Решение по дело №2229/2019 на Районен съд - Ловеч

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                   №                                                                                                                     гр. Ловеч, 30.09.2020 г.      

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на   първи септември през две хиляди и двадесета година

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

при участието на секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията   гр. дело № 2229 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:             

             Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

             Цена на иска:  4 023.69 лв.

            Производството е образувано по искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.6, представлявано от Димитър Димитров, чрез юрисконсулт Николета Матева против Б.М.Б., с адрес: ***.

             Ищецът излага в ИМ, че с договор за потребителски заем № PLUS – 12609487 от 15.01.2016 г., сключен с ответницата,  е отпуснал паричен кредит в размер на 4000,00 л. и закупуването на застраховка от 1 075,20 лв.Твърди, че сумата, предмет на горепосочения договор е изпратена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „БНП Париба пърсънъл Файненс“ С.А Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България е изпълнил задължението си о него. Усвояването на сумата ответникът е удостоверил с полагането на одписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Посочва, че на основание на чл.3 от договора, за ответникавъзниква задължението да погаси заева на 48 месечни вноски – всяка по 133,52 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно ГПР – 17.65 % и ГЛП – 14,46%, посочени в параметрите на договора.

             Наведени са твърдения, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 05.03.2017 г. / първа неплатена вноска/, като към тази дата са погасени 12 месечни вноски. Изтъква се, че на основание чл.5 от договора вземането на „БНП Париба пърсънъл Файненс“ С.А Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е от 05.04.2017 г. Твърди се, че ответникът е следвало да изплати остатъка по заема в размер на 4806,72 лв., представляващ оставащите 36 броя погасителни вноски към 05.04.2017 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си и това е принудило кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която вземането изрично е обявено за предсрочно изискуемо и е отправена покана до длъжника за доброволното му погасяване. Ищецът твърди, че поканата е изпратена на адреса, който е деклариран в договора и на който, акобъдат изпратени, съгласно чл.9 от договора всички изявления на кредитора се счита за узнати от кредитополучателя.

             Ищецън излага, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника „БНП Париба пърсънъл Файненс“ С.А Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България е подалозаявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до РС – Ловеч, като е образувано ч.гр.д. № 1826/2019 г. и с Разпореждане № 3640 от 16.10.2019 г. заявлението е отхвърлено.

             Счита, че е налице правен интерес от завеждането на настоящия осъдителен иск, с който ответникътбъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

-          3 435.75 лв. – представляваща главница по договор PLUS – 12609487;

-          24.52 лв. –възнаградителна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.02.2020 г.;

-          563.42 лв. – мораторна лихва за периода от 05.04.2017 г. до 26.09.2019 г.

             В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което, с което да осъди ответника Б.М.Б. да заплати на  „БНП Париба пърсънъл Файненс“ С.А Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България сумата в размер на 4 023.69 лв., представляваща дължимата към момента сума към «БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А., клон България.

             Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, както и разноските по заповедното производство.

             В законоустановения едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор  от адв. В.Н.– назначен за особен представител на ответника. Оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан. Изтъква, че с исковата молба не са представени доказателства, че заемната сума е преведена на ответника. Прави възражение, че кредитът не е станал предсрочно изискуем и че не е уведомен ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Излага, че в случая липсват доказателства за валидно направено волеизявление от страна на кредитора, обявено на длъжника  преди започване на заповедното производство, че счита кредита за предсрочно изискуем. Посочва, че в разпоредбата на чл.11 от ЗПК е определено съдържанието на договора за кредит и са предвидени задължителни реквизити, които следва да включва. Счита,че договорът не отговаря на изискванията информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, тъй като от посочените числа в погасителния план не се разбира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата, лихвата и застрахователната премия и оттук потребителят е поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за конкретните условия по кредита. На следващо място, потребителят следва  да е изразил и съгласие, да са му предоставени задължителните реквизити на договор за кредит, с които той да се е запознал преди сключването му. Според ответника, по начина, по който е бил сключен договора за потребителски кредит, следва, че същият е поставил в неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата институция, отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за възнаградителна лихва, поради което счита, че договорът се явява недействителен на основание чл.143 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК. Застъпено е становище, че по смисъла на чл.23 от ЗПК, потребителят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други суми.

             В о.с.з. ищeцът – БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България не изпраща представител. В писмена молба, подадена преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.

             Ответникът   Б.М.Б. не взема лично участие в процеса.  Представлява се от особен представител адв.Н.. По същество оспорва иска като неоснователен, като поддържа съображенията, изложени в отговора на ИМ и доразвити в хода на устните състезания.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

               От приложеното ч.гр.д.№ 1826/2019 г. по описа на РС - Ловеч се установява, че същото е образувано въз основа на заявление от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България  с искане за издаване наЗаповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Б.М.  Б. за  следното вземане: главница – 3435.75 лв., възнаградителна лихва за периода от 05.03.2017 г. До 05.02.2020 г. В  размер на 24.52 лв., мораторна лихва за периода от 05.04.2017 г. До 03.09.2019 г. В размер на 563.42 лв., заедно със законната лихва, начиная от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

             С Разпореждане № 3640 от 16.10.2019 г, постановено по ч.гр.д.№ 1826/2019 г. заповедният съд е отхвърлил  изцяло подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение. На основание чл. 415, ал.3 във вр- с ал.1, т.3 от ГПК съдът е указал на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ . Париж, чрез  „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Клон България, че в едномесечен срок от съобщението, може да предяви осъдителен иск против Б.М.Б. за претендираните вземания, като довнесе дължимата държавна такса, съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

             Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на осъдителен иск е получено от ищеца на  24.10.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия осъдителен.

             По делото не е спорно, че на 15.01.2016 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като кредитор, и ответника Б.М.  Б., като кредитополучател, е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 12609487 от 15.01.2016 г., при следните параметри: размер на кредита: 4000.00 лв, Застрахователна премия – 1075.20 лв, Общ размер на кредита – 4000.00 лв., Такса ангажимент – 140.00 лв, брой погасителни вноски – 48 бр, месечна погасителна вноска –133.52лв,  обща стойност на плащанията – 6408.96 лв, Годишен процент на разходите – 17.65%, Лихвен процент – 14.46%.

             Като част от договора е включен и Погасителен план, в който са посочени дължимите от ответника 48 броя месечни вноски по кредита, всяка в размер на 133.52 лв. с дата на първа вноска –05.03.2016 г. и дата на последна вноска – 05.02.2020 г.

             Приложеният договор за кредит носи подписа на ответника Б.М.Б., като при подписването му същият е предоставил номера на личната си банкова сметка ***, по която да бъде преведена сумата по кредита. С  превеждане на сумата по посочената от ответника банкова сметка *** договора, като е предоставил на Кредитополучателя кредита, предмет на договора. За Кредитополучателя е възникнало насрещно задължение да погасява уговорените месечни вноски съгласно включения в договор погасителен план. В клаузата на чл. 5 от Договора  е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Страните са постигнали съгласие, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става  предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от Договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

             Установява се, че до ответника е изпратено писмо /последна покана/, с което му е напомнено, че  съгласно подписания Договор за потребителски кредит PLUS – 12609487 се е задължил да погаси кредита на 48 месечни вноски по 133.52 лв, както и че е преустановил плащанията по договора на  05.03.2017 г., като  дължи следните суми: главница – 3435.75 лв, договорна лихва – 743.77 лв. и 186.85 лв – обезщетение за забава или общо дължима сума –4366.37 лв.  С писмото е отправена покана задълженията да бъдат погасени в 7 – дневен срок от получаване на уведомлението, като ответникът е предупреден, че в случай, че това не бъде направено кредиторът ще бъде принуден да прибегне към съдебно събиране на посочената сума.

           По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че с полагането на подписа върху договора ответникът като кредитополучател е удостоверил, че е получил посочената в група „Параметри и условия“ сума от 4 000.00 лв. по посочената от него сметка при Първа Инвестиционна Банка. Съгласно заключението, остатъка от задълженията съгласно погасителния план / след направената 12-та погасителна вноска от 133.52 лв. на 07.04.2017 г. са посочени в табличен вид – Таблица №1, а именно: 3 301.35 лв. – непогасена главница, 743.77 лв. – непогасена лихва, 134.40 лв.  – непогасени застраховки или общо непогасените задължения са в размер на 4 179.52 лв. Експертът е установил, че  спостъпилите суми на 25.01.2018 г. за 1000.00 лв. следва да бъдат погасени допълнително: мораторна лихва за периода 05.04.2017 г. до 25.01.2018 г. – 282.52 лв; договорна  лихва / непогасена/ за периода до 25.01.2018 г. – 352.06 лв; застраховки / дължимите до 25.01.2018 г./- 134.40 лв. и главница – 231.02 лв. Според експертизата, дължимите задължения към 25.09.2019 г. / датата на заявлението/ са следните: главница – 3070.33 лв., договорна лихва – 372.27 лв. и моратрна лихва – 518.59 лв. Към датата на изготвяне на експертизата / 06.07.2020 г./ задълженията са, както следва: главница – 3070.33 лв, договорна лихва – 391.71 лв. и мораторна лихва – 761.67 лв. От заключението се установява, че с постъпилите суми от страна на ответника са погасени задълженията, които са подробно описани в Таблица № 2 от заключението, като общата сума на погашениятае 2 602.24 лв, в т.ч. за главница – 969.67 лв., договорна лихва – 942.05 лв., застраховки- 448.00 лв. и мораторна лихва – 282.52 лв.

             По искане на ответната страна вещото лице е дало заключение относно дължимите суми във вариант, при който е прието, че с последно внесената сума от 1000.00 лв. се погасява най-обременителното задължение – главницата. Съгласно заключението, с извършените погашения с направената вноска на 25.01.2018 г. за 1000.00 лв., съгласно допълнително поставената задача: главница – 915.06 лв. и застраховка – 84.94 лв. Установено е, че задълженията към 25.09.2019 г. по този вариант следва да бъдат: главница – 2 386.29 лв / 3301.35 лв. – 915.06 лв/, договорна лихва – 728.63 лв., застраховка – 39.46 лв. имораторна лихва 686.23 лв. или общо – 3840.61 лв. Към 06.07.2020 г.по този вариант задълженията са следните: главница – 2 386.29 лв / 3301.35 лв. – 915.06 лв/, договорна лихва – 743.77 лв., застраховка – 39.46 лв. имораторна лихва – 875.82 лв. или общо 4 045.34 лв.

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр. чл.240, чл.79, ал.1 от ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД – осъдителен иск за присъждане в полза на на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А, Париж, чрез БНП Париба Пърсъънъл Файненс С.А, клон България вземане срещу ответника, по отношение на което заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение в разпореждане № 3640 от 16.10.2019 г, издадено по ч.гр.дело № 1826/2019 г. по описа на РС - Ловеч.  

             Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника  и реалното изпълнение да е възможно.

             С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 12609487 от 15.01.2016 г. е валидно сключен между страните. Същият като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответника и тъй като носи подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в документа са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорът има силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договори за потребителски паричен кредит за всяка от страните са възникнали права и задължения. Кредиторът и ищец по делото е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил сумата по кредита по посочената от кредитополучателя/ответник банкова сметка ***. От своя страна ответникът се е задължил да върне сумата с уговореното оскъпяване, като погасяването на кредита е разсрочено на 48 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 133,52 лв, с падеж на първата погасителна вноска – 05.03.2016 г. и последна погасителна вноска с падеж 05.02.2020 г.

От страна на ищеца са наведени твърдения, че поради забава в плащането на две  месечни погасителни вноски, е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно постигнатата договореност в клаузата на чл.5 от Условията към договора за кредит. Твърди се, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 05.04.2017 г.

В хода на процеса ответникът, чрез служебно назначения особен представител адв.  Н. отрича да е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния кредит, съгласно изискванията на т.18 на ТР №4/2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК.

             Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г. на ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземането, заявено по реда на чл.410 от ГПК. В този смисъл са постановените по чл.290 от ГПК решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014 г., ІІ г.о., Решение № 114 от 07.07.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ІІ т.о на ВКС, решение № 200/ 18.01.2019 г., постановено по т.д. № 665 по описа за 2018 г. на ВКС, I т.о., които разглеждат въпроса относно необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост и по отношение на небанкови институции. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение  кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то това не обуславя извод, че е волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис от заявлението не се връчва на длъжника. Дори и с подаването на исковата молба, не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост по смисъла на т.18 от ТР №4/2014 г., тъй като там изрично е предвидено, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422 от ГПК иск за вземането, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

             В конкретния случай, в чл.5 от Условията по договора е предвидено, че  при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо  изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Независимо от така постигнатата договореност между страните, съдът счита, че тази клауза не е породила действие, доколкото кредитната институция не е ангажирала доказателства, че е заявила изрично, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, поради липсата на доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит. В конкретния случай следва да се приеме, че волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи целия кредит предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника чрез връчване на исковата молба на назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на 18.02.2020 г./по арг. чл.45 от ГПК/, което връчване се счита за надлежно. /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., І т.о./ Поради изложените по-горе съображения съдът счита, че кредитът не е станал предсрочно изискуем на твърдяната от ищеца дата – 05.04.2017г. /падежът на втората непогасена вноска./ След като ищецът не доказа, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е уведомил ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, то искът не може да бъде уважен на това основание.

              Независимо от горното, съдът намира, че в случая следва да бъдат съобразени фактите, настъпили след предявяване на исковата молба, а именно, че към  05.02.2020 г. е настъпил крайният падеж по договора, т.е. в хода на процеса вземането на ищеца за главница и възнаградителна лихва е падежирало изцяло. Съдът счита, че настъпилата изискуемост на всички вноски по договора следва да бъде взета предвид към датата на приключване на съдебното дирене, на основание чл.235, ал.3 от ГПК / в този смисъл Решение №7 от 19.05.2017 г. по гр.д.№ 60053/2016 г. на ВКС, ІІ г.о./ В случая вземането е изцяло изискуемо не поради обявена предсрочна изискуемост, а поради настъпване на крайния падеж по договора в хода на процеса. С оглед на това вземането е изцяло изискуемо, като ще следва да се присъдят всички падежирали вноски. Съгласно основното заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, размерът на неплатената главница и размерът на неплатената възнаградителна лихва по договора за кредит, са както следва: към 25.09.2019 г. / датата на заявлението/ главница – 3070.33 лв. и договорна лихва – 372.27 лв., а към датата на изготвяне на експертизата / 06.07.2020 г./ дължимата главница е 3070.33 лв. и договорна лихва – 518.59 лв. В случая е приспаднато погашението от 25.01.2018 г., като извършеното от ответника плащане е отнесено за погасяване на дължимата възнаградителна лихва и главницата съобразно вноските по погасителния план при съобразяване правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД – „Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата“. Съдът не споделя довода на особения представител на ответника, че приложение в настоящия казус следва да намери разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД и  направеното плащане на 25.01.2018 г. следва да бъде отнесено първо към главницата като най-обременително задължение. Цитираната разпоредба е приложима само при наличието на  няколко еднородни задължения, т.е. ако по делото е установено по категоричен начин, че извършилият плащането длъжник е ивал към момента на плащането няколко еднородни задължения към същия кредит. В хипотеза, при която длъжникът има към кредитора си само едно задължение, то всички извършени спрямо кредитора плащания касаят ивенно този дълг и погасяването е по правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД.

             Съобразявайки изложеното по-горе, съдът намира, че заявената претенция за главница се явява основателна и доказана до размера от 3070.33 лв, а за разликата до пълния претендиран размер от 3 435.75 лв, като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.

            С оглед диспозитивното начало в процеса заявената претенция за възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.2020 г., следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 24.52 лв, макар според ССчЕ да е установен по-висок размер.

             На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба /19.11.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането.

По претенцията за заплащане на сумата от 563.52 лв. - обезщетение за забава за периода от 05.04.2017 г. до 26.09.2019 г./датата на подаване на заявлението/, респ. исковата молба съдът намира следното. Основанието на този иск е извлечено от поставянето на вземането като предсрочно изискуемо, считано от 05.04.2019 г. и начисляване на обезщетение за забава от деня на обявената предсрочна изискуемост. Условие, за да бъде уважена така заявената претенция, е по делото да е установена обявена предсрочна изискуемост, предхождаща сезирането на съда. Предвид безспорните данни по делото, че предсрочната изискуемост не е съобщена на длъжника  преди завеждане на делото и не е настъпила автоматично на твърдяната от ищеца дата  05.04.2017 г., то основанието на което е заявена тази претенция не следва да бъде зачетено, а предявеният иск подлежи на отхвърляне, като неоснователен.

             По разноските:

             С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.

             От страна на ищеца са претендирани разноски по заповедното и исковото производство, както следва: по заповедното производство 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, по исковото производство – 156.00 лв. – държавна такса, 350.00 лв. – депозит за особен представител, 200.00 лв. – депозит за вещо лице и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

              Съдът намира, че от претендираните по заповедното производство разноски в полза на ищеца следва да се присъди единствено заплатената държавна такса в размер на 25.00 лв. В случая с Разпореждане № 3640/16.10.2019 г. по ч.гр.д.№ 1826/2019 г. съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е указал възможността за предявяване на осъдителен иск, с доплащане на внесената държавна такса. От горното следва, че единствената връзка, която настоящият осъдителен иск има със заповедното производство, се изразява с доплащането на дължимата държавна такса по смисъла на чл.415, ал.4 от ГПК. С оглед отрицателния изход на заповедното производство за заявителя, сега ищец, на последния не се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.

             Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 620.00 лв, както и сумата от 25.00 лв. – внесена държавна такса по заповедното производство.

             На адвокат В.Н. от ЛАК следва да се изплати сумата от 350.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

             Мотивиран от горните съображения, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

             ОСЪЖДА, на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, Б.М.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.»Младост 4», Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от юрисконсулт Николета Матева, следните суми:  3070.33 лв /три хиляди и седемдесет лева и 33ст/ - главница по  Договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 12609487 от 15.01.2016 г., 24.52лв . /двадесет и четири лева и 52ст/ - договорна/възнаградителна/ лихва по кредита за периода от 05.03.2017 г. до 05.02.2020г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на  исковата молба /19.11.2019 г./ до изплащане на вземането, като иска за главницата за разликата до пълния претендиран размер от 3 435.75 лв. и иска за мораторна лихва за периода от 05.04.2017 г. до 26.09.2019 г. в размер на 563.42 лв, като неоснователни и недоказани ОТХВЪРЛЯ.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.М.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.»Младост 4», Бизнес Парк София, сгр.14 сумата от 620.00 лв. /шестстотин и двадесет лева/- разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 25.00 лв. / двадесет и пет лева/ - внесена държавна такса по заповедното производство.

             ОТХВЪРЛЯ искането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.»Младост 4», Бизнес Парк София, сгр.14 за заплащане на юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство в размер на 50.00 лв.

             Банкова сметка, ***дените суми:

             IBAN: ***: CITI BGSF

             ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.В.Н. сумата от 350.00лв. /триста и петдесет лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

             Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1826/ 2019 г. по описа на Ловешки РС, VII с-в.

 

 

            

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: