Номер 385720.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 20.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503053 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на К. С. Р. чрез
процесуален представител, срещу определение № 260575/04.09.2020г. по гр.д.
№ 8084/19г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви с-в, с което е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното Решение
№646/12.02.2020г. в частта на присъдените в полза на ответника Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието
разноски. В жалбата се излага, че определението е неправилно, доколкото
ЗЗДискр. е специален закон спрямо ГПК и АПК. Нормата на чл.75 ал.2 от
ЗЗДискр. сочи, че в това производство не се събират държавни такси, а
разноските на ищеца са за сметка бюджета на съда. Твърди, че
възнаграждението за юрисконсулт не се дължи, тъй като не попада във
видовете разноски, предвидени в чл.78 ал.1 ГПК. Моли за отмяна на
атакуваното определение и допускане на изменение на решението в частта за
разноските, като молбата за разноски на ответника бъде оставена без
уважение.
В срока по чл.248 ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по
частната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез ст.
юрисконсулт Славова, която оспорва жалбата. Сочи, че определението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл.275
1
ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт.
Поради изложеното и жалбата е допустима, а по същество
неоснователна, поради следното:
Ищецът К. С. Р. е предявил срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ иск за заплащане сумата от 3 000 лв. за периода 01.03.2014г. до
10.03.2014г., както и сумата от 2 500 лв. за периода 28.05.2014г. до
05.06.2014г., претендирани като обезщетение за проявена от ответника
дискриминация по признаци „лично положение“ като „изтърпяващ
наказанието „доживотен затвор с право на замяна“ и признак „имуществено
състояние“ при престоя му в Затвора София във връзка с отправени от Радев
искания за издаване на карта от система „Контел“. С решение Решение
№646/12.02.2020г. исковете на Радев са отхвърлени. В последното съдебно
заседание е било направено искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение от ответника, поради което и ВРС с
решението си осъдил Радев за заплати такова в размер на 50лв. В срока по
чл.248 ал.1 ГПК Радев е поискал съда да измени решението си в частта за
разноските, като не уважава искането на ответника за присъждане на такива.
ВРС оставил молбата без уважение.
Определението е законосъобразно.
Нормата на чл. 75 ал.1 ЗЗДискр. сочи, че по въпросите, които не са уредени,
се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Ал.2 на същия
текст предвижда, че в производствата пред съд по този закон не се събират
държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Спорният
въпрос е дали всички разноски са за сметка на бюджета на съда или
направените от ответника разноски за заплатено юрисконсултско
възнаграждение се дължат от ищеца. Настоящият състав намира, че нормата
на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр е аналогична на чл. 83 ГПК, чл. 359 КТ, § 35 ЗСПЗЗ
относно иска по § 4и ЗСПЗЗ чл. 7, ал. 1, изр. 3 ЗВСОНИ и др., съгласно които
разпоредби ищците не внасят държавни такси по делото, а разноските се
2
поемат от бюджета на съдебната власт. Правилата уреждат отношенията на
ищците с фиска, но не ги освобождават от задължението да възстановят на
насрещната страна по спора направените разходи, когато искът е изцяло или
частично неоснователен. Тези разходи на страната, в чиято полза е разрешен
спорът, само защото е имала процесуалното положение на ответник, не могат
да останат за нейна сметка, нито й се възстановяват от държавата. Смисълът
на уредбата по чл. 78 ГПК е обезщетяване на всяка от страните по делото за
средствата, с които е намалена имуществената й сфера по повод съдебното
производство, щом съдът е отсъдил по спора в нейна полза, а дори и без
подобно решение, ответникът има право на подобно обезщетение за
съдебноделоводните разноски, ако с поведението си не е станал причина за
завеждане на делото - чл. 78 ал. 2 ГПК. Нормата на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр
улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите от дискриминационни
действия, но не предвижда изключение от общия принцип за възстановяване
на сумите, с които имуществото на ответника е намаляло поради
неоснователност на претенциите на ищеца. В този смисъл е Решение № 192 от
25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК, което напълно се
споделя от настоящия съдебен състав.
Досежно наведените твърдения, че юрисконсултското възнаграждение
не представлява разноски, които следва да бъдат обезщетени, съдът намира
следното:
Нормата на чл.78 ал.1 /ал.2 и ал.3 също/ ГПК изрично сочи, че се
обезщетяват страните /в зависимост от изхода на спора/ за заплатените такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Нормата на
чл.78п ал.8 ГПК сочи, че ако една от страните е юридическо лице и е била
защитавана от юрисконсулт, то се дължи юрисконсултско възнаграждение.
Тълкуването на двете норми в тяхната съвкупност налага извода, че в
зависимост от вида на осъществяваната защита се дължи алтернативно
адвокатско или юрисконсултско възнаграждение. Затова и макар в ал.1 на
чл.78 ГПК да не е посочено, че се дължи юрисконсултско възнаграждение, то
по силата на ал.8 такова се дължи, ако защитата е осъществявана от
юрисконсулт, както в настоящия случай. Затова и законосъобразно ВРС е
3
присъдил такова в полза на ответника. Определението, с което е отказал
изменение на решението в частта за разноските, също е законосъобразно,
поради което и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260575/04.09.2020г. по гр.д. №
8084/19г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви с-в, с което е оставена без уважение
молбата на К. С. Р. , ЕГН **********, за изменение на постановеното
Решение №646/12.02.2020г. в частта на присъдените в полза на ответника
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на
правосъдието разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на
чл. 274 ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4