Решение по дело №52/2020 на Районен съд - Трявна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 октомври 2020 г. (в сила от 17 ноември 2020 г.)
Съдия: Вяра Ангелова Петракиева
Дело: 20204240200052
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260005

гр. Трявна, 26.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на шести октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА

 

при участието на секретар В.Драгановска и в присъствието на прокурор …………., като разгледа докладваното от съдията Петракиева АНД № 52 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателят М.В.К. е обжалвала наказателно постановление № **********/03.07.2020г. на зам. директора на РДГ – Велико Търново, с което й е наложена глоба по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите в размер на 300,00 лв. – за нарушение по чл.257 ал.1 т.1  вр. чл.211 ал.1 вр. чл.211 ал.2 т.2 от Закона за горите /ЗГ/.

В жалбата се твърди, че при транспортирането на дървесина по превозен билет №11553/00002/11.10.2019г. са били спазени изискванията на чл.211 ал.1 от ЗГ. В тази разпоредба не било вменено като задължение превозните билети да се издават от лицата по чл.211 ал.2 ЗГ на точно определено място, включително на мястото на временния склад. Нормата на чл.257 ал.1 т.1 ЗГ била бланкетна, поради което следвало да бъдат посочени точно нормите от ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, решения или предписания основани на тях, които жалбоподателят не изпълнил. Налице било и несъответствие между фактическо описание на нарушението и сочената като нарушена законова разпоредба. С това било допуснато нарушение по чл.42 т.4 ЗАНН и чл.57 ал.1 г.5 ЗАНН, което нарушавало грубо правото на защита на жалбоподателя и препятствало възможността за съдебна проверка относно правилността на наказателното постановление.

Претендира се в жалбата отмяната на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез пълномощника си адв. Х., поддържа подадената жалба, с изнесените в нея доводи.

Ответникът по жалба РДГ – Велико Търново, чрез пълномощник юрисконсулт К., счита че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №006137/06.01.2020г. от свидетеля Н.И.М. – на длъжност „горски инспектор“ при РДГ – Велико Търново, в присъствието на свидетеля П.В.Й., за нарушение по чл.257 ал.1 т.1  вр. чл.211 ал.1 вр. чл.211 ал.2 т.2 от Закона за горите, изразяващо се в това, че: На 11.10.2019г., в качеството й на лесовъд на частна практика, издава превозен билет №11553/00002 от 11.10.2019г. за транспортиране на 10 пр. куб.м. дърва за горене от дървесен вид бук, с МПС с рег.№ЕВ 3442 АТ, добити по позволително за сеч №521975/18.09.2019г. от имот с №68823.131.9, попадащ в отдел 304, подотдел „б1“, землище с. Станчов хан, Община Трявна – ЧГТ, от място, което не представлява временен склад на горепосочения имот – лицето издава превозния билет в гр. Трявна /GPS координати: LAT – 42.88008991666667, LON – 25.494539216666666/.

Актът за установяване на административно нарушение е връчен лично на жалбоподателя на 06.01.2020г., който е направил възражение, че не е съгласен с написаното в акта и то не отговаря на истината.

Въз основа на горния АУАН е издадено наказателно постановление /НП/ № **********/03.07.2020г. на зам. директора на РДГ – Велико Търново, с което на жалбоподателя, е наложена глоба в размер на 300,00 лв. – за нарушение по чл.257 ал.1 т.1  вр. чл.211 ал.1 вр. чл.211 ал.2 т.2 от Закона за горите, а именно за това, че: На 11.10.2019г., в качеството й на лесовъд на частна практика, издава превозен билет №11553/00002 от 11.10.2019г. за транспортиране на 10 пространствени кубични метра дърва за горене от дървесен вид бук, с МПС с рег.№ЕВ 3442 АТ, добити по позволително за сеч №521975/18.09.2019г. от имот с №68823.131.9, попадащ в отдел 304, подотдел „б1“, землище с. Станчов хан, Община Трявна – частна горска територия, от място, което не представлява временен склад на горепосочения имот – лицето издава превозния билет в гр. Трявна /GPS координати: LAT – 42.88008991666667, LON – 25.494539216666666/.

Констатираните в АУАН и в НП фактически обстоятелства се потвърждават от приложените по делото писмени доказателства: констативен протокол Серия В №006460 от 16.10.2019г.; позволително за сеч №0521975/18.09.2019г.; технологичен план №1 за добив на дървесина от отдел 304 подотдел „б1“ в землище с. Станчов хан, Община Трявна; превозен билет №11553/00002, издаден на 11.10.2019г. в 10.01 часа, относно превоз на 10 пр. куб.м. дървесина от вида бук, по направление гр. Плачковци, с превозно средство с рег.№ЕВ 3442 АТ; както и от показанията на разпитаните като свидетели по делото актосъставител Н.И.М. и свидетел по съставянето на АУАН П.В.Й..

При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия, съобразно представената по делото заповед №РД-49-199/16.09.2011г. на министъра на земеделието и храните, оправомощаваща директорите на регионалните дирекции по горите и техните заместници да издават наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му ЗЛОД, ЗРА, ЗЗТ, ЗБР и ЗЛР.

С него жалбоподателят М.  В.К. е санкционирана от зам. директора на РДГ – Велико Търново за извършено нарушение по чл.257 ал.1 т.1  вр. чл.211 ал.1 вр. чл.211 ал.2 т.2 от Закона за горите. Съгласно чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите, наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или не изпълни своевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Чл.211 ал.1 и ал.2 т.2 от Закона за горите установяват, че дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет, издаден от лице, упражняващо лесовъдска практика – за дървесината, добита от собствените им гори, както и от горските територии, за които са упълномощени от собственика.

Според описанието в АУАН и в НП, нарушението се изразява в издаване на превозен билет №11553/00002/11.10.2019г. от място, което не представлява временен склад на имот с №68823.131.9, попадащ в отдел 304, подотдел „б1“, землище с. Станчов хан, Община Трявна, а превозният билет е издаден в гр. Трявна /GPS координати: LAT – 42.88008991666667, LON – 25.494539216666666/.

При съпоставка на фактическото описание на нарушението с посочените като нарушени законови разпоредби съдът констатира, че в никоя от цитираните от административно наказващия орган правни норми не е вменено като задължение превозните билети да се издават от лицата по чл.211 ал.2 от ЗГ на точно определено място, включително и на мястото на временния склад по смисъла на §11 т.6 от ДР на ЗГ. Разпоредбата на чл.257 ал.1 т.1 ЗГ е бланкетна и препращаща, поради което за да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на определено лице следва да бъдат посочени точните норми от ЗГ, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях, които конкретният нарушител не е изпълнил или е изпълнил несвоевременно. Като такава норма в случая е посочена само тази на чл.211 ал.1 вр. ал.2 т.2 от ЗГ, която сочи, че дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет. При това положение е видно, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и сочената като нарушена законова разпоредба, което води до неяснота относно деянието, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, което представлява нарушение, съответно по чл.42 т.4 от ЗАНН за АУАН и по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за НП. Съществува неяснота дали жалбоподателят е санкциониран за това, че не е издал превозен билет и какъв, или че е издал превозен билет №11553/00002/11.10.2019г. на място различно от временния склад, но без да е ясно в нарушение на коя законова разпоредба е сторено това, тъй като сочените в АУАН и в НП не установяват задължение за издаване на превозния билет на точно определено място. Предвид това съдът намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до невъзможност да се установи кое е деянието, за което е наложена административна санкция. Това води до ограничаване правото на защита на наказаното лице и същевременно с това препятства възможността за съдебен контрол относно правилността на НП.

С оглед изложеното, обжалваното наказателно постановление № **********/03.07.2020г. на зам. директора на РДГ – Велико Търново, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300,00 лв. – за нарушение по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите вр. чл.29 ал.1 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Относно разноските:

С оглед отмяната на обжалваното наказателно постановление, както и на основание чл.63 ал.3 ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК, следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, които включват адвокатското възнаграждение на един адвокат в размер на 300,00 лв. Тази сума следва да бъде заплатена от РДГ – Велико Търново, като орган издал отмененото наказателното постановление.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **********/03.07.2020г. на зам. директора на РДГ – Велико Търново, с което на М.В.К., с ЕГН **********,***, е наложена глоба по чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите в размер на 300,00 лв. /триста лева/ – за нарушение по чл.257 ал.1 т.1  вр. чл.211 ал.1 вр. чл.211 ал.2 т.2 от Закона за горите, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА РДГ – Велико Търново да заплати на М.В.К., с ЕГН **********,***, сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща направени разноски по делото, на основание чл.63 ал.3 ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: