Решение по дело №6957/2014 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 380
Дата: 19 февруари 2015 г. (в сила от 16 юни 2019 г.)
Съдия: Веселина Тодорова Печилкова
Дело: 20145330206957
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

№380                                  19.02.2015 г.                        гр.Пловдив,

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ХХVІ наказателен състав

На двадесети януари                       две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ПЕЧИЛКОВА

                                     

Секретар ДАНИЕЛА ДОЙЕЧВА

като разгледа докладваното от съдията Печилкова АНД №6957 по описа на ПРС за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

            Постъпила е жалба от “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр.Пловдив, представлявано от Съвета на директори, против Наказателно постановление №НП-156/31.07.2014 г. на Председателя  на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране-София /ДКЕВР/. Моли съда да отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Г., редовно упълномощена, поддържа жалбата.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован, в съдебно заседание се представлява от *** Н., редовно упълномощена, оспорва жалбата.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата,  становището на  процесуалните представители на страните в съдебно заседание и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр.Пловдив е издадена Лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия /л.106-113/.

През 2012 г. “ЕВН България Електроразпределение” АД гр.Пловдив и “ЕВН България Електроснабдяване ” АД гр.Пловдив подписват споразумение /л.43-54 от делото/ с оглед изпълнение на изискванията на европейското и националното законодателство във връзка с обслужването на клиенти. Съобразявайки се със същото, макар през 2013 г. постъпилите в „ЕВН България Електроснабдяване ” АД гр.Пловдив жалби да са с около 2 пъти повече от постъпилите през 2012 г., то средното време отговор на същите е увеличено само с пет дни, тоест от 12 дни на 17 дни. В този смисъл са представените справки /л.40-42/.

В отдел „Клиентско обслужване” при жалбоподателя се  обслужват всички постъпили сигнали от клиенти, подадени срещу търговските дружества, включени в групата на ЕВН. Служителите при същия въз основа на предварително установени обективен /изразено явно недоволство/ и субективен критерий / държанието на самия клиент при устно подадените сигнали/ преценят дали съответният сигнал представлява жалба, запитване, заявление и т.н. Всички постъпили сигнали се регистрират в електронен регистър, след което се предават на съответните лица, отговорни да ги разгледат същество. Изготвеното от тях становище по сигнала се изпраща отново в отдел „Клиентско обслужване”, като същото съдържа отбелязване кога, от кого и какво е направено по сигнала, както и  при необходимост указание да бъде изпратен отговор на съответния клиент. Молба от 13.03.2013 г. на Д. Г. до КЕЦ-Сливен не е регистрирана като жалба в отдела, а като заявление, тъй като е прието, че в нея не е изразено недоволство. Изпратена е до отдел „Обслужване”, което е отбелязвано във водения електронен  регистър. Отговорът е изготвен в последствие, тъй като до ДКЕВР – София от страна на КЗП-София е препратена жалба, подадена на 01.03.2013 г. от Д. Г. до КЗП-София по електронната поща. С писмо същата е изпратена на “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр.Пловдив за вземане на становище. В този смисъл са представените документи / л.55 - 59 от делото/.

Със Заповед №З-Е-3/02.01.2014 г. на Председателя на ДКЕВР-София, изменена със Заповед №З-Е-16/14.01.2014 г. на Председателя на ДКЕВР - София /л.12 и л.15/,  на работна група е възложено извършването на одит на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр.Пловдив в срок до 30.04.2014 г.

С писмо вх.№1056/05.02.2014 г. /л.30-31 от делото/ ДКЕВР –София изисква от жалбоподателя да представи пълната документация относно постъпили при последния 65 броя жалби, като в т.49 е изискана и тази по молба вх.№1300926/13.03.2013 г. Такава е представена на 06.02.2014 г., видно от изготвения приемо-предавателен протокол №16/06.02.2014 г. /л.32-37/.

За осъществения одит комисията, определена за извършването му, изготвя доклад вх. №Е-Дк-143/10.05.2014 г. /л.23-93/, приет с протокол  №67/12.05.2014 г. на ДКЕВР-София /л.94-105/, както и констативен протокол №66 З-Е-3/14.02.2014 г. /л.10-11/. В същия е отбелязано, че в хода на одита е установено, че на 13.03.3013 г. в  Клиентски център на жалбоподателя в гр.С., ул.Ц. С. №** е подадена жалба с вх.№1300926 от Д. Г. /л.9/ относно подмяна на средство за търговско измерване. „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр.Пловдив не изпраща отговор на същата в срок от един месец от получаването й, съгласно изискването на т.3.3.6 Лицензията, а именно до 15.04.2013г., с което нарушава разпоредбата на чл.206 ал.1 Закон за енергетиката. Официален такъв е изпратен с писмо изх.№2150/19.04.2013 г. /л.8/

За констатираното в хода на проверката нарушение с правна квалификация чл.206 ал.1 ЗЕ, на 27.06.2014 г. Л.Р. – главен експерт в ДКЕВР - София съставя АУАН на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД гр.Пловдив в присъствието на упълномощеното лице И. П. /съгласно приложено пълномощно – л.7/, препис от който му е връчен срещу подпис.

В горепосочения смисъл са показанията на свид. Л.Р. и свид. С. К., на които съдът дава вяра като обективни /въпреки възможната заинтересованост на последния като служител на жалбоподателя/ и последователни, както и събраните писмени доказателствени средства / Лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия,  Заповед №З-Е-3/02.01.2014 г. на Председателя на ДКЕВР - София, Заповед №З-Е-16/14.01.2014 г. на Председателя на ДКЕВР - София, писмо вх.№1056/05.02.2014 г., приемо-предавателен протокол №16/06.02.2014 г. доклад вх. №Е-Дк-143/10.05.2014 г., протокол  №67/12.05.2014 г. на ДКЕВР - София, констативен протокол №66 З-Е-3/14.02.2014 г., молба вх.№1300926/13.03.2013 г., писмо изх.№2150/19.04.2013 г., АУАН, справки за постъпили в „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив жалби на абонати на дружеството за 2012 и за 2013 г. по месеци и по видове, изготвена на 20.10.2014 г., справка за постъпили в „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив жалби на абонати на дружеството и време на отговор по години и видове, изготвена на 20.10.2014 г., споразумение от 01.04.2012 г.  между „ЕВН България Електроразпределение” АД гр. Пловдив и „ЕВН България Електроснабдяване” АД гр. Пловдив, писмо с изх. № Е-04-00-419/04.04.2013 г. от ДКЕВР гр. София до Зам. Председателя на УС на „ЕВН България” Електроразпределение” ЕАД гр. Пловдив и до Председателя на КЗП – София, писмо изх. №Ц-02-620/18.03.2013 г. до ДКЕВР – София от Председателя на КЗП-София, ведно с жалба, становище от „ЕВН България” от 14.03.2013 г.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП.

Със Заповед №З-Е-4/02.01.2014 г. Председателят на ДКЕВР -София възлага на Л.Р. да съставя актове за нарушения на ЗЕ /л.13-14/.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от приложената разписка, препис от НП е връчен на представляващо жалбоподателя лице на 10.10.2014 г. Срещу НП на 10.10.2014 г.  е подадена жалба до Районен съд-Пловдив, което се установява от входящия й номер. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от надлежна страна /лице, което е санкционирано/ в рамките на преклузивния 7-дневен срок за обжалване, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН,  макар и не чрез наказващия орган.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

На осн. т.3.3.6 Лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия, лицензиантът разглежда и решава подадените до него жалби в срок от един месец от получаването им, като за решението по същите уведомява писмено потребителя, мотивирайки задължително както пълния, така и частичния отказ.

С молба, входирана на 13.03.2013 г. в КЕЦ-Сливен /л.9/ Д. Г. депозира оплакване, че сметката му за потребена електрическа енергия за периода 09.01.2013 г. -07.02.2013 г. е завишена, както и че електромерът му е сменен на 24.01.2013 г., без да е уведомен относно това. Моли да бъде преразгледана издадената за указания отчетен период  фактура. От съдържанието на документа безспорно се установява, че макар и наименован „молба”, представлява „жалба”, тъй като в същия се изказва недоволство от две неща- завишена сметка и подмяна на електромер без собственикът да е уведомен. Представеното в писмена форма оплакване от нередности съдържа и молба за тяхното отстраняване. Предвид характера му на жалба, на осн. т.3.3.6 Лицензията жалбоподателят е длъжен да разгледа и реши същата, както и да уведоми потребителя за решението по нея в едномесечен срок. След като жалбата е входирана на 13.03.2013 г., то този срок изтича на 15.04.2013 г. / 13.04.2013 г. е неработен ден, поради което и срокът изтича в първия следващ присъствен ден, тоест на 15.04.2013 г./. При липсата на изпратен отговор на съответния потребител в този срок, то неизпълнение на задължението, съставляващо административно нарушение, е налице на 16.04.2013 г. Отговор по жалбата е изпратена на Д. Г. на 19.04.2013 г. /л.8/ и следователно след изтичане на установения срок. В този смисъл съдът намира, че от доказателствения материал по делото безспорно се установява, че от страна на   жалбоподателя е извършено нарушението, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност. 

На ***** в ДКЕВР-София Л.Р. със Заповед № З-Е-4/02.01.2014 г. на Председателя на ДКЕВР – София на осн. чл.77 ал.2 ЗЕ е възложено да съставя актове за нарушения на ЗЕ, а Председателя на ДКЕВР-София на осн. чл.206 ал.2 ЗЕ има правомощие да издава НП за нарушения на ЗЕ. Следователно актът и НП са изготвени от компетентни лица. От друга страна, същите съдържат всички реквизити, предвидени в чл.42, респ. чл.57 ал.1 ЗАНН.

АУАН е изготвен в законоустановения срок, който на осн. чл.34 ал.2 ЗАНН е 6 месеца от откриване на нарушителя / с начало 14.02.2014 г., на която дата е изготвен констативният протокол за осъществения одит, и край 14.08.2014 г./, респ. 5 години от извършване на нарушението, започващ да тече от 16.04.2013 г. и изтичащ на 16.04.2018 г. Тоест в случая предвид обстоятелството, че се касае за нарушение на Закона за енергетиката, са неприложими предвидените в чл.34 ал.1 ЗАНН по-кратки срокове, на базата на които се определят и давностните такива / съгласно решение на Общото събрание на Административен съд-Пловдив от 30.10.2013 г./.

И в акта, и в НП е посочено, че отговор по жалбата е изпратен на Д. Г. на 19.04.2013 г.

След като седалището и адресът на управление на  жалбоподателя е в гр.Пловдив, а в акта и в НП се сочи, че от негова страна не е изпратен в срок отговор на Г., то безспорно е, че мястото на извършване на нарушението е гр.Пловдив.

По изложените по-горе съображения, съдът прие, че депозираният на 13.03.2013 г. от Д. Г. документ макар наименован „молба”, представлява по своята същност „жалба”.

АУАН е връчен на упълномощено лице.

НП е връчено на Д.Н.С., която въз основа на приложеното на л.4 пълномощно е лице, което има представителна власт по отношение на жалбоподателя за получаване на  НП, издадени от Председателя на ДКЕВР-София, с които са наложени „имуществени санкции” в общ размер на 100 000 лева.

В установения в т.3.3.6 Лицензията едномесечен срок лицензиантът следва да разгледа и реши жалбата, както и да уведоми съответния потребител. При неизпълнение на това задължение в указания срок ще е налице административно нарушение, но изтичането на срока не води до преклудиране на задължението му. Срокът е инструктивен, което не означава незадължителен за спазване.

Предвид изложените съображения съдът счете за неоснователни направените в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя възражения.

При получаване на съставения акт, ведно с преписката към него, както и запознаване със събраните доказателства и направените от нарушителя възражения, наказващият орган е  длъжен на първо място на осн. чл.53 ал.1 ЗАНН, да извърши проверка дали не са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, и едва след това, ако те не са налице, да издаде Наказателното постановление. В конкретния случай установеното в чл.53 ал.1 ЗАНН изискване не е спазено. Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. №1/2007 г. на ОСНК на ВКС преценката на административно наказващия орган за “маловажност“ на случая по чл.28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Видно от направеното в АУАН и в НП отбелязване, отговор по молбата на Д. Г. е изпратен на последния на 19.04.2013 г., тоест само три дни след изтичане на установения едномесечния срок, но преди да бъде съставен АУАН и да бъде издадено НП. С оглед на това обстоятелство и предвид ниската степен на обществена опасност на нарушението, явяващо се изолирано и инцидентно за жалбоподателя, както и липсата на настъпили вредоносни последици, наказващият орган е следвало да съобрази, че се касае за “маловажен случай” по смисъла на чл.28 ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В нарушение на процесуалните правила,  без да бъдат съобразени горепосочените обстоятелства, е издадено НП, поради което същото е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                                       Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №НП-156/31.07.2014 г. на Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране-София, с което на “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД със седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, ул.Хр. Г. Д. №**, представлявано от Съвета на директорите, на осн. чл.206 ал.1 Закон за енергетиката е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 20000 лева за нарушение на чл.206 ал.1 Закон за енергетиката  като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Пловдив в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                               ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

                                               СЕКРЕТАР: Д.Д.