№ 120
гр. Благоевград, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно гражданско дело
№ 20211200501139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. ХР. ЯН. против решение №
905671 от 20.10.2021г., постановено по гр.д.№ 714/2021г. по описа на РС
Благоевград.
С обжалвания акт е отхвърлен предявеният от Р.Я. иск за признаване за
установено по отношение на ответника „ м.“ АД, че ищецът не дължи сумите,
обективирани в изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3671/2011г. по описа
на РС Благоевград, за принудително събиране на които е образувано изп. д. №
153/2012г. по описа на ЧСИ в.т..
Недоволен от постановения акт жалбоподателят твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материално
правните разпоредби. Развиват се подробни съображения, че към датата на
прекратяване на изпълнителното производство ex lege – 24.06.2016г. в сила са
били разпоредбите на ТР 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС и РС е бил длъжен
да приложи тях, а не ППВС 3/18.11.1980г. Твърди се още, че съдът не е
обсъдил и евентуалната частична основателност на иска по отношение на
погасените по давност лихви. Моли за отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да бъде установено, че ищецът не дължи посочените в
исковата молба суми.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, с
1
който твърди, че постановено решение е правилно, а жалбата –
неоснователна. Посочва се, че РС правилно е приел, че т. 10 от ТР
2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде прилагана, считано от
26.06.2015г., като до този момент задължително за правораздавателните
органи е ППВС 3/18.11.1980г, съгласно което давността за вземането не тече
по време на изпълнителния процес. Поради което към 31.03.2017г. не е
изтекъл нито 2-годишният срок, водещ до перемпция, нито петгодишният
давностен срок. Твърди се още, че дори изпълнителното дело да е
перемирано, то направеното от взискателя искане за предприемане на
изпълнителни действия след датата на перемпцията, прекъсва давността.
Развиват се подробни съображения, че всички извършени от длъжника
плащания по изпълнителното дело прекъсват, както 5-годишната давност,
така и двугодишния срок, водещ до перемпция. Иска потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнително дело № 153/2012г. по описа на ЧСИ в.т. е образувано по
молба на „у.“ АД срещу длъжника Р. ХР. ЯН.. Към молбата е представен
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3671/2012г. по описа на РС
Благоевград, видно от който длъжникът е осъден да заплати на банката
взискател следните суми: главница в размер на 5493,39 лева, представляваща
дължима сума по Договор за „Хеброс премиум“ – потребителски заем №
777RLPA061010007 от 11.04.2006г., обявен за предсрочно изискуем; сумата
от 725,69 лв – договорна лихва за периода 30.12.2010г. до 24.11.2011г.; сумата
от 19,96 лв – такса за обслужване на кредита към 23.11.2011г., сумата от
5202,26 лева - законна лихва върху главницата, считано от подаването на
заявление по чл. 417 от ГПК до датата на подаване на настоящата искова
молба, както и сумата от 129,78 лева – държавна такса и сумата от 392,60 лв –
адвокатско възнаграждение.
ЧСИ Тозева е изпратила до длъжника покана за доброволно
изпълнение, която е получена от последния на 26.02.2012г.
По изпълнителното дело са наложени запори върху банковите сметки
на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД и „Първа
инвестиционна банка“ АД.
С молба от 17.09.2012г. взискателят е поискал налагане на възбрана
върху собствения на длъжника недвижим имот, описан в молбата, както и
справка от НОИ относно актуалната месторабота на длъжника, като в случай
че бъде открита такава – запор върху трудовото възнаграждение.
С молба от 25.03.2013г. дружеството „м.“ АД е поискало на основание
чл. 429 от ГПК да бъде конституирано като взискател в качеството му на
2
цесионер на „Уникредит Булбанк“ АД. Като с постановление от 24.06.2014г.
„м.“ АД е конституиран по изпълнителното дело като взискател.
На 24.06.2014г. ЧСИ Тозева е постановила налагане на възбрана върху
собствен на длъжника недвижим имот, като възбраната е вписана на
25.06.2014г.
Видно от документите по изпълнителното дело в периода 31.07.2014г.
до 05.03.2020г. ежемесечно по делото са постъпвали частични плащания от
страна на длъжника Р.Я..
С молба от 16.01.2017г. взискателят „м.“ АД е поискал от ЧСИ
налагането на запор на банковите сметки на длъжника, открити в „Банка
Пиреос България“ АД, като запорно съобщение е изпратено на 31.03.2017г.
На 03.12.2019г. с молба взискателят е поискал справка за наличните
регистрирани трудови договори на името на длъжника, както и налагане на
запор върху откритите. Видно от справка, приложена по изпълнителното
дело, не са открити трудови договори.
При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните по
делото доказателства, РС е отхвърлил изцяло предявения иск от ищеца иск.
За да постанови така обжалвания акт първата инстанция е приела, че към
момента на приемане на ТР 2/26.06.2015 на ОСГТК на ВКС, изпълнителното
производство е било висящо и са се прилагали разясненията, дадени в ППВС
3/18.11.1980г., според които погасителна давност не е текла докато трае
изпълнителния процес относно принудителното събиране на вземането, като
спирането на давността се е осъществила от момента на отмяната на
посоченото
ППВС с приемането на т.10 от ТР №2/26.06.2015г. Според съда от тази дата
започва да тече и 2-годишния срок за перемпция, който изтича на 26.06.2017г.
В този срок обаче взискателят е поискал налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника, който е наложен от ЧСИ. Въпреки това РС е приел, че
по изпълнителното дело е настъпило перемпция, тъй следващото поискано
изпълнително действие от 03.12.2019г. е направено повече от 2 години след
налагането на последния запор по делото. На следващо място съдът се е
позовал на практика на ВКС, като е приел, че перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността, като давността се прекъсва с
предприемането действията за принудително изпълнение
Настоящият състав намира първоинстанционното решение за валидно и
допустимо.
Разгледана по същество, доколкото въззивният съд е ограничен с
оплакванията в жалбата съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.второ от ГПК,
същата се преценява като неоснователна поради следните съображения:
Настоящият състав намира изводът на РС, че изпълнителното дело не е
перемирано на 24.06.2016г. – а именно две години след налагането на
възбраната върху недвижимия имот, за правилен, но не приема аргументите
3
на първа инстанция в тази насока и вместо тях посочва следното:
В периода от 31.07.2014г. до 05.03.2020г. длъжникът е извършил
ежемесечни частични плащания, представляващи изпълнение по
изпълнителното дело, с което перемпцията е прекъсната. Извършените от
длъжника доброволни плащания в хода на изпълнителното дело,
освобождават взискателя от задължението да поддържа висящността на
производството чрез искания за извършване на изпълнителни действия,
поради което не може да се обоснове извод, че взискателят е бездействал, за
да бъде приложена перемпцията по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
По същите аргументи настоящият състав намира за неправилен изводът
на РС, че е налице перемпция на изпълнителното делото, тъй като не са
предприети изпълнителни действия в 2-годишен срок, считано от 23.03.2017г.
– датата на налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Както
беше посочено в този период по делото са постъпвали доброволни плащания
от страна на длъжника, поради което перемпция не може да настъпи.
Въпреки това РС правилно се е позовал на съдебната практика, според
която перемпцията е без правно значение за давността и е приел, че същата за
процесния период не е изтекла в полза на длъжника. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици - давността изключва принудителното
изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на
действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната
съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не
заличава ефекта от предприетите принудителни действия, с които е
прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и се
отчита при възражение за изтекъл давностен срок. В този смисъл неправилно
е твърдението на въззивника, че поисканите от взискателя и реализирани
изпълнителни действия, след като изпълнителното производство е
перемирано, са незаконосъобразни и не могат да доведат до прекъсване на
давността.
По отношение направеното възражение за погасителна давност,
настоящият състав намира за нужно да допълни, че направените от длъжника
ежемесечни доброволни плащания по изпълнително дело, считано от
31.07.2014г. до 05.03.2020г., прекъсват на основания чл. 116, б. а от ЗЗД,
както петгодишния давностен срок по отношение на главницата, така и 3-
годишния срок по отношение на лихвите. С образуването на изпълнителното
на 10.01.2012г. давността за процесното вземане е прекъсната, като същата е
била впоследствие многократно прекъсвана, както с извършването на
4
изпълнителни действия – налагане на възбрана на 24.06.2014г, налагнето на
запор върху банковите сметки през 2017, както и с извършени плащания от
страна на длъжника в периода 31.07.2014г. до 05.03.2020г.
Предвид горното в полза на ищеца, въззивник в настоящото
производство, не е изтекла нито 5-годишна погасителна давност, нито 3-
годишна такава, за да се приеме, че вземането на взискателя по
изпълнителното дело е погасено. В този смисъл е и крайният извод на
първоинстанционния съд.
Направеното от страна на въззивника твърдение, че по отношение на
настоящото изпълнителното производство приложение намира единствено ТР
2/2013г., но не и ППРС № 3/1980г., съдът намира за ирелевантно за крайния
изход на делото. Въпросът относно датата, от която започва да тече нова
погасителна давност при наличието на перемпция е неотносним, доколкото
съдът прие, че такава перемпция не е настъпвала, а давността е ежемесечно
прекъсвана, считано от 2014г. В допълнение настоящият състав намира за
правилен изводът на РС, че настоящото изпълнително производство е
заварено като висящо от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, то спрямо
осъществените по него факти до посочената дата следва да намери
приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата
на образуването му до датата на приемане на последващия тълкувателен акт,
погасителната давност е спряла.
Въпреки наличието на разлика в правните изводи на първа инстанция и
настоящия състав, крайният изход на делото е еднакъв, поради което
решението като краен резултат следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят сторените по делото разноски. Същата е представлявана в
настоящото производство от юрисконсулт, като съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП съдът определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното, Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905671 от 20.10.2021г., постановено по
гр.д.№ 714/2021г. по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА Р. ХР. ЯН., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Благоевград, жк „Еленово“ 53, ет. 5, ап. 13, да заплати на „м.“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет.5,
ап. 14, представлявано от В.Г.С., сумата от 300 лева, представляваща сторени
в настоящото производство разноски.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, като им се изпрати препис от
настоящото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6