№ 75
гр. В., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Д. Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20233001000018 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
въззивна жалба на „ДЗИ - Общо застраховане “ ЕАД - гр. София, подадена
чрез адв. П. Д. от ВАК, срещу решение № 490/04.11.2022г., постановено по т.
д. № 529/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, с което въззивното
дружество е осъдено да заплати на Д. Л. С. и С. Л. С., двете от гр. В., сумата
от по 50 000лв. на всяка от тях, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баба
им Б. Е. С., починала на 24.06.2019г. вследствие на ПТП, настъпило на
23.06.2019г., около 21.50ч., на пешеходна пътека, намираща се след
кръстовището между бул. „Осми приморски полк” и ул. „Братя Миладинови”
в гр. В., по вина на Л. В. С. като водач на л. а. „Ауди А5”, с рег. № СА 6972
СХ, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по
застраховка „ГО на автомобилистите“, със срок на покритие от 01.06.2019г.
до 11.05.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на уведомяването на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие- 26.06.2019г., до окончателното изплащане на
1
обезщетенията.
Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът
моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени. Оплакванията са за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд за доказана активна материалноправна
легитимация, респ. за доказана изключителност в емоционалната връзка
между всяка от ищците и баба им Б. Е. С., починала в резултат на ПТП, както
и че претърпени от тях неимуществени вреди надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за родствената връзка.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани
лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Процесуалният представител на въззиваемите Д. Л. С. и С. Л. С. – адв.
П. Б. от ВАК, е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които
изразява становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с
подробно изложени доводи и съображения.
Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели
на въззивното производство, приема за установено следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с активно субективно и
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Д. Л. С. и С. Л. С. срещу „ДЗИ - Общо
застраховане “ ЕАД - гр. София, за присъждане на сумите от по 50 000лв. на
всяка от тях, претендирани като обезщетения за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баба им Б. Е. С.,
починала на 24.06.2019г. вследствие на ПТП, настъпило на 23.06.2019г., по
вина на Л. В. С. като водач на л. а. „Ауди А5”, с рег. № СА 6972 СХ,
застрахован при ответника по действаща към датата на инцидента застраховка
„ГО на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователно събитие- 26.06.2019г., до окончателното
изплащане на обезщетенията.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на
2
въззивния съд намира, че решението на ВОС, с което исковете са уважени
изцяло, е валидно (по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г.
от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС), като постановено
от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. Съдебният акт е допустим, тъй като са налице всички предвидени
от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и
надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива.
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда
искане, спорът е правилно квалифициран. За процесните отношения е
приложим КЗ, в сила от 01.01.2016г. Изискванията на чл. 380 КЗ са спазени -
на 11.09.2020г. ищците са предявили пред застрахователя извънсъдебна
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. По образуваната от
застрахователя преписка № 43072951900156, е отказано изплащане на
застрахователни обезщетения, с мотиви за липса на обективните критерии за
изключителност, предвидени в ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на
ВКС, обосноваващи включването на ищците в кръга на лицата, имащи право
на обезщетение при смърт на родственик или близък, причинена от деликт.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Страните не спорят и се установява по безспорен начин от събраните
доказателства наличието на следните елементи от правопораждащия
фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу
застраховател, по чл. 432, ал. 1 от КЗ, за обезщетяване на причинените от
застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с
ответното дружество за увреждащия л.а. „Ауди А5”, с рег. № СА 6972 СХ;
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, по
вина на водач на застрахованото МПС, установена с влязла в сила присъда по
НОХД № 307/2021г. по описа на ВОС, а именно: ПТП, настъпило на
23.06.2019г., около 21.50ч., на пешеходна пътека, намираща се след
3
кръстовището между бул. „Осми приморски полк” и ул. „Братя Миладинови”
в гр. В., в резултат на което е причинена смъртта на две лица, едното от които
е Б. Е. С., поч. на 24.06.2019г.
Безспорно е установено също, от представените по делото /л. 66-68 от
първоинстанционното дело/ три броя удостоверения за раждане, издадени от
Община В., че починалото лице Б. Е. е баба по бащина линия на ищците Д. Л.
С. и С. Л. С..
Макар и да е спорна правната интерпретация относно
обстоятелствата, които имат значение за критериите за определяне на правото
за обезщетяване на неимуществени вреди, пред настоящата инстанция няма
спор по установените факти и обстоятелства от бита и отношенията в
роднинския кръг между семейството на ищците и възходящите им по бащина
линия, тъй като и двете насрещни страни съответно в жалбата и в отговора се
позовават на факти и обстоятелства, установени с гласни доказателства чрез
разпит на свидетели пред първа инстанция.
За доказване на фактическите твърдения относно характера и
съдържанието на отношенията между двете ищци и починалата им баба,
както и за претърпените морални болки и страдания, пред
първоинстанционния съд са разпитани като свидетели Д. М. В., без родствени
връзки с ищците, и Р. И. С.– майка на ищците. Показанията на разпитаните от
окръжния съд свидетели се ценят в частта, в която се излагат преки и
непосредствени впечатления за факти и обстоятелства, без субективни
преценки, като обстоятелства, свързани с възможност за заинтересованост на
свидетелката В. не се установяват. Поради изключително близката родствена
връзка между ищците и втората свидетелка- тяхна майка, следва да се отчете
заинтересоваността й от изхода на спора, свързана с необходимост от
преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Съдебният състав не
намира основание да откаже кредитирането на тези показания в частта, в
която се констатира съответствие между обстоятелствата, за които се
свидетелства, и останалите събрани доказателства.
От съвкупната преценка на събраните гласни и писмени
доказателства се установява следните обстоятелства:
В началото на съвместния си живот родителите на двете ищци са
заживеело заедно с родителите на бащата, докато младото семейство
4
построило собствено жилище и се преместило през 2001г. След изтичане на
отпуска по майчинство на майката Р. С. за първото й дете- Д., се наложило
родителите на съпруга да подпомогнат семейството в грижите за детето, тъй
като майката продължила образованието си в Технически университет-В..
Бабата водела и вземала детето от градина, а през периодите, в които майката
е учила за изпити, Б. С. е поемала изцяло грижите за детето Д.. При раждането
на втората й внучка- С. и изтичане на отпуска по майчинство на майката
/тригодишен според показанията на св. С./, Б. С. е проявила същата
всеотдайност и сърдечност при подпомагане на родителите в грижите за нея.
Трудовите дейности на родителите били свързани с работа до късно,
обучения и чести командировки, при което се налагало бабата да замества
родителите в грижите за децата. Предвид местоположението на жилището на
Б. С. / непосредствено до Руското училище, в което са учили и двете й
внучки/, както и поради професионалните и личностните й качества, тя е била
лицето, особено след пенсионирането си към 2002г., което е подпомагало
всяка от ищците в процеса на образование и усъвършенстване. В резултат на
ежедневното общуване между бабата и нейните внучки през годините са се
създали топли и сърдечни емоционални отношения. Подкрепата от страна на
баба им по бащина линия е спомогнала на всяка от тях да прояви таланта си и
да бъде отличена в съответната област. През периода, през които родителите
били с влошени отношения, за около три години / към 2008г. – 2011г./ двете
ищци са живели преимуществено в жилището на баба си и дядо си. След като
ищцата Д. С.- В. е заминала за Германия през 2013г., през периодите на
отсъствие от страната близостта между нея и баба й се поддържала чрез
видеоконферентна връзка по електронен път.
Пострадалата Б. С. имала още един внук и една внучка от другия си
син, който живее в Канада, но разстоянието и езиковата бариера с майката на
децата били пречка за пълноценно общуване.
Според свидетелските показания ищците приели много тежко
смъртта на баба си, изпитвали видима за околните тъга от внезапната загуба
на близък човек, загубили желание за социални контакти, говорили често за
нея, за общите им планове, които не успели да осъществят заедно /подготовка
на сватбата на Д., абитуриентската вечер на С./, като и понастоящем
продължават да тъгуват за нея.
5
При така установените факти въззивният съд намира за основателни
оплакванията за необоснованост на обжалвания акт. Анализът на
ангажираните от ищцата доказателства не дава основание за преценка за
създадени отношения на такава изключително близка привързаност между
загиналата Б. С. и нейните внучки, че тя да е заместила изцяло естествената
привързаност на децата към родителите им, респективно на бабата с нейните
синове, единият от които е баща на ищците. За да бъде връзката окачествена
като изключителна за обичайна семейна среда, следва да са установени не
просто близки и сърдечни отношения на ежедневна грижа и взаимопомощ в
бита на двете семейства, която е типична за традиционното българско
семейство с преки низходящи и възходящи, а конкретни житейски
обстоятелства, които да предпоставят създаване на връзка между баба и внук,
която да изключва отношения с други, по-близки от внука роднини и да се
отличава съществено от отношенията с други роднини, по – близки или със
същата родствена връзка ( по арг. от Решение № 33 от 12.04.2022 г. на ВКС по
т. д. № 377/2021 г., I т. о., ТК).
Такива характеристики не се установяват, тъй като пострадалото лице
не е проявявала предпочитание към никой от внуците си, няма данни ищците
да са били приети в семейството на възрастните възходящи по начин, който
да изключва отношенията със собствените им родители. Битовите
затруднения по обгрижване на децата в семейството на Стоянови и
личностните качества на Б. С., която е била всеотдайна, отзивчива и готова да
помага на семейството на сина си винаги при нужда, не могат да се
окачествят като извънредни и нетипично сложили се обстоятелства в
житейски план, които да са отчуждили децата от родителите им, за да се
появи онази празнота, която да бъде запълнена по изключение от друг
родственик. Временните краткотрайни отсъствия на родителите поради
служебна ангажираност, както и периодът на влошени отношения между тях /
около три години според свидетелите/, в който ищците са живели
преимуществено в жилището на баба си и дядо си, не са изключили
възможността за пълноценното общуване на децата с родители им.
Ежедневните посещения в семейството на бабата и дядото, отделянето от
бабата на пълноценно време и внимание, осигуряване на дневни занимания и
съвместни забавления, не могат да придадат на близостта в отношенията им
степен на изключителност, за да окачествят така създадените отношения като
6
извънредно превишаващи обичайните разбирания за традиционна свързаност
между внучки и баба.
Житейската ситуация, очертана по делото, е типична, с оглед
общоприетите традиционни норми за отношенията между прародители-
внуци, живеещи в един град - подпомагане на възпитание и отглеждане от
най-ранна детска възраст и съпътстващо емоционално привързване.
Общуването от този вид не е заместващо, а подпомагащо и произтича от
съхранена и доразвита връзка с фактически затруднения родител на детето,
прераснала в чувство за дълг за допълването на функциите му с пълноценна
подкрепа и обич към неговите деца. Пострадалата е помагала с каквото,
колкото и както може на семейството на сина си, без разлика в грижите и
обичта и специално отношение към някоя от внучките си. В тази насока
следва да се съобразят и свидетелските показания в частта, в която се сочи, че
Б. С. никога не е проявявала предпочитание към някое от децата на синовете
си, а от това следва, че тя би оказвала помощ и би полагала със същата
готовност, отдаденост и обич грижи за отглеждането и възпитанието на всеки
един от внуците си, ако е имало необходимост и възможност за това.
По тези съображения съдът приема, че връзката между починалата Б.
С. и ищците съответства на типична емоционална близост, доверие и взаимна
привързаност към роднини, съществуващи в рамките на обща емоционална
среда на родствени връзки по-широк семеен кръг.
Същевременно, не се установява и изключителен характер на
понесените негативни последици от разрушаването на тази емоционална
връзка между бабата и ищците. Свидетелката Д. В. посочва най-общо лични
впечатления от видима за околните промяна в психо- емоционалното
състояние на ищците, с прояви на стресова реакция, напълно естествена за
млади момичета, преживели подобно трагично събитие. Майката на ищците-
свидетелката С. излага пред съда, че след смъртта на баба си дъщеря й С.
намалила теглото си значително, но тъй като по делото няма други данни за
причинна връзка между деликта и подобно негово отражение върху
физическото състоянието на втората ищца, по аргумент от чл. 172 ГПК, тази
причинност не може да бъде приета за установена.
При тези изводи въззивният съд няма основание да приеме за
доказано правото на ищците да ангажира отговорност на застрахователя, по
7
следните правни съображения:
На първо място, нормативната уредба, уреждаща отговорност на
застрахователя за покритие на риска „Гражданска отговорност” следва да се
прилага в съответствие с общо европейски стандарт. Според §7 КЗ с този
закон се прилага Директива 2009/103/ЕО относно застраховката "Гражданска
отговорност" и по-специално: изискванията за гарантиране на правата на
пострадалите в равна степен в различните държави членки чрез уредба на
минимални суми на застрахователно покритие за пострадал или претенция,
така че да бъдат покривани напълно и справедливо всички пострадали,
получили много сериозни телесни увреждания, като същевременно се вземе
предвид ниският брой произшествия с няколко пострадали и малкото
произшествия с няколко пострадали, получили много сериозни увреждания в
рамките на едно и също произшествие (§ 12 от преамбюл); относителна
самостоятелност на уредбата на отговорността на застрахователите, която
следва да се хармонизира на Европейско ниво от принципната уредба на
гражданската отговорност, установена независимо във всяка от държавите
членки на национално ниво (§ 22 от преамбюла). Тези най-общи достижения
на гаранциите на правата на лицата, ползващи от задължителна застраховка
на територията на ЕС са допълнително пояснени с тълкуване на Директивите
в тази област, дадено с решението по Дело C‑277/12 на СЕС. Съдът е
подчертал категорично, че държавите членки по принцип остават свободни да
определят в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на
поправяне вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на
обезщетението за тези вреди и лицата, които имат право на такова
обезщетение, но са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно
тяхната национална правна уредба на гражданската отговорност се дължи за
неимуществените вреди, претърпени от близките членове на семейството на
жертвите на пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната
застраховка до въведените лимитни суми, посочени в чл. 1, § 2 от Втора
директива 84/5 (респ. чл. 492 КЗ). Затова и обвързващото националните
юрисдикции тълкуване на общоевропейския стандарт изключва прилагане на
национална уредба, която гарантира фиксирани обезщетения за презумптивни
вреди на пострадали роднини при смърт на близки членове на семейството.
Въззивният съд възприема това тълкуване и прилага като норми, определящи
застрахователното правоотношение по задължителната застраховка
8
националните правила по чл. 493а ал. 3 и 4 КЗ, вр. чл. 51, ал.1 и чл. 52 ЗЗД,
очертаващи граници на поетия за сметка на делинквент риск за пораждане на
отговорност за непозволени увреждания до доказан във всеки отделен случай
справедлив еквивалент на пряко и непосредствено засягане на неимуществена
сфера на родственици, понесли предвидими и непредвидими страдания
поради внезапно загубена емоционална връзка с близък човек. Точното
съдържание на националната ни уредба е интерпретирано в задължително
тълкуване с ТРОСНГТК№ 1/2016 г., което е основано на европейските
стандарти и затова е изцяло приложимо и за застраховки, договорени и при
действие на КЗ (Решение № 60131 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. №
1700/2020 г., II т.о., ТК). Обезщетяването на неимуществените вреди понесени
от роднини поради загуба на член от по-широк семеен кръг е обусловено от
наличие на изключителен случай на заместване на липсваща по-близка връзка
с починалия. Само в този случай може да се обоснове справедливо
увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на отговорност, поет при
отчитане на обичайния непосредствен тесен семеен кръг на низходящи и
възходящи. Макар и да е алеаторно, задължението на застрахователя следва
да бъде поне до известна степен предвидимо, поне що се отнася до
задължително покритие, поето срещу унифицирано в значителна степен
плащане от всички лица, служещи си с пътни превозни средства. Затова няма
да е съответно на принципа на справедливостта и добросъвестността на
насрещните страни по задължително застрахователно правоотношение, към
които се причисляват и ползващите се от застраховката увредени лица, ако се
изисква от застрахователите да покрият без ограничение всички негативни
последици от вредоносно поведение на участници в ПТП. За да е обществено
оправдано задължителното застраховане, е необходимо отговорността,
покрита от застрахователя да бъде съобразена не с всички, а само с
обществено значимите социални последици от засягането на една семейна
общност при отчитане на конкретни национални особености и традиции на
държавите членки. Затова и не е адекватно поставянето както на фиксирани
нормативно критерии за очертаването на кръга от пострадалите, така и на
обема на компенсацията за неимуществените им вреди, но справедливостта
налага доказване на изключителния случай на увреждането (Решение № 92 от
17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т. о., Решение № 60070 от
29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 904/2020 г., I т. о., ТК). Такива са
9
неимуществените вреди от причинена смърт на близки, извън предвидимия
семеен кръг на родствениците ( ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС №
5/24.11.1969 г.) ако се установят допълнителните предпоставки: създадена
особено близка „заместваща“ връзка между починалия и претендиращия
обезщетението, както и интензитет и времетраене на страданието,
надхвърлящи нормално присъщи за съответната загуба ( решение № 60131 от
13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1700/2020 г., II т. о., ТК, решение № 310 от
6.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2429/2017 г., II т. о., ТК, решение №
17/16.03.2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС). В случая и двете
допълнителни предпоставки не са категорично доказани и затова не е
възникнала и отговорност на застрахователя да покрие и вредите, които
несъмнено внучките на починалото лице са претърпели.
По изложените съображения съставът на въззивния съд прави извода,
че не е доказано основание за ангажиране отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетения на ищците за неимуществени вреди по процесния
застрахователен договор, следователно предявените искове по чл. 432 КЗ са
неоснователни.
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции
по съществото на спора, решението на ВОС следва да се отмени, като се
постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с акцесорните
претенции за законна лихва.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, предвид резултата от въззивното
обжалване и направеното искане за присъждане разноски за първа и въззивна
инстанция от процесуалния представител на въззивника, с приложени
списъци по чл. 80 от ГПК, всяка от въззиваемите следва да бъде осъдена да
заплати сумата 6 090лв., представляваща направени от застрахователното
дружество съдебно– деловодни разноски за две инстанции общо за сумата 12
180 лв.- заплатени адвокатски възнаграждения за първа и въззивна инстанция
съответно в размер на 3 530 лв. и 8 650лв.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ- ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 490/04.11.2022г., постановено по т. д. №
10
529/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д. Л. С., ЕГН **********, и С.
Л. С., ЕГН **********, двете с постоянен адрес: гр.В., ул. „П. Д.“ № 14, ет. 1,
ап. 1, предявени срещу “ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ № 89 Б, сумата от
по 50 000лв. на всяка от тях, претендирана като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баба
им Б. Е. С., починала на 24.06.2019г. вследствие на ПТП, настъпило на
23.06.2019г., около 21.50ч., на пешеходна пътека, намираща се след
кръстовището между бул. „Осми приморски полк” и ул.”Братя Миладинови”
в гр.В., по вина на Л. В. С.-водач на лек автомобил ”Ауди А5”, с рег. № СА
6972 СХ, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, със срок на
покритие от 01.06.2019г. до 11.05.2020г., както и законна лихва върху
главниците, считано от 26.06.2019г. до окончателното погасяване на
задълженията, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Л. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул.
„П. Д.“ № 14, ет. 1, ап. 1, да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, бул. „Витоша“ № 89 Б, сумата 6 090 лв. / шест хиляди и деветдесет
лева/, представляваща направени от насрещната страна съдебно – деловодни
разноски за две инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С. Л. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул.
„П. Д.“ № 14, ет. 1, ап. 1, да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, бул. „Витоша“ № 89 Б, сумата 6 090 лв. / шест хиляди и деветдесет
лева/, представляваща направени от насрещната страна съдебно – деловодни
разноски за две инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12