Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 228 17.01.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, I граждански състав, в публично заседание на тринадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря
Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14942
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба от ОТП Факторинг България ЕАД с ЕИК *********
против Н.Т.Д. с ЕГН **********, с която
е предявен осъдителен иск с правно основание член 430 от ТЗ и член 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.07.2011г. между "Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и Н.Т.Д., ЕГН **********, като кредитополучател е сключен Договор за кредит за
текущо потребление.
Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2011г,
"Банка ДСК" ЕАД отпуснала на Н.Т.Д. кредит в размер на 10 000,00 лева
за текущо потребление, със срок за
издължаване от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като
кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка № ***с титуляр Н.Т.Д.. Кредитьт
се погасява чрез 120 равни месечни вноски, съгласно Договора за кредит,
погасителния план и подписаните общи условия към него. Предоставеният
кредит се олихвява с лихвен процент, който към датата на сключване на Договора
за кредит е 14,95 % годишно или 0,04% на ден. Неразделна част от Договора
са Общите условия за предоставяне на кредита за текущо потребление на физически
лица, които кредитополучателят бил получил и приел с подписването на Договора.
На 10.03.2015 г.,. поради преустановяване на погасяването на задължението
по Договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2011г., кредиторът
„Банка ДСК" ЕАД обявил кредита за предсрочно изискуем,. като преди това предварително уведомил длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост, на
база изрично уведомление с изх. № ***/11.02.2015 г.,
получено лично от
длъжника на 16.02.2015 г,, видно от приложената разписка.
На 15.07.2015г. по
силата на Договор за покупко-продажба на вземания (,Договор за цесия"),
„Банка ДСК" ЕАД,прехвърлила на ищеца пакет от вземания, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, в това
число и вземането, възникнало от сключен между
„Банка ДСК" ЕАД като
кредитор и Н.Т.Д., ЕГН **********, като кредитополучател по Договор за кредит за текущо
потребление от 07.07.2011г., видно от приложеното в заверено копне към
настоящата искова молба - Извлечение от Приемо-предавателен протокол към
Договора за цесия от 15.07.2015г.
Видно от приложеното в заверено копне към настоящата
искова молба потвърждение от „Банка ДСК" ЕАД до „ОТП Факторинг България"
ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от 15.07.2015г.
същият е влязъл в сила и произвел своего действие.
На база
на изрично пълномощно, предоставено на ищеца от "Банка ДСК" ЕАД, от
името на цедента било изпратено уведомително писмо за прехвърляне на вземането
до кредитополучателя Н.Т.Д.,
за което се представя копие от
Уведомително писмо * ******, ведно с Известие за доставяне *******, като по
този начин длъжникът
бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор
(цедент), който е упълномощен за това цесионера.
В случай, че съдът счете, че ответникът не е бил надлежно уведомен за предсрочната
изискуемост да приеме, че ответникьт е уведомен за прехвърляне на вземането с
връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея пи смени
доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото -уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и
пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
Претендира се заплащане
на сумата 89485,20 лева главница; 1288,75 лева редовна лихва за периода
15.03.3014г. до 12.03.2015г.; 37,01 лева санкционираща лихва за периода
15.03.3014г. до 12.03.2015г., 120 лева такси и разноски, ведно със зак. лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 18.09.2018г. до окончателното погасяване.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал писмен отговор, с който счита предявеният иск за недопустим и
неоснователен. Излагат се възражения за
недействителност на
потребителския договор на основание чл.22. вр. чл.11. ал.1. т.9 ЗПК. Сьгласно
т.8 от договора, кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на възникване на
правоотношение е в размер на 14.95%. Съгласно Раздел Ш от Общите условия (ОУ) към
договора, променливият лихвен процент бил зависим от базов лихвен процент, който
се определя по методика, одобрена от кредитодателя. В договора за потребителски
кредит следвало да са налице условия
за прилагане на лихвения процент, както
и условията и процедурите за промяна на лихвения процент, но в конкретния случай било напълно неясно по какъв начин се
определя променливия лихвен процент (по каква формула) и не бил ясен начинът на
формирането му. Липсата на тази информация водела до недействителност на договора.
Договорът бил недействителен на основание по чл.22,
вр. чл.11. ал.1. т. 10 ЗПК, тъй като липсвало посочена в
договора обща сума, дължима от потребителя. Съгласно §2 ДР ЗПК, тя се формирала от аритмёгичния сбор на общия
размер на кредита и общите разходите по кредита. Последните били нормативно
дефинирани в §1 ДР ЗПК и представляват годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). Липсвало в тази връзка описани по пера в
лева, какви суми се включват в договорения ГПР. Действително договорът бил с
променлив лихвен процент (т.8 от договора), но въпреки това в него следвало да
се впише общо дължимата сума към датата на сключванего му, за да е наясно
потребителя към датата на сключването му, каква сума следва да се върне. Освен
гова, в договора липсвало каквито и да било данни, от които да се направи
обоснован извод по какъв начин се формира ГПР - от какви разходи поо
чл.19. ал.1 3П1К е
формиран и как е изчислен, за да се установи, дали размера му отговаря на изискването
на чл.19. ал.4 ЗПК. Действително в т.9.1 от ОУ са посочени разходите, включени
в ГПР, но не ставало ясно по какъв начинът е формиран съответния размер.
Договорът
бил недействителен на основание по чл.22. вр. чл.11. ал.1, т. 11 ЗПК, тъй като
липсвал погасителен план и за потребителят не било ясно с изплащането на всяка
вноска, каква част от задълженията по договора погасява. Съгласно т.9.1 от ОУ,
част от ГПР били три вида такси, които обаче не фигурирали в погасителния план.
Договорът
бил недействителен на основание чл.22. вр. чл. 11. ал.1.
т.12 ЗПК, тъй като в него липсвала информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочвал дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнитерните разходи по договора за
кредит.
Договорът бил недействителен на
основание чл.22, вр. чл.11. ал.1. т.20 ЗПК, тъй като в него
липсвало вписване на наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено. и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихва
съгласно чл.29, ал. 4 и 6, както и
за размера на лихвения процент на ден..
И след
като договорът е недействителен,
искът не следва да бъде уважен като заявен на договорно основание. Излагат се
възражения за недължимост на редовната и санкционираща лихва поради изтекла
тригодишна погасителна давност към датата на подаване на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният от цесионера ОТП Факторинг България ЕАД установителен иск за парично
вземане, произтичащо от договор за банков кредит от 07.07.2011г., обявен за
предсрочно изискуем, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на член 417 ГПК е бил прекратен с влязло в сила определение
на съда, като наред с така предявения установителен иск при условията на
евентуалност е предявен и осъдителен иск за суми, дължима на основание
сключен договор за кредит, обявен за
предсрочно изискуем на ответника, преди подаване на исковата молба в съда. С
оглед на изложеното е налице и правен интерес от предявения осъдителен иск,
доколкото е налице неудовлетворено притезание, което
е изискуемо.
Ответникът не е оспорил
подписването на договора и приложените към договора писмени документи – ОУ,
тарифа и погасителен план. Не е оспорил изложените в исковата молба
обстоятелства относно получаването на сумата по кредита, обявяването на кредита
за предсрочно изискуем, считано от 10.03.2015г. и уведомяването му за
извършеното прехвърляне на вземането на новия кредитор. Следва да се посочи, че
от страна на ищеца са ангажирани писмени доказателства, които не са били
оспорени от ответника, и които установяват по надлежен и безспорен начин
обявената на длъжника предсрочна изискуемост, за която са били налице
обективните предпоставки, прехвърлянето на процесното
спорно вземане на ищеца и съобщаването на цесията на длъжника.
По делото е представен
договор за кредит за текущо потребление от 07.07.2011 г., който е сключен между
Банка ДСК" ЕАД, кредитор и Н.Т.Д., ЕГН **********, като кредитополучател, по силата на който договор на
ответника е била отпусната сума от 10 000,00 лева, със срок за издължаване от 120 месеца, считано от датата
на усвояването му, като кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка № ***с титуляр Н.Т.Д.. Към
договора се прилагат подписани от ответника погасителен план, общи условия и такси по кредити за текущо
потребление. Видно от член 8 от договора кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент, който към датата на
сключването му е 14,95% годишно, или 0,04% на ден. ГПР е определен на 17,18%,
който размер може да бъде променян съгласно ОУ. В т. 7.4 от ОУ е предвидено
лихвата да се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и да се
заплаща месечно, а съгласно т. 7.6 лихвеният процент на ден да се изчислява
като договореният лихвен процент по кредита се раздели на 360 дни.
Съгласно
т. 9.1 от ОУ размерът на ГПР е определен в погасителния план, който е
неразделна чост от договора и включва в себе си: лихви, такси, които клиентът
дължи на банката и др. съгласно приложение –извлечение от Тарифата на банката,
който документ е надлежно приложен по делото /л. 22/. Представен е
и погасителния план, подписан от ответника, /л. 17-19/, в който изрично са
посочени общият сбор на лихвите - 8922,45 лева и общият сбор на месечните
вноски - 19350,45 лева; бил е определен и конкретен размер за всяка една
месечна погасителна вноска по отделни пера /лихви, такси и главница/.
Следва да се отбележи, че
уговорената при сключването на договора лихва от 14,95 % годишно не е била
променяна, както и не са били променяни съответно и размерите на отделните
месечни погасителни вноски, с оглед на което инвокираното
възражение на ответника, че в договора
за потребителски кредит не били ясно и пълно посочени условията
и начина за промяна на лихвения процент, е ирелевантно за настоящия спор,
доколкото както се каза вече лихвения процент по кредита не е бил променян по време на действието на
договора, като правата на потребителя не са засегнати в този аспект.
В т. 11.1 от ОУ е
предвидено правото на кредитоискателя да погаси по всяко време предсрочно целия
или част от кредита, вкл. и в гратисния период, като първо се погасява
начислената към съответната дата лихва, а остатъкът се отнася към намаляване на
главницата.
От така изложеното
по-горе се налага извода, че релевираните от
ответника възражения, касаещи недействителността на сключения договор за
потребителски кредит са неоснователни, поради което следва да се приеме, че
сключеният договор за кредит е действителен и е породил правните си последици.
Размерите на непогасената предсрочно изискуема главница и такси се установява
от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице ******, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, с оглед на което й го
кредитира.
Касателно възраженията на ответника за изтекла тригодишна погасителна давност за
вземанията относно договорната и възнаградителната
лихва, съдът ги намери за основателни. На ответника са начислени договорни и
наказателни лихви, включени във вноски по плана с настъпили падежи за периода,
предшестващ трите години до сезиране на исковия съд. Според настоящия състав възнаградителната лихвата се погасява с кратката давност,
защото се дължи за определен период от време и възнаграждава ползването на
парите точно в този отделен период, което я нарежда в реда на периодичните
вземания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и критериите по ТР № 3/2011г., ВКС,
ОСГТК. Отчитайки, че възнаграждението се
дължи за предоставено ползване на вече получена от длъжника главница, съдът
намира, че в тази част правоотношението има продължителен характер, защото
докато кредитополучателят ползва чуждите средства заплаща възнаграждение за съответния
период, а при прието от кредитора предсрочно връщане на цялата главница тази
лихва не се заплаща.
По отношение на
санкциониращата лихва за периода 15.03.2014г. до 12.03.2015г., същата
представлява обезщетение за неизпълнение на парично задължение, като по смисъла
на член 111, буква „в“ ЗЗД също представлява периодично вземане, което се
погасява с кратката давност, поради което съдът намира, че тригодишният срок за
лихвата към момента на подаване на исковата молба в съда – 18.09.2018г. е
изтекъл и затова е недължима.
По изложените съображения исковете за договорна и наказателна лихва
подлежат на отхвърляне като неоснователни, като погасени с тригодишната
давност.
С оглед изхода на спора
при настоящото му разглеждане, разноските се дължат на страните по съразмерност
съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
На ищеца ще се присъдят
по съразмерност и юрк. възнаграждение в размер на 261
лева, както и разноски за държавна такса от 389,41 лева и за ССЕ в размер на
130 лева.
На адв.
Б. по съразмерност ще се присъди адв. възнаграждение
по член 38, ал. 2 от ЗА в размер на 150 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Т.Д. с ЕГН **********, да заплати на ОТП Факторинг
България ЕАД с ЕИК *********, по сключен между Н.Т.Д. с ЕГН ********** и "Банка ДСК" ЕАД договор за кредит за текущо
потребление от 07.07.2011г., обявен за предсрочно изискуем на 10.03.2015г.,
вземането по който договор е било прехвърлено на ОТП Факторинг България ЕАД, ЕИК ********* с
договор за цесия от 15.07.2015г., на следните суми: 8485,20 лева главница, както и дължими такси от 120 лева,
ведно със зак.
лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба в съда –
18.09.2018г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
1288,75 лева възнаградителна лихва за периода
15.03.2014г. – 12.03.2015г., както и за сумата от 37,01 лева санкционираща
лихва за периода 15.03.2014г. – 12.03.2015г., като неоснователен, поради
изтеклата кратка погасителна давност.
ОСЪЖДА Н.Т.Д. с ЕГН **********,
да заплати на ОТП Факторинг България ЕАД с ЕИК
********* разноски по производството в размер на общо 780,41 лева.
ОСЪЖДА ОТП Факторинг България ЕАД с ЕИК ********* да заплати на адв. Д.Б. адв. възнаграждение по
член 38, ал. 2 от ЗА в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.