Решение по дело №923/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл.40, ал.1 от Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на В. Д. Д., с адрес- [населено място], [улица], ***, подадена чрез адв. Н.-САК, съдебен адрес- [населено място], [улица], **** против Решение ИЗХ24027863/15.04.2024г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което й е отказано предоставяне на достъп за информация по заявление с вх. № 24033254 от 02.04.2024 г. Твърди, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че поисканата информация отговаря на изискванията на чл.2, ал. 1 от ЗДОИ, като не са налице основания за ограничаване на достъпът до нея, тъй като същата е служебна и е създадена по повод извършена проверка от контролния орган. По арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ твърди, че достъпът до тази информация е свободен, като не са налице основания по чл. 13, ал.2 от ЗДОИ за ограничаването му. Твърди, че евентуално съдържащата се в доклада информация, би могла да бъде основание за издаване на последващ акт на органа, но това няма как да бъде установено, доколкото не е ясно съдържанието на одитния доклад. Освен това, органът, при постановяване на оспореният акт, не се е мотивирал с такъв аргумент. Счита, че не намира приложение и чл. 13, ал.2, т.2 от ЗДОИ, тъй като информацията не е във връзка с преговори, водени от органа или от негово име. Дори да се приеме, че е налице някоя от двете хипотези на ограничаване на достъп до служебна информация, то съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, какъвто е налице в случая. В тази връзка твърди, че за административния орган е налице задължение да обсъди липсата или наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, независимо дали заявителят се е позовал на цитираният текст, като неизлагането на мотиви в тази част е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на административният акт. Счита, че в хипотезата на надделяващ обществен интерес не е необходимо съгласие на трето лице по см. на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, а личните данни, ако има такива, следва да бъдат заличени. В тази част твърди, че органът в противоречие с принципите за законност и служебно начало в административния процес е издал оспореното решение при липса на мотиви, доколкото ответникът бланкетно е посочил, че „докладът съдържа данни за проверяваните лица, които не са дали съгласие за предоставянето им на трети лица.“ Моли да бъде отменено обжалваното решение, като се задължи административният орган да предостави достъп до исканата обществена информация. Моли и бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение, определено като минимално, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по жалбата – Изпълнителният директор на ИД „Главна инспекция по труда“, в съпроводително писмо вх.док. 6298/30.04.2024г., оспорва жалбата като неоснователна. Счита същата за неоснователно по съображения, изложени в писмото. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в контекста на постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Решение № ИЗХ24027863/15.04.2024г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция „Главна инспекция по труда“, [населено място], с което на жалбоподателката е отказан достъп до обществена информация по заявление № 24033254/02.04.2024г.

От заявление №24033254/02.04.2024г. се установява, че жалбоподателката е направила искане до Директора на ИА „ГИТ“ на основание чл. 24 и сл. от ЗДОИ за предоставяне на препис от одитен доклад, в който са обективирани резултатите от извършена комплексна проверка на дейността на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], информацията за който е предоставена по т. 2 от Решение за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. №24032448 от 01.04.2024г. В заявлението е посочено, че ако информацията съдържа лични данни, жалбоподателката е съгласна да бъдат заличени, като желае информацията да бъде изпратена на посочената в заявлението ел.поща.

От Решение № ИЗХ24027863/15.04.2024г. се установява, че Изпълнителният директор на ИА „ГИТ“ [населено място] е отказал достъп до исканата по заявление № 24033254/02.04.2024г. информация, като е приел, че независимо, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, съществуват основания за отказ, тъй като ЗДОИ предоставя на всеки гражданин право на достъп до обществена информация, но при условията и реда на закона. Приел е, че искането не е свързано с целта на закона, тъй като не се иска информация, а препис от документ, а съгласно ЗДОИ гражданите и организациите имат право на достъп до информация, но не и до документи. Приел, че докладът съдържа данни за проверяваните лица, които не са дали съгласие за предоставянето му, като същевременно исканата информация е предоставена на заявителя с Решение с изх. № 24023240 от 02.04.2024 г., с което е изпълнена целта на ЗДОИ и заявителят може да си състави мнение за дейността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда", като задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ.

От предходното заявление за достъп до обществена информация, подадено от Д., се установява, че е поискала да й бъде предоставена обществена информация относно извършвани ли са проверки на дейността на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна за посочения в заявлението период и в случай, че са, установени ли са дисциплинарни, административни и/или други нарушения и какви; наложени ли са дисциплинарни или административния наказания и какви.

С решение № 24023240 от 02.04.2024 г. заявлението е било уважено, като й е била предоставена исканата информация: че е била извършена проверка на дейността на Дирекция „Инспекция по труда“; резултатите от проверката са обективирани в одитен доклад, с който са дадени 16 бр. препоръки със срокове за изпълнение, като нарушенията касаят неизпълнение на вътрешни правила и процедури от директора, и е налице образувано дисциплинарно производство, което не е приключило.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателката е подала до Директора на ИА „Главна инспекция по труда“ заявление за достъп до обществена информация № 24033254/02.04.2024г., като същото е съобразено с изискванията на чл.26, ал.1 от ЗДОИ за формата за предоставяне на достъп до обществена информация и съдържа реквизитите по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ.

Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ, като в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, в определеният от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Разпоредбите на чл. 37-чл. 39 от ЗДОИ от своя страна императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и реда за неговото съобщаване на заявителя.

В случая безспорно се установява, по арг. от чл.3, ал.1 от ЗДОИ, че Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ [населено място] е задължен субект по смисъла на закона, който има задължение да предостави информация, която е създадена в кръга на нейната компетентност и е налична по гореописания ред. Следователно оспореното Решение №ИЗХ24027863/15.04.2024г. е постановено от компетентен орган и в предвидената от чл.38 от ЗДОИ писмена форма, в срок и съдържа изискуемите реквизити.

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в ЗДОИ. Съгласно чл.2 ал.1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща на гражданите възможност да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти.

Обществена информация по смисъла на ЗДОИ е сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Обществена информация представляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В чл.10 и чл.11 от ЗДОИ са дефинирани видовете обществена информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации –„официална” и „служебна”.

Съгласно чл.10 от ЗДОИ официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Актовете, съдържащи официална информация са нормативни, общи и индивидуални. За нормативните актове достъпът е осигурен чрез обнародването им в Държавен вестник, а за останалите два вида достъп се осъществява по реда на ЗДОИ, освен ако изрично не е предвиден друг начин.

Съгласно чл.11 от ЗДОИ служебна е тази информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации.

Съобразно нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация е свободен освен ако не попада в изключенията по чл. 13, ал. 2 и не е налице обстоятелството по ал. 4 от същата разпоредба. Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/; или когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Съгласно текста на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. По смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.

В случая, съдът намира, че исканият документ – препис от Одитен доклад от извършена комплексна проверка за дейността на Дирекция „Инспекция по труда“ – [населено място], попада в категорията служебна обществена информация, свързана с оперативната подготовка на актове на органа и която няма самостоятелно значение /мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации/, и която попада в приложното поле на чл. 13, ал.2, т.1 от ЗДОИ. Понятието „обществена информация“ следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за дейността на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти. Само когато молителят посочи вида на исканата от него информация, то само тогава за административния орган възниква задължение за предоставянето й, ако е налична. Съгласно утвърдената съдебна практика по приложение на ЗДОИ в този закон се регламентира достъпа до информация, а не достъпа до документи /носителите на информация/. Документите са материални носители на информация, но ако същата не се претендира като описание на сведение или знание за някого или нещо, а само като искане за предоставяне на документ, то такава информация не се дължи. В случая по същността си искането е за предоставяне на документ, а не на описана информация. Само на това основание отказът на административния орган е законосъобразен, тъй като за него не съществува по закон задължение за предоставянето му.

Административният орган се е позовал именно на обстоятелството, че съдържащата се в доклада информация би могла да бъде основание за издаване на последващ акт, в зависимост от неговата преценка, като по своята правна същност одитният доклад няма самостоятелно значение и не поражда правни последици. За административния орган в условията на оперативна самостоятелност винаги съществува възможност да откаже достъп до обществена информация, свързана с подготовка на негови актове и нямаща самостоятелно значение. Преценката на административния орган кои са причините, които налагат това ограничение, е по целесъобразност и не може да бъде предмет на съдебен контрол. Касае се за реализирано регламентирано от закона право на оперативна самостоятелност на органа, а не за негова преценка в условия на обвързана компетентност, поради което правилно административният орган е приел, че е налице основание за отказ по арг. от чл. 13, ал.2, т. 1, вр. чл. 37, ал.1, т. 2 от ЗДОИ.

Съдът намира и че искането не е свързано с целта на закона, доколкото не се иска информация, а се търси конкретен документ, съставен в хода на приключило административно производство, по което заявителката не е страна. Документ може да се представи само в случай, в който не се засягат интересите на трети лица. Както бе посочено, задълженият субект по ЗДОИ не дължи представяне на документа, а на информацията в него. Документите събрани в хода на приключили административни производства нямат характеристиките на обществена информация, тъй като съдържат лични данни и от същите не може да се създаде мнение за дейността на задължения субект.

Отделно от горното, с Решение с изх. № 24023240/02.04.2024 г. на заявителката е предоставен достъп до исканата със заявление с вх. №24032448 от 01.04.2024 г. информация, с оглед осигуряване на възможност да си създаде мнение за дейността на Инспекцията по труда, като задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ. Информацията, която се иска със заявление вх. № 24033254 от 02.04.2024 г. е идентична с исканата информация със заявлението от 01.04.2024 г., по която вече е налице произнасяне с Решение с изх. №24023240 от 02.04.2024 г. и което не е било оспорено от жалбоподателката. В този смисъл е изпълнена целта на ЗДОИ. Заявителката може да си състави мнение за дейността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с предоставената й информация. Следователно е налице и основанието за отказ за предоставяне на достъп по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, според който основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Не се установява, нито се твърди междувременно да е настъпила промяна в така заявените обстоятелства.

Независимо, че в заявлението няма посочени никакви доводи за целта, за която се иска документът, доводът на жалбоподателя за наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ е неоснователен. Едва с жалбата срещу оспореното решение жалбоподателката твърди, че исканата информация е именно с такава цел. По делото не са налице данни или доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод или поне предположение, за корупция или злоупотреба с власт от страна на ответника. Ако действително съществува такъв интерес, именно заявителят е длъжен да се позове на него и да го докаже пред административния орган, а не обратното. Не може да се вмени на задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект задължение да предполага, че такъв интерес е налице, като във всички случаи тази цел следва предварително да се декларира и да се докаже от заявителя. Жалбоподателката не е обосновала съществуването на обществен интерес за получаване на копие на хартиен носител на посочения от нея документ, поради което съдът намира, че същият й е необходим за лични цели, което изключва приложението на ЗДОИ /Решение по адм. дело № 7228/2018 г. по описа на ВАС, V отд./. След като заявителката е тази, която следва да установи, че са налице предпоставките на надделяващ обществен интерес от предоставяне на исканата информация, а в случая това не е сторено, правилно органът е отказал такава.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в съответствие с материалния закон и на неговата цел, поради което жалбата против него, следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Д. Д., с адрес- [населено място], [улица], **** против Решение ИЗХ24027863/15.04.2024г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което й е отказано предоставяне на достъп за информация по заявление вх. № 24033254 от 02.04.2024 г.

ОСЪЖДА В. Д. Д., с адрес- [населено място], [улица], ****, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.