Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 336

гр.Пловдив,19.11.2019 г.

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесет и трети октомври…през…две хиляди и деветнадесета година,………………….в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                 Александър Стойчев

 

при участието на секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №538 по описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:   

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №240/08.05.2019г., постановено по търг. д. №540/2018г. по описа на Окръжен съд П., ответникът ЗАД „ОЗК-З“, ЕИК ***, в качеството му на застраховател за риска задължителна застраховка Г.О. на автомобилистите за товарен автомобил „К.“ с ДКН РВ *** ХМ, по силата на застрахователна полица №***, със срок на действие 27.04.13г.-26.04.14г., е осъден да заплати на М.П.Б., ЕГН ********** и на Н.П.Б., ЕГН ********** сумите от по 15 000лв., ведно със законната лихва от 09.07.2013г. до окончателното им плащане, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на дядо им Н.А.Б., загинал при ПТП, състояло се на 09.07.2013г., на път **, на разклона за гр. С., причинено от В.А.К., при управление на посочения товарен автомобил, за което водачът на автомобила е признат за виновен с влязла в сила присъда по нохд №1741/14г. на ПОС, като за разликата до претендираните от тях обезщетения от по 30 000лв. исковете са отхвърлени, поради съпричиняване на ПТП от 09.07.2013г. от Н.Б., при принос от 50%. ЗАД „ОЗК-З“ е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, държавна такса 1 200 лв. и на основание чл.38, ал.2 от ЗА - на адвокат Т.Р.Н., сумата от общо 1 430лв. - адвокатско възнаграждение от по 715лв. по съразмерност с уважената част от исковете, за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на всяка от ищците М.П.Б. и Н.П.Б.. Ищците М.П.Б. и Н.П.Б. са осъдени да заплатят на ЗАД „ОЗК-З“ сумата от по 772.50лв. -  разноски по съразмерност.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – ЗАД „ОЗК-З“. Въззивната жалба е срещу тази част на решението, с която исковете са уважени за сумата от по 15 000лв. Счита, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. Твърди се неправилна преценка относно степента на съпричиняване от страна на пострадалия, като за съпричиняване се сочи, освен управление на велосипеда без изправни спирачки и това, че починалият не е носел каска, светлоотразителна жилетка, нямал е фар или каквото и да е било предпазно средство. Счита, че съпричиняването следва да бъде определено на 75%, а не както е приел първоинстанционният съд – 50%. Позовава се на неспазване на рекламационната процедура по чл.498 ал.3 от КЗО. На следващо място се твърди, че не е доказано наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и ищците. Позовава се на неспазване разпоредбата на пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, определящ лимитите за обезщетение на лицата по чл. 493а ал.4 от КЗ. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло или присъдени в по-нисък размер.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни – М.П.Б. и Н.П.Б. и насрещна въззивна жалба, обективирани в едно писмено изявление. С отговора на въззивната жалба същата се оспорва изцяло.

Насрещната въззивна жалба е срещу тази част от решението, с която исковете са отхвърлени за разликата от по 15 000лв. до пълния претендиран размер – по 30 000лв. за всяка от жалбоподателките. Без да се възразява срещу възприетото от първоинстанционния съд съпричиняване, считат, че възприетата от първоинстанционния съд степен на съпричиняване е завишена. Позовават се на влязлата в сила присъда и на разпоредбата на чл.5 ал.2, т.1 от ЗДвП и изразяват становище, че действията на водача на товарния автомобил са допринесли в по-голяма степен за инцидента, а съпричиняването от страна на пострадалия следва да бъде не повече от 30%.

В депозирания от ЗАД „ОЗК-З“ отговор на насрещната въззивна жалба, същата е оспорва изцяло.

С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба, както и с отговора на същите, не Са предявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски. Процесуалният представител на жалбоподателите по насрещната въззивна жалба предявява възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.

Ищците в първоинстанционното производство – М.П.Б. и Н.П.Б. са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно: При пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.07.2013г., на път **, на разклона за гр. С., при управление на велосипед, починал техният дядо - Н.А.Б.. Пътнотранспортното произшествие е причинено от В.А.К., при управление на товарен автомобил „К.“ с ДКН РВ *** ХМ. Водачът на товарния автомобил е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №1741/2014г. на ПОС. Ищците твърдят и са изложили обстоятелства за наличие на установена трайна емоционална връзка с техния дядо, който участвал активно в отглеждането и възпитанието им. Вследствие смъртта на близкия родственик, с когото живеели и в едно домакинство, ищците и понастоящем изпитват душевни болки и страдания. Отговорността на ответника се ангажира в качеството му на застраховател за риска Г.О. на автомобилистите за товарния автомобил „К.“ с ДКН РВ *** ХМ, по силата на застрахователна полица №***, със срок на действие - 27.04.2013г.-26.04.2014г. Искането, с което е сезиран съдът е, ответникът да бъде осъден да заплати на всяка от ищците сумата от по 30 000лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 09.07.2013г.

В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника ЗАД „ОЗК-З“ се оспорват предявените искове. Относимите за настоящето производство възражения по основателността на същите, се поддържат във въззивната жалба и са посочени по-горе.

При така посочените твърдения и възражения на страните, съдът намери за установено следното:

Доколкото възражението за неспазена процедура по чл.498 ал.3 от КЗ касае допустимостта на предявените искове, съответно допустимостта на постановеното решение, то следва да се обсъди на първо място. Същото е неоснователно. Разпоредбата на чл.498 ал.3 от действащия КЗ визира като положителната процесуална предпоставка за възникване правото на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка Г.О. на деликвента – провеждането на рекламационната процедура по отправяне на писмена застрахователна претенция пред застрахователя, отказ или бездействие на последния в указания от закона срок. Пар. 22 от ПЗР КЗ обаче изрично предвижда, че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилагат разпоредбите на отменения КЗ, непредвиждащ посочената в чл.498 ал.3 от действащия КЗ процедура, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В случая, застрахователният договор е сключен, а и процесното ПТП е настъпило по време на действието на отменение КЗ и липсва „договорено друго“ по смисъла на пар.22 от ПЗР КЗ, при което процедурата, визирана в чл.498 от КЗ е неприложима.

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.226, ал.1 от Кодекса за Зто /отм./, съгласно която увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Г.О.”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Ищците са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на своя дядо, с оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Релевантни за наличието на действително създадена трайна емоционална връзка между пострадалото лице и неговите внуци – ищци по делото, са депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства. От показанията на свидетелите Б. и С. – съответно майка и леля на ищците, по безспорен начин се установява, че ищците и починалият им дядо са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. Семействата на ищците и починалия Н.Б. живеят в двуетажна къща и ищците от раждането им са свикнали с присъствието на дядо си. Като деца преимуществено са пребивавали в дома му /на първия етаж/, а Н.Б. е участвал активно в тяхното отглеждане. /Същият е бил пенсионер, грижел се е за тях, докато родителите им са били на работа, водел ги е и ги е прибирал от детска градина и от училище/. Създадената близка емоционална връзка между дядо и внуци се е запазила и доразвила през годините. А неочакваната смърт на дядото,        която и за двете ищци е била пръв трагичен случай в семейството, се отразила изключително неблагоприятно на психическото им състояние. М.Б. припаднала на погребението, а Н.Б. /която към процесния момент не е била навършила пълнолетие/ не пожелала да отиде на погребението, не искала да приеме като факт смъртта на дядо си, искала да го запомни „такъв, какъвто е“. След смъртта на дядо си и двете ищци били тъжни /„съкрушени“, според показанията на св.С./, усамотени и понастоящем все още преживяват тежко загубата на един от най-близките родственици. Показанията на двете свидетелки, макар и родственици на ищците, съобразявайки и разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът кредитира изцяло, като непосредствени и убедителни, почиващи на лични впечатления. От традиционно установените отношения на близост и привързаност между роднини по права линия от втора степен, следва, че загубата, причинена от смъртта на родственик от този кръг, води до отрицателни психо-емоционални преживявания. При преценката на личния характер на претенцията за репариране на неимуществени вреди, настъпили вследствие смърт на родственик, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите, както и връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение, въззивната инстанция намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от по 30 000лв. е справедлив паричен еквивалент за претърпените от ищците болки и страдания, свързани в със загубата на изключително близък човек. Това обезщетение съответства на уредения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, обусловен от възрастта и работоспособността на увреденото лице - отчитайки, че според данните по делото Н.Б., макар и пенсионер, е бил трудоспособен, а и морална опора за внуците си, отношенията между дядо и внуци, установеният по делото интензитет на търпените душевни болки, внезапността на такова трагично събитие.

Ето защо установени са елементите от фактическия състав на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./: Ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпилата смърт на техния дядо – Н.Б.. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на товарен автомобил „К.“ с ДКН РВ *** ХМ - В.А.К.. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановената и влязла в сила присъда по НОХД №1741/2014г. на ПОС. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Или установено е по безспорен начин наличието на причинена вреда, представляваща предпоставка за настъпването на гражданските последици от деянието. Такива граждански последици са претърпените от пострадалия или при настъпила смърт – от неговите близки, неимуществени вреди, за които в наказателното производство не е предявен граждански иск.

Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Г.О.” – със застрахователна полица №*** от 25.04.2013г., със срок на действие 27.04.2013г.- 26.04.2014г.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г./, касаещо размера на обезщетението, възражение по отношение на който размер е въведено с отговора на исковата молба. Съгласно пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а ал.2, , обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 – разширения кръг лица, се определя в размер до 5 000лв. Съгласно пар. 96 ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от разширения кръг лица за предявените от тях съдебни претенции в периода от 21 юни 2018г. до влизането в сила на този закон се определя по ал.1, като тези лица могат да оттеглят своите искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената част от иска. Вярно е, че в случая исковата молба е предявена във визирания в нормата период /на 11.07.2018г./. В случая обаче са относими съображенията, изложени по-горе, относно разпоредбата на пар. 22 от ПЗР КЗ, изрично предвиждащ, че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс – какъвто е настоящият случай /застрахователната полица №*** е от 25.04.2013г., със срок на действие 27.04.2013г.- 26.04.2014г./, се прилагат разпоредбите на отменения КЗ. А съгласно пар.27 от ПЗР КЗ /отм./, от 1 януари 2010г. минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Г.О.“ на автомобилистите се определят - за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие при едно пострадало лице - 1 000 000лв. и за всяко събитие при две или повече пострадали лица - 5 000 000лв. А лимитите, визирани в пар.27 от ПЗР КЗ /отм./, са отражение на социално-икономическите условия в страната, които също са критерий при определяне размера на обезщетението.

Освен това, невъзможността обезщетението за неимуществени вреди за разширения кръг правоимащи да се ограничава с лимитни стойности, се извежда от принципите на справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, от които следва, че обезщетението за неимуществени вреди възмездява страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредените, вследствие смъртта на техен близък. Това разбиране в по-пълна степен съответства и на прокламираните в Конституцията на РБ основни права на гражданите – чл.56 от КРБ - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, така и на основните принципи, общи за правото на държавите членки на ЕС в областта на извъндоговорната отговорност. Правото на ЕС не предвижда максимални лимити, а минимални стойности на обезщетение за неимуществени вреди. В Директива 2009/103/ЕО на Е.П.и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Г.О.“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Г.О.“. Съгласно чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, минималните застрахователни суми в случай на телесно увреждане са в размер на 1 000 000 евро за един пострадал и 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. /Такива са и предвидените минимални застрахователни суми в предходните Директива 72/166/ЕИО и Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО/. Според чл.9 ал.2 от Директива 2009/103/ЕО, ако е необходимо, държавите-членки могат да въведат преходен период, приключващ най-късно на 11 юни 2012г., в рамките на който да приведат техните минимални застрахователни суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея.

Не на последно място в случая приложение намира и разпоредбата на чл.633 от ГПК, регламентираща действието на решението по преюдициалното запитване, а именно - решението на Съда на Е.О.е задължително за всички съдилища и учреждения в Р.Б.. Отговор на преюдициално запитване, относимо към настоящия казус, се съдържа в решение на Съда на ЕО  от 24.10.2013г. по дело С – 277/12/***, постановено по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от *****. Съгласно т.2 от диспозитива на решението, чл.3, пар.1 от Директива 72/166 и чл.1, пар.1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Г.О.“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътно транспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5.

Ето защо оплакването, съдържащо се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищците не е съобразено с лимитите, посочени в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, е неоснователно.

Следващият спорен въпрос, очертан с предметните предели на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба е степента на съпричиняване за вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Както се посочи, според защитната позиция на ищците, изразена в насрещната въззивна жалба, същите не оспорват факта на съпричиняване, а степента на съпричиняване.

В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.

Безспорно установен е фактът на съпричиняване. Според заключението от съдебнавтотехническата експертиза, прието при първоинстанционното разглеждане на делото, компетентно изготвено и неоспорено от страните, пострадалият велосипедист, движейки се по платното за движение при навлизане в кръстовище, е пренебрегнал знак В2 „Спри. Пропусни движещите по пътя с предимство“. Следващото нарушение е движението по лентата за насрещно движение – тази, която въвежда по посока Й.Г.– С.. Хоризонталната и вертикална маркировка на тази посока на движение сочи, че велосипедистът навлиза в кръстовище без предимство. Оформени са три ленти за движение – лента за надясно, лента за наляво и лента за насрещно движещите се. За двете ленти за наляво и надясно е поставен знак В2. Завиващите наляво са длъжни да заемат оформената лента за ляв завой. Според заключението от съдебноавтотехническата експертиза липсва предна спирачна система на велосипеда, а по отношение спирачката на задното колело не може да се установи дали спирачната система е действала, тъй като гумите на ремаркето са деформирали велосипеда. По отношение на липсата на изправна спирачна система са и депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Р., пътуващ в т.а. „К.“ в момента на инцидента, според който пострадалият се е опитвал да спре велосипеда с бастун. Независимо от изправността на спирачките на велосипеда обаче, по-същественият факт, допринесъл изключително за настъпването на инцидента, е, че Б. се е движел в лента за насрещно движение, той не се е намирал на мястото върху пътното платно, предназначено за извършване на ляв завой, обозначено с пътна маркировка, съгласно закона и правилника за движение по пътищата, не е спрял на знак В2. Според вещото лице възможно е и поради тази причина да не е видял знак В2, тъй като се е намирал в платното за насрещно движещите ППС, а знак В2 е поставен на лентата за движение, на която следва да застанат завиващите наляво ППС. Що се отнася до съдържащото се във въззивната жалба твърдение, че пострадалият не е носел каска, светлоотразителна жилетка, нямал е фар или каквото и да е било предпазно средство, то същото е нововъведено възражение и не следва да се обсъжда.

От друга страна товарният автомобил се е движел по път с предимство, според вертикалната маркировка по който скоростта е ограничена на 40км. и сигнализира за предстоящо пресичане на основан път от второстепенен. Според задължителната сила на присъдата, водачът на товарния автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21 ал.1 от ЗДвП, визиращи забрана за водач на ППС да превишава указаната стойност на скоростта. Според данните от съдебноавтотехническата експертиза и показанията на свидетеля Р., при навлизане на товарния автомобил в кръстовището, водачът е забелязал велосипедист, който не спира и е направил опит да го избегне, като е завил наляво и е навлязъл в насрещната лента за движение, в която е спрял. Но ударът е настъпил между велосипедиста и ремаркето на товарния автомобил и пострадалият се е намирал под гумите на ремаркето. Неоснователно е твърдението, съдържащо се в насрещната въззивна жалба, че водачът на товарния автомобил е нарушил и правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5 ал.2, т.1 от ЗДвП /Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства/. Според задължителната сила на присъдата, водачът на товарния автомобил е признат за невинен за това, да е допуснал нарушение по чл.5 ал.2, т.1 от ЗДвП.

При нарушение правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП от страна на водача на товарния автомобил и от друга страна – нарушение от страна на пострадалия на общите правила за поведение на участниците в движението, визирани в чл.5 ал.1 т.1 от ЗДВП – а именно да не създава опасност и пречки за движението, то степента на съпричиняване, като поведение, при липса на което крайният вредоносен резултат би бил предотвратен, е еквивалентна на противоправното поведение на водача на товарния автомобил и в процентно отношение същата следва да бъде определена в размер на 50%. Определяйки степента на съпричиняване от страна на пострадалия в същото процентно отношение, първоинстанционният съд е обосновал правилен и законосъобразен извод.

По изложените съображения въззивната жалба, както и насрещната въззивна жалба се явяват неоснователни, а обжалваното решение – и в двете обжалвани части, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По разноските, сторени във въззивното производство:

Доколкото въззивната жалба, подадена от ЗАД „ОЗК – З“ е неоснователна, то заплатената по нея държавна такса следва да остане в тежест на заплатилата я страна. Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК жалбоподателят е сторил разноски в размер на 1 286,40лв., с представени доказателства за извършено плащане. Процесуалният представител на насрещната страна се позовава на прекомерност на така заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно. Доколкото не е посочено друго, следва да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение е, както за осъщественото процесуално представителство по подадената от страната въззивна жалба, така и по процесуално представителство по насрещната въззивна жалба – по равно или по 643,20лв. И двете жалби са с материален интерес по 15 000лв. по всеки от двата субективно съединени иска /или общо 30 000лв./. Минималното адвокатско възнаграждение при материален интерес 15 000лв. съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 980лв. При това положение заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Жалбоподателите по насрещната въззивна жалба по повод оставянето й без уважение, следва да заплатят на ЗАД „ОЗК – З“ разноски за въззивното производство в размер на 643,20лв.

Жалбоподателите по насрещната въззивна жалба са освободени от държавна такса на основание чл.83 ал.1, т.4 от ГПК. Представените договори за правна защита и съдействие, сключени между всеки от жалбоподателите по насрещната въззивна жалба и адв. Н., са за осъществяване на безплатно представителство пред всички инстанции, по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА. Както се посочи, съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при обжалваемия интерес от 15 000лв. е в размер на 980лв. При това положение ЗАД „ОЗК – З“, по повод отхвърлянето на подадената от него въззивна жалба, следва да заплати, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, на адв. Н. адвокатско възнаграждение за предоставяне правна защита пред въззивната инстанция на М.П.Б. и на Н.П.Б. по 980лв. за всяка от тях или общо 1 960лв.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

 

Р       Е       Ш       И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №240/08.05.2019г., постановено по търг. д. №540/2018г. по описа на Окръжен съд П., с което ЗАД „ОЗК-З“, ЕИК ***, в качеството му на застраховател за риска задължителна застраховка Г.О. на автомобилистите за товарен автомобил „К.“ с ДКН РВ *** ХМ, по силата на застрахователна полица №***, със срок на действие 27.04.13г.-26.04.14г., е осъден да заплати на М.П.Б., ЕГН ********** и на Н.П.Б., ЕГН ********** сумите от по 15 000лв., ведно със законната лихва от 09.07.2013г. до окончателното им плащане, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на дядо им Н.А.Б., загинал при ПТП, състояло се на 09.07.2013г., на път **, на разклона за гр. С., причинено от В.А.К., при управление на посочения товарен автомобил, като за разликата до претендираните  обезщетения от по 30 000лв. исковете са отхвърлени, поради съпричиняване на ПТП от 09.07.2013г. от Н.Б., при принос от 50%; ЗАД „ОЗК-З“ е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, държавна такса 1 200 лв. и на основание чл.38, ал.2 от ЗА - на адвокат Т.Р.Н., сумата от общо 1 430лв. - адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на всяка от ищците М.П.Б. и Н.П.Б.; М.П.Б. и Н.П.Б. са осъдени да заплатят на ЗАД „ОЗК-З“ сумата от по 772.50лв. -  разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З“, ЕИК *** да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА, в полза на адвокат Т.Р.Н.,***, адвокатско възнаграждение за предоставяне правна защита пред въззивната инстанция на М.П.Б. и на Н.П.Б. по 980лв. за всяка от тях или общо 1 960лв.

ОСЪЖДА М.П.Б., ЕГН ********** и Н.П.Б., ЕГН ********** да заплатят на ЗАД „ОЗК-З“, ЕИК *** разноски за въззивното производство в размер на 643,20лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

         

                   

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: