Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...02.2020 г.
гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното
от съдията Терзийска
въззивно търговско дело № 2126
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Бул
инс“ АД, гр. София против Решение № 2793/21.06.2019 г. на ВРС по гр.д.№ 55/2019
г. по описа на същия съд в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Я.С.
***, сумата от 50лв. представляваща лихва за времето от 31.12.2017г. до
27.03.2018г. начислена върху сумата от 5 355лв. присъдена с решение
№3626/3.08.2018г. по гражданско дело №4458/2018г. по описа на РС Варна, ХVII
състав, като дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „ГО”
№BG/02/117001933461 и търсена като частичен иск от иск целия за сумата от
169.59лв.
В отхвърлителната част решението не е предмет
на обжалване.
Жалбоподателят
счита решението на ВРС за незаконосъобразно, постановено при неправилно
приложен материален закон и моли за неговата отмяна. На първо място счита, че
ищцата е следвало да заяви акцесорната си претенция за лихва в производството, в което е претендирала присъждане на
главницата, поради което и повторно завеждане на дело съставлява злоупотреба с процесуални
права. Настоява, че дългът по главницата е платен преди завеждане на настоящото
производство, поради което и отсъства главен дълг, който да обоснове
основателност на отделно заведена акцесорна претенция. Оспорва дължимостта на
лихвата, включително и началния момент на забава с оглед относимите разпоредби
на КЗ и задължението на застрахования за представяне на доказателства за
дерегистрация на МПС. Претендира разноски за две инстанции.
Становището на
въззиваемата страна в депозирания писмен отговор е за неоснователност на
претенциите и законосъобразност на решението на ВРС като постановено при
правилно приложен материален закон. Счита, че в конкретния случай
застрахователят отговаря за лихвите както деликвента – от момента на
увреждането, а не от по-късните, уредени в чл. 497 от КЗ. Моли за потвърждаване
на съдебния акт и присъждане на разноски за въззивно производство.
В съдебно заседание
процесуален представител на въззивника поддържа жалбата на изложените
основания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна
не се явява, не се представлява. В писмена молба по хода на делото
процесуалният представител моли да се потвърди решението на ВРС като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени, че е сезиран с
редовна и допустима за разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез
правен интерес от обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Обжалваното решение на ВРС е валидно и
допустимо, поради което и съдът е ограничен при преценка законосъобразността на
акта от доводите развити в жалбата.
Пред ВРС е предявен
иск от Я.С. *** за осъждане на ЗД „Бул инс“ АД да заплати,
сумата от 50 лева, представляваща лихва за времето от 04.12.2017г. до 27.03.2018г.
начислена върху сумата от 5355лв. присъдена с решение № 3626/3.08.2018г. по
гражданско дело №4458/2018г. по описа на РС Варна, ХVII състав, като дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „ГО” №BG/02/117001933461 и търсена
като частичен иск от иск целия за сумата от 169.59лв.
Твърденията по иска са, че тъй като е
ангажирана отговорността на застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, то същият освен присъдената главница с горепосоченото
дело дължи и законна лихва от момента на увреждането.
Възраженията на застрахователя в отговора са
идентични на поддържаните във въззивната жалба.
От доказателствата по делото се установява,
че с влязло в сила Решение № 3626/03.08.2018 г. на ВРС по гр.д. № 4458/2018 г.
по описа на същия съд, застрахователят е осъден да заплати на ищцата Ш.сумата
от 5355 лева застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за вреди по МПС „Тойота Ярис“ с ДК№ *********настъпили
следствие ПТП на 04.12.2017 г., при вина на автомобилиста, управлявал л.а.
„Фолксваген голф“ с ДК№ *********и при валидна застраховка за последния
автомобил с ответника по спора. С обвързваща за страните сила е прието, че е
налице „тотална щета“ на увредения автомобил „Тойота Ярис“ и при такива условия
е определено застрахователното обезщетение.
С исковата молба, инициирала предходното
производство не е заявена акцесорна претенция за лихва до завеждане на иска.
Същата е предмет на настоящия правен спор.
Възраженията на ответника за неоснователност,
аргументирани с факта, че ищцата е могла да предяви и иск за лихвата до
завеждане на иска в предходното производство, респективно правейки това в
отделно злоупотребява с процесуални права, че ответникът в развилото се
изпълнително производство след исковото е изплатил изцяло главницата и
следващите се лихви, респективно липсва ли главен дълг не се дължи лихва и т.н.
не са релевантни към правото на ищцата да отправи в самостоятелно производство
претенция за заплащане на дължими лихви върху присъдена главница.
Единственото релевантно обстоятелство, по
което настоящата инстанция дължи произнасяне е досежно началния момент, от
който се следва лихвата и дали в конкретния случай е осъществен фактическият
състав за това.
Относими разпоредби от КЗ: Част
четвърта: застрахователни договори и част пета: задължителни застраховки.
Съгласно част четвърта, дял втори,
Застраховане срещу вреди, общи изисквания за договорите за застраховане срещу
вреди, в чл. 390 е предвидено, че преди изплащане на обезщетение, определено
като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република
България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Пак в горепосочените части на КЗ,
Глава 41, застраховане на гражданска отговорност, според чл.429 ал.2 в
застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и 1. пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2. лихви
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал. 3. Според ал.3 лихвите за забава на застрахования по
ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал.1 т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Според Част пета, дял Втори –
Гражданска отговорност на автомобилистите, чл. 497 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106 ал.3; 2. изтичането на срока по чл. 496 ал.2 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106 ал.3.
С оглед горепосочените разпоредби на
кодекса разрешението, което следва да се даде в конкретния случай е следното:
Застрахователят дължи лихва за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане. Деликвентът по ГО дължи
лихви от увреждането съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД, но застрахователят предвид
чл. 429 ал.3 от КЗ е ограничен в началния момент от по-ранната от двете дати
като в случая е релевантна тази на предявяване на претенция от увреденото лице
към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ и срока на
произнасяне – 15 дневен. От друга страна предвид чл. 497 от КЗ, относимо към
изпадане в забава на застрахователя е и обстоятелството дали същият е изискал
документи от увреденото лице по ч. 106 ал.3 от КЗ /както в конкретния казус/.
Тъй като се касае за тотална щета на
МПС и предвид мястото на разпоредбата на чл. 390 от КЗ в Част Четвърта
Застрахователни договори, общи изисквания към договорите, то застрахователят
изпада в забава от момента, в който увреденото лице е представило доказателства
за дерегистрация на МПС.
Писмените доказателствата в
първоинстанционното производство сочат, че застрахователят е уведомил
застрахования за определяне на обезщетението при условия на „тотална щета“ с
писмо изх. № 30722/12.01.2018 г. и необходимост от представяне на доказателства
за снемане от отчет на МПС. От писмените доказателства по приобщеното гр.д. №
4458/2018 г. на ВРС е видно, че с писмо изх. № 30722/12.01.2018 г.
застрахователят е уведомил КАТ Варна, че по заведената щета е определено
обезщетение при условия на тотална щета. Видно е още и че МПС е дерегистрирано
на 30.01.2018 г. при „тотална щета“ /представено към ИМ доказателство,
неоспорено от ответника/.
В настоящото производство ответникът
и в първа инстанция, и пред въззивния съд поддържа, че няма доказателства за
датата, на която застрахователят е уведомен от застрахования за дерегистрация
на автомобила с представяне на свидетелството за регистрация част 1. Само за
пълнота, от материалите на приобщеното гр.д. № 4458/2018 г. на ВРС също не се
установява този въпрос - за датата, на
която е уведомен застрахователят, да е изследван, вероятно поради това, че не е
заявявана лихва за момент преди завеждане на иска. В отговора застрахователят
не е възразил относно изпълнението на задължението на ищцата за снемане от
отчет на МПС, но въпрос по датата на уведомяване на застрахователя не е
поставян.
Следователно няма данни
застрахователят да е узнал за изпълнение на задължението по чл. 390 от КЗ в
момент преди завеждане на претенцията за главница в производството по гр.д. №
4458/2018 г., в който към ИМ е представено и доказателството за дерегистрация.
Самата ищца в настоящото производство не е ангажирала доказателства за
установяване датата на уведомяване на застрахователя за оборване възраженията
на ответника.
Следователно и до момента на
депозиране на ИМ, по която е образувано гр.д. № 4458/2018 г. забава на
застрахователя за изплащане на обезщетението не се доказва. Претенцията за
присъждане на лихва е в цялост неоснователна, а решението на ВРС следва да бъде
отменено и искът отхвърлен.
При този изход от спора разноски се
присъждат на въззивната страна за две инстанции според списъка по чл. 80 от ГПК
и доказателства за извършени разходи, а именно адвокатско възнаграждение в общ
размер на 720 лева. Присъждат се и разходите за държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 2793/21.06.2019 г. на ВРС по гр.д.№ 55/2019 г. по описа на същия съд
в частта, в която дружеството ЗК „Лев инс“ АД, гр. София е осъдено да заплати
на Я.С. ***, сумата от 50лв. представляваща лихва за времето от 31.12.2017г. до
27.03.2018г. начислена върху сумата от 5 355 лева присъдена с решение
№3626/3.08.2018г. по гражданско дело №4458/2018г. по описа на РС Варна, ХVII
състав, като дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „ГО”
№BG/02/117001933461 и търсена като частичен иск от иск целия за сумата от
169.59лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Я.С. Ш., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД против ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр.
София иск за заплащане на сумата от 50лв. представляваща лихва за времето от
31.12.2017г. до 27.03.2018г. начислена върху сумата от 5 355лв. присъдена с
решение №3626/3.08.2018г. по гражданско дело №4458/2018г. по описа на РС Варна,
ХVII състав, като дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „ГО”
№BG/02/117001933461 и търсена като частичен иск от иск целия за сумата от
169.59 лева като неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение № 2793/21.06.2019
г. на ВРС по гр.д.№ 55/2019 г. по описа на същия съд в частта за разноските.
ОСЪЖДА Я.С.
Ш., ЕГН **********,***, да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, гр. София
сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева разноски за адвокатско
възнаграждение за първа и въззивна инстанция и сумата от 25.90 лева за държавна
такса в настоящото производство.
В останалата част решението на ВРС е
влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.