РЕШЕНИЕ
№ 17231
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20211110165971 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от /фирма/, с която са предявени
искове за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 04.08.2011 г. между /фирма/ и П. Д. Н. бил
сключен Рамков договор № 1106230355784610 за издаване и ползване на
международна кредитна карта Visa Classic\MasterCard Standard\Visa Gold\MasterCard
Gold\Billa-Visa Classic, по силата на който на ответницата бил предоставен кредитен
лимит до 500,00 лева, използваем чрез предоставената кредитна карта. П. Н. усвоила
суми от кредитния лимит, но не възстановила същите, нито заплатила дължимата по
договора възнаградителна лихва. Крайният срок на процесния договор настъпил на
04.08.2017 г., като правоотношението не било подновено. Така възникналите вземания
били прехвърлени от/фирма/ на /фирма/ по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 07.12.2016 г. и конкретен договор за цесия от
02.10.2019 г. За извършеното цедиране длъжницата следвало била уведомена от
ищцовото дружество, изрично упълномощено да извърши уведомяването от името и за
1
сметка на цедента, но предвид връщане като „непотърсена“ на изпратената в тази
връзка пратка, ищецът е приложил към исковата молба и уведомление за извършена
цесия. Поради неизплащане на дължимата сума, /фирма/ подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу П. Д. Н., като срещу заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК било подадено възражение в срок. Поради тази причина ищецът претенидира
установяване дължимостта на процесните задължения и моли предявените искове да
бъдат уважени изцяло, като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника П. Д. Н. за
отговор, като такъв е подаден в законоустановения едномесечен срок. Ответната
страна поддържа, че между страните нямало валидно възникнало договорно
правоотношение, тъй като тя не била подписвала процесния договор. Оспорва да е
получавала кредитната карта, чрез която са усвоявани процесните суми, както и
твърденията тя самата да усвоявала парични средства, отпуснати по договора. Релевира
и възражение за изтекла погасителна давност. Отправя искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане в нейна полза на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
По делото е представен Рамков договор № 1106230355784610 за издаване и
ползване на международна кредитна карта Visa Classic\MasterCard Standard\Visa
Gold\MasterCard Gold\Billa-Visa Classic /л. 7 и сл. от делото, в оригинал - л. 63 и сл./,
сключен между /фирма/ и П. Д. Н. на 04.08.2011 г. с предмет откриване на сметка и
издавана на международна кредитна карта Visa Classic\MasterCard Standard\Visa
Gold\MasterCard Gold\Billa-Visa Classic на името на картодържателя (ответницата по
делото), и одобряване на кредитен лимит в размер на 500,00 лева. Уговорено е между
страните, че договорът влиза в сила от датата на подписването му и е със срок на
действие 3 години, който се подновява автоматично, в случай че картодържателят не е
в просрочие към момента на изтичане валидността на картата и не е уведомил писмено
банката, че отказва картата да бъде подновена. Съгласно договора, отчетният период
на кредитната карта е 15-то число на всеки месец.
Като доказателство по делото е приет регистър на банкова карта ( на л. 68 от
делото, в оригинал - на л. 96), съгласно който П. Д. Н. е получила кредитна карта, тип
Visa Classic, ведно с плик с ПИН, на 04.08.2011 г.
Представени са Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 07.12.2016 г. и конкретен договор за цесия от 02.10.2019 г., ведно с Приложение №
2
1А, видно от които /фирма/ е прехвърлило на /фирма/ свои вземания, включително и
процесното.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която
съдът кредитира в цялост като подробно, мотивирано, компетентно изготвено и
неоспорено от страните. Вещото лице е посочило, че е установило множество
трансакции както по усвояване на отпуснатия кредитен лимит по процесния договор,
така и по погасяване на формираните задължения. Констатирано е последно усвояване
в брой чрез теглене от кредитната карта на 15.05.2012 г. и чрез покупка, извършена на
07.04.2014 г. Последно плащане на задължения по договора е извършено на 15.10.2014
г. Съгласно експертизата, дължимите от ответника вземания по процесния договор са
311,36 лв. – главница; 48,65 лв. – договорни лихви; 17,00 лв. – такси, като тези
вземания са преоформени от /фирма/ в общ дълг по главница в размер на 377,01 лева.
Законната лихва за забава върху тази сума, според вещото лице, е в общ размер на
32,78 лева за периода от 04.10.2019 г. до 11.12.2020 г. (без да е включен периодът от
13.03.2020 г. до 13.07.20220 г.), като за периода от 04.10.2019 г. до 13.03.2020 г. е в
размер на 16,97 лева, а за периода от 14.07.2020 г. до 11.12.2020 г. - 15,81 лева.
Заключението по съдбено-счетоводната експертиза не е оспорено от страните.
От правна страна:
Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99, ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че П. Д. Н. дължи
на /фирма/ в качеството му на цесионер по сключен между дружеството и /фирма/
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.12.2016 г. и
конкретен договор за цесия към него от 02.10.2019 г. сумата от 377,01 лева,
представляваща незаплатена главница по Рамков договор № 1106230355784610 за
издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic\MasterCard
Standard\Visa Gold\MasterCard Gold\Billa-Visa Classic от 04.08.2011 г., сключен между
/фирма/ и П. Д. Н., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2020 г. до
окончателното изплащане, сумата от 16,73 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата, начислена за периода от 04.10.2019 г. до 13.03.2020 г., и сумата от
15,49 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
14.07.2020 г. до 11.12.2020 г., за които на 05.03.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9774/2021 г. по описа
на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
По така предявените искове ищецът следва да докаже наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение между /фирма/ и П. Д. Н. по процесния
договор за кредитна карта от 04.08.2011 г., отпускането на предоставения по силата на
процесния договор кредитен лимит и усвояването от ответника на сума в размер на
3
377,01 лева, настъпването изискуемостта на процесните вземания, наличието на
валидно възникнало договорно правоотношение между /фирма/ и ищцовото дружество
по договор за продажба и прехвърляне на вземания, въз основа на който процесните
вземания са прехвърлени на /фирма/, и уведомяването на ответницата за извършената
цесия. От своя страна ответникът следва да докаже, че е заплатил процесните
задължения.
Неоснователни са възраженията на ответника за липса на валидно възникнало
договорно правоотношение между страните. Представеният по делото Рамков договор
№ 1106230355784610 за издаване и ползване на международна кредитна карта съдържа
две насрещни волеизявления за сключване на договор при определени в самия писмен
договор права и задължения на страните. Следователно, налице е валидно сключен
договор за предоставяне на заем при определен кредит лимит от 500,00 лева. От
събраните доказателства за реално усвояване на кредитния лимит и за погасяване на
така формираните задължения (регистъра на банкова карта и заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, приета по делото), е видно, че чрез фактическите си
действия ответникът е потвърдил волята си да ползва предоставяния му кредит, т. е.
налице е фактическо потвърждаване на изявленията, направени в процесния договор.
Във връзка с възражението, че кредитната карта реално не е предоставена на
ответника, съответно – не е ползвана от него, съдът намира, че при съвкупния анализ
на доказателствата поделото се установява реалното ползване на картата от П. Н.. В
подкрепа на този извод са данните за множеството трансакции по кредитната карта,
включително погасявания на формираните задължения. Тези данни обосновават
заключението, че именно П. Н. е притежавала фактическата власт върху издадената по
процесния договор кредитна карта.
Изрично следва да се съобрази, че в хода на производството не се обори
автентичността на подписите, положени от името на ответника в обсъжданите
документи.
Установи се по делото, с оглед представените Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 07.12.2016 г. и конкретен договор за цесия от
02.10.2019 г., ведно с Приложение № 1А, че процесните вземания са надлежно
прехвърлени в полза на ищеца /фирма/, поради което дружеството се явява надлежен
кредитор на ответницата. Тези обстоятелства не са оспорени от насрещната страна.
Процесният договор е сключен между банка и физическо лице, имащо
качеството "потребител" по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, поради което в
правоотношението между страните приложение следва да намери ЗПК. Това налага
клаузите на договора да бъдат ценени съобразно установената законова уредба за
защита на потребителя, като съдът се произнесе служебно по действителността на
постигнатите между страните уговорки.
4
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и на потребителя. В трайната си практика ВКС приема, че
една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/
клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа
на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя.
Процесният договор е сключен в изискуемата писмена форма по ЗПК с ясно и
разбираемо и за двете страни оповестяване на всички елементи на договора по начин,
който средният потребител да възприеме като едно цяло. Посочени са всички
изискуеми съществени реквизити от правоотношението, включително общ размер на
кредита, условията за усвояването и изплащането му, лихвен процент, както и този в
случай на просрочени плащания, срок на договора и допълнителните такси към него.
Видно от представения договор, съдържанието на договорните му клаузи е било
индивидуално договорено с ответника. От изложеното следва, че процесният договор
за кредит е породил установените в него права и задължения за страните.
Според настоящия съдебен състав, обаче, размерът на вземанията по процесния
договор следва да бъде съобразен със заключението на вещото лице по приетата по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която
ответницата дължи сумите от 311,36 лв. – главница, 48,65 лв. – договорни лихви, и
17,00 лв. – такси. Последващото обединяване на тези вземания в един общ дълг за
главница, извършено от цедента, е незаконосъобразно, доколкото по своето естество
води до начисляване на лихви върху лихви (анатоцизъм), което е недопустимо на
основание императивната норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. За разлика от олихвяването на
начислените договорни лихви, включването на просрочените такси към формираната
главница е допустимо - в този смисъл е Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 1504/2018 г., II т. о.
Изложеното, ценено съобразно безспорно установеното по делото неизпълнение
на ответника на задълженията му да погасява задълженията си по процесния договор,
формирани чрез усвояване на суми от кредитния лимит, води до извод за
основателност на предявения иск за главница до сумата от 328,36 лева, а на исковете за
лихва за забава - до сумите съответно от 14,78 лева за периода от 04.10.2019 г. до
13.03.2020 г. и от 13,77 лева - за периода от 14.07.2020 г. до 11.12.2020 г.
Своевременно релевираното от ответника възражение за изтекла спрямо
процесните вземания погасителна давност съдът намира за неоснователно. Процесният
договор за кредит е сключен на 04.08.2011 г. за срок от 3 години, като действието му е
5
било подновено автоматично за същия срок, предвид постигнатата между страните
уговорка в този смисъл, доколкото няма данни за изрично изявление на ответника за
неподновяване на издадената кредитна карта. Следователно, срокът на договора е
подновен за още три години, считано от 04.08.2014 г., т. е. до 04.08.2017 г. Именно след
тази дата е настъпил крайният падеж на всички вземания по процесното
правоотношение и е започнала да тече приложимата в случая петгодишна давност.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение за вземанията е подадено от ищеца
на 29.12.2020 г., т. е. преди изтичане на погасителната давност за тях. Претендираните
вземания за лихви за забава също не са погасени, тъй като периодът, за който се
претендират, се включва в приложимия спрямо тях тригодишен давностен срок.
По разноските:
Разноски в производството се дължат единствено на ищцовата страна, въпреки
частичното отхвърляне на предявените искове, тъй като не са представени
доказателства за реално сторени от ответника разноски в хода на производството. В
полза на ищеца, съобразно уважената част от исковите претенции, се дължат разноски
за исковото производство в общ размер от 414,27 лв. (за държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение), а за заповедното - в общ размер от
65,41 лева (за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че П. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Т., /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/, в качеството му на
цесионер по сключен между дружеството и /фирма/ Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 07.12.2016 г. и конкретен договор за цесия към
него от 02.10.2019 г. сумата от 328,36 лева, представляваща незаплатена главница по
Рамков договор № 1106230355784610 за издаване и ползване на международна
кредитна карта Visa Classic\MasterCard Standard\Visa Gold\MasterCard Gold\Billa-Visa
Classic от 04.08.2011 г., сключен между /фирма/ и П. Д. Н., ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 29.12.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от
14,78 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
04.10.2019 г. до 13.03.2020 г., и сумата от 13,77 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата, начислена за периода от 14.07.2020 г. до 11.12.2020 г., за които на
05.03.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
6
по ч. гр. д. № 9774/2021 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., /адрес/, срещу П. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Т., /адрес/,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважените
суми от 328,36 лева, 14,78 лева и 13,77 лева до пълните предявени размери съответно
от 377,01 лева, 16,73 лева и 15,49 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА П. Д. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Т., /адрес/, да заплати на на
/фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/, на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, сумата от 414,27 лева, представляваща сторени от ищеца
разноски в исковото производство, и сумата от 65,41 лева, представляваща сторени от
ищеца разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от предявените
искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7