№ 423
гр. Пазарджик, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220201276 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. К. П. , ЕГН ********** против
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-1818-000453/07.08.23 на
началник група ОД МВР Пазарджик, СПП, с което на жалбоподателя е
наложена на основание чл.178 д от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв.
С жалбата се заявява материално-правна незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято цялостна отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и представя
доказателства, с които обосновава искането си за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
Жалбоподателят П. е „човек с трайно увреждане“ по смисъла на §1, т.2 от
ДР на ЗИХУ, тоест „е лице, което в резултат на анатомично, физиологично
или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява
1
дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите
на медицинската експертиза са установили степен на намалена
работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50
на сто“. За същия с експертно решение 3603/258 от 09.09.20( л.4) е призната
60% намалена работоспособност. На жалбоподателя е издадена от Община
Пазарджик ( л. 5) „карта за паркиране на хора с увреждания“.
На 28.05.23г. жалбоподателят се наложило да посети дома на дъщеря си
късно вечерта. Той отишъл към 21ч. със собствения си л.а. per.№ ***** и
паркирал на бул. „България“ пред №10, в обособена клетка за паркиране на
хора с увреждания. Поставил картата си за паркиране на таблото и отишъл в
дома на дъщеря си.
Към 21.05 ч. св. пол. Ф. възприел паркирания на специалното място л.а.
на жалбоподателя и потърсил карта на видна място в купето на автомобила.
не видял такава и съставил против жалбоподателя фиш за глоба Р0431811.
Жалбоподателят оспорил фиша, който бил анулиран и издаден
процесния АУАН, надлежно предявен на 07.07.23г.
Въз основа на акта е издадено НП, което се обжалва.
То се атакува с общи доводи за процесуална неизправност, основната
част от които са неоснователни. Двата акта са издадени от компетентни
органи ( л. 9-10) , на съответното основание ( за акта - след анулиране на
фиша за същото нарушение ).
Датата на съставяне на акта е недостоверна, т.к. като такава е посочена
28.05.23, когато всъщност бил съставен фиша за налагане на глоба, анулиран (
с резолюция без дата върху самия документ ) въз основа на възражение от
13.07.23 ( л. 7; т.е. датата на съставяне на акта е последваща спрямо тази и
категорично не е посочената дата на нарушението ). АУАН обаче е надлежно
предявен на 07.07.23, което е в тримесечния срок от установяване на
извършителя и това гарантира, както изправността на акта с оглед сроковете
по чл. 34 от ЗАНН, така и правото на защита на нарушителя, основано върху
фактите, съдържими в описателната част на документа.
Освен, че процедурата, приключила с издаване на НП е процесуално
изрядна, както и съдържанието на издадените в нея два акта, установеното и
санкционирано с тях нарушение е безспорно. От всички доказателствени
2
средства следва, че жалбоподателят притежава право да паркира на място,
определено за паркиране на хора с увреждания и дори притежава документ за
удостоверяване на това право. Каква и причината за липсата на този
документ на видно място в купето на автомобила към момента на проверката
от св. Ф. е без значение, защото процесното нарушение не се състои в
бездействие от страна на жалбоподателя за удостоверяване на неговото право
да паркира на посоченото място. Възприетото нарушение се състои в
действие, с което се нарушава право на хора с увреждания, у тъй като се
заема определено за паркиране от тях място. То е несъставомерно, тъй като
жалбоподателят притежава сам такова право.
Съгласно чл. 4, ал.1 от Наредбата за издаване на карти за паркиране на
хора с увреждания, престой, паркиране на превозни средства, управлявани
или превозващи лица с трайни увреждания на територията на Община
Белово- право да ползват картата за паркиране на хора с увреждания имат
превозните средства, които към момента при и по време на паркирането
обслужват персонално лицето с валидна карта, издадена на негово име.
Следователно картата дава право на водача на МПС, превозващ такива лица
да паркират на места, предназначени за хора с трайни увреждания.
Точно в тази хипотеза се е намирал жалбоподателя, паркирайки на
посоченото място.
Доколкото нарушението не е извършено , НП, с което е санкциониран
жалбоподателя като негов извършител, следва да се отмени.
Това решение обосновава основателност на претенцията му за разноски,
сторени чрез заплащане на адвокатски хонорар в минимално предвидения в
чл. 18 вр.чл. 7, ал.2 от НМРАВ размер, против който се прави несъстоятелно
възражение за прекомерност.
Претенцията на ОД МВР Пазарджик за възнаграждение за юрисконсулт е
неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-1818-
000453/07.08.23 на началник сектор в ОД МВР Пазарджик, с което на К. К.
П. , ЕГН ********** е наложена на основание чл.178 д от ЗДвП - глоба в
размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати К. К. П. , ЕГН **********
сума в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4