РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Русе, 30.12.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА
ДЯКОВА ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното
от съдия ДЯКОВА КАН дело
№ 322 по описа за 2021 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на К.Ю., подадена чрез процесуален представител адв. Я.П.
***, против Решение № 433 от 01.09.2021г., постановено по АНД № 696/2021г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1085-000625
от 29.02021г., издадено от Началник Сектор
Пътна полиция към ОДМВР Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.3 от с.з. са наложени
кумулативно административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
В
касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се
постанови друго, с което да се отмени изцяло НП, както и да им се присъдят
направените по делото разноски. В .з. се явява упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът
по касационната жалба – Началник Сектор
Пътна полиция към ОДМВР Русе, в подадено по жалбата писмено становище вх. №19084 от 06.10.2021г. по
описа на РС – Русе оспорва основателността на жалбата. Претендират разноски и прави
и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и деловодни
разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
За
да постанови оспореното в настоящото производство решение, РС - Русе е приел,
че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по ЗДвП, както от обективна, така и от субективна
страна. Мотивирано са обсъдени и отхвърлени направените възражения относно
допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. С
цитиране на съответните правни норми от европейското законодателство са
опровергани твърденията във въззивната жалба, че не е осигурен устен превод на
жалбоподателя – румънски гражданин и по този начин е нарушено правото му на
защита. Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата
обстановка, нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 103 от ЗДвП и
авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са
установени и удостоверени. При
установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Районният
съд е събрал посочените от страните доказателства, които е обсъдил подробно, в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал установените факти и
приложимите правни норми и е приел, че нарушението по чл. 103 от ЗДвП, описано в НП е
правилно установено и безспорно доказано на база събраните гласни
доказателства. Обсъдил е подробно и възраженията на жалбоподателя, които е
приел за неоснователни, по-конкретно относно неяснота при описание на
нарушението и несъответствието на същото със сочената като нарушена законова
разпоредба и приложената санкционна норма. Отделно
от това съдът е посочил, че правото на защита на жалбоподателя не е било
нарушено, тъй като в хода на производството е бил извършен устен превод при установяване на нарушението.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение като се излагат
доводи, които не кореспондират с установената фактическа обстановка и на които
районният съд е дал мотивиран отговор в решението си.
Настоящата
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на Районен съд - Русе,
изложени в оспореното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК, приложим съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, следва да се
препрати към мотивите на решението на РС - Русе, което е предмет на
касационната проверка.
Обосновано
въззивната инстанция е приела, че в производството пред
административнонаказващия орган не са допуснати визираните в жалбата
процесуални нарушения. Касае се за административно нарушение, извършено чрез
бездействие – неизпълнение на нареждане/указание да се представят документите
на водача и автомобила. При тези данни, описаното деяние осъществява състава на
административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 103 от ЗДвП, като кумулативно наложените за него наказания са правилно индивидуализирани.
Неоснователно е и оплакването за нарушено право на защита. По делото са събрани гласни доказателства, от които става
ясно, че водачът е разбрал точно какво указание/нареждане му е било дадено и
съответно е отказал да изпълни. Очевидно му е била предоставена възможност в
пълен обем да се възползва от правото си на защита, разбирайки процесуалните
действия с негово участие.
С оглед изхода
на делото и предвид направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от АПК в полза
на ОД на МВР – Русе следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
което съдът, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
определя в размер на 100 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 433 от 01.09.2021 г., постановено по
АНД № 696/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1085-000625
от 29.02021г., издадено от Началник Сектор
Пътна полиция към ОДМВР Русе, с което на
К.Ю., роден в РМолдова, адрес *** *** , за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 3 от с.з. са наложени кумулативно административни наказания „глоба“
в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6/шест/
месеца.
ОСЪЖДА
К.Ю. ***, роден на ***г. в РМолдова, адрес *** *** , със СУМПС № 215 400 110, кат.DE, издадено от РМолдова, да заплати на Областна дирекция на
МВР – Русе, сумата от 100/сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.