Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
25.08.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
като разгледа
докладваното от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 7208 по описа за 2020 година,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „З.Б.И.” АД, длъжник
по изп.д. № 20209200400255 по описа на ЧСИ Й..М., рег. № 920 на КЧСИ, срещу постановление
на съдебния изпълнител от 26.06.2020г., с което е оставено без уважение
искането на длъжника за намаляване на размера на приетото по изпълнителното
дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя. Жалбоподателят
поддържа, че единственото действие, извършено от
процесуалния представител на взискателя, било подаването на молба за образуване
на изпълнителното дело, поради което и съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото
възнаграждение следвало да бъде в размер на 200 лв. По делото липсвали и
доказателства за плащане на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото моли съда да намали
претендирания адвокатски хонорар до размер от 200 лв., съобразно Наредба №
1/2004г. и Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС. Евентуално, ако съдът счете, че се дължи адвокатско
възнаграждение и за водене на делото по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г.,
моли съда да намали възнаграждението до минималния размер по Наредбата.
Претендира разноски за настоящото производство, вкл. за адвокатско
възнаграждение.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – М.Г.П., не е депозирала
писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението (чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изп.д. № 20209200400255 по описа на ЧСИ Й..М., рег. № 920 на КЧСИ, е образувано по молба от 16.06.2020г. на М.Г.П.,
чрез пълномощник адв. Г.Д. от САК, въз основа на изпълнителен
лист от 29.05.2020г., издаден по гр.д. № 8323/2017г. на СГС, 12 състав,
съгласно който „З.Б.и.“ АД е осъдено да заплати на взискателя сумата
100 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 29.06.2014г. до окончателното плащане. С молбата
за образуване на изпълнителното дело е посочен изпълнителен способ – запор
върху вземания по банкови сметки на длъжника. Претендирани са разноски за
изпълнителното производство, вкл. адвокатско възнаграждение.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор
за правна защита и съдействие от 15.06.2020г., с което взискателят упълномощил
адв. Г.Д. да завежда и води изпълнителното дело, като е посочено, че е
договорено възнаграждение в размер на 4 983 лв.
На 16.06.2020г. ЧСИ наложил запор върху банковите сметки
на длъжника в „ОББ“ АД, и на същата дата изпратил покана за доброволно
изпълнение до длъжника, получена на 18.06.2020г. В поканата е посочено като
дължимо и претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение.
С молба от 19.06.2020г. длъжникът поискал от ЧСИ да
намали размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 4 983 лв. на 200
лв. с доводи, поддържани и в жалбата. С обжалваното постановление (по правната
си същност разпореждане) от 26.06.2020г. ЧСИ счел молбата за неоснователна и
оставил без уважение искането за намаляване на адвокатския хонорар на
взискателя.
По наложения запор на 06.07.2020г. и 10.07.2020г. по
сметка на ЧСИ са постъпили суми в общ размер 60 000 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
която се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора редакция
към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие -
15.06.2020г.), за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 100.00
лв.; за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
за вземания от 500.01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7;
В случая по изпълнителното дело не са представени
доказателства уговореното адвокатско възнаграждение да е заплатено от
взискателя на пълномощника му, с оглед на което незаконосъобразно ЧСИ е приел
такова да се дължи от длъжника към датата на поканата за доброволно изпълнение
– 16.06.2020г. Доколкото обаче с жалбата се признава дължимостта на
възнаграждение до размера от 200 лв., и съобразно диспозитивното начало, установено
в чл. 6 ГПК, възнаграждението следва да бъде намалено до признатия размер от
200 лв.
В настоящото съдебно производство не следва да се
присъждат разноски. В производство относно дължимостта и размера
на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение
№ 393/17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г., ІV ГО, определение №
489/17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г., ІV ГО, определение № 52/19.03.2019г.
по ч.гр.д. № 740/2019г., І ГО, определение № 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. №
4561/2018г., ІІІ ГО, определение № 76/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4562/2018г.,
ІІІ ГО, определение № 158/08.04.2019г. по ч.гр.д. № 87/2019г., ІІІ ГО,
определение № 119/04.07.2019г. по ч.гр.д. № 1975/2019г., ІІ ГО и др.). Ето защо,
макар жалбата на длъжника да е основателна, същият няма право на разноски в
това производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „З.Б.И.” АД, ЕИК *******,
постановлението от 26.06.2020г., с което е отказано намаляване на размера на
приетото адвокатско възнаграждение от 4 983 лв. на пълномощника на взискателя
по изп.д. № 20209200400255 по описа на ЧСИ Й..М., рег. № 920 на КЧСИ, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото към 16.06.2020г. от длъжника „З.Б.И.” АД, ЕИК *******, на взискателя М.Г.П., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по изп.д. № 20209200400255
по описа на ЧСИ Й..М., рег. № 920 на КЧСИ, както
следва: от 4 983 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.