Р Е Ш Е Н И Е
№ ....................../.............2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
ч.гр.дело № 1460 по описа за 2020 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ М.Ц.с рег. № 840 на КЧСИ жалба от длъжника по изпълнението „Ч.Е.Б.“ АД, срещу постановление /разпореждане/ от 08.01.2020 г. на ЧСИ Ц.за отказ да намали размера на таксите и разноските, дължими от длъжника по изпълнението, над 94,80 лв. с ДДс до 130,80 лв. с ДДС по изп.д.№ 20208400400016.
Жалбата е допустима, надлежно админстрирана е от съдебния изпълнител.
С жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното постановление, тъй като приетите от ЧСИ разноски по изпълнението над тези общо 40лв. /48 лв. с ДДС/ по т.1 и т.5 от ТТРЧСИ, не се дължали, и че таксата по т.26 от ТТРЧСИ се определяла само върху задължението по изп.лист от 390 лв., а не и върху размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя, при което таксата по т.26 е само 46,80 лв. с ДДС. Общо намира, че се дължат от длъжника 94,80 лв. с ДДС . Моли жалбата да се уважи като разноските се намалят според гореизложеното, прави се и искане за заплащане от насрещната страна на разноските по настоящето обжалване 125 лв. с вкл. 100лв. за защита от юрисконсулт. Направено е и искане за спиране на изп.действия изцяло до решаване на жалбата, вкл. и разпределение, за да не се затруднявал длъжника да води производство по чл.74 от ЗЧСИ.
Насрещната страна по жалбата-взискателя Д.В.Д., не е взел становище в срока по чл.436, ал.2 от ГПК.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ М. Ц.счита жалбата на длъжника за неоснователна, по мотиви, че върху длъжника тежи отговорността за разноски в изпълнението, вкл. и тези, внесени от взискателя авансово по т.1,т.4 и т.5 от ТТРЧСИ, както и че в таксата по т.26 се включвало и дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя като материален интерес по смисъла на чл.83, ал.1 ЗСЧИ.
СГС, като
разгледа жалбата, мотивите на ЧСИ Ц., и се запозна с приложеното копие от изп.дело № 20208400400016
на ЧСИ М.Ц.с рег. № 840 на КЧСИ с район
на действие Софийски градски съд, намира следното :
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ
Ц.на 07.01.2020 г. по молба на
взискателя Д.В.Д. чрез пълномощник адв.Р.Д., въз основа на изпълнителен лист от
26.07.2017 г. наСРС по гр.д.№ 67341/2014 г. на СРС, за осъждане на „Ч.Е.Б.“ АД да заплати на взискателя сума 390 лв. С
молбата е посочен изпълнителен способ запор върху банкови сметки на длъжника.
Съгласно
издадената сметка от 08.01.2020 г. от ЧСИ, вискателят е заплатил авансови
такси по т.1-20лв. за образуване на
изп.дело, по т.3-10лв. за справка за имущ.състояние на длъжника, и по т.5-20
лв. за за изготвяне и връчване на покана и др. книжа , или общо за 50лв. или 60
лв. с ДДС.
На длъжника е връчена чрез служител при ЧСИ Ц., на 13.01.2020 г. покана за доброволно изпълнение, като в нея е вписано задължението по изп.лист, също и дължимите от дължника суми за разноски 60 лв. по изп.дело, такса по т.26 от ТТРЧСИ 70,80 ллв. с ДДС и др.суми общо 200лв. /д.т., ад.възнаграждение, пазач и др./.
С писмено възражение вх. № от 17.01.2020 г., подадена в 1-седмичен срок от съобщението, дължникът е направил до съдебният изпълнител възражение за прекомерност на определените разноски по из.дело над 40 лв./ 2х20лв. за т.1 и т.5 от ТТРЗЧСИ/ или 48 лв. с ДДС, и за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ над 39 лв. или 46,80 лв. с ДДС, като счита, че адв.възнаграждение в полза на взискателя не следва да се включва в сумата, върху която сеопределя таксата по т.26.
С обжалваното разпореждане от 17.01.2020 г. ЧСИ Ц.е отказала да намали размера на авансовите такси, платени от взискателя /60лв. с ДДС/ и на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ като правилно определена върху интерес 590лв. с вкл. разноски за адв.възнаграждение, направени от взискателя, които са за сметка на длъжника.
Въззивният съд намира жалбата за частично основателна.
Съгласно чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, и се събират от него, дори и да не са внесени от взискателя
авансово, доколкото са за сметка на дължника. В конкретния случай, взискателят
не дължи такса по т.3 от ТТРЗЧСИ- за проучване имущ.състояние на дължника от 10
лв., вкл. в сметката от 08.01.2020 г., тъй като взискателят с молбата за
оразуване на изп.дело е посочил изпълнителен способ-запор на банкови сменки,
което не изисква такова проучване , и ЧСИ не е бил овластен
от взискателя яване за това, вкл. по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо само
таксите по т.1 и по т.5 от ТТРЗЧСИ са дължими авансови такси, и само те са за
сметка на длъжника, или 2х20лв., общо 40лв. или с ДДС 48 лв. Жалбата в първата
й част се явява основателна и обжалватото разпореждане следва частично да се
отмени и се намарят разноските по изп.дело/посочени в поканата за доброволно
изпълнение/ от 60 на 48 лв. с ДДС.
Неоснователно е обаче, другото оплакване по жалбата относно
размера натаксата пот.26 от ТТРЗЧСИ. Същата в случая е определена върху интерес
от 590 лв./390лв. сумата по изп.лист, и 200лв. за платеното адв. Възнаграждение
за адвоката навзискателя, която е за сметка н адлъжника съгласно чл.79, ал.1
.от ГПК. Съгласно т. 26, б. "б" от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично
задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, която ако е от
100 лв. до 1000 лв. е 10 лв. + 10 % за горницата над 100 лв. Ето защо и
дължимата такса по т. 26 от ТТР може да се определи с поканата за доброволно
изпълнение върху дължимата сума по изп.лист и адв.възнаграждение, общо 590 лв.
като общ размер, съгласно забележка 1 към т.26 от тарифата . Няма основание
размера на платеното адв.възнаграждение от взискателя, което е за сметка на
дължника, да се изключи от размера на интереса при определяне натаксата по т.26
от ТТРЗЧСИ, тъй като тази разноска не е предвидена сред изключенията по
забележки 1-4 към т.26 от ТТРЗЧСИ. Така в случая тасата по т.26 е 10лв. + 49
лв., общо 59лв. или с 70,80лв. с ДДС, колкото е и определи ЧСИ Ц.. Не е налице
следователно основание за нейното намаляване.
Искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението по чл.438 от ГПК се обосновава с предотвратване на бъдещ иск от него срещу ЧСИ за вреди по чл.74 ЗЧСИ при евентуално събиране на сумите чрез изп.действия и разпределението им вкл. и за покриване на оспорените разноски. Не е налице основание за такова спиране от съда, тъй като интересите му няма да се увредят, защото длъжникът има възможност да обжалва евентуално бъдещо разпределението на суми съгласно чл.463 от ГПК, а и има възможност да поиска ЧСИ да му върне сумата от 12лв. с ДДС, за която жалбата се уважава частично, ако междувременно тя е събрана, на основание настоящето решение на съда. Ето защо искането по чл.438 от ГПК не се уважава.
В настоящето съдебно производство не следва да се присъждат
разноски. В производството по разноските страните не си дължат разноски,
тъй като в такова производство-относно дължимостта и размера на разноските, не
се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (
в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г.
на IV г.о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г.
на IV г.о. ВКС). Ето защо макар жалбата на длъжника да е частично
основателна, същият няма право на разноски в това производство.
Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
длъжника по изпълнението „Ч.Е.Б.“ АД, разпореждане от 08.01.2020 г. на ЧСИ М.Ц.с
рег. № 840 на КЧСИ по изп.д.№ 20208400400016, В ЧАСТТА ЗА ОТКАЗ да се намалят
разноските за изп.дело - авансовите такси, внесени от взискателя, над 48лв. до
60лв с ДДС, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА размера на
разноските по изп.дело за сметка на дължника, /посочени в поканата за
доброволно изпълнение/ от 60 на 48 лв. с ДДС .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
на длъжника по изпълнението „Ч.Е.Б.“ АД, срещу разпореждане от 08.01.2020 г. на
ЧСИ М.Ц.в останалата част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на жалбоподателя за разноски в настоящето производство по чл.81 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „Ч.Е.Б.“ АД за спиране на изпълнението
по изп.д.№ 20208400400016 на ЧСИ М.Ц.с рег. № 840 на КЧСИ с район – СГС, на
основание чл.438 от ГПК до приключване на настоящето съдебно дело.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.