Определение по дело №3623/2018 на Районен съд - Стара Загора

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав, в закрито заседание на 04 февруари 2019 година в състав:

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ

 

при секретаря ……………………………………………. и с участието на прокурор ………………………………………………………………, като разгледа докладваното……. от съдия ЖЕКОВ…………………. гр. дело № 3623 по описа за…………………………………………... 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 вр. чл. 238 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

          Постъпила е молба от ищеца по делото „Венжор Агро“ ООД с правно основание чл. 250, ал. 1 ГПК за допълване на решението относно искането му за присъждане на законната лихва считано от датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.

          Старозагорски районен съд, след като провери редовността и допустимостта на подадената молба от 30.01.2019 г. намира, че молбата е просрочена и следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима поради следните съображения:

          Съгласно чл. 250, ал. 1, изр. второ ГПК молба за допълване на решението може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила, като срокът е преклузивен, а съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Същото - за обжалваемите актове - се извежда и от нормите, уреждащи преклузивни срокове за подаване на жалби, считано от връчването им - чл. 259, ал. 1 ГПК - за обжалване на първоинстанционно и чл. 283 ГПК - за обжалване на въззивно решение, чл. 275, ал. 1 ГПК - за обжалване на определения. Изключението - защитата срещу неприсъственото решение, като необжалваем акт - срокът за която тече считано от връчването, е уредена изрично в чл. 240, ал. 1 ГПК. В хипотезите на необжалваеми съдебни актове, законодателят изрично предвижда начален момент на срокове за допустими процесуални действия, считано от постановяването на акта /така чл. 248, ал. 1 ГПК, чл. 250, ал. 1 предл. второ ГПК/ - изцяло в този смисъл определение № 635/12.12.2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 2989/2017 г., I т.о. В същия смисъл е и определение № 735/07.03.2013 г. на Варненски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 742/2013 г., в което се приема, че първият срок по чл. 250, ал. 1, изр. второ ГПК касае непълни обжалваеми решения, а вторият се отнася до т.нар. неприсъствени решения или въззивни такива, които не подлежат на касационна проверка.

В настоящия случай се иска допълване на неприсъствено решение, което не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/ и поради това то влиза в сила с обявяването му. Жалбоподателят не е бил препятстван, считано от 20.12.2018 г. до 20.01.2019 г., когато е изтекъл преклузивният срок за подаване молбата по чл. 250 ГПК, да установи постановяването на акта. Неправилно в молбата ищецът сочи като релевантен моментът на връчване на неприсъственото решение, тъй като изчисляването на едномесечния срок по чл. 250 ГПК за окончателните решения /каквото несъмнено е неприсъственото ршение/ е от влизането им в сила, като необжалваемите решения влизат в сила от датата на постановяването си и оттогава започва да тече едномесечният срок по чл. 250 ГПК /така определение № 79/23.02.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 60/2009 г., II г.о., определение № 11/09.01.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 411/2011 г., II г.о./. Връчването на неприсъственото решение единствено е обвързано и има значение както се посочи по-горе за защитата на страната спрямо която то е постановено /чл. 240 ГПК/. Друга правна последица от връчването на неприсъственото решение, освен началото на сроковете за защита на страната срещу която е постановено против него, законодателят не е предвидил.

 В  настоящия случай неприсъственото решение като необжалваемо влиза в сила от датата на постановяването му /20.12.2018 г./ и оттогава започва да тече едномесечният срок по чл. 250 ГПК, който на 21.01.2019 г. е изтекъл. Молбата по чл. 250 ГПК е подадена едва на 30.01.2019 г., след изтичането на едномесечния срок, поради което е недопустима.

 

            Мотивиран от изложеното, Старозагорски районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молба с правно основание чл. 250, ал. 1 ГПК вх. № 2836/30.01.2019 г. на процесуалния представител на ищеца „Венжор Агро“ ООД, адв. И.И., за допълване на решение № 1347/20.12.2018 г. по гр. д. № 3623/2018 г. на Старозагорски районен съд в частта относно искането му за присъждане на законната лихва считано от датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.  

 

Определението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в седмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: