Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 08.05.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ Х.
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 85 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 555
от 17.12.2019 г. на Директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч е
наложено на „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Л.,
област Ловеч, ул.”Ю.А.Г.” № 12, представлявано от упълномощеното лице С.С.И.,
административно наказание на основание чл.270 от ЗГ – имуществена санкция в
размер на 100 лева, за нарушение на чл.206, ал.1, т.3 от Закона за горите, във
връзка с чл.14а, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
Недоволни от постановлението останали
от дружеството-жалбоподател, които чрез процесуалния си представител адвокат Х.И.
от ЛАК са го обжалвал, като незаконосъобразно. В жалбата твърди, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН,
тъй като е постановено след изтичане на шестмесечения
срок. Сочи, че между АУАН и наказателното постановление има разминаване в
дадената правна квалификация на деянието, като нормата на чл.206, ал.1, т.3 от
ЗГ е била посочена едва в постановлението, с което на практика се вменявало
ново, различно нарушение от това по акта. Изтъква, че като нарушител е посочена
С.С.И. и на нея са били връчвани всички документи в производството, без да
става ясно в какво качество се явява същата и в тази връзка не са били
индивидуализирани актовете за упълномощаване, договори за възлагане на дейности
по смисъла на чл.186 от ЗГ от дружеството към трети лица, както и за надлежно
упълномощаване по смисъла на чл.141 от ТЗ.
По нататък в жалбата са развити
подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения на
разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Твърди се в
жалбата, че за обекта по чл.206 от ЗГ на дружеството е имало издаден лиценз от
РДГ Ловеч и че този лиценз е нямало да бъде издаден ако в обекта не е имало
изградена система за видеонаблюдение. Развити са и съображения, че управителя и
едноличен собственик на капитала на дружеството – М.И.Л., в нарушение на чл.40,
ал.2 от ЗАНН не е била канена за съставянето на АУАН, същият е бил съставен в
нейно отсъствие, както и документите от проверката не са били връчени на
дружеството по реда на чл.43 от ЗАНН. Позовава се и на субсидиарното
прилагане разпоредбите на НПК относно този стадий от административнонаказателното
производство. По-нататък в жалбата са изложени аргументи и твърдения за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН касаещи връчването
на съставения АУАН. Счита, че по този начин е било нарушено правото на защита
на наказаното лице, тъй като по никакъв начин законният му представител не е
бил в известност относно започналото срещу дружеството административнонаказателно
производство.
В съдебно заседание, редовно
призовани, дружеството-жалбоподател се представлява от процесуалния си
представител адвокат Х.И. от ЛАК, който пледира за отмяна изцяло на
наказателното постановление. Развива подробни доводи, изтъкващи допуснати
съществени процесуални нарушения и довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Освен на изложените в жалбата доводи акцентира и върху липсата
на материална компетентност на актосъставителя и свидетелите от ДГС Л. да
извършват проверка на обекти по чл.206 от ЗГ. Представя подробни писмени
бележки, в които доразвива тезите застъпени в жалбата и в хода на съдебните
прения.
Въззиваемата страна – РДГ Ловеч, редовно
призовани, се представляват от юрисконсулт Т., която пледира да бъде потвърдено
наказателното постановление и заявява, че счита описаното в него нарушение за
безспорно доказано. Представя писмена защита, в която изтъква, че съгласно
представеното по делото пълномощно свидетелката С.И. е имала пълна
представителна власт да представлява дружеството „***” ЕООД. Същата е
присъствала на проверката на 19.03.2018 г. и в нейно присъствие е бил съставен
АУАН, връчен й, както и е получила издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Счита, че процесуалните действия по извършената проверка,
съставянето и връчването на АУАН, както и при издаването на наказателното постановление
са протекли при спазването на закона, като по този начин правото на защита на
наказаното лице не е било нарушено. Оспорва доводите на жалбоподателя за
липсата на реквизити на издаденото НП и сочи, че по безспорен начин от
ангажираните по делото доказателства се установява извършеното нарушение.
Развити са доводи в тази насока. Заявява, че срока за издаване на наказателното
постановление е бил спазен, тъй като същото е било издадено след приключване на
образуваното наказателното производство по случая.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Л.Й.Л., П.М.Х., А.О.О. и С.С.И., както
и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
„***” ЕООД било със седалище и
адрес на управление в с.Л., област Ловеч и се представлявало от управителя М.И.Л..
Дружеството имало регистриран обект по чл.206 от ЗГ – „склад за дървен
материал”, който бил вписан в регистъра на РДГ Ловеч под № 12.380 на 29.09.2017
година – удостоверение изх.№ І-2-8411/29.09.2017 г. /л.153/. Видно от
удостоверение № 423/25.09.2017 г. /л.152/ обекта притежавал производствена
марка с абревиатура и номер Б 0423. Намирал се в с.Л., местността „***”, в имот
с кад.№ 43325.14.17.
На 19.03.2018 г. свидетелите А.О.,
Л.Л. и П.Х. – горски инспектори при РДГ Ловеч извършили проверка в обекта на „***”
ЕООД, представляващ „склад за дървен материал” в местността „***”, в землището
на с.Л.. На проверката, като представител на дружеството присъствала
свидетелката С.И., която се легитимирала с нотариално заварено пълномощно,
издадено й от управителя М.Л. /л.27-29/. Било констатирано от служителите на
РДГ, че имота по чл.206 от ЗГ е заграден с телена мрежа и в него имало насадени
овощни дръвчета. Нямало складиран дървен материал, нито пък били намерени в
него следи от МПС. Входа и изхода на обекта бил един. Свидетелите установили и
че в обекта не се извършва видеонаблюдение, така както го изисква разпоредбата
на чл.14а от Наредба № 1/30.01.2012 година. Свидетелката И. им показала камера,
която обаче се намирала в друг имот, на около 30-
За установеното при проверката
свидетелят Л.Л. съставил констативен протокол серия Б00А № 135760/19.03.2018 г.
/л.37/.
На същия ден – 19.03.2018 г. свидетелят
Л.Л. съставил на „***” ЕООД АУАН с бланков № 000649 (№ 555/26.03.2018 г. по
регистъра на РДГ), в присъствието на пълномощника С.И., за това, че в следствие
на извършената на 19.03.2018 г. проверка на обекта по чл.206 от ЗГ, обособен
върху имот с кад.№ 43325.14.17., в землището на с.Л.,
било установено, че обекта не е оборудван със система за постоянно
видеонаблюдение отговарящо на изискванията на чл.14а, ал.1 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като по този
начин от дружеството не са изпълнили задължението си да осигуряват непрекъснат
видеозапис на всички входове и изходи на обекта. Актосъставителят Л. квалифицирал тези констатации като
нарушение на разпоредбата на чл.14а, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии. Като свидетели при установяване
на нарушението се подписали П.Х. и А.О..
Свидетелката И. подписала и
получила препис от акта, като в графата за възражения не е посочила такива.
Няма данни в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН от дружеството-жалбоподател да са представили писмено възражение
пред директора на РДГ Ловеч.
Видно от писмо изх.№ І-2-3090 от
28.03.2018 г. на РДГ Ловеч /л.24-26/, до Районна прокуратура гр.Ловеч бил
изпратен сигнал във връзка с дейността на „***” ЕООД и пълномощника й С.И., с
оглед преценка за извършено престъпление. Към доказателствения
материал по сигнала бил приложен и АУАН № 000649 от 19.03.2018 година. След
извършена предварителна проверка по случая, с постановление на прокурор при РП
Ловеч било образувано досъдебно производство № 86/2018 г. по описа на РУ на МВР
Угърчин /л.43-44/, за престъпление по чл.235, ал.2, предл.5-то,
във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 12.03.2018 г. в с.Л., област Ловеч,
ул.”***” № 17, в търговски склад за дървесина на „***” ЕООД – с.Л. ЕИК
*********, се съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал – 3,96
пл.куб.метра едра строителна дървесина от бял и черен бор; 3,88 пл.куб.метра
средна строителна дървесина от бял и черен бор. Няма данни в хода му да е бил
привличан обвиняем. С постановление за прекратяване на наказателно производство
от 08.11.2018 г. на прокурор при РП Ловеч /л.14-16/, досъдебното производство
било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1, предл.1-во
от НПК. От отметката на л.16 става ясно, че постановлението не е било обжалвано
в законоустановения срок и е влязло в сила на 19.11.2018
година.
Въз основа на съставения срещу дружеството-жалбоподател
АУАН № 555/26.03.2018 г. (бланков № 000649 от 19.03.2018 г.) и след като било
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 86/2018 г. по
описа на РУ на МВР Угърчин, на 17.12.2018 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление № 555, в което наказващият орган изцяло възприел
описаните в АУАН обстоятелства по случая и „***” ЕООД, представлявано от
упълномощеното лице С.С.И. било санкционирано на основание чл.270 от ЗГ, за
нарушение на чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ, във връзка с чл.14а, ал.1, т.3 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии с имуществена
санкция в размер на 100 лева.
При така установената фактическа обстановка,
от правна страна се установи следното :
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок и от легитимирано
лице.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно заповед № РД
49-199/2011 г. на Министъра на земеделието и храните /л.41/ и въз основа на
АУАН съставен от лице от кръга на посочените в чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ, поради
което възраженията за липсата на материална компетентност на актосъставителя и
наказващия орган са неоснователни.
Наказателното постановление
обаче е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.33,
ал.2 от ЗАНН, когато се установи, че деянието за което е образувано административнонаказателно производство съставлява
престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на
съответния прокурор. Според съда, конкретния случай е именно такъв – административнонаказателното производство е било образувано
със съставяне на АУАН бл.№ 649/19.03.2018 г., който е бил изпратен от
актосъставителя на компетентния наказващ орган - РДГ Ловеч. Последният от своя
страна, въз основа на подаден сигнал и извършена комплексна проверка на
дейността на „***” ЕООД и пълномощника на дружеството свидетелката С.С.И. е
преценил, че са налице данни за извършено престъпление, поради което е изпратил
материалите по преписката на Районна прокуратура гр.Ловеч, без обаче да изпълни
императивно вменените му с нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН задължения да
прекрати административнонаказателното производство.
Последното е следвало да стане по реда на чл.54 от ЗАНН – с мотивирана
резолюция, но доказателства в тази насока не са ангажирани от въззиваемата
страна.
Поради това, че административнонаказателното производство не е било
прекратено от наказващия орган, задължение на последния е било да издаден
наказателно постановление до изтичането на шестмесечния срок от съставянето на
акта, съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Този срок е давностен, в
какъвто смисъл е и ТР № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т.д.№ 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на ВАС. Предвиден е като санкция срещу процесуално бездействие
на наказващия орган и неспазването му обуславя цялостна отмяна на санкционния
акт, тъй като с изтичането му се погасява възможността за реализация на
правомощието на държавата да накаже дееца. В разглеждания случай АУАН е бил
съставен на 19.03.2018 г., а наказателното постановление е издадено на 17.12.2018
г., т.е. почти три месеца след изтичане на шестмесечния давностен срок по
чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Обстоятелството, че АУАН е бил
изпратен на Районна прокуратура гр.Ловеч за преценка имало ли е извършено
престъпление по смисъла на НК, не е такова, което прекъсва давността, именно
поради императивния характер на нормата на чл.33, ал.2 от ЗАНН. Същата ясно и
категорично разпорежда, че при данни за извършено престъпление, административнонаказателното производство се прекратява.
Въпреки, че в писмото, с което АУАН е бил изпратен на РП Ловеч не е посочено
наказващият орган да е установил данни за извършено престъпление и същия е
изпратен по съображения за „преценка за наличието на престъпление” /л.25/, недопустимо
е било административнонаказателното производство да
„отлежава” и да чака органите на досъдебното производство да се произнесат. След
като наказващият орган въз основа на съставения АУАН и събраните по преписката
доказателства е преценил, че дружеството-жалбоподател е извършило
административно нарушение, е следвало да издаде наказателното постановление в
срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В никакъв случай образуваното наказателно
производство не е било пречка за това, тъй като на първо място, задължението да
осигури постоянно видеонаблюдение на склада за дървен материал е тежало върху „***”
ЕООД, като лице стопанисващо обект по чл.206, ал.1 от ЗГ, а юридическите лица
не носят наказателна отговорност.
На следващо място - наказателноправната закрила на горите и горскостопанската
дейност е уредена в разпоредбите на чл.235 и чл.236 от НК. В тях ясно и
конкретно са формулирани съставите на престъпленията, в т.ч. и изпълнителните
им деяния и в тях неосигуряването на постоянно видеонаблюдение на обектите по
чл.206 от ЗГ не фигурира. Иначе казано – бездействието на конкретно физическо
лице в този смисъл не е инкриминирано. При един евентуално осъществен състав на
престъпление по чл.235 от НК, обстоятелствата около видеонаблюдението
на обекта биха имали само така да се каже „спомагателно” значение, с оглед установяване и допълване на фактите
относно цялостната престъпна деятелност на привлеченото към наказателна
отговорност лице и изпратения на прокуратурата АУАН би бил само доказателство
за тези обстоятелства. Но отново следва да се отбележи, че в разглеждания
случай задължението по чл.206, ал.1, т.3 от ЗГ, във връзка с чл.14а, ал.1, т.3
от Наредба № 1/30.01.2012 г. е било на юридическо лице. В този смисъл
категорично не може да става въпрос и за нарушаване на правилото ne bis in idem.
Като е била нарушена
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН се е погасила възможността да бъдат
реализирани всички правомощия на наказващия орган, както и е била погасена
възможността за реализиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател за вмененото му нарушение.
Във връзка с гореизложеното,
следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за
ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя, е особено важна предпоставка за законосъобразното
развитие на производството по реализирането й. Целите на разпоредбата на чл.34
от ЗАНН и при трите й алинеи, са именно да се избегне едно евентуално
продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните
правомощия, което би създало положение на несигурност в правния мир. Иначе
казано, неспазването на указаните в закона срокове за иницииране на
производство по налагане на административно наказание и налагането на същото, е
винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт.
В ЗАНН няма предвидена
възможност за спиране и прекъсване на давността, поради което същата е
абсолютна и с изтичане на определените в закона срокове, възможността да бъде
реализирана административнонаказателната отговорност
на нарушителя винаги се погасява.
Предвид изложеното и
обстоятелството, че допуснатото нарушение не може да бъде отстранено в
съдебната фаза на производството, то съдът счита, че същото представлява
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно.
Ето защо, поради наличието на
тази формална предпоставка за отмяна на наказателното постановление, настоящият
състав намира, че е безпредметно обсъждането на изложените в постановлението
обстоятелства по същество, както и възраженията и доводите на страните в този
смисъл.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 555 от 17.12.2018 г. на Директор на Регионална
дирекция по горите гр.Ловеч, с което на „***” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Л., област Ловеч, ул.”Ю.А.Г.” № 12, представлявано от
упълномощеното лице С.С.И., ЕГН : **********, е наложено административно
наказание на основание чл.270 от ЗГ – имуществена санкция в размер на 100 лева,
за нарушение на чл.206, ал.1, т.3 от Закона за горите, във връзка с чл.14а,
ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :