МОТИВИ към Присъда № 11/02.03.2011г. по НОХД № 72/2011г.
Производството по делото е образувано по повод внесен от Районна
прокуратура – Несебър обвинителен акт против Д.С.И., родена на ***г***, с адрес: гр.Бургас, ул."Перла" № 47, българка,
български гражданин, омъжена, с начално образование, неосъждана, безработна, с ЕГН-***********, за това, че през месец август 2010 год. в
к.к.„Слънчев бряг”, пред хотел „Еврика”
като родител системно използва за вършене на просия малолетното си дете В.Д. И.
с ЕГН-**********, намираща се под нейни грижи –
престъпление по чл189,ал.2
от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура поддържа установената
фактическа обстановка и правната квалификация на така внесеното обвинение.
Пледира за реализиране наказателната отговорност спрямо подсъдимата чрез
определяне на едно справедливо наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Подсъдимата
изразява съжаление за случилото се.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И
СЪВОКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Видно от събраните по делото
гласни доказателства св.Д.Д. работещ на длъжност инспектор ДПС при РУП-Несебър
и свидетелите В. и Н.-полицаи в СДВР, командировани в РУП-Несебър за летния
периода на 2010г. са установявали многократно детето Величка да проси от
преминаващите туристи. Свидетелите В. и Н. разказват, че детето често е
използвало и малко кученце, с помощта на което събуждало съжаление у хората.
Винаги наблизо била и подсъдимата, която наблюдавала детето. На подсъдимата са
съставяни многократно протоколи за предупреждение да не оставя без надзор и да
полага необходимите грижи за детето си Величка, както и да не го използва за
извършване на просия/вж.л.7-10 по ДП/. Подсъдимата първоначално в с.з. отрича
да е карала детето си да проси, а твърди, че заедно с нейно близка св.С. отишли
до Слънчев бряг да събират празни шишета от казаните, за да ги предадат на
втурични суровини и с парите да си купят храна и да се върнат в кв.Горно
езерово, където живеят. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата, тъй
като същите са в противоречие с всички останали събрани по делото писмени и
гласни доказателства, включително и показанията на св.С., която също
първоначално в показанията си представи
тезата на подсъдимата, но в последнствие потвърди, че Величка е просила, но
заяви, че детето само се било научило да проси, както и че всички лятото
просели.
Горната
фактическа обстановки се потвърждава по безспорен начин от събраните по делото
писмени доказателства, показанията на свидетела и обясненията на подсъдимата.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установената фактическа
обстановка съдът прави извода, че с описаните и установени по делото действия подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състава престъплението по чл.189, ал.2 от НК.
Изпълнителното деяние е осъществено от Д.И. като през месец август 2010год. в к.к.„Слънчев бряг”, пред хотел „Еврика” като родител системно
използва за вършене на просия малолетното си дете В.Д. И. с ЕГН-**********, намираща
се под нейни грижи. От субективна страна подсъдимата е действала при условията на пряк умисъл,
тъй като е съзнавала обществено-опасния характер на поведението си, предвиждала
е следващите го противоправни последици и е целяла именно тяхното настъпване..
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на
наказанието, съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на
деянието. Видно от свидетелство за съдимост И. е освобождавана от наказателна
отговорност на осн.чл.78А от НК за престъпление по чл.189, ал.2 от НК с Решение
№ 104/15.03.2010г. по НАХД № 61/10г. по описа на РС-Несебър, влязло в законна
сила на 10.05.2010г.. С оглед горното съдът прецени за справедливо наказание
от три месеца лишаване от свобода и
обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез залепване на придсъдата на
входната врата на кметството на кв.Горно езерово, общ.Бургас, като за постигане
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК не се налага настаняването на И.
в пенитенциарно заведение, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението на така определеното наказание за
срок от три години, като по този начин същата ще бъде принудително
мотивирана да спазва установения законов ред, под страх, че в противен случай
ще изтърпи и сега отложеното наказание.
На осн.чл.189, ал.3
от НПК в тежест на подсъдимата се възлага сумата от 96лв., представляващи
направените по делото съдебни разноски.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: