№ 130
гр. Варна , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20203100901098 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, образувано по иск на „Скания
Файнанс България" ЕООД срещу „ЗС-Механизация" ЕООД, „Девня трейд"
ООД и ТД на НАП Варна, за признаване за установено между страните по
делото, че „Скания Файнанс България“ ЕООД не дължи на „ЗС-Механизация"
ЕООД сумата от 26 857,57 лева – вземане за законна лихва върху сумата от 32
923,75 лева, събрана по изпълнително дело № 2010781040088 на ЧСИ Ст.
Костова, peг. № 718 на КСЧИ, което вземане се претендира от „ЗС-
Механизация" ЕООД въз основа на обратен изпълнителен лист №
12690/21.12.2015г., издаден по ч.гр.дело № 2197/2010 г. на PC Варна, ГК, VII
състав, и е предмет на принудително изпълнение в производството по
изпълнително дело № 20187810400949 на ЧСИ Г. Дичев – рег. № 781 на
КЧСИ. Претендират се и съдебно-деловодните разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 21.10.2015г. по ч.гр.дело №
2197/2010 г. на РС – Варна е издаден обратен изпълнителен лист №
12690/21.12.2015г. в полза на „ЗС-Механизация" ЕООД, по силата на който
„Скания Файнанс България" ЕООД е осъдено да заплати на „ЗС-
Механизация" ЕООД само законната лихва върху сумата от 32 923,75 лева,
събрана по изпълнително дело № 2010718040088 на ЧСИ Ст. Данова, peг. №
1
718, до окончателно заплащане на дължимото, като за всяка отделна събрана
част от сумата се вземе предвид посочена в обратния изпълнителен лист
начална дата. Твърди, че към момента на издаване на обратен изпълнителен
лист № 12690/21.12.2015 г. вземането за главница на „ЗС - Механизация"
ЕООД в размер на 32 923,75 лева е било погасено чрез плащане по
изпълнително дело № 20133110401203 по описа на СИС на PC – Варна,
извършено на 21.10.2013 г.
На следващо място ищецът твърди, при условие на евентуалност – ако
съдът приеме, че вземането на „ЗС-Механизация" ЕООД по обратен
изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г. съществува изцяло или частично, че
е отправил с исковата и допълнителните молби в настоящото производство
материалноправно изявление за прихващане на вземането на „ЗС-
Механизация" ЕООД по обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г. с
вземане на „Скания Файнанс България" ЕООД в размер на 123 243,27 лева –
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.03.2014г.
до пълното изплащане на вземането, произтичащо от изпълнителен лист №
215/09.05.2018г., издаден от Окръжен съд Варна по ч.т.д. № 597/2018г., до
размера на по-малкото от двете вземания. Сочи, че вземането на „Скания
Файнанс България" ЕООД е ликвидно, определено по основание и размер с
решение от 08.01.2018 г. по ВАД № 163/2014г. на АС при БТПП, с което „ЗС-
Механизация" ЕООД е осъдено да заплати сумата от 157 004,26 лева, ведно
със законна лихва за забава от 23.04.2014г. до окончателното изплащане на
сумата, както и разноски в размер на 10 907,50 лева. Част от това вземане до
размер на 33 760.99 лева било погасено чрез прихващане съгласно решение №
174/08.03.2018г. по т.д. № 207/2017 година на ОС Варна.
На следващо място се твърди от ищеца, че вземането за законна лихва
върху всяко от плащанията е погасено по давност, като давността е изтекла с
изтичане на три години от началната дата на всяко плащане посочена в
обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г.
Ответникът „ЗС-Механизация" ЕООД не е подал отговор на исковата
молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът НАП е подал отговор на
2
исковата молба, в който излага становище за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция.
Ответникът „Девня трейд" ООД своевременно е подал отговор, в който
излага съображения за недопустимост и оспорва основателността на
предявения иск. Акцентира върху обстоятелството, че законната лихва по
обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г. се дължи върху всяка
събрана сума по изп.д. № 2010781040088 на ЧСИ Ст. Костова, които общо
формират главница в размер на 32 923.75 лева, и е различна от законната
лихва, събрана по същото изп. дело и включена в така формираната главница.
Оспорва твърдението за изтекла погасителна давност като сочи, че
давността е започнала да тече от момента на постановяване на
разпореждането за издаване на обратен изпълнителен лист №
12690/21.12.2015 г. и е била прекъсната с предприемане на действия за
принудително събиране на сумите като се позовава на разпоредбата на чл.
117, ал. 2 от ЗЗД предвиждаща петгодишна погасителна давност на съдебно
установените вземания.
Отделно от това счита, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на иска, тъй като самият ищец е признал както с конклудентни,
така и с изрични действия, наличието на същите задължения по изп. дело №
949/2018 г. на ЧСИ Георги Дичев в общ размер 157 666.86 лева, които сега
отрича че дължи, тъй като по изп. дело № 381/2018 г. на ЧСИ З. Димитров
взискателят „Скания Файнанс България" ЕООД е наложил запор на всички
вземания на „ЗС-механизация" ЕООД по изп. дело № 949/2018 г. и е провел
успешно принудително изпълнение върху тях, като всички описани суми са
предадени от ЧСИ Г. Дичев на ЧСИ 3. Димитров. Прави извод, че тези
действия опровергават твърденията за извършено прихващане и че събраните
принудително в полза на ищеца „Скания Файнанс България" ЕООД от ЧСИ
Захари Димитров по изп.д. № 381/2018 г. суми в общ размер на 157 666,86 лв.
не могат да бъдат обект на описаното от ищеца съдебно прихващане, тъй като
самият ищец вече е провел принудително изпълнение по отношение на тях.
В допълнителна искова молба ищецът пояснява, че не се дължи законна
лихва върху главницата от 32 923,75 лева от датата на погасяването й –
21.10.2013 г. Поддържа твърдението, че с исковата молба ищецът е направил
3
изявление за „съдебно прихващане“ на вземането на „ЗС-Механизация"
ЕООД по обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г. с насрещно
вземане на „Скания Файнанс България" ЕООД в размер на 123 243,27 лева –
главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.03.2014г.
до пълното изплащане на вземането, произтичащо от изпълнителен лист №
215/09.05.2018г., издаден от Окръжен съд Варна по ч.т.д. № 597/2018г., до
размера на по-малкото от двете вземания.
Навежда доводи за неправилност на разпореждането на ВРС за издаване
на обратен изпълнителен лист тъй като ищецът изобщо не дължал законна
лихва върху събраните от него суми.
Във връзка с оспорването на правния му интерес от иска поддържа, че
вземанията, които „ЗС-Механизация“ ЕООД е събрало принудително и
съответно е превело получените средства на ЧСИ Захари Димитров – гр.
Варна, не съществуват и не следва да бъдат разпределяни между кредиторите
на „ЗС-Механизация" ЕООД, а следва да бъдат върнати на „Скания Файнанс
България" ЕООД, след като се установи със съдебно решение, че тези
вземания са погасени.
Ответникът „Девня трейд" ООД своевременно е подал отговор на
допълнителната искова молба, в който поддържа направените възражения.
С молба от 09.11.2020 г. ищецът „Скания Файнанс България" ЕООД
допълнително уточнява, че законната лихва, изтекла до 21.10.2013 г., която е
включена в исковата претенция по настоящото дело, е в размер на 9 647,10
лева, като твърди, че същата е платена с пълното погасяване на сумите по
изпълнително дело № 20133110401203 на ДСИ при PC Варна. Уточнява се, че
разликата над сумата от 9 647,10 лева до пълния размер на претенцията от
26 857,57 лева или сумата от общо 17 210,47 лева, представляваща законна
лихва, начислена след датата на плащане по изпълнително дело №
20133110401203 – 21.10.2013 г., е недължима от „Скания Файнанс България"
ЕООД, защото главницата, върху която е начислена, е погасена с плащане на
21.10.2013 г. Уточнява още, че е отправил материалноправно изявление за
прихващане до ответника „ЗС-Механизация“ ЕООД, което е инкорпорирано в
исковата молба и последващите молби и отделно от това е връчил на „ЗС-
Механизация“ ЕООД извънсъдебно изявление за прихващане.
4
В представена писмена защита ищецът „Скания Файнанс България"
ЕООД поддържа изложените в хода на делото доводи и твърдения.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, ценени
заедно и поотделно по реда на чл. 12, вр. чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на длъжника в изпълнителния
процес за оспорване на предприетото срещу него принудително изпълнение
въз основа на съдебно изпълнително основание. Защитата на длъжника срещу
принудителното изпълнение се изразява в оспорване на вземането
(изпълняемото право), т. е. целта е да се установи материалноправната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно чл. 439, ал. 2
ГПК претенцията на длъжника може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Независимо от обстоятелството, че ищецът се позовава и на факти,
настъпили преди издаване на обратен изпълнителен лист №
12690/21.12.2015г. по ч.гр.дело № 2197/2010 г. на PC Варна, съдът намира
иска за допустим, тъй като вземането по издадения обратен изпълнителен
лист не е установено с акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо, поради
което не е налице настъпила преклузия спрямо фактите, осъществени преди
издаването на обратния изпълнителен лист и относими към съществуването
на изпълняемото право (Определение № 291 от 27.07.2020 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 624/2020 г., II т. о., ТК).
Приключването на изп. дело № 20187810400949 на ЧСИ Г. Дичев (л.
398) поради събиране на вземането не води до отпадане на правния интерес на
ищеца от установителния иск, доколкото събраната сума е преведена по
изп.д. 20188080400381 по описа на ЧСИ Захари Димитров по наложен от него
запор и до приключване на устните състезания по настоящото дело не е
предадена на взискателите по изп.д. 20188080400381, т.е. не е постъпила в
патримониума на ответника „ЗС-Механизация“ ЕООД.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, с обратен
изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г., издаден по ч.гр.дело № 2197/2010 г.
5
на PC Варна, ищецът „Скания Файнанс България" ЕООД е осъден да заплати
на ответника „ЗС-Механизация“ ЕООД само законната лихва върху сумата от
32 923,75 лева събрана по изп.дело № 2010718040088 на ЧСИ Ст.Костова, peг.
№ 718 на КЧСИ, до окончателното заплащане на дължимото, като за всяка
отделна събрана част от сумата се вземе предвид за начална дата, както
следва:
1/ за 2612,92 лева - 19.03.2010 г.
21 за 2393,94 лева - 12.07.2010 г.
3/ за 2393,94 лева +0,60 лв. - 29.07.2010 г.
4/ за 2393,94 лева +0,60 лв. - 09.09.2010 г.
5/ за 2393,94 лева +0,60 лв. - 07.10.2010 г.
6/ за 2393,94 лева +0,60 лв. - 27.10.2010г.
7/ за 2393,94 лева +0,60 лв. - 08.12.2010 г.
8/ за 2393,94 лева +0,60 лв. - 06.01.2011 г.
9/ за 2393,94 лева +0,60 лв. - 10.02.2011 г.
10/ за 2393,94 лева +0,60 лв.- 09.03.2011 г.
11/ за 2393,94 лева +0,60 лв.- 05.05.2011 г.
12/ за 4787,87 лева +0,60 лв.- 22.06.2011 г.
13/ за 1576,96 лева +0,60 лв.- 25.07.2011 г.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело
№ 20187810400949 на ЧСИ Г. Дичев (л. 205-402). Видно от приложената към
исковата молба призовка за доброволно изпълнение по изп. дело №
20187810400949 претендираната сума по изпълнителен лист №
12690/21.12.2015 г. е в размер на 25 665,33 лева.
Ищецът нито в исковата молба, нито в уточняващата молба от
11.04.2019 г. твърди, че претендираната и събрана по изп. дело №
6
20187810400949 сума по изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г. е в размер
на 26 857,57 лева. Ищецът единствено представя собствени изчисления до
датата на изпращане на ПДИ, на базата на които приема, че от него е
претендирана и събрана сумата 26 857,57 лева. Тези изчисления, обаче, не
съответстват на твърдението му, че търсената по изпълнителното дело сума
по обратния изпълнителен лист е в размер на 25 665,33 лева, както изрично е
посочил и в таблицата в уточняващата молба (л. 68). При това положение
ищецът няма правен интерес да иска установяване на недължимост на
претендирана и събрана по изпълнителното дело сума в размер на разликата
над 25 665,33 лева до 26 857,57 лева, което води до извод за недопустимост на
иска в тази му част.
С изпълнителен лист от 20.09.2013 г. (л. 13) издаден по ч.гр.дело №
2197/2010 г. на ВРС „Скания Файнанс България" ЕООД е осъдено да заплати
на „ЗС-Механизация" ЕООД сумата от 32 923,75 лева платена по
изпълнително дело № 20107180400088 на ЧСИ Станимира Костова Данова,
peг. № 718, представляваща сбор от: 24 871,26 лева – главница, 2 851,64 лева
– законна лихва, 698,71 лева – адвокатско възнаграждение, 497,46 лева –
държавна такса, 3 998,08 лева – разноски за ЧСИ, 6,60 лева –банкови такси.
Видно от удостоверение изх. № 9383/30.03.2021 г. на ДСИ при РС –
Варна, СИС (л. 945), въз основа на изпълнителния лист от 20.09.2013 г. е
образувано изпълнително дело № 20133110401203 по описа на СИС на PC –
Варна, като в удостоверението изрично е посочено, че сумата от 32 923,75
лева е неолихвяема. Посочено е, че задължението, в т.ч. и разноските по
изпълнението, е изплатено изцяло на 12.12.2013 г., а изпълнителното дело е
прекратено на 10.12.2013 г. на основание цялостно изплащане на
задължението.
Видно от представеното от ищеца преводно нареждане от 21.10.2013 г.
по сметка на ДСИ по изпълнително дело № 20133110401203 е преведена сума
в размер на 36 690,26 лева за погасяване на задължението по изпълнителния
лист от 20.09.2013 г.
По делото е изслушано и прието заключение на вещо лице по допусната
от съда съдебно-счетоводна експертиза за установяване на иска по размер,
неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно.
7
Съгласно заключението на вещото лице, в производството по изп. дело №
20187810400949 на ЧСИ Г. Дичев по обратен изпълнителен лист №
12690/21.12.2015 г. е събрана сумата 25 665,33 лева, т.е. толкова, колкото е
посочено и в поканата за доброволно изпълнение.
Вещото лице е изчислило, че присъдената с обратен изпълнителен лист
№ 12690/21.12.2015г. законна лихва до датата на погасяване на главницата –
21.10.2013 г. е в размер на 9 647,10 лева.
Задължението за законната лихва има акцесорен характер и същото
може да възникне само при условие, че е налице непогасена главница, върху
която да се начисли мораторното обезщетение.
С погасяването на главницата по изпълнителния лист от 20.09.2013 г. в
размер на сумата от 32 923,75 лева, което е извършено на 21.10.2013 г. с
постъпване на сумата 36 690,26 лева по сметка на ДСИ, отпада основанието за
начисляване на законна лихва върху тази главница. Ето защо, с
окончателното заплащане на дължимото, извършено на 21.10.2013 г., общата
дължима сума по изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г. от определяема се
е превърнала в определена и тя е в размер на 9 647,10 лева. Разликата до
събраната в производството по изп. дело № 20187810400949 на ЧСИ Г. Дичев
по обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г. сума в размер на
25 665,33 лева не се дължи от ищеца, т.е. принудителното изпълнение по
отношение на тази разлика в размер на 16 018,23 лева е материалноправно
незаконосъобразно.
Същевременно по делото не са налице данни законната лихва по
изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г. в размер на 9 647,10 лева, изтекла
до 21.10.2013 г., да е била предмет на изпълнително дело № 20133110401203
по описа на СИС на PC – Варна, респ. да е погасена чрез извършеното на
21.10.2013 г. плащане на сумата по сметка на ДСИ. Ето защо тази сума не се
явява недължима на първото сочено в исковата молба основание, а именно
погасяване на задължението за лихва поради пълното изплащане на
главницата в размер на 32 923,75 лева.
Видно от изложеното по-горе, дължимата по обратен изпълнителен лист
№ 12690/21.12.2015 г. сума представляваща законна лихва върху сумата от 32
8
923,75 лева, събрана по изп. дело № 2010718040088, до окончателното
заплащане на дължимото, е в размер на 9 647,10 лева.
По въведеното с исковата молба основание за недължимост на сумата
по обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г. поради погасяването на
вземането чрез извънсъдебно прихващане, съдът намира следното:
С уточняваща молба от 11.04.2019 г. ищецът заявява, че „при условията
на евентуалност“, ако съдът приеме, че вземането на „ЗС-Механизация"
ЕООД по обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г. съществува, то с
исковата молба прави съдебно изявление за прихващане на вземането на „ЗС-
Механизация" ЕООД по обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г.,
издаден в производството по ч.гр.дело № 2197/2010г. на PC Варна с вземане
на „Скания Файнанс България" ЕООД в размер на 123 243,27 лева – главница,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.03.2014 г. до
пълното изплащане на вземането, произтичащо от изпълнителен лист №
215/09.05.2018 г., издаден на ищеца от Окръжен съд Варна по ч.т.д. №
597/2018г., до размера на по-малкото от двете вземания.
Така направеното изявление следва да се квалифицира като позоваване
на настъпил правопогасяващ факт. Условието, поставено от ищеца – „ако
съдът приеме, че вземането на „ЗС-Механизация" ЕООД по обратен
изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г. съществува“, се преценява в
контекста на осъществяването на елементите на фактическия състав на
извънсъдебното прихващане, доколкото съществуването на насрещните
вземания е предпоставка за настъпване на правните последици от
прихващането. Не се касае за друг иск, предявен в условие на евентуалност,
доколкото ищецът е длъжен да изчерпи всички свои възражения срещу
съществуването на вземането, предмет на отрицателния установителен иск.
Фактът, на който е се позовава ищецът, е настъпил след издаване на
обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г. по ч.гр.дело № 2197/2010 г.
на PC Варна, поради което въвеждането му като основание на иска е
допустимо, в т.ч. и при условията на чл. 439, ал. 2 от ГПК.
Към молбата е представен изпълнителен лист № 215/09.05.2018 г., от
който е видно, че с влязло в законна сила Решение от 08.01.2018г. по
9
Вътрешно арбитражно дело № 163/2014г. по описа на Арбитражен съд при
Българската търговско-промишлена палата „ЗС - Механизация" ЕООД е
осъдено да заплати на „Скания Файнанс България" ЕООД сумата 157 004,26
лева, ведно със законна лихва за забава от деня на подаване на исковата молба
23.04.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 10
907,50 лева, представляваща направените разноски по арбитражното дело.
Видно от представения изпълнителен лист вземането на ищеца е
ликвидно и изискуемо. Възражението за погасяване на процесното вземане
чрез извънсъдебно прихващане не променя спорния предмет, тъй като
активното вземане е установено с влязло в сила арбитражно решение.
Следователно, касае се за материалноправно изявление за прихващане,
отправено до насрещната страна в хода на процеса. Същото изявление е
възпроизведено и в допълнителната искова молба.
Извънсъдебното прихващане е неформално. То може да бъде извършено
писмено или устно, поради което съдът намира, че не е налице пречка
изявлението да се съдържа и в разменени по делото книжа. Съдебната
практика приема, че в хода на размяна на книжа в процеса страните могат да
отправят една към друга материалноправни волеизявления, правните
последици от които съдът зачита при съобразяване на разпоредбата на чл.
235, ал. 3 от ГПК. Така например не съществува спор, че със съдебните книжа
могат да бъдат отправени изявления за извънсъдебно разваляне на двустранен
договор, за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане, уведомление за
извършена цесия и пр.
Предпоставките за настъпване на погасителния ефект на изявлението за
прихващане, когато същото не е предявено като процесуално възражение,
какъвто е настоящият случай, са следните: съществуване на две насрещни
вземания за пари или еднородни и заместими вещи като вземането на
страната, която прави изявлението (активното вземане) следва да е ликвидно
и изискуемо (чл. 103, ал. 1 от ЗЗД). В случая всички тези предпоставки са
налице по отношение на вземането на ищеца, произтичащо от Решение от
08.01.2018г. по ВАД № 163/2014 г. по описа на АС при БТПП, обективирано в
изпълнителен лист № 215/09.05.2018г., издаден по ч.т.д. № 597/2018г. на ОС –
Варна. Същите са налице и по отношение на насрещното вземане на
10
ответника „ЗС-Механизация" ЕООД по обратен изпълнителен лист №
12690/21.12.2015 г., с уговорката, че в самия изпълнителен лист размерът на
вземането не е определен, а е определяем, което не е пречка за извършване на
извънсъдебно прихващане.
Освен изявление, елемент от фактическия състав на извънсъдебното
прихващане е и получаването на изявлението от насрещната страна. В случая,
изявлението е инкорпорирано в уточняваща към исковата и в допълнителната
искова молби, приети от съда за редовно връчени по установения процесуален
ред, поради което, изявлението следва да се счита достигнало до получателя –
„ЗС-Механизация" ЕООД.
Прихващането има конститутивно действие – то погасява двете
насрещни вземания до размера на по-малкото от тях. Ищецът твърди, че след
извършено извънсъдебно прихващане срещу друго вземане на ответника „ЗС-
Механизация" ЕООД остатъкът от присъденото му по арбитражното дело
вземане за главница е в размер на 123 243,27 лева. Безспорно, това вземане е
по-голямо от вземането на „ЗС-Механизация" ЕООД, обективирано в обратен
изпълнителен лист № 12690/21.12.2015г., което както се установи по-горе е в
размер на 9 647,10 лева. Следователно, в резултат от извършеното
прихващане вземането на „ЗС-Механизация" ЕООД по процесния обратен
изпълнителен лист е изцяло погасено.
Когато прихващането е с ликвидно вземане, както е в настоящия случай,
същото има обратно действие – двете насрещни вземания се смятат погасени
до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се
извърши (чл. 104, ал. 2 от ЗЗД). В случая прихващането е могло да се
извърши към датата на влизане в сила на арбитражното решение, което е
установено с разпореждането за издаване на изпълнителен лист по ч.т.д. №
597/2018г. на ОС – Варна, следователно погасителният ефект на същото е
настъпил.
По третото въведено от ищеца основание за недължимост на сумата по
обратен изпълнителен лист № 12690/21.12.2015 г. – поради погасяването на
вземането по давност, съдът намира следното:
С оглед на извършеното извънсъдебно прихващане на процесното
11
вземане с насрещно вземане на ищеца, последният не може да се позовава на
изтекла в негова полза давност. С изявлението за прихващане ищецът
признава съществуването на процесното вземане и мълчаливо се отказва от
евентуално изтекла в негова полза погасителна давност.
С оглед на изложеното искът се явява изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
Отговорност за разноски.
При този изход от спора ответниците на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищeца сторените разноски в размер на
сумата от 1026,61 лева държавна такса съответна на размера, до който
настоящият иск е допустим, допълнително заплатените държавни такси в
размер на 96,60 лева, както и 150,00 лева депозит за вещо лице или общо
сумата 1273,21 лева. Претенцията за присъждане на заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 8 922,94 лева ще се остави без уважение, тъй като
по делото не са представени договор за правна защита, а представените
фактури касаят заплатени адвокатски хонорари в обезпечителни производства
без да са представени доказателства, че са допуснати обезпечения във връзка
с настоящия иск.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Скания Файнанс
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Герман, Столична община, ул. „Манастирска воденица" №5, ЗС-
Механизация" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Казашка река 9125, община Аврен, област Варна, ж.к. „Оранжериен
комплекс", „Девня Трейд" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район „Владислав Варненчик", Западна промишлена
зона, ул. „Атанас Москов" № 308, и Националната агенция за приходите чрез
ТД на НАП Варна, че „Скания Файнанс България" ЕООД, ЕИК *********, не
12
дължи на „ЗС-Механизация" ЕООД сумата от 25 665,33 лева – вземане за
законна лихва върху сумата от 32 923,75 лева, събрана по изпълнително дело
№ 2010781040088 на ЧСИ Ст. Костова, peг. № 718 на КСЧИ, което вземане се
претендира от „ЗС-Механизация" ЕООД въз основа на обратен изпълнителен
лист № 12690/21.12.2015г., издаден по ч.гр.дело № 2197/2010 г. на PC Варна,
и е предмет на принудително изпълнение в производството по изпълнително
дело № 20187810400949 на ЧСИ Г. Дичев, поради липса на основание за
начисляване на законна лихва в размер на 16 018,23 лева върху главницата от
32 923,75 лева след датата на плащането на последната – 21.10.2013 г. и
поради погасяване на останалата част от вземането в размер на 9 647,10 лева
чрез прихващане на насрещни дългове между страните по реда на чл.103 и
чл.104 от ЗЗД, на основание чл.439 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото за разликата над 25 665,33
лева до предявения размер от 26 857,57 лева поради недопустимост на иска в
тази му част на осн. чл. 130 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗС-Механизация" ЕООД, ЕИК *********, „Девня Трейд"
ООД, ЕИК *********, и Националната агенция за приходите чрез ТД на НАП
Варна, да заплатят на „Скания Файнанс България" ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 1273,21 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13