№ 2494
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т.
при участието на секретаря Г.Д. Н.
като разгледа докладваното от П. Т. Гражданско дело № 20213110116687 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Производството е образувано по предявена искова молба от „И. о.“ АД, ЕИК ***,
срещу „К.“ ЕООД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че „К.“ ЕООД дължи на ищеца
сумата от общо 17 658,33 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 19.08.21г. до окончателното
изплащане на задължението. Посочено е, че сумата от 17 658,33 лв. е сбор от:
2940,42 лв. с ДДС – дължима сума за наем и консумативи, на осн. чл. 228 ЗЗД;
13 225,57 лв. с ДДС – на основание подписана между страните извънсъдебна
спогодба, въз основа на задължение по сключен между страните Договор за наем;
936,57 лв. с ДДС – неустойка за забава на осн. чл. 15 от сключения между страните
Договор за наем;
92,09 лв. – наказателна лихва върху размера на неизплатените в срок консумативни
разходи за електроенергия, телефон, вода и припадащата се част от такса „битови
отпадъци“, съгласно чл. 15.1 от сключения между страните Договор за наем;
463,68 лв. – лихва за забава за периода 09.11.2020г. до 15.08.2021г., начислена
върху сумата, предмет на подписана между страните извънсъдебна спогодба.
Твърди се в исковата молба следното: На 29.06.2015г. между страните бил
сключен договор за наем с номер ПО – 16-111 6/29.06.2015г., в сила от 01.07.2015г. Към
договора били сключени Допълнително споразумение с нотариална заверка на подписите за
удължаване на срока на наемното правоотношение с три години, считано от 02.07.2018г. и
Допълнително споразумение от 21.07.2020г. за намаляване на площта, предмет на договора
за наем на имот, съответно за промяна на месечната наемна цена от 914,00 лв. на 634,96 лв.
на месец. Наемателят „К.“ ЕООД се задължил да заплаща на ищеца месечна наемна цена и
всички направени консумативни разходи. Страните се споразумели и за неустойка при
забава на наемното плащане в размер на 0,5 % на ден върху размера на просроченото
плащане за периода на забавата. Поради непогасени задължения по договора за наем на
22.10.2020г. пред нотариус страните подписали спогодба, в която ответникът признал, че
дължи на ищеца сумата от 13 225,57 лв. Ответното дружество поело ангажимент да изплати
1
сумата до 31.08.2021г. По тази спогодба не били извършвани никакви плащания. Била
начислена и неустойка.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК ответникът не е взел становище.
Първото по делото заседание е проведено на 30.06.2022г., като редовно призованият
ответник не се е явил, не е бил представляван и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Видно от приложените по делото книжа на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата, неявяване в съдебно заседание и неподаване
на отговор на исковата молба.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенциите ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на предявените искове.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Съобразно изхода на спора, направените своевременни искания и представените
доказателства, ответникът следва да заплати разноски на ищцовата страна в общ размер на
996,34 лв., включващи в себе си държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство и предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер
12150/2021г. по описа на ВРС.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните „И. о.“ АД, ЕИК ***,
и „К.“ ЕООД, ЕИК ***, че „К.“ ЕООД, ЕИК *** дължи на „И. о.“ АД, ЕИК ***, сумата от
общо 17 658,33 лв. с ДДС, като дължимата сума се явява сбор от следните вземания на
ищеца:
2940,42 лв. с ДДС – сбор на дължими суми за наем и консумативи, на осн. сключен
между страните Договор за наем от 29.06.2015г.;
13 225,57 лв. с ДДС – дължима сума на основание подписана между страните
извънсъдебна спогодба с вх. номер ПО – 16 – 1345/22.10.2020г., с нотариална заверка
на подписите, въз основа на задължение по сключен между страните Договор за наем
от 29.06.2015г.;
936,57 лв. – неустойка за забава, на основание сключения между страните Договор за
наем от 29.06.2015г.;
92,09 лв. – наказателна лихва върху размера на неизплатените в срок консумативни
разходи за електроенергия, телефон, вода и припадащата се част от такса „битови
отпадъци“, съгласно чл. 15.1 от сключения между страните Договор за наем от
29.06.2015г.;
463,68 лв. – лихва за забава за периода 09.11.2020г. до 15.08.2021г., начислена върху
сумата, предмет на подписана между страните извънсъдебна спогодба от 22.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху вземането считано то датата на подаване на
заявлението в съда – 19.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издаден заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. с номер
12150/2021г.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ***,, да заплати на „И. о.“ АД, ЕИК ***, сумата от общо
996,34 лв., включващи в себе си държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
2
настоящото производство и предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. с номер
12150/2021г. по описа на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3