№ 12535
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110138796 по описа за 2023 година
Предявен е конститутивен иск за отмяна на уволнението, извършено със заповед №
1452/23.05.2023 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и осъдителен иск за сумата от 1300 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 23.05.2023 г. до 15.06.2023 г., както и за разликата в получаваното трудово
възнаграждение за периода от 15.06.2023 г. до 23.11.2023 г., в размер на 2700 лева, ведно със
законната лихва от 23.05.2023 г. до окончателното изплащане – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225
КТ, ал.1 КТ. Моли се да бъде допуснато предварително изпълнение на решението относно
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
Твърди се в исковата молба, че по силата на трудов договор от 22.10.2020 г. ищцата е
работила при ответника на длъжност „Старши касиер”. Твърди се, че трудовото
правоотношение е прекратено със заповед № 1452/23.05.2023 г., издадена от управителя на
ответното дружество, считано от 23.05.2023 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190,
ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ. Ищцата поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение е
незаконосъобразно, тъй като преди издаването на процесната заповед е подала молба за
прекратяване на трудовото правоотношение, като същата не била входирана без мотиви.
Оспорва да е извършила каквито и да е нарушения на трудовата дисциплина. По изложените
съображения претендира отмяна на уволнението като незаконно, както и присъждане на
обезщетение за оставане без работа за периода от 23.05.2023 г. до 15.06.2023 г., в размер на
1300 лева, както и за разликата в получаваното трудово възнаграждение за периода от
15.06.2023 г. до 23.11.2023 г., в размер на 2700 лева.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с
1
който оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Признава, че между
страните е било налице трудово правоотношение по трудов договор № 799/2020 г. от
22.10.2020 г., съгласно който ищцата била назначена на длъжност „касиер“, а съгласно
допълнително споразумение № 1 от 18.03.2021 г. била повишена на длъжност „старши
касиер“, като оспорва това да е била заеманата длъжност към момента на извършване на
нарушенията. Съгласно подписано Допълнително споразумение № 2 от 09.06.2021 г.,
ищцата започнала да изпълнява длъжността „ръководител смяна“, като голяма част от
функциите на длъжността била свързана с повереното от работодателя имущество, т.е.
ищцата е имала качеството „отчетник“. Поддържа, че уволнението е законосъобразно по
подробно изложени съображения. През месец март 2023 г. при извършване на проверка,
били установени липси, тъй като по време на смяната си, от издадени фискални бонове,
ищцата двукратно анулирала артикули, подробно посочени в отговора. При извършена
инвентаризация било констатирано, че липсва по една бройка от всеки от артикулите. От
преглед на видеозаписите се установило, че артикулите действително са били закупени, като
клиентът не е получил фискален бон, а същият е останал „неприключен“ в системата, което
позволило на ищцата да изтрие закупуването на артикулите от системата. Сочи се, че двата
дни, в които са извършени посочените действия, размерът на сумите в касата в края на деня
е съответствал на стойността на закупените артикули, за които са били издадени касови
бележки, което водело до извод за умисъл от страна на ищцата, тъй като в противен случай,
касовата наличност би се оказала в повече, със сума, съответстваща на цената на
продадения, но неотразен във фискален бон артикул. Такъв излишък не бил налице, т.е. от
касата била извадена сума, съответстваща на изтрития от фискалния бон артикул, което
водело до извод, че сумата е присвоена от ищцата, вместо да бъде внесена в касата, което
представлява увреждане имуществото на работодателя. Твърди се също, че ищцата не е
спазвала техническите и технологичните правила – отчитала е касата без присъствието на
дежурен мениджър, не е спазила задължението си да издаде касов бон на клиент, което е
задължение и за търговеца съгласно данъчните закони. Твърди се, че служителката е била
поканена за предоставяне на обяснения, като поканата била получена лично от нея срещу
подпис на 02.05.2023 г. Обяснения или възражения не постъпили в предоставения срок, с
оглед на което била издадена процесната заповед за дисциплинарно уволнение. Заповедта
била връчена на ищцата при отказ на 26.05.2023 г. в присъствието на двама свидетели.
Оспорва се ищцата да е подала молба, която не била входирана преди започването на
дисциплинарното производство, като се посочва, че въпросната молба е била подадена
непосредствено след получаване на поканата за предоставяне на обяснения на 02.05.2023 г.,
която била заведена в регистрите на работодателя под № HR001/02.05.2023 г. По отношение
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, се твърди, че същият е недопустим за периода след
подаване на исковата молба, а ако се приеме за допустим, то същият е неоснователен,
поради обусловеността му от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Оспорва се и претенцията за
лихва. Счита, че обезщетението за оставане без работа следва да се изчислява не от
23.05.2023 г., а от 27.05.2023 г., тъй като за периода 23.05.2023 г. – 26.05.2023 г. на ищцата е
било изплатено трудово възнаграждение.
2
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК,
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ
Установява се от трудов договор № 799/22.10.2020г. и допълнителни споразумения
към него/Допълнително споразумение № 2 към трудовия договор от 09.06.2021г., че между
страните е съществувало трудово правоотношение като към дата на уволнението ищецът е
заемал длъжността „Ръководител смяна“ в „Пепко България“ ЕООД.
Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от
страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да
уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята
се, че предложението не е прието.
На 02.05.2023г. е била депозирана Молба вх. № HR001/02.05.2023г. от ищцата И. И.
С. до работодателя за освобождаване от длъжност по взаимно съгласие на осн. чл. 325, ал. 1,
т. 1 от КТ. Тъй като работодателят не се е произнесъл по молбата в предвидения в закона 7-
дневен срок, то следва да се приложи презумпцията, че предложението не е било прието.
Ето защо правоотношението не следва да се счита прекратено на това основание, каквито
доводи навежда ищцата. Още повече ищцата признава, че е получила устен отказ по така
отправеното предложение. Действително в молбата е записано, че същата представлява и
предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Съгласно ал. 2 на същия член предизвестието е 30-дневно,
като правоотношението би следвало да се счита прекратено след изтичането на срока на
предизвестие, а именно на 02.06.2023г. Ето защо правоотношението не е било прекратено и
на това основание, тъй като работникът е бил уволнен преди изтичане срока на
предизвестието на 23.05.2023г.
По тези съображения съдът намира, че следва да се разгледа основанието за
прекратяване на правоотношението със Заповед №1452/23.05.2023 г. – чл.330 ал.2 т.6 от КТ
- с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.
Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишният срок
от извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде наложено,
дори и да не е изтекъл краткия двумесечен срок от узнаването му, което се случва при
хипотеза на по-късно откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение.
Обратното, ако е изтекъл двумесечния срок от узнаването, дори и да не е изтекъл
едногодишният срок от извършване на наказанието дисциплинарното наказание отново не
може да бъде наложено.
Предполагаемите нарушения са били извършени на 28.02.2023г. и на 04.03.2023г.,
като са били открити в следствие на извършен одит от 31.03.2023г. Двумесечният срок за
3
ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя изтича на 31.05.2023г., ето защо
съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от 23.05.2023 г. е в
срок.
В случая заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на
трудовото правоотношение е издадена от компетентно лице – Димитър Йорданов управител
на „Пепко България“ ЕООД, при изискване обяснения на ищеца, като е достатъчно
обясненията да бъдат поискани от работодателя, което е сторено, видно от Покана за
предоставяне на обяснения изх. № HR031/28.04.2023г., подписана от служителя/л.53-57/.
Заповедта е връчена по надлежния ред на ищеца на 26.05.2023г. при отказ за
получаване, удостоверено с подпис на двама свидетели. От този момент заповедта е
породила ефекта на прекратяване на трудовото правоотношение. Не е необходимо
работодателят да уведомява ищеца, че срещу него е започнало дисциплинарно
производство, нито има задължение да му предоставя събраните до момента на поискване на
обясненията доказателства. Достатъчно е обясненията да бъдат поискани във връзка с
нарушенията, които са индивидуализирани така че да е ясно за работника/служителя за
какви действия/бездействия се искат обяснения и именно за същите да е наложено
дисциплинарно нарушение. В настоящия случай работодателят писмено е поискал
обяснения – /л.53-57/ от делото и относно всички нарушения описани в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание, съответно ищецът е преценил да не предоставя
такива.
По делото се констатира, че правоотношението е прекратено на основание чл.330 ал.2
т.6 от КТ, т.е. поради изчерпателно изброени в закона юридически факти, възникнали след
сключване на трудовия договор и което основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е от т.нар. виновни състави, т.е. предполагат вината на работника или
служителя за преустановяване на трудовоправната връзка - в случая поради налагане на
наказание „уволнение”.
Като нарушения на трудовата дисциплина са посочени следните фактически
действия:
На 28.02.2023г. служителят е работил на каса № 3 с неговия код 9270008. При
обслужване на клиент около 13:30 часа, служителят е изтрил ред на артикул със
SKU34725801 на стойност 28,00 лв. от касова бележка (фискален бон) с № 182585. На база
на одита осъществен от дружеството е било установено, че служителят е сканирал всички
артикули на клиента, сложил ги е в торбата, предал я е на клиента и е получил дължимата за
тях сума, без да закрие, отпечата и предаде фискалния бон на клиента. След като клиента
напуснал касата, служителят за кратко оставил касовата зона без надзор, като същевременно
фискален бон № 182585 все още не е бил закрит. След завръщането на касата, служителят е
изтрил реда на артикул със SKU34725801 от фискалния бон, след което го закрил и
отпечатал. Платената от клиента сума за артикул със SKU34725801 не е била отчетена в
4
оборота на търговския обект, а действителният инвентар на обекта бил с една бройка по-
малко от артикул със SKU34725801.
На 04.03.2023г. служителят е работил на каса № 3 с неговия код 9270008. При
обслужване на клиент около 12:00 часа, служителят е изтрил ред на артикул със
SKU32961701 на стойност 25,00 лв. от касова бележка (фискален бон) с № 183572. На база
на одита осъществен от дружеството е било установено, че служителят е сканирал всички
артикули на клиента, сложил ги е в торбата, предал я е на клиента и е получил дължимата за
тях сума, без да закрие, отпечата и предаде фискалния бон на клиента. След като клиента
напуснал касата, служителят е изтрил реда на артикул със SKU32961701 от фискалния бон,
след което го закрил, отпечатал и изхвърлил фискалния бон в коша за алармени елементи на
съседната каса. Платената от клиента сума за артикул със SKU32961701 не е била отчетена в
оборота на търговския обект, а действителният инвентар на обекта бил с една бройка по-
малко от артикул със SKU32961701.
Тези действия са квалифицирани от работодателя като нарушения на чл. 187, ал. 1, т.
3, т. 8, т. 9 и т. 10 КТ.
Следва да се посочи, че е ирелевантно дали работодателят правилно е класифицирал
нарушенията - така напр. Решение № 105 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4992/2013 г.,
III г. о., ГК на ВКС.
Както от текста на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ, така и непротИ.речивата
съдебната практика, следва че нарушението в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание следва да е описан със съществените му признаци - субектът на нарушението,
времето и мястото на извършването му, както и индивидуализиращите признаци на
деянието от обективна и субективна страна, което изискване е спазено в случая.
Съдът намира, че осъществяването на описаните в заповедта нарушения е доказано в
настоящото производство по следните съображения:
Описаните в заповедта нарушения се установяват от събраните по делото
доказателства: свидетелските показания на свидетелите Кристина Друмева и Емилия
Луканова, заключенията по изготвените съдебно счетоводна експертиза и комплексна
съдебно техническа и лицево идентификационна експертиза, както и от писмените
доказателства по делото – извадки за фискален бон № 182585 и № 183572,
слединвентаризационен отчет, доклад за извършен вътрешен одит, финални отчети на И. С.
за 28.02.2023г. и за 04.03.2023г. и др.
От изготвената комплексна експертиза се установява, че в 11:53:47 ч. на 28.02.2023г.
в устройството - каса № 3 е влязъл служител с код на касиер 9270008 - И. С. и е излязъл в
19:19:28 ч. на същата дата. При издаване на фискален бон с № 182585 касата също така е
била обслужвана от касиер 9270008.
Констатира се също, че в 9:43:19 ч. на 04.03.2023г. в устройството - каса № 3 е влязъл
служител с код на касиер 9270008 - И. С. и е излязъл в 20:12:01 ч. на същата дата. При
5
издаване на фискален бон с № 183572 касата също така е била обслужвана от касиер
9270008.
Горното е видно и от записите на видеокамерите, където е заснето лицето И. И. С.,
съгласно заключението на идентификационната част на експертизата.
Представените по делото извадки от фискален бон № 182585 и № 183572 следва да
бъдат кредитирани, тъй като според вещото лице информацията отразена в тях съответства
на фискалната памет на проверяваните устройства.
Отново според заключението на вещото лице, а и видно от самата извадка по делото,
във фискален бон № 182585 има включен и изтрит артикул SKU34725801 – „Мъжки
суитшърт пяна с качулка трикотаж JAKETS“, а във фискален бон № 183572 има включен и
изтрит артикул SKU32961701 – „Тиган премиум 24 см“. И в двата случая артикулите са били
изтрити преди издаването на фискалния бон.
Относно въпроса за разминаването в посочените часове от фискалното устройство и
камерите вещото лице сочи, че изобразения на фискалния бон дата и час на приключване се
разминават с датата и часа на отпечатване, видими на видеозаписите, съответно за фискален
бон № 182585 с 4 минути и 38 секунди, а за фискален бон № 183572 с 4 минути и 39
секунди.
Действията на служителката са видни от представените видеозаписи, описани от
вещото лице в констативната част на експертизата, а именно: И. И. С. на 28.02.2023г. в
периода 13:28:54 ч. до 13:31:54 ч. обслужвала клиент, приела плащане и върнала ресто без
да издаде касова бележка за покупката. Преди да обслужи следващия клиент работила с
терминала и издала фискален бон за покупката в 13:33:44 ч./според охранителна камера/ с
№ 182585, в който, както се посочи по-горе, е сторниран/изтрит артикул SKU34725801 –
„Мъжки суитшърт пяна с качулка трикотаж JAKETS“. Този артикул е бил предаден на
клиента.
И. И. С. на 04.03.2023г. в периода 12:05:41 ч. до 12:06:31 ч. обслужвала клиент,
приела плащане и върнала ресто без да издаде касова бележка за покупката. Преди да
обслужи следващия клиент работила с терминала и издала фискален бон за покупката в
12:06:50 ч. /според охранителна камера/ с № 183572, в който, както се посочи по-горе, е
сторниран/изтрит артикул SKU32961701 – „Тиган премиум 24 см“. Този артикул е бил
предаден на клиента.
От експертизата се установява още, че в представения видеозапис няма извършен
монтаж или други манипулации.
Горното се потвърждава от показанията на свидетелката Кристина Друмева, която е
извършила одита, от който са били установени нарушенията, гледала е видеозаписите лично
и е имала достъп до информацията записана в проверяваните устройства.
Заключението на вещото лице съдът е приел като пълно, ясно и вътрешно
непротИ.речИ., същото напълно съответства и на събрания по делото доказателствен
6
материал.
От заключението по ССчЕ, което съдът също кредитира като съответстващо на
останалия по делото доказателствен материал, се установява, че при извършения
слединвентаризационен отчет е констатирана липса на артикули SKU32961701 – „Тиган
премиум 24 см“ и SKU34725801 – „Мъжки суитшърт пяна с качулка трикотаж JAKETS“,
които би следвало да се намират в инвентара на търговския обект. Това отговаря и на
посоченото в доклада за извършен одит и свидетелските показания приети по делото.
Следва да се посочи, че инвентаризацията, действително, е приключила след датата
на извършения одит, довел до уволнението на служителя. Това, обаче, не означава, че при
одита не е имало възможност да бъдат констатирани липсите. Установяването на липси в
последствие при извършена годишна инвентаризация само подкрепя заключенията на т.нар.
от работодателя служител-сток контролер/проверяващ. Липсите могат да се изведат без
необходимост от извършване на цялостна проверка на инвентара и само от приложените по
делото видеозаписи, на които се вижда как служителката предава артикулите, изключени
впоследствие от фискалните бонове, на клиентите. Следователно, същите не биха били
налични в инвентара на търговския обект, което е констатирано впоследствие с изготвения
слединвентаризационен отчет.
В показанията си свидетелката Друмева разяснява за правилата при работа на каса в
обекта, като сочи, че на всеки касиер/включително и ищцата/ се предоставя персонален код
за оторизация. Този код се въвежда при започване работата на каса, като същия се отразява в
системата на дружеството и чрез него може да се индивидуализира служителят, извършващ
конкретни транзакции. В случая след проверка в системата свидетелката е установила, че
кода ползван при издаването на процесните касови бонове е принадлежал на И. И. С..
Пояснява, че при изтриване на артикул от фискалния бон същият следва да бъде оставен зад
касиера, съответно върнат в инвентара на магазина, а не де бъде предаван на клиента, както
в случая. Описва процедурата по приключване на смяната и отчитане на касата, като сочи,
че всяка смяна започва с начална сума в размер от 200 лв., като при приключването на деня
фискалното устройство генерира оборот за деня. Сочи, че според правилата на работодателя
програма СТОП /мерки срещу вътрешни кражби/ преброяването на оборота в чекмеджето на
касата следва да се извърши в офиса на дружеството при наличие на минимум двама
присъстващи – самият касиер и ръководителят на смяна или управителя на обекта. Само
ръководителят на смяна или управителя на обекта имат оторизация да приключат деня с
въвеждане на кода си в системата. Намира, че ищцата И. С., като ръководител смяна на
процесните дати не е спазила правилата и е отчитала касата си без присъствието на друг
служител. Разяснява допълнително за вътрешните процедури на работодателя и конкретно
за програмата СТОП, както и за извършената от нея проверка по случая. Сочи, че при
допусната грешка при изтриването на ред от фискалния бон при отчета на касата за
приключване на деня, същата би била „на плюс“ със сумите, заплатени за съответните
артикули.
Видно е от представените отчети на касиера от 28.02.2023г. и от 04.03.2023г., че
7
„потребената стойност“/касовата наличност при приключване на работния ден е
съответствала на „очакваната стойност“, тоест, че касата не е била „на плюс“. Това
действително води до извода, че изтриването на редове от процесните фискални бонове не е
настъпило по грешка на служителя. Като единственото правдоподобно обяснение би било,
както е констатирала и свидетелката Друмева, че при преброяването/отчитането на оборота
в касата са били извадени платените от клиентите суми за сторнираните артикули.
Свидетелката Луканова говори за процедурата по уволнението и конкретно за отказа
на служителката да приеме заповедта и удостоверяването на връчването чрез свидетели,
един от които е тя. Свидетелства за пропуските на служителката при изпълняване на
длъжността ѝ, както и за установените липси в магазина.
След гореизложения анализ на доказателствения материал, съдът намира, че от
служителката И. И. С. са били осъществени описаните в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина от фактическа страна.
Нарушенията са квалифицирани от работодателя на първо място като неспазване на
техническите и технологичните правила съгласно чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. Това нарушение е
налице, доколкото служителката само с тези си действия е осъществила множество
нарушения на възложените с длъжностната характеристика задължения при опериране с
фискалните, касови и платежни терминали, приемане на плащания от клиенти и спазване на
въведените процедури против кражби.
Също с поведението си несъмнено е увредила имуществото на работодателя си със
стойността на липсващите стоки, което представлява и злоупотреба с доверието на
работодателя съгласно чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 8 КТ. Това е така, тъй като злоупотребата с
доверие представлява умишлено използване от работника и служителя при изпълнението на
неговите задължения на доверието на работодателя, за да извлече за себе си или за другиго
облага или да навреди на работодателя, и изобщо до извършване на действия, които не
оправдават доверието на работодателя, макар и това да не е свързано с извличането на
облага. Така според Трудово право, Васил Мръчков, 9-то издание, стр. 511. Като пример за
злоупотребата с доверие проф. Мръчков дава на първо място дребни кражби, което до най
голяма степен съответства на процесния случай. Също може да се добави, че изпълняваната
от служителя длъжност е материално-отчетническа, което предполага завишена степен на
доверие от страна на работодателя към него по отношение на повереното му имущество.
Налице е и неизпълнение на други трудови задължения по смисъла на 187, ал. 1, т. 10
КТ, предвидени в приетата от работодателя програма СТОП/мерки срещу вътрешни
кражби/, както и на изискването за издаване и предаване на клиента на фискален бон по
ЗДДС и Наредба № н-18 от 13.12.2006 г.
Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя.
Съдът намира, че независимо от ниската стойност на присвоеното от служителя
8
имущество, нарушението е тежко. Това е така, тъй като служителят е проявил това
поведение неколкократно. Осъществил го е по специален начин, затрудняващ
установяването му, като от поведението му може да се изведе, че показва склонност към
неспазване на правилата за трудовия ред. Също така с тези си действия е извършил не едно,
а множество нарушения на вътрешните правила на работодателя, а и на КТ и др., както се
посочи по-горе. Нарушението на данъчното законодателство, още, би могло да стане
причина за налагане на административно наказание на ответното дружество. Неоправдано е
да се изисква от работодателя да остави на работа служител, извършващ действия, които
биха могли да се квалифицират като престъпни, и с които уврежда имуществото на
предприятието. Още повече, следва да се добави, че служителят не е изразил критично
отношение към постъпките си.
Съдът счита, че ответникът при оценка на деянието, извършено от ищцата при
прилагане критериите по чл. 189 от КТ, правилно е квалифицирал като тежко и виновно
нарушение на трудовата дисциплина, което обуславя налагането на най–тежкото
дисциплинарно наказание.
По тези съображения съдът счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени,
доколкото уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ, ал.1 и ал. 2 КТ се
предпоставя от обявяване на уволнението за незаконно.
Относно разноските
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като е
представил и списък по чл.80 от ГПК. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените разноски, както следва: Депозити за вещи лица в
размер на 1041 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5227,94 лв.
Съдът намира направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар за
основателно. Минималното дължимо адвокатско възнаграждение по делото съгласно
Наредба № 1 МРАВ/ към датата на скл. дог./ е: по чл. 7, ал. 1, т. 1 за иска по чл. 344, ал. 1,т.
1 КТ в размер на 780 лв., по чл. 7, ал. 2, т. 2 за иска по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 700 лв.,
както и по чл. 7, ал. 9 за явяване в 1 допълнително с.з. в размер на 250 лв. или общо 1730 лв.
След като съдът отчете размера на минималното адвокатско възнаграждение,
продължителността на производството/не само броя, но и времетраенето на заседанията/ и
значителната правна и фактическа сложност на делото намира, че възнаграждението следва
да бъде намалено до размер от 3460 лв. с ДДС.
Общо размерът на дължимите и претендирани разноски е 4501 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. И. С. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к.
“Христо Смирненски“ № 4, вх. В ет.3, ап.46, срещу „ПЕПКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Никола Тесла“ № 5, сграда
БСР 2, ет. 4, искове, както следва:
-с правно основание чл.344 ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно извършеното
със Заповед № 1452/23.05.2023г. на управителя на „ПЕПКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
прекратяване на трудово правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“;
- с правно основание чл.344 ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225 ал.1 и ал. 2 от КТ за сумата от
4000 лв., представляваща обезщетение в брутен размер за времето, през което същата е
останала без работа и за разликата в получаваното трудово възнаграждение в следствие на
незаконното уволнение – за периода 23.05.2023 г. – 23.11.2023 г.
ОСЪЖДА И. И. С. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. “Христо
Смирненски“ № 4, вх. В ет.3, ап.46, да заплати на „ПЕПКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Никола Тесла“ № 5, сграда
БСР 2, ет. 4, на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноските по делото в размер на 4501 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10