Р Е Ш
Е Н И Е
№
10
04.01.2016 година, град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично
заседание на първи декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева,като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3195 по описа на съда за 2014 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „АНМ-М. и Ко” ООД срещу „Б.” ЕООД. Ищецът
твърди, че с ответника сключил два договора за изработка от ... г. и от ... г.,
касаещи един и същи обект, собственост на ответника – а. и т. ц. и жилищна
кооперация на ул. „П.” № ... С първия договор за изработка от ... г. му било
възложено да изработи и монтира алуминиева дограма с конкретни параметри за
площ, цвят, профил и други срещу възнаграждение в размер на 55 600 лв.,
който твърди да е изпълнен в определения срок. С втория договор за изработка от
... г. му било възложено изработка и монтаж на алуминиева фасадна конструкция с
конкретни параметри за площ, цвят, профил и други срещу възнаграждение в размер
на 73 354 лв., като било уговорено поетапно изграждане на покривната
конструкция в зависимост от техническата и фактическа готовност на възложителя
с оглед техническите етапи на строителство и съответните актувания съобразени
със строителните книжа и характеристики на сградата, както и в зависимост от
метеорологичните условия и възможността за изграждане на скеле. Този договор
твърди да е изпълнен до ... г. Цялата възложена работа била предадена при
уговорените условия за цвят, вид и качество. Първоначално ответникът изпълнявал
своите задължения за плащане на цената, след което спрял плащанията и започнал
да се укрива, като останали незаплатени сумите по издадени от ищеца фактура № .../...
г. на стойност 5604,68 лв. по договора за изработка от ... г. и по фактура № .../...
г. на стойност 5016,18 лв. по договора за изработка от ... г. Претендира и
обезщетение за забава за периода от ... г. до ... г. в размер на 254,27 лв.
върху вземането по фактура № .../... г. на стойност 5604,68 лв. и за
обезщетение за забава за периода от ... г. до ... г. в размер на 227,58 лв.
върху вземането по фактура № .../... г. на стойност 5016,18 лв., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на исковата молба. Моли съдът да
осъди ответника да му заплати претендираните суми.
Правното
основание на предявените от ищеца осъдителни искове е чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
депозиран в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът „Б.” ЕООД оспорва
предявените искове. Твърди, че не оспорва наличието на двата сключени договора
за изработка от ... г. и от ... г. Счита, че договорът от ... г. не бил
изпълнен в договорения обем, срок и качество, за което многократно бил канен
ищецът да отстрани недостатъците. При условията на евентуалност прави
възражения за съдебно прихващане със сумата общо от 5420 лв., която ищецът му
дължал по договора от ... г. за стойността на недовършените и некачествено
изпълнени работи както следва: сумата от 3000 лв. – обща стойност на шест
комплекта дръжки за врати, всеки с единична цена от 500 лв.; сумата от 1000 лв.
– обща стойност за демонтаж на счупени стъкла, доставка и монтаж на нови в м. №
... на партерен етаж и на м. № ... и м. № ... на първи надпартерен етаж; сумата
от 1420 лв. – неустойка за забава съгласно т.14 от договора от ... г. за
периода от ... г. до ... г. По отношение на договора от ... г. посочва, че
ищецът изпълнил в срок само първия етап и бил забава по отношение на останалите
етапи /до пети включително/ и цялостното завършване на обекта. Наред със
забавата твърди наличието на некачествено изпълнение на възложената работа,
поради което не бил завършен и предаден обекта. Твърди да е отправял покани до
ищеца за отстраняване на недостатъците, да заплати неустойката за забава и
представи банкова гаранция. Тъй като плащанията по договора били поставени в
зависимост от изпълнението на няколко условия: да са изпълнени съответните етапи,
да е приета работата от ответника и да е открита банкова гаранция от ищеца,
които не били налице и затова не дължал плащане по договора от ... г. В срока
за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е предявил срещу ищеца насрещни искове за
сумата от 8967 лв., представляваща частична претенция от обща претенция в
размер на 42 178.54 лв. за дължима неустойка за забава за пълно
неизпълнение по чл. 17 от договора за изработка от ... г. за периода от ... г. до ... г.
включително.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По исковете по чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
По двата ищецът следва да докаже
точно и в срок изпълнение на възложената работа по двата договора за изработка,
размерът на възнагражденията за работата, както и нейното приемане от ответника
или неоснователното отказване за приемането й, а при доказване на тези факти,
ответникът следва да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на
възнагражденията.
От представения по делото договор
от ...г. се установява, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по силата на което ответникът е възложил, а ищецът се е съгласил
да изработи и монтира алуминиева дограма с цвят ... и т. по
приложена спецификация, автоматична врата и изработка и монтаж на фасада север
запад, под наклон. Уговорено е общо възнаграждение в размер на 55 600 лева
с ДДС. Уговорено е плащането да се извърши на два транша- 26000 авансово и
доплащане поетапно след подписването на приемо- предавателен протокол, след
монтаж на продукцията на обекта.
Страните не са подписали протоколи
във връзка с извършването на възложената работа. Поради което следва да се
прецени дали ответникът неоснователно не е приел изпълнението. За целта е
приета СТЕ, която съдът кредитира. В нея в. л. след оглед на място констатират,
че всички договорени СМР по договора са изпълнени. Уточняват обаче, че тъй като
не са им били представени, посочените като приложения подробни спецификации и
количествени сметки по договорените между страните СМР, определящи
количествата, вида и качеството на извършените работи, не могат да кажат дали
договореното количество е изпълнено изцяло на обекта. Поради липсата на
спецификациите заявяват, че не могат да се произнесат по това дали СМР са
изпълнени в договореното количеството, качеството и размера на отделните
елементи.
В договора от ...г. изрично е
записано, че СМР са договорени съгласно спецификация, приложена към същия.
Такава обаче не представена по делото, а както бе посочено по- горе не е била
представена и на в. л.. Ето защо съдът не може да достигне до обоснован извод
за изпълнението на всички поети от ищеца задължения. Доказването на неоснователното
неприемане на работата от възложителя и неподписването на приемо- предавателен
протокол, предполага изпълнителят при условията на пълно и главно доказване да
установи точното изпълнение на задълженията си, което включва точно изпълнение
в количествено и качествено отношение. От събраните по делото доказателства
обаче не би могло да се достигне до този извод и претенцията в тази и част следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изводът за неоснователност
на иска, съдът не следва да се произнася по въведеното при условията на
евентуалност възражение за прихващане, тъй като същото е направено единствено
относно задълженията по договора от ...г.
От представения по делото договор от ...г. се установява, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на което ответникът
е възложил, а ищецът се е съгласил да
изработи и монтира алуминиева фасадна конструкция ..., дограма профилинк
със стъклопакет от мултифункционални стъкла и покривна конструкция по задание
от възложителя, монтаж на подулучна дъска и отводнителен улук на обекта, етаж ...
и покрив. Договорено е било възложената работа да се изпълни на 5 етапа, като
цялостния монтаж е следвало да приключи до сто и пет дни от подписването на
договора или до ...г. В чл. 17 от договора е било уговорено, че при забава на изпълнителя
в изработването и предаването на отделните етапи в срок дължи неустойка в
размер на 0.25% за срока на забавата, за всеки отделен междинен срок, като
неустойката се начислява върху стойността на цялата поръчка.
Между страните е бил подписан
приемо- предавателен протокол единствено относно първия етап по договора. За
останалите етапи не са подписани протоколи за приемането на работата. В тази
насока е приета СТЕ, която съдът кредитира, като в нея в. л. посочват, че договорените
СМР са изпълнени на място, но не могат да дадат заключение за количественото
изпълнение на възложените СМР. По този договор обаче е представен констативен
протокол от ...г., подписан от представителя на ответника, в който се
констатират недостатъци на извършената работа. От показанията на с. Т. се
установява, че окачената фасада във вида, в който е в момента е изпълнена преди
...г. Ответникът не е направил и възражения към момента на съставянето на
констативния протокол да са били налице неизпълнени СМР. Предвид на това съдът
намира, че към тази дата всички възложени от ответника СМР по договора са били
изпълнение, като от страна на последния е било констатирано единствено
некачествено изпълнение на част от тях. Този извод се потвърждава макар и
косвено от изложените от ищеца обстоятелства за приключване на работата в срок
до ...г. С оглед на това след приключването на изпълнението, която е станало
най- късно на ...г., ответникът е бил длъжен да съдейства за приемането на
извършената работа. Съгласно чл. 264, ал. 2 ЗЗД възложителят е трябвало да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновен начин на приемане или се появяват по- късно. За тези (скритите) недостатъци
поръчващият следва да извести изпълнителят веднага след откриването им, като
това не е необходими ако изпълнителят е знаел за тях. В противен случай ако не
се направят такива възражения съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата се счита
приета. От представените по делото доказателства се установява, че ответникът
единствено е констатирал наличието на явни недостатъци. Не се установява обаче
той да е отправил към изпълнителя, каквито и да било възражения след тяхното откриване.
Изявление в тази насока е било направено повече от 6 месеца по- късно видно от
приложената по делото покана. Ето защо приложение следва да намери презумпцията
на чл. 264, ал. 3 ЗЗС и работата се счита приета.
Приетата по
делото СТЕ констатира и редица други недостатъци, освен посочените в
констативния протокол, но всички те са явни и е могло да бъдат открити при
обикновен начин на приеме, чрез извършването на обстоен оглед на обекта. Ето
защо изложените по- горе мотиви следва да се отнесат и към тях и възраженията
да се считат преклудирани.
Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5016.18 лв. по
фактура № .../... г. по договора за изработка от ... г.
Сумата
следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба, предвид преминаването от установителен в осъдителен иск.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Обезщетение
за забава не се дължи за сумата от 5604.68 лв. по фактура № .../... г. по
договора за изработка от ... г., тъй като съдът не достигна до извод за
съществуването на главното парично задължение.
Искът за
обезщетението за забава по фактура № .../... г. по договора за изработка от ...
г. също се явява неоснователен. Съгласно чл. 3 от договора плащанията се
извършват след приемането на етапите от строителството и представянето на
фактура. Работата следва да се счита приета на ...г. предвид изложените по-
горе мотиви. Не се установява обаче да е налице втората предпоставка, а именно
ищецът да е представил на ответника процесната фактура. Извод за нейното изпращане
и неоснователното й неполучаване или връщане не може да се направи нито от
приетата по делото ССЕ, нито от останалите ангажирани доказателства.
По насрещния
иск по чл. 92 ЗЗД:
В чл. 17 от
договора е било уговорено, че при забава на изпълнителя в изработването и
предаването на отделните етапи в срок, дължи неустойка в размер на 0.25% за
срока на забавата, за всеки отделен междинен срок, като неустойката се
начислява върху стойността на цялата поръчка. Страната претендира неустойката
за периода от ...г. до ...г., т.е. след датата на която е следвало до бъдат
изпълнени всички възложени СМР- ...г. Така уговорената неустойка е за забавено
изпълнение на възложените работи, но по делото се установи, че същите са били
извършени в пълен обем най- късно към ...г. Това, че са били констатирани
недостатъци в изпълнението не променя този извод. То би могло да доведе
единствено до отговорност за разноски за тяхното отстраняване, ако ответникът
бе изпълнил задълженията си за отправянето на своевременни възражения. Тъй като
от страна на ищеца (ответник по насрещния иск) не бяха ангажирани други доказателства
за по ранното извършване на СМР, следва да се приеме, че се дължи неустой за
периода от ...г.- дата от която се претендира, до ...г. За този период са
налице 15 дни забава, за които се дължи неустойка по 0.25 % на ден или 3.75% от
общата стойност на СМР. Така изчислена неустойката е равна на сумата от 2750.78
лева. За разликата претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 356.85 лева разноски, съразмерно на уважената част от
исковете и с оглед доказателствата за направените от него разноски.
Предвид
изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 731.85 лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете и доказателствата за направените по тях разноски.
Предвид
изхода на делото по насрещния иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Б.“ ЕООД
следва да бъде присъдена и сумата от 110.03 лева разноски за държавна такса,
съразмерно на уважената част от иска. На дружеството ищец не се присъждат
разноски по тази претенция, тъй като не са ангажирани доказателства за
извършването на разходи свързани с нея.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД с ЕИК *********, да
заплати на „АНМ- М. и Ко“ ООД с ЕИК *********, сумата от 5016.18 лева с ДДС представляваща възнаграждение по
договор за изработка от ...г., за което е издадена фактура № ... от ...г., ведно със законната лихва върху сумата
от дата на депозиране на исковата молба- ...г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АНМ- М. и Ко“ ООД с ЕИК ********* срещу „Б.“ ЕООД с ЕИК
*********, искове за заплащането на сумата
от 5604.68 лв.- възнаграждение по договора за изработка от ... г., за което
е издадена фактура № .../...г., ведно
със законната лихва върху
сумата от дата на депозиране на исковата молба- ...г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата
от 254.27 лева- обезщетение за забава за периода от ... г. до ... г. върху
вземането по фактура № .../.. г. и за
сумата от 227.58 лева- обезщетение за забава за периода от ... г. до ... г.
върху вземането по фактура № .../... г. като неоснователни.
ОСЪЖДА „АНМ- М. и Ко“ ООД с ЕИК *********, да заплати на „Б.“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 2750.78 лева, представляваща неустойка за забавено
изпълнение на договор от ...г., съгласно чл. 17 от същия, за периода от ...г.
до ...г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за разликата НАД сумата от 2750.78 лева
ДО сумата от 8967 лева, представляваща частична претенция от общо вземане в
размер на 42 178.54 лева, както и за периода от ...г. до ...г.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД с ЕИК *********, да
заплати на „АНМ- М. и Ко“ ООД с ЕИК ********* сумата от 356.85 лева, разноски в производството
по съразмерност.
ОСЪЖДА „АНМ- М. и Ко“ ООД с ЕИК *********, да заплати на „Б.“ ЕООД с ЕИК *********, сумата от 841.88 лева, разноски в производството по съразмерност.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ