Решение по дело №2002/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215, във вр. с чл.219 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Н. А. И., [ЕГН], с адрес в гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. „Момина клисура“, бл.106, вх.А, ет.1, чрез процесуален представител адв. П. Х., против Заповед №РД-01-236/20.03.2024г. на кмета на Община Царево, с която на жалбоподателя е наредено да премахне незаконен строеж „Изпълнена външна канализация по западната фасада на жилищна сграда с идентификатор 48619.502.382.1“, находящ се в поземлен имот 48619.502.382 по КК на гр. Царево, с административен адрес гр. Царево, ул. „Рене Шарон“ №8.

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди нередовно връчване на заповедта, в противоречие с императивните правила на чл.18а от АПК. Според жалбоподателя административният орган не е положил необходимите необходимите усилия, за да установи чия собственост са процесните обекти и изграденото; не било установено и времето на извършване на строежа; не били изследвани какви са документите за изграждане на сградата и архитектурните й планове. Твърди, че е закупил обектите – предмет на заповедта от лицето, инициирало производството по премахване – С. С., като канализацията към тези обекти била изградена именно от С. още през 2008г. В заповедта липсвали мотиви защо адресатът е приет за възложител и строител. Административният орган не е отчел обстоятелството, че в случая се касае за сграда в режим на етажна собственост и промените в същата биха могли да извършват и други собственици на самостоятелни обекти в същата сграда, като сред най-рядко обитаваните обекти в сградата били тези собственост на жалбоподателя. В хода на развилото се административно производство Илинчев е бил избирателно уведомяван на различни адреси, което го е лишило от възможността да защити правата си в преклузивния срок. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Х., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на заповедта. Претендира разноски по списък (л.147), към който прилага договор за правна защита и съдействие (л.148). Допълнително аргументира позицията си в представени по делото писмени бележки (л.156-157).

Ответникът – кмет на Община Царево, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д., оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски по списък (л.149), в това число и юрисконсултско възнаграждение. Развива аргументи по съществото на спора в писмени бележки (л.160).

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от лице с доказан правен интерес от оспорване - адресат на акта и в предвидения от закона срок, предвид липсата на доказателства за съобщаване на акта по предвидения от закона ред. Съобщаването е извършено по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на съобщение на недвижимия имот без да са налице предпоставките за това- фактът, че лицето не е намерено на посочения от него адрес да е удостоверен с подписите на две длъжностни лица. Отделно от това, представените на л.27 и 28 отрязъци на препоръчано писмо не съдържат никаква информация какво точно е било изпратено на ръкописно изписаните върху тях, адреси.

І.ФАКТИТЕ:

Съгласно нотариален акт №47, том III, рег.№2449 от 19.09.2005г., М. Д. Т. продава на Н. А. И. 1/6 идеална част от дворно място, цялото с обща площ от 920 кв.м., представляващо УПИ XVI-611 в кв.5 по плана на гр. Царево, ведно със самостоятелен обект в построената масивна жилищна сграда - трети жилищен етаж, със застроена площ 165 кв.м., ведно със склад №1 от сутеренния етаж на сградата, като купувачите самостоятелно ще ползват в дворното място част шеста и част осма, посочени в договор от 19.11.2004г. за разпределение на реално ползване в съсобствения УПИ XVI-611 (л.45).

С нотариален акт №183, том VIII, рег.№5344 от 28.12.2006г., К. И. Д. и съпругата му Д. С. Д. продават на Н. И. и съпругата му К. И. складово помещение с площ от 36 кв.м., находящо се в таванския етаж на четириежната многофамилна жилищна сграда (л.73).

Според нотариален акт №182/690 от 22.02.2008г. Я. К. продава на Н. И. средна западна гаражна клетка от гаражния етаж, ведно с югоизточната стая (складово помощение №3) от гаражния етаж на сградата, ведно с находящите се на таванския етаж помещения, които представляват таванско складово помещение с площ 12 кв.м. и тераса към него с площ от 5 кв.м. и складово помещение и два самостоятелни санитарни възела с обща площ от 24 кв.м. (л.40-42).

Съгласно нотариален акт №144, том I, рег.№972 от 31.03.2015г. С. К. С. продава на Н. А. И. склад №3, находящ се на таванския етаж (подпокривно пространство) в четириетажната масивна жилищна сграда с идентификатор 48619.502.382.1, който склад №3 се състои от коридор с две помещения, тераса и санитарен възел, с обща площ от 40 кв.м. (л.43-44).

На 20.07.2023г. С. К. С. подал жалба вх.№ОЦ 843-00-129 до началника на РДНСК Бургас с твърдения за незаконно строителство, осъществено от Н. И. в апартамента, заемащ югоизточната част на трети жилищен етаж на югозападната триетажна масивна жилищна сграда, построена в ПИ 48619.502.382 по КК на гр. Царево (л.56).

Според твърденията в сигнала незаконното строителство се изразявало в изграждане на два санитарни възела без необходимите строителни книжа в източната стая и западната от трите стаи, които са включени в апартамента собственост на Илинчев, като на западната стая мръсната канализация била изведена без проект към западната фасада на сградата и достига до земята, където бил запушен наличния по проект английски двор на складово помещение, находящо се в сутерена на сградата.

С писмо изх.№ОЦ 843-00-343/25.07.2023г. началникът на РДНСК Бургас препратил по компетентност жалбата за извършване проверка на място и изясняване на изложените факти и обстоятелства (л.55).

За установяване на твърденията в сигнала, на 09.08.2023г. главният архитект на Община Царево изпратил до жалбоподателя писмо изх.№24-01-473-001, с което същият бил уведомен за предстояща проверка на място и по документи, като с оглед преценката за евентуално извършено вътрешно преустройство му била указана необходимостта от представяне на одобрени проекти за третия жилищен етаж на процесната сграда (л.54).

С писмо изх.№24-01-473-001-001/22.01.2024г., на основание чл.26, ал.1 от АПК жалбоподателят бил уведомен за образуваното административно производство за премахване на допълнително изградена външна канализация по западната фасада на сграда с идентификатор 48619.502.382.1 по КК на гр. Царево (л.52). На Илинчев била указана възможност да представи допълнителни документи, имащи значение за образуваното производство.

На 05.02.2024г. жалбоподателят представил в Община Царево възражение с вх.№94-01-200/05.02.2024г., в което посочил, че след като е придобил собствеността върху обектите в процесната сграда, не са изграждани каквито и да било външни канализации от негова страна (л.37-38).

Към възражението приложил документи, с които било удостоверено, че канализацията в сградата е напълно законна и общинската администрация е длъжна да се съобрази с удостовереното в тези документи: удостоверение рег.№94-00-1965/09.09.2013г. на Община Царево, издадено в уверение на това, че „склад №3“, находящ се на тавански етаж-подпокривно пространство, се владее от С. К. С. и представлява коридор с две помещения и санитарен възел с обща площ от 40 кв.м. (л.39); нотариален акт №182, том I, рег.№690 от 22.02.2008г. (л.40-42); нотариален акт №144, том I, рег.№972 от 31.03.2015г. (л.43-44); нотариален акт №47, том III, рег.№2449 от 19.09.2005г. (л.45); снимков материал от жилищната сграда (л.48-51).

На 07.02.2024г. работна група специалисти „Контрол на строителството“ при Община Царево извършили проверка на строеж „Изпълнена външна канализация по западната фасада на жилищна сграда с идентификатор 48619.502.382.1, находящ се в поземлен имот 48619.502.382 по КК на гр. Царево, с административен адрес гр. Царево, ул. „Рене Шарон“ №8. За резултатите от проверката съставили констативен акт №5/07.02.2024г. (л.35-36).

В този документ като възложител/строител бил посочен Н. А. И..

Според описанието в констативния акт по западната фасада на жилищната сграда плътно до терасите била изградена външна канализация, явно обслужваща санитарни помещения с начало – пода на тавански етаж и стигаща до кота терен, откъдето продължава хоризонтално през двора, пред гаражите и зауства в канализационна шахта в двора, на около 12м. от уличната регулация. Вертикалната канализация била с дължина около 13м., изпълнена от канализационни тръби Ф110, положени в куфар, изграден от бетонови блокчета итонг с изпълнена външна мазилка и шпакловка, наподобяваща строителнобетонова колона. Според посоченото в акта канализацията била изградена през 2015г. Информация за начина на изпълнение на външната канализация и периода на изграждането й били получени от жалбоподателя, който присъствал на външния оглед на място. Местоположението на строежа било отразено в окомерна скица.

При извършена справка в архива на Община Царево не били открити документи, удостоверяващи, че за строежа предмет на проверката, били издавани строителни книжа.

Затова в констативния акт изграденото било квалифицирано като „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, изпълнен без разрешение и без съгласието на съсобствениците. Строежът бил квалифициран като такъв от V категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ.

При тези факти проверяващите преценили, че установеният строеж е реализиран в нарушение разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради което приели, че констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - за премахване на строежа.

Констативният акт бил съставен в отсъствие на Н. И., поради което екземпляр от акта му бил изпратен с писмо изх.№94-01-200-001/08.02.2024г. (л.34) с указание за представяне на възражение в 7-дневен срок от получаването. Писмото било връчено лично на жалбоподателя на 29.02.2024г., съгласно приложеното известие за доставяне (л.33).

На 11.03.2024г. Илинчев подал възражение вх.№94-01-446 против констативния акт (л.32). Във възражението изложил твърдения, че посоченият в акта имот с идентификатор 48619.502.382.1, всъщност не бил собственост на Н. И., а на И. К. Д.. Илинчев посочил, че не се явява нито възложител, нито строител на изграденото, а С. К. С. бил подал невярна информация вследствие влошаване на личните отношения между тях.

Въз основа на фактите, установени с констативния акт, на 20.03.2024г., кметът на О. Ц. издал оспорената заповед №РД-01-236/20.03.2024г. (л.30-31), с която приел, че изградената по западната фасада на жилищната сграда външна канализация е изпълнена без разрешение за строеж и без съгласието на съсобствениците в сградата. Затова строежът бил квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

В мотивите на заповедта било прието за неоснователно възражението на жалбоподателя против констатациите на констативния акт с довода, че канализационното съоръжение започва от самостоятелен обект, собственост на посочения за възложител и строител в констативния акт – Н. И..

Заповедта била изпратена до жалбоподателя с писмо изх.№94-01-446-001/21.03.2024г. (л.29), но същото било върнато от пощенския оператор с отбелязване „непотърсено“ (л.27-28).

Поради това служителите на Община Царево предприели действия по реда на §4 от ДР на ЗУТ, като на 23.04.2024г. поставили екземпляри от заповедта на входната врата на сграда с идентификатор 48619.502.381.1 и на таблото за съобщения в общината, за което била съставена служебна бележка (л.24-25).

С писмо изх.№94-01-1286 от 27.05.2024г. (л.22) кметът на Община Царево уведомил жалбоподателя, че в 14-дневен срок от получаване следва да изпълни влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж, като при неизпълнение ще бъдат предприети действия по принудително изпълнение на заповедта.

На 10.07.2024г. Н. И. подал сигнал до Върховна административна прокуратура с искане за предприемане на законови действия за отмяна на издадения констативен акт №5/07.02.2024г. и други административни актове, издадени от кмета на Община Царево, касаещи собствените му недвижими имоти, находящи се в гр. Царево, ул „Рене Шарон“ №8 (л.14-16). Изложени били твърдения, че посочените документи са с невярно съдържание и установяват неверни обстоятелства.

С възлагателен акт вх.№11-001-7/05.08.2024г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, на кмета на Община Царево било указано да представи цялата преписка по издаването на горепосочения констативен акт (л.13).

В отговор, с писмо изх.№53-01-1029/16.08.2024г. кметът на общината уведомил Окръжна прокуратура – Бургас за предприетите в административното производство действия, като същите били проведени законосъобразно с оглед правомощията на кмета за строежите от четвърта, пета и шеста категория (л.11-12).

С писмо вх.№94-01-2275/15.10.2024г. от жалбоподателя било отправено искане до кмета на Община Царево за връчване на заповед №РД-01-236/20.03.2024г., тъй като същата не му е била връчена надлежно (л.9).

С писмо изх.№94-01-2275(1) от 16.10.2024г. на жалбоподателя било изпратено копие от заповедта, с указанието, че същата подлежи на обжалване по реда на чл.215 от ЗУТ (л.8).

В хода на съдебното производство е допусната и приета без възражения съдебно-техническа експертиза (л.113-115).

Според заключението на вещото лице жалбоподателят Н. И. е придобил право на собственост върху таванско складово помещение с полезна площ 12 кв.м. и тераса към него с площ 5 кв.м. и два самостоятелни санитарни възела с обща площ 24 кв.м., съгласно нотариален акт №182/22.02.2008г.

Издаденото от Община Царево удостоверение рег.№94-001965 от 09.09.2013г. касае обект - „Склад №3“, описан в нотариален акт №63/23.12.2003г., находящ се на тавански етаж-подпокривно пространство в сграда с идентификатор 48619.502.382.1 по КК на Община Царево. Посоченият обект се владее от С. К. С. и представлява коридор с две помещения и санитарен възел с обща площ от 40 кв.м. при граници на склада: югозапад- външен зид, изток - външен зид, североизток- коридор и таванско складово помещение на Н. А. И. и северозапад - таванско складово помещение на Н. А. И..

Експертът констатира, че в системата „ВиК“ ЕАД Бургас има открита партида с абонатен №870815 на 14.08.2009г., като има монтиран водомер със заводски № 070504 и баркод за електронно отчитане №**********.

При тези констатации вещото лице формира извод, че процесната канализация не може да бъде изградена през 2015г., а е изградена преди Н. И. да придобие собствеността в сграда с идентификатор 48619.502.382.1.

През 2013г. Община Царево е удостоверила с горепосоченото удостоверение с рег.№94-001965/09.09.2013г. съществуващата в имота канализация. Същата е изградена от ПВЦ тръби с диаметър 110 мм. За да бъде запазена от атмосферни влияния и физическа намеса, бил изграден инсталационен канал.

Според вещото лице в случая бил приложен един от начините за изграждането на вертикалния обект, по-вероятно чрез скеле, като винаги се започва от долу нагоре.

При извършения на 12.05.2025г. оглед на място експертът е констатирал, че от терасата на втория етаж, собственост на С. К. С., излизат водопроводни тръби с диаметър Ф25 мм (полипропиленови) и същите влизат в инсталационния канал.

Вещото лице приема, че тази канализация никога не е ползвана от четвъртия етаж, тъй като санитарният възел на етажа е недовършен (няма монтирано необходимото оборудване) и не е довършена вентилацията на клона.

Изграденият инсталационен канал започва от двора на първия етаж, собственост на К. И. Д. (И. К. Д.), на втория етаж преминава през собствеността на С. К. С., на трети етаж - преминава през собствеността на Н. А. И. и стига до пода на таванския етаж, където е затапена. Таванският етаж също е собственост на Н. И..

В заключението е посочено, че изградената канализация би следвало да обслужва стаите на подпокривното пространство, собственост на Н. А. И.. При извършения оглед било констатирано, че от балкона на втория етаж излизат две тръби ф25 мм и влизат в инсталационния канал, но не може да се установи повече от това при извършения външен оглед. Няма запис в Наредба №4 от 2005г. за проектиране на водопроводни и канализационни системи в сгради, който да цитира точно фасадната стена. Останалите изисквания са спазени.

Вещото лице сочи, че в системата на водния оператор „ВиК“ ЕАД Бургас няма открита партида за четвъртия етаж, има монтиран водомер със заводски № 03706313 (пет кубиков с пукнато челно стъкло), няма пломба ВиК, няма баркод. Няма оборудван санитарен възел на етажа, виждат се само изводите на канализацията. Няма вентилация на канализацията.

Процесното съоръжение затваря прозореца на избата на С. К. С., поради факта, че е приета схема за осветление и проветрение „английски двор“, но същата не е изградена както трябва (не е изпълнена съгласно проекта). Проблем е, че тази шахта излиза ситуационно в парцела на Н. И. и то точно пред гаражната му врата.

Основание за извода на вещото лице, че процесната канализация не може да бъде изградена през 2015г., дава приложеното по делото удостоверение №94-00-1965/09.09.2013 г., в което се сочи, че на последния етаж има две стаи и един санитарен възел. Това означава, че има изграден такъв възел на четвъртия етаж, но той не функционира. Самата канализация не е довършена, тя е изкарана по плочата на четвъртия етаж и е там само с едно фасадно парче. Няма санитарни възли; няма отдушник на канализацията, който задължително трябва да мине на минимум 30 см над обшивката на покрива. Оттук вещото лице приема, че канализацията не е ползвана никога.

Експертът признава, че не е могъл да намери данни кога точно е изградена канализацията и с оглед издаденото от Община Царево удостоверение от 2013г. приема, че тази канализация е съществувала към 2013г. Няма как да се установи коя година е изградена тази канализация. Предположенията на вещото лице, че не е била изградена през 2015г. се базират на горепосоченото удостоверение, в което е констатирано наличие на санитарен възел, но не и на канализация. Този санитарен възел никога не е функционирал, защото не е оборудван и към момента. Целият четвърти етаж не е довършен. Същото се отнася и за всички тавански помещения, каквото е и процесното.

Експертът разяснява, че в практиката не е забранено изграждането на външни канализационни отклонения. В Наредба №4/2005г. за проектиране на ВиК инсталации няма забрана това да се изпълни на фасадната стена на сградата. Условието е само то да бъде в инсталационен канал, тъй като канализацията не трябва да бъде подложена на преките лъчи. В случая е направен инсталационен канал и същият е измазан, за разлика от фасадата.

Отбелязва, че принципно не е възможно да се изгради санитарен възел, без да е изградена към него канализация. Санитарен възел се изгражда, когато има вече изградена канализация, за да може разводката на санитарния възел да се върже с канализацията. Канализационното отклонение не може да бъде свободно инсталирано, а непременно трябва да бъде в инсталационен канал, както било направено в случая.

По отношение включването на двете тръби от балкона на втория етаж, вещото лице уточнява, че същите са водопроводни и не е ясно дали са свързани или само отиват в канала. Тръбите са полипропиленови и са за чиста вода. В канала, който отива до четвъртия етаж, има една единствена ПВЦ тръба 110 мм, която е само канализационен щранг и отвежда мръсните води и това се вижда само отгоре, тъй като никъде другаде няма ревизиран отвор, за да се установи какви точно са тръбите.

Вещото лице посочва, че заради особеностите на терена не може да се установи точно къде минава канала под земята и на кое място се връзва с улична канализационна шахта в събирателната канализация на сградата. Обяснява, че сградната инсталация е заустена отвън в събирателния клон, който обира всички вертикални щрангове от канализацията и ги зауства в градската канализация. Точно в участъка, който е от сградната канализация, излизаща до заустването, има някъде направена шахта, където е заустен този клон, но не може да се види къде точно, тъй като всичко е застроено.

В съдебно заседание експертът сочи още, че долната част на канализационната тръба се намира в част пета на скицата, неразделна част от протокола за доброволно разпределяне ползването на имота (л.89). Обяснява, че долната част на тръбата излиза от част шеста към част пета и трета, като някъде там има шахта.

Самото съоръжение влиза в средната част под терена, а заустването има подземен участък, който се зауства в клона, в който е заустена канализацията на сградата. Т.е. под земята има друга тръба, която е вързана към тръбата, събираща цялата канализация на сградата и е заустена в градската канализация.

Тръбата влиза в имота на Н., откъдето всъщност тръгва, след това продължава към лявата страна, преминава през пети и трети имот, като някъде между тези два имота става заустването.

Според вещото лице, погледнато отвън, за да се приеме, че някой от долните етажи (трети или втори) ползва канализацията, трябва да има фасадно парче и извод, а в случая каналът от горе до долу е непрекъснат и няма такива изводи.

Участъкът от имота пред гаража на Н. И. е заключен, както и другите два гаража. Единият от тях обаче е прозрачен, тъй като няма застройка и вещото лице посочва, че може да се види как в ъгъла се движи вертикалния щранг, спуска се и влиза под земята в имота на Н..

В хода на съдебното производство, в качеството на свидетели, са разпитани лицата И. Н. К. (дъщеря на жалбоподателя) и Д. А. А..

Свидетелката К. заявява, че през 2005г. баща й е закупил третия етаж от сградата, ведно с прилежащата земя, намираща се отпред и отстрани, с обща дворна част от 60 кв.м. Семейството започнали да посещават имота през летните периоди на следващите две години. Впоследствие, поетапно са закупили всички три тавански помещения в сградата. През 2006г. им е била прехвърлена партидата за водата, а през 2008г. баща й е закупил гаража пред сградата. През 2009г. са прехвърлили и още една партида за вода - тази за таванските помещения. Не живеят постоянно в имота, обитавали го само през летните сезони. По отношение на канализацията свидетелката сочи, че е налична още от самото начало, когато са ходили в имота. Канализацията започва в долната част на фасадата отдясно и продължава до горе, до четвъртия етаж. Стига до таванските помещения, но е в съседния двор на процесния имот, собственост на друго семейство, до който жалбоподателя и неговото семейство нямат достъп. Според К. изходът на канализацията се намира в имота на съседите, като входът й бил от задната страна на сградата. Последната не е с лице към улицата, има три гаража отпред, като техният гараж се пада в средата и е ограден с телена мрежа, през която се виждало къде преминава ВиК съоръжението. Бащата на свидетелката придобил таванските помощения в заварено положение – с подготвен санитарен възел, като няма оборудване, няма тоалетна и т.н., но имало изградени изходи за ползване и водомер, което било направено от предишния собственик за негово ползване. Според К. външната канализация обслужвала помещенията на съседите. Тя започва от съседния двор и върви по продължението на процесната сграда, през първия и втория етаж, както и през третия, който се ползва от семейството на жалбоподателя. Съседният имот, където завършва канализацията, е на сем. Димови – двама братя, които живеят с майка си.

Свидетелят А. обяснява, че е приятел на свидетелката И. К., с нея били съученици, като през летните месеци на 2012г., 2013г. и 2014г. е ходил на почивка при семейството на К. в дома им, находящ се в процесния имот. Според свидетеля през периода, когато е посещавал имота, всичко е било така, както е било построено някога. През 2014г., когато последно е бил там, сградата не е била измазана. Представлявала тухлена сграда на три етажа, партер, най-отгоре с таван, три тераси и една бетонна постройка до терасите от дясната страна. Долу имало три гаража – един отворен и една метална гаражна врата и от тази страна имало мрежа.

В хода на производството жалбоподателят представя адресирано до него писмо изх.№К-2220-1-06.08.2024г., подписано от изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД - Бургас (л.85), в което се сочи, че в системата на ВиК оператора са открити две партиди за вода за обект с адрес в гр. Царево, ул. „Рене Шарон“ №8, открити на 14.08.2009г. и 26.05.2006г. Според данните в писмото, на името на Н. И. няма открити предходни партиди за вода.

Представя се и договор за разпределение на реално ползване в съсобствен недвижим имот от 19.11.2004г., по силата на който между съсобствениците било разпределено реалното ползване на дворно място с площ 920 кв.м., представляващо УПИ XVI-611 в кв.5 по плана на гр. Царево (л.88), съгласно приложения към договора протокол (л.89).

II. ПРАВОТО:

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал. 2, или на части от тях.

Процесният обект представлява строеж по смисъла на т.38, §5 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория според разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5, б. „б“ от ЗУТ.

Спор по отношение категорията на строежа по делото няма. Поради това съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмета на Община Царево.

Спазена е изискуемата от закона писмена форма.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани с нормата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Началото на производството е поставено със съставяне на констативен акт от служители по контрол на строителството в Община Царево, който е бил надлежно връчен на жалбоподателя и последният е упражнил правото си да подаде възражение срещу изложените в него констатации.

Съдът не споделя становището на административния орган за редовност на процедурата по съобщаване на процесната заповед.

От данните по делото се установява, че съобщение за издадената заповед е било изпратено на Н. И. по пощата на 21.03.2024г., като писмото се е върнало с отбелязване „непотърсено“ на 15.04.2024г. (л.27). Съставено е съобщение, подписано от три длъжностни лица при Община Царево, залепено на 23.04.2024г. на обекта, предмет на заповедта, и на таблото за съобщения на общинската администрация (л.24).

Съгласно изискванията на §4, ал.2 от ДР ЗУТ, за да се пристъпи към алтернативния способ на съобщаване е необходимо лицето да не е намерено на адреса, който в случая е бил известен на органа, което обстоятелство се удостоверява с подписите на две длъжностни лица.

В конкретния случай върналата се пощенска пратка с отбелязване „непотърсена“ не удостоверява лицето да е било търсено и да не е намерено. Дори да се приеме този факт за настъпил, той не е удостоверен по съответния начин - чрез подписите на две длъжностни лица.

Едва след надлежното отразяване на търсене и ненамиране на адресата, може да пристъпи към съобщаване на акта чрез залепване на обявление на обекта и чрез поставянето му на таблото в сградата на общината или на Интернет страницата на органа, което в случая не е сторено.

При това нарушение в процедурата съобщението не може да се приеме за надлежно връчено, съответно не е поставено началото на срока за съдебно оспорване по чл.215, ал.4 от ЗУТ.

По приложението на материалния закон:

В случая издателят на оспореният акт е приел, че строежът е незаконен при хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Съгласно посочената норма, за да е налице незаконен строеж, е необходимо същият да бъде издаден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

В случая, видно от описанието на процесния строеж в констативния акт и от заключението на приетата по делото експертиза, в случая се касае за изградена външна канализация, обслужваща санитарни помещения, с дължина около 13м., изпълнена от канализационни тръби, положени в куфар, изграден от бетонови блокчета с изпълнена външна мазилка и шпакловка. Изграденото минава в канал под земята и се свързва с улична канализационна шахта в събирателната канализация на цялата сграда. Т.е. под земята има друга тръба, която е вързана към тръбата, събираща цялата канализация на сградата и е заустена в градската канализация.

Тези констатации предпоставят извода, че процесният обект представлява строеж по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ - както с оглед начина на изграждането му, така и с оглед предназначението му.

Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно ал.2 разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината.

В разпоредбата на чл.151, ал.1 от ЗУТ е посочено за кои строителни дейности не се изисква разрешение за строеж, като изграждането на процесната външна канализация не попада в лимитативно изброените изключения.

За изграждането на канализационното съоръжение, по аргумент от чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но се изисква разрешение за строеж, каквото в случая не е налице.

Липсата на издадено разрешение за строеж сочи именно на незаконен строеж и е достатъчна последният да бъде квалифициран като такъв, независимо че в процесната заповед е посочено, че е изграден „без съгласие на съсобствениците в сградата“, каквото изискване нормата на чл.225, ал.2 ЗУТ не поставя.

Установените в хода на административното производство обстоятелства, отразени в съставения за целта констативен акт, касаещи вида, характеристиките и параметрите на строежа, не са оборени от оспорващия, а напротив, потвърдени са посредством събраните по делото доказателства – свидетелските показания и заключението на експертизата.

Според данните по делото процесната водопроводна канализация е изпълнена в периода между 2004г. (годината, в която съсобствениците в имота са разпределили реалното ползване върху имота с договора) и 2015г. (съгласно посоченото в КА). С оглед този период на изграждане следва да се приеме, че процесното съоръжение не представлява търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.

Не са налице предпоставките на цитираните норми, доколкото в тях е предвидено изискване строежът да е изграден до 07.04.1987г. при първата хипотеза, от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998г. при хипотезата на ал.3 или до 31 март 2001г. - в хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Предвид изложените съобръжения следва да се приеме, че процесният строеж е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и като такъв подлежи на премахване.

Съдът обаче намира за основателно възражението на жалбоподателя за това, че заповедта неправилно е насочена към Н. И. в качеството на възложител (извършител) на строежа.

В случая липсват каквито и да е доказателства за авторство на извършения строеж или собственост в лицето именно на жалбоподателя, за да бъде задължен той да премахне канализационното съоръжение.

Адресати на заповедта за премахване на незаконен строеж могат да бъдат неговият извършител и лицата, посочени в чл.225, ал.6 от ЗУТ, които носят солидарна отговорност с него, а именно: лицето, упражнило строителен надзор; строителя, проектанта и лицето, оценило съответствието на инвестиционните проекти (в изрично посочени от нормата хипотези); възложителят на строежа.

В случая, премахването на строежа е разпоредено на собственик на самостоятелен обект в сграда, който не е сред посочените в нормата на чл.225, ал.6 ЗУТ лица.

Съставеният констативен акт, макар и да съдържа необходимия обем от данни, обуславящи индивидуализиране на незаконния строеж и местоположението му, не са достатъчни, за да се направи безпротиворечив извод относно индивидуализацията на извършителя на незаконния строеж.

Нито в констативния акт, нито в обстоятелствената част на оспорената заповед са изложени подробни констатации за това, въз основа на какви конкретни данни, административния орган е преценил, че именно жалбоподателят е осъществил процесното строителство.

Наред с това, от заключението на експертизата се установи, че процесната канализация никога не е била ползвана от жалбоподателя, доколкото изграденият санитарен възел на четвъртия етаж е недовършен (няма монтирано оборудване, нито вентилация на клона). Изграден е инсталационен канал, започващ от двора на първия етаж, като той преминава през собствеността на Н. И. (третия етаж) и стига до пода на таванския етаж (също негова собственост), където е налице затапване.

Изводите на вещото лице се подкрепят от представеното по делото удостоверение №94-00-1965/09.09.2013г. на Община Царево, в което е отразено, че на последния четвърти етаж от сградата има две стаи и един санитарен възел. Т.е. към 2013г. е имало изграден такъв възел, но според вещото лице той не функционира – нито към онзи моменти, нито понастоящем. Самата канализация не е довършена, тя е изкарана по плочата на четвъртия етаж и е там само с едно фасадно парче. Нещо повече, целият четвърти етаж, където се намират таванските помещения, е недовършен.

Вещото лице е категорично, че за да се приеме, че някой от третия или втория етаж ползва канализацията, трябва да има фасадно парче и извод, а в случая каналът от горе до долу е непрекъснат и не съществуват такива изводи.

Съответстващи на констатациите на вещото лице са и свидетелските показания на И. К., която сочи, че баща й е придобил таванските помещения в заварено положение – с подготвен санитарен възел, без оборудване и тоалетна, само с изградени изходи за ползване и водомер, което било направено от предишния собственик на имота.

Събраните по делото доказателства опровергават възприетото в заповедта фактическо положение, че именно Н. И. е извършител на процесния строеж.

Съдът отбелязва, че издаването на заповед за премахване на незаконен строеж срещу лице, за което не е установено, че е извършител, противоречи на материалноправните разпоредби - чл.225, ал.2 от ЗУТ и чл.225а, ал.5 от ЗУТ, установяващи задължението за премахване на незаконен строеж първо на извършителя му.

Заповедта по чл.225 от ЗУТ по своя характер създава единствено задължения по отношение на своя адресат. Затова административният орган е следвало в развилото се пред него административно производство по безспорен начин да установи извършителя на процесния строеж или в случай, че същият не бъде установен, заповедта да бъде издадена при неизвестен извършител, каквато възможност е уредена в чл. 225, ал.3, изр. 2 от ЗУТ.

С оглед изложеното съдът намира, че административният орган е издал незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, но само в частта, в която неправилно е посочен адресатът на заповедта.

Тук следва да се посочи, че обстоятелството дали посочения адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж е извършител, е ирелевантно за законосъобразността на заповедта. То има значение само за това кой ще понесе разноските по изпълнение на заповедта - по аргумент от чл.225, ал.6 от ЗУТ.

При установяване, че адресатът на заповедта не е извършител на строежа, заповедта подлежи на отмяна, но само в частта, в която е постановено премахването от посочения субект, а не изцяло поради материална незаконосъобразност. Обратното разбиране би било в противоречие с преследваната от ЗУТ цел, която е незаконният строеж да бъде премахнат независимо от това кой е неговият възложител или извършител (в този смисъл Решение № 942 от 27.01.2015г. по адм. д. № 7908/2014г. на ВАС, Решение № 2535 от 23.02.2021г. на ВАС по адм. д. № 10318/2020г., Решение № 11070 от 25.09.2017г. по адм. дело № 14402/2016 г., Решение № 7475 от 6.06.2018г. по адм. д. № 13989/2017г.).

Доколкото са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж, в останалата част жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и отмяната на заповедта в частта относно определянето на жалбоподателя за адресат, то на същия следва да му бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 1 760 лева общо, от които 10 лева внесена държавна такса (л.62), 250 лева депозит за изготвяне на заключението по СТЕ (л.96) и 1500 лева разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие (л.148).

Предвид отмяната на заповедта досежно адресата й, жалбоподателят не следва да бъде осъждан за разноски, независимо от отхвърлянето на жалбата в частта й относно премахването на незаконния строеж.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд гр.Бургас, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №РД-01-236/20.03.2024г., издадена от кмета на Община Царево, В ЧАСТТА, с която за премахването на незаконния строеж е задължен Н. А. И., [ЕГН], с адрес в гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. „Момина клисура“, бл.106, вх.А, ет.1.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. А. И., [ЕГН], с адрес в гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. „Момина клисура“, бл.106, вх.А, ет.1, в ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ, относно премахването на незаконния строеж, представляващ изпълнена външна канализация по западната фасада на жилищна сграда с идентификатор 48619.502.382.1, находящ се в поземлен имот 48619.502.382 по КК на гр. Царево, с административен адрес гр. Царево, ул. „Рене Шарон“ №8.

ОСЪЖДА Община Царево да заплати на Н. А. И., [ЕГН], с адрес в гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. „Момина клисура“, бл.106, вх.А, ет.1, сума в размер на 1 760 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.