Разпореждане по дело №37332/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 103381
Дата: 20 юли 2024 г.
Съдия: Деница Николаева Урумова
Дело: 20241110137332
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 103381
гр. София, 20.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Частно гражданско
дело № 20241110137332 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.417 ГПК. Образувано е по заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение вх. №201754/19.06.2024г.,
подадено от „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. гр. **, ул. „**“ №
21, чрез адв. Д., срещу П. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, въз
основа на документи по чл. 417 ГПК- запис на заповед.
Като обсъди доводите на заявителя и представените по делото доказателства, съдът
намира следното:
Записът на заповед е едно от посочените в чл. 417, т.10 ГПК основания за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. За да има изпълнителна сила, той
трябва да бъде съставен в предписаната от закона форма и да съдържа изброените в ТЗ
реквизити.
Според чл.418, ал.2 ГПК, в заповедното производство съдът проверява дали
документът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето,
против което се иска издаване на листа, т.е. проверява се формалната доказателствена сила
на изпълнителното основание. Това означава, че съдът изхожда само от данните, съдържащи
се в представеното изпълнително основание, освен в случаите, предвидени в чл. 418, ал.3
ГПК. Следователно, в това производството, съдът следва да провери само дали са налице
изискуемите от закона реквизити, без които записът на заповед би бил недействителен - чл.
535, чл. 536 ТЗ.
В настоящия случай тези предпоставки не са налице. Приложеният към заявлението
документ не е редовен от външна страна запис на заповед. Съгласно разпоредбата на чл.
535, т. 1 ТЗ записът на заповед трябва да съдържа наименованието "запис на заповед" в
текста на документа на езика, на който е написан. В Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г.
по тълк. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, са дадени разяснения, че за да е редовен записът
на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован "запис на
заповед", а освен това, в самия текст на същия този документ, трябва да стои изразът "запис
на заповед". Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис
на заповед според чл. 536, ал. 1 ТЗ. Приложения документ съдържа запис на заповед само в
заглавието на документа, а равнозначен на този израз липсва в неговия текст. Използваната в
текста фраза "да плати на „**“ ЕООД или на негова заповед", не характеризира самия
документ като запис на заповед. Този извод се налага при съпоставка на разпоредбата на чл.
535, т. 5 и чл. 455, т. 6 ТЗ, които касаят абсолютно идентични реквизити на различни по вид
ценни книги. Изразът "на заповедта" или "на негова заповед" обозначава само възможността
на поемателя на ценната книга /било то запис на заповед или менителница/ да прехвърли
правата по нея на друго лице, но не замества задължителния реквизит, предвиден в чл. 535,
т. 1 ТЗ. Изразът "запис на заповед", като конкретно съчетание на думи, не се съдържа в
текста на процесния документ и не е равнозначен на израза "да платя на... или на негова
1
заповед" в този смисъл, че изписването "на негова заповед" не удовлетворява изискването на
чл. 535, т. 1 ТЗ. (Определение № 396/23.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 3963/2013 г., I т. о.,
Определение № 642/2.11.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 627/2009 г., II т. о.).
Предвид гореизложеното, съдът намира, че представеният документ не е редовен от
външна страна. Поради това не са налице условията на чл. 417, т. 10 ГПК и на чл. 418, ал. 2
ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и заявлението
следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. №201754/19.06.2024г., подадено от „**“ ЕООД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление гр. гр. **, ул. „**“ № 21, чрез адв. Д., за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу П. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „**“, **.
Разпореждането може да бъде обжалвано от заявителя с частна жалба пред СГС, в
едноседмичен срок от връчването му.
Да се връчи препис от разпореждането на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2