е представен подписан от работодателя и синдиката колективен трудов договор, действащ за 2013г., като с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Кодекса на труда и доказания факт, че ищецът е член на синдиката, подписал договора, същият има право на предвиденото в чл. 75, ал. 9 на този колективен трудов договор допълнително възнаграждение. Видно от раздела, в който се намира цитираната разпоредба, работодателят и синдиката са предвидили като социална придобивка за работниците това допълнително възнаграждение при условия, че работниците ползват полагащия им се отпуск за 2013г. Следва да се отбележи, че текстово в цитираната разпоредба на КТД е допусната техническа грешка, като вместо ползване на отпуск за 2013г. се написано отпуск за 2011г. Съдът приема, че се касае за допусната техническа грешка поради констатираното от вещото лице, че преди 2013г, не е имало изобщо подписан друг КТД, следователно няма логика, с този от 2013г. да се уреждат отношения за 2011г. От извършената по делото допълнителна икономическа експертиза се установи, че през 2013г. е имало изплащания на работници на така уговореното допълнително, но такова плащане няма в полза на ищеца. Пак от експертизата става ясно, че ищецът е ползвал изцяло всички полагащи му се дни отпуск за 2013г., следователно същият отговаря на изискванията за получаване на въпросната социална придобивка по КТД. Пак по данни на експерта, получени от работодателя, единственото изискване за изплащане на допълнителното възнаграждение по чл. 75, ал. 9 от КТД е използването изцяло или по-голямата част от полагащите се на работника дни отпуска за 2013г. Както вече беше споменато, ищецът отговаря на това поставено изискване, поради което и неоснователно същото не му е било заплатено от работодателя. Издаденото от ответника разпореждане от 15.10.2013г., с което да се преустановят плащанията на въпросното възнаграждение, за което разпореждане съобщава вещото лице в допълнителното си заключение, не освобождава работодателя от изпълнение това задължение по КТД, след като КТД е подписан от работодателя и няма последваща промяна на клаузите по договореното.
По отношение на претенцията на заплащане на мораторна лихва върху търсеното допълнително възнаграждение, съдът намира, че същата е частично основателна. Видно от КТД, в същия няма уговорено, кога е дължимо уговореното допълнително възнаграждение по чл. 75, ал. 9 по КТД, следователно, за да изпадне в забава работодателя по отношение на това плащане следвало да има покана от работника същото да му бъде заплатено, каквото е изискването на чл. 84, ал.2 от Закона за задълженията и договорите. Видно е, че ищецът е посочил за начален момент на претендираната от него мораторна лихва-01.01.2014г., но няма доказателства от тази дата работодателят да е в забава, защото не се установи падеж на въпросното задължение преди въпросната дата. Следователно същото се дължи от датата на поканата за неговото плащане, каквато съдът намира, че е направена от ответника с депозиране на неговото заявление за прекратяване на трудовия договор. От съдържанието на заявлението, което е получено от работодателя на 23.06.2014г. е видно, че работникът е поискал незабавно плащане на въпросното допълнително възнаграждение. Следователно за периода от 24.06.2014г. работодателят е в забава по отношение на това плащане. По делото няма твърдения и доказателства същото да е изплатено до датата на завеждане на исковата молба, следователно за периода 24.06.2014г.-02.11.2014г. основателно се претендира мораторна лихва до размера от 25,74 лева, в който размер е основателен иска.
-по предявените от К.Г.В., с ЕГН **********
претенции за неизплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ и лихва за забава върху същото с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Така предявената главна претенция е допустима и основателна. От изготвената съдебно-икономическа експертиза се установи, че към датата на прекратяване на трудовия договор на ищеца, същият е имал право на 18 работни дни платен годишен отпуск, които същият не е ползвал. Предвид на невъзможността този отпуск да се ползва, с оглед прекратените правоотношения между страните, работникът има право на парично обезщетение за неползваните дни отпуск, които вещото лице е изчислило съобразно закона на сумата от 1 431,54 лева. Искът по чл. 224, ал. 1 от КТ е предявен в този размер, поради което и като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Предявена
е акцесорна претенция за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението по
чл. 224, ал. 1 от КТ
от 23.06.2014 год. до 02.11.2014 год. в размер на 53,05 лв. Видно е, че ищецът
твърди, че работодателят е в забава по отношение на това си задължение от
датата на прекратяване на трудовия договор на работника. Предявената претенция
е основателна и следва да бъде уважена. За да бъде вземането изискуемо работодателят следва да бъде
поканен да плати обезщетението за неползван платен годишен отпуск, като видно
от самото заявление за прекратяване на трудовия договор, със същото, работникът
е поканил работодателя да му плати това обезщетение. От датата на получаване на
въпросното заявление-23.06.2014г., ответникът е в забава по отношение на това
си задължение, като няма доказателства да го е платил до датата на предявяване
на исковата молба. Следователно за посочения период се дължи лихва за забава,
която е изчислена от вещото лице на 53,05 лв., в който размер се претендира от ищеца и
следва да му бъде присъдена.
-по предявените от К.Г.В., с ЕГН **********
претенции за неизплатено обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ
и лихва за забава върху същото с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно
цитираната разпоредба, при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3
и 3а работодателят му дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение. Както вече беше споменато по-горе съдът приема,
че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено именно по реда на чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ, без отправено предизвестие, следователно на ищцата се дължи
обезщетение на посоченото основание, тъй като са налице предпоставките за това,
предвидени в закона.
Основателно е искането за присъждане
на мораторна лихва за дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ.
За да бъде вземането изискуемо работодателят следва да бъде поканен да плати въпросното
обезщетение. Тази покана е направена от ищеца със заявление му за прекратяване
на трудовия договор. От датата на получаване на въпросното
заявление-23.06.2014г., ответникът е в забава по отношение на това си
задължение, като няма доказателства да го е платил до датата на предявяване на
исковата молба-02.11.2014г. Следователно за посочения период 23.06.22014 год. до
02.11.2014 год. се дължи лихва за забава, която е изчислена от
вещото лице на 58.94
лв., в който размер се претендира от ищеца и следва да му бъде присъдена.
-по предявените от К.Г.В., с ЕГН **********
претенции за неизплатено обезщетение по чл. 226 ал. 3, във
вр. ал. 2 от КТ и лихва за забава върху същото с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Видно от изложеното от работника, работодателят е задържал трудовата му книжка за периода 23.06.2014 год.-датата на прекратяване на трудовия договор до 01.08.2014 год., когато му бе предоставена от работодателя. С оглед на което се претендира обезщетение в размер на 2 306,37 лв. Видно от отговора на исковата молба, ответникът не оспорва факта, че трудовата книжка, е предадена на ищеца при връчването му на заповед номер 007-П/30.07.2014г. на 01.08.2014г. Ответникът твърди, че няма забавяне във връщането на трудовата книжка на работника, защото трудовото му правоотношение е прекратено с връчване на въпросната заповед.
Съгласно разпоредбите на чл.
226 ал. 3, във вр. ал. 2 от КТ, работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите,
които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след
като трудовото правоотношение е било прекратено. Обезщетението обхваща всички
вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените.
Обезщетението за незаконно задържане на трудовата книжка на работника е в
размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на
трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или
служителя.
Съдът намира,
че събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност установяват, че за
периода 23.06.2014 год.-датата на прекратяване на трудовия
договор до 01.08.2014 год. трудовата книжка на ищеца е била при
ответника. Съдът вече е изложил мотиви относно това, как и по какъв начин е
прекратен трудовия договор между страните. В тази връзка е неоснователно
твърдението на ответника, че трудовия договор е прекратен с връчване на
неговата заповед за това на работника. Самият работодател признава, че
трудовата книжка е получена от работника на 01.08.2014г., следователно от
прекратяване на трудовия договор-23.06.2014г. работодателят задържа този
документ на работника незаконно. Становището на съда се базира на
задължителната съдебна практика, обективирана в решение номер Решение № 444 от
15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 827/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Албена Бонева. Съобразно постановеното в това решение, моментът на
прекратяването на трудовото правоотношение, съответно на предоставянето на
трудовата книжка за оформянето й, съвпада с този на връщането й, което е
задължение на работодателя и не е нужно да е поискана или потърсена от
работника или служителя. В случаите, когато това не може да бъде сторено,
защото работникът или служителят не се е явил лично при прекратяване на
трудовото правоотношение или при предоставяне на трудовата книжка за оформянето
й, работодателят е длъжен да го покани, защото задължението е носимо, а не
търсимо. Само тогава, при неявяване на работника или служителя лично или чрез
писмено посочено от него друго лице, задържането на трудовата книжка у
работодателя не е незаконно. В настоящия казус се установи, че работникът е
присъствал на прекратяването на договора, тъй като лично е депозирал заявление
в този смисъл и следователно е следвало да получи трудовата книжка. Твърденията
на св. Тодорова, която е главен счетоводител при ответника, че към датата на
подаване на заявлението от работника, че прекратява трудовия договор,
управителят на дружеството е отсъствал е правно ирелевантно, тъй като
работодателят следва да организира така своята дейност, че да е в състояние да
изпълнява всички свои задължения като такъв, в това число и задължението да
предаде на работника трудовата му книжка. Следователно претенцията на ищеца по чл. 226 ал. 3, във вр. ал.
2 от КТ е основателна на посоченото основание. Същата е основателна и по
размер. Вещото лице е изчислило, че задържането на трудовата книжка на ищеца е
за 29 работни дни, като с оглед среднодневното му дължимо възнаграждение, обезщетението
възлиза като сума на 2 306,37 лева. В този размер обезщетението се претендира
от ищеца и следва да му бъде присъдено.
По отношение на
предявената претенция за мораторна лихва, същата е допустима, но частично
основателна. Постановеното от закона, че правото на обезщетение по чл. 226, ал.
3, във вр. ал. 2 от КТ възниква при прекратяване на трудовия договор и
невръщане на трудовата книжка касае възникване на правото на работника да търси
въпросното обезщетение. За да изпадне обаче в забава работодателя по отношение
на плащането на това обезщетение, следва да бъде поканен от работника да го
плати. По делото на лист 8 и 9 са представени писмени доказателства за покана
от работника до работодателя, получена от последния на 11.08.2014г., с която е
поискано плащане на това обезщетение в 14-дневен срок от получаването на
поканата. Следователно едва от 26.08.2014г. ответникът е в забава по отношение
на това си задължение. Видно е, че ищецът претендира лихва за забава по
отношение на обезщетението по чл. 226 ал. 3, във вр. ал. 2 от КТ за периода 01.08.2014 год.-02.11.2014г. От посочения период ответникът е в забава
от 26.08.2014г. до 02.11.2014г., като се дължи мораторна лихва в размер на
законната в размер на 44,34 лева, в който размер е основателна претенцията. Следва
да бъде отхвърлена претенцията за мораторна лихва за периода 01.08.2014г.-25.08.2015г.
и за размера над 44,34 лева до претендираната от 60,39 лева.
-по предявения от „Т.Д.Б” ООД, ЕИК
********* насрещен иск срещу К.Г.В., с ЕГН ********** за неизплатено обезщетение
по чл. 220, ал. 1 от КТ, а именно такова за неспазено предизвестие за
прекратяване на трудовия договор от работника.
Така предявената претенция е допустима, но неоснователна. Съгласно цитираната разпоредба, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Както вече беше споменато по-горе, в хипотезата на прекратяване на трудовия договор от работника, същият изобщо не дължи предизвестие на работодателя, така че няма как да му дължи и обезщетение за неспазването на такова.
-по предявения от „Т.Д.Б” ООД, ЕИК *********
насрещен иск срещу К.Г.В., с ЕГН ********** за дължима от
работника сума за платена му от работодателя квалификация
Така предявената претенция е допустима, но неоснователна. Работодателят е конкретизирал така предявения от него иск, като е посочил, че между страните е сключен изричен договор, уреждащ въпросната квалификация на работника, плащането на същата от работодателя и връщане на така платеното от работника при прекратяване на договора. По делото не се събраха никакви доказателства установяващи твърденията на ищеца по насрещния иск, че има постигнати такива договорки между него и ответника, следователно неоснователно се претендират направените от работодателя разходи за квалификация на работника.
-относно разноските по делото
Предвид
основателността главните искове и на част от акцесорните искове и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на част от направените по делото разноски в размер на 2 819,19 лева,
съгласно представения списък на разноските. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
адвоката на ищеца. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед
цената на предявените обективно съединени искове, съдът намира, че минималното
възнаграждение по ЗА възлиза на 642 лева, а платения за адвоката хонорар е в
размер на 2 650 лева. Съдът обаче намира, че делото се отличава с
фактическа и правна сложност, както с оглед осемте предявени обективно
съединени иска, така и с оглед разгледаните два насрещни иска. Следователно неоснователно
се твърди прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца.
Предвид основателността само на част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на съответни разноски, съобразно списъка на разноски в размер на 5,37 лева.
След компенсиране на взаимно дължащите се разноски е видно, че ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 2 813,82 лева.
Предвид на това, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при предявяване на исковете си, които имат характер на трудов спор и с оглед основателността исковете съобразно уважените размери, държавната такса следва да бъде внесена от ответника, която за осемте иска възлиза на в размер на 463,13 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.Д.Б” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н.Б” АД да заплати на К.Г.В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Ш 24, ет. 1, адв. Р.Ц. сумата от 1 431,54 /хиляда четиристотин тридесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ лева, представляваща дължимо обезщетение за 18 дни неползван отпуск за 2014г., ведно със законна лихва върху сумата от 03.11.2014г. до окончателното и изплащане и сумата от 53,05 /петдесет и три лева и пет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху това обезщетение за периода 23.06.2014г.-02.11.2014г.
ОСЪЖДА „Т.Д.Б” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н.Б” АД да заплати на К.Г.В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Ш 24, ет. 1, адв. Р.Ц. сумата от 1 590,60 /хиляда петстотин и деветдесет лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда, ведно със законна лихва върху сумата от 03.11.2014г. до окончателното и изплащане и сумата от 58,94 /петдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху това обезщетение за периода 23.06.2014г.-02.11.2014г.
ОСЪЖДА „Т.Д.Б” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н.Б” АД да
заплати на К.Г.В., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Ш 24, ет. 1, адв. Р.Ц. сумата от 2 306,37 /две хиляди триста и шест лева и тридесет
и седем стотинки/ лева, представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 3 във вр.
ал. 2 от Кодекса на труда за задържана трудова книжка за периода 23.06.2014г.-01.08.2014г.,
ведно със законна лихва върху сумата от 03.11.2014г. до окончателното и изплащане и сумата от 44,34 /четиридесет и четири лева и тридесет и
четири стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху това
обезщетение за периода 26.08.2014г. до 02.11.2014г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за периода
01.08.2014г.-25.08.2014г. и за размера над 44,34 лева до
претендираната от 60,39 лева.
ОСЪЖДА „Т.Д.Б” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената
площадка на „Л.Н.Б” АД да заплати на К.Г.В.,
с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Ш 24, ет. 1, адв. Р.Ц. сумата от 700 /седемстотин/
лева, представляваща
допълнително трудово възнаграждение при ползван платен
годишен отпуск за 2013 год., дължимо съгласно чл. 75 ал. 9 от колективен трудов договор
2013-2014 год., ведно със законна лихва върху сумата от 03.11.2014г. до окончателното и изплащане и сумата от 25,74
/двадесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща мораторна
лихва върху това възнаграждение за
периода 24.06.2014г.-02.11.2014г.., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за периода 01.01.2014г.-23.06.2014г. и за размера над 25,74 лева до претендирания от 55,53 лева
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Д.Б” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н.Б” АД насрещен иск срещу К.Г.В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Ш 24, ет. 1, адв. Р.Ц. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 475,60 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда, ведно с лихва за забава от 11.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Д.Б” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н.Б” АД насрещен иск срещу К.Г.В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Ш 24, ет. 1, адв. Р.Ц. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 794,76 лева, представляваща направени от работодателя разходи за квалификация на работника съгласно сключен неформален договор за квалификация на работника, която сума по пера е както следва: курс за издаване на документ за правоспособност за превоз на опасни товари-АДР-228 лева; курс за професионална правоспособност по безразрушаващи методи-RT-първо и второ ниво-2 188,80 лева; курс за професионална правоспособност по безразрушаващи методи-PT-първо и второ ниво-576 лева; сертификат от ТЮФ Рейнланд България по метод RT и PT-1 608 лева; издаване на сертификат от ТЮФ Рейнланд България по метод PT на чужд език-86,40 лева ; курс за придобиване на правоспособност за работа с ИЙЛ-100 лева и командировъчни, дневни, квартирни във връзка с проведените курсове-1 007,56 лева, ведно с лихва за забава от 11.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Т.Д.Б” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н.Б” АД да заплати на К.Г.В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Ш 24, ет. 1, адв. Р.Ц. сумата от 2 813,82 /две хиляди осемстотин и тринадесет лева и осемдесет и две стотинки/ лева, представляваща направените по делото разноски след компенсиране на взаимно дължимите разноски между страните.
ОСЪЖДА „Т.Д.Б” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н.Б” АД да
заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса по предявените и
уважени искове в размер на 463,13 /четиристотин
шестдесет и три лева и тринадесет стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. Кърпичева-Цинцарска
Вярно с оригинала!
С. Добрева