Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
22.06.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище
на двадесет
и трети май две хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : Ивалина Станкова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20237250700013 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
десета, Раздел I от АПК, във връзка с чл.112, ал.1,т.4 от Закон
за здравето.
Образувано е по жалба на Б.Х.М. ***,
действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. А.Р. ***, против Експертно
решение № 91451 от заседание №149/15.12.2022г., на НЕЛК, Специализиран състав
по Психични, Вътрешни и ССЗ – гр.София. Жалбоподателят оспорва решението като
сочи, че изложеният в същото мотив, че той е с установено заболяване „захарен
диабет тип 2“, датиращ от 2004г., не отговаря на обективната действителност,
тъй като той страдал от „захарен диабет тип 1“, за което имало издадени
епикриза, етапна епикриза, направление и протокол за предписване на лекарства,
описани в жалбата. Изтъква, че „диабет тип 2“ не е инсулинозависим, а „диабет
тип 1“ е инсулинозависим и съгласно Приложение №1 към НМЕ за последния
процентите на трайно намалена работоспособност/ТНР/ започвали от минимално ниво
50%. Счита, че в разрез с изискванията на чл. 62 НМЕ при издаване на оспореното
решение на НЕЛК и на потвърденото със същото решение на ТЕЛК не са взети
предвид представените от него медицински документи и вместо диагноза „диабет
тип 1“ му е определена диагноза „диабет тип 2“ със съответно определен процент
ТНР 40 %. Наред с това визира и противоречие между описанието на заболяването в
мотивите на двете решения/захарен диабет тип 2/ и посоченото в т.13 на ЕР на
НЕЛК, респ.в т.17 на ЕР на ТЕЛК/инсулинозависим захарен диабет с неврологични
усложнения/, който спадал към „диабет тип 1“, като посоченият код Е
10.4.отговарял именно на диабет тип 1, тъй като за диабет тип 2 кодът следвало
да е Е11. Ето защо жалбоподателят моли за отмяна на Експертно решение № 91451
от заседание №149/15.12.2022г., на НЕЛК и за връщане на преписката на НЕЛК за
ново произнасяне. В проведеното по делото открито съдебно заседание
жалбоподателят и неговият процесуален пълномощник адв. А.Р.
*** поддържат жалбата изцяло и молят за отмяна на оспореното експертно решение
и за връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират присъждане на
направените съдебни разноски съобразно представен списък на разноските.
Ответникът по оспорването – НЕЛК, Специализиран състав по Психични,
Вътрешни и ССЗ – гр.София, редовно призован, не се представлява по делото. В писмото, с което е
изпратена административната преписка, упълномощеният от директора на НЕЛК
юрисконсулт П.Г.изразява само становище по допустимостта на жалбата като прави
претенция за присъждане на сторените по делото разноски и на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на
претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна ТЕЛК –
гр.Търговище, се представлява от председателя ѝ д-р С.Х., който не
изразява становище по основателността на жалбата.
Заинтересованата страна Агенция за хората с увреждания – град София, не се представлява по делото и
от същата не е изразено становище по жалбата.
Заинтересованата страна ТП на НОИ
– Търговище, не се представлява по делото и от същата не е изразено становище
по жалбата.
Заинтересованата страна
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Търговище, не се представлява
по делото и от същата не е изразено становище по жалбата.
Заинтересованата страна Основно
училище „Н.Вапцаров“ – с. Трескавец, общ. Антоново, не се представлява по
делото и от същата не е изразено становище по жалбата.
С Определение №54/22.02.2023г. по
настоящото дело съдът е възстановил на основание чл. 161 ал.1 изр.1 предл.2 от АПК по отношение на жалбоподателя Б.Х.М.
срока за обжалване на Експертно решение № 91451 от заседание №149/15.12.2022г.,
на НЕЛК, Специализиран състав по Психични, Вътрешни и ССЗ – гр.София. По
изложените съображения в това определение и в Определение №68/02.03.2023г. по настоящото
дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установени следните факти:
С оспореното Експертно Решение
№91451 от заседание №149/15.12.2022г., НЕЛК – София, Специализиран състав по психични,
вътрешни и сърдечно-съдови заболявания е потвърдил изцяло Експертно Решение №92421
от 19.09.2022г. на ТЕЛК - Търговище, с което на жалбоподателя Б.Х.М. е
определена ТНР 40% по водеща диагноза : инсулинозависим захарен диабет с
неврологични усложнения с код Е10.4, като посоченото правно основание за
решението е по т.2 и т.3 от Приложение №2 към чл. 63 ал.3 от НМЕ/18г. С
експертните решения е фиксиран срок на определения % ТНР за една година, до
01.09.2023г.
В мотивите на Експертно Решение
№92421 от зас.№179/19.09.2022г. на ТЕЛК – Търговище е обсъдено, че същото се
основава на документи във връзка с чл. 40 ал.1 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, като е
установено наличието на захарен диабет тип 2 ИЗТ, ДПНП – 40% - заболяване по ч.IX, раздел
I, т.1.2.1 от Приложение №1 към НМЕ; допълнително в мотивите са посочени : за артериална
хипертония II ст.умерена степен, СФ, ХС, диастолна дисфункция на ЛК, Сн – II,
ФК-40% - заболяване по ч.IV, раздел I, т.2.1 от Приложение
№1 към НМЕ; за увреждания на междупрешлените дискове, хронично персистиращи с
чести рецидиви обуславя - 30% ч.VII, т.15.2 от Приложение №1
към НМЕ. Въз основа на тези мотиви е определена ТНР 40 % за водещото заболяване
инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения и за общите
заболявания лявокамерна недостатъчност; хипертонично сърце със (застойна)
сърдечна недостатъчност; друг тип уточнена хернизация на междупрешленен диск.
Експертното решение на ТЕЛК –
Търговище е връчено на жалбоподателя на 19.09.2022г., който е упражнил правото
си на жалба по чл. 112 ал.1 т.3 ЗЗдр в срок като на 21.09.2022г. е подал жалба
срещу същото чрез ТЕЛК до НЕЛК. Основното оплакване в жалбата е било насочено
срещу оценката на ТНР, като жалбоподателят е посочил, че още първоначално преди
години е бил диагностициран с диабет тип 1, който не може да се превърне в
диабет тип 2, докато документално по отношение на него се приемало точно това.
В мотивите на оспореното
Експертно Решение №91451 от заседание №149/15.12.2022г., НЕЛК – София,
Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания е
посочено, че същото е постановено по документи на основание чл.50 ал.1 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза на работоспособността и на Регионалните картотеки на
медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, като отново е прието, че жалбоподателят
е лице с установен захарен диабет тип 2, усложнен с диабетна полиневропатия,
без доказани други усложнения от страна на останалите прицелни органи по типа
на КДС, поради което се следват 40% ТНР по ч. 9, р. 1, т. 1.2.1/Изм. ДВ. Бр. 59
в сила от 16. 0.7 2021 г/МКБ/Е 10.4/. Отчетени са наличните в МЕД данни за
артериална хипертония 3-ти стадий, сърдечна форма, с ЕХОКГ критерии за
хипертонично сърце, без застойна СН /ФИ-62%/, но с ЛК диастолна д-я, за която
съгласно т.3а, раздел 6, част 4 и във връзка с т.2.1, раздел 6, част 4 от НМЕ
се определят 40% ТНР, Диагноза: МКБ .1.11.0. За увреждане на междупрешленните
дискове с радикулопатия, по част 7, т. 15.2 са определени като следващи се 30%
ТНР. При така приетото е формирано заключение за 40% ТНР.
В хода на съдебното дирене по
настоящото дело съдът допусна извършването на съдебно – медицинска експертиза с
оглед изясняване на основния спорен факт по делото, а именно : от какъв тип
захарен диабет страда жалбоподателя и колко на брой и какви са настъпилите в
резултат на това заболяване усложнения. Вещото лице се е позовало на наличните
по делото медицински документи, като част от тях са епикризи и етапни епикризи,
датиращи от 2004г., 2010г., 2013г., 2015г, в които е отразено, че
жалбоподателят боледува от ЗД тип 1/инсулинозависим захарен диабет. Съдът
приема като компетентно изготвено заключението по допуснатата съдебна
експертиза, което не е оспорено от страните. В същото след запознаване с
наличните документи в медицинското експертно досие на жалбоподателя и по делото
вещото лице е дало категорично заключение, че Б.Х.М. е пациент със заболяване
захарен диабет тип 1 – инсулинозависим тип с код на заболяването Е 10.4 на
лечение с инсулин Ново Микс 30-42-0-38Е, изписан по протокол №8/04.01.2023г. Направеният извод за захарен диабет тип 1 е обусловен от факта, че
заболяването е настъпило в млада възраст-35г., на фона на остър възпалителен
процес, довеждащ до унищожаване, най вероятно по автоимунен път, на
Лангерхансовите острови, които са отговорни за производството на инсулин.
Според вещото лице, когато е включено лечение с инсулин в млада възраст, се
касае за Диабет тип 1 и той се кодира с код на заболяване Е10.4, като същият е
инсулинозависим тип 1. Уточнено е, че кодът за захарен диабет тип 2 е Е11.4, а
не Е10.4, както било записано в оспореното решение.
Експертизата е установила, че от водещото заболяване захарен диабет тип 1 са
настъпили следните усложнения: 1/диабетна полиневропатия- код G63.2; 2/диабетна
ангиопатия - код 179.2 Код от Съдов хирург-Е10.5; 3/диабетна нефропатия- код
N08.3; 4/диабетна ретинопатия -код Н36.0; 5/фонова ретинопатия и ретинални
съдови изменения-код Н35.0.
При така установената фактическа
обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Оспореното Експертно Решение
№91451 от заседание №149/15.12.2022г., НЕЛК – София, Специализиран състав по
психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания е издадено от компетентен колективен
орган по чл. 3, ал. 2 от НМЕ, в специализиран състав от трима лекари съобразно
водещата диагноза според изискването по чл. 49 от ПУОРОМЕРКМЕ, относима към
специалност „Вътрешни болести“, както и съобразно с изискванията по чл. 18, ал.
3 от ПУОРОМЕРКМЕ. При издаване на оспореното решение е спазена изискваната от
чл. 49 ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ писмена форма с излагане на съответните мотиви.
Съобразно изискването на чл. 50 ПУОРОМЕРКМЕ съставът на НЕЛК се е произнесъл
въз основа на наличната медицинска документация в медицинското експертно досие
на лицето/МЕД/. След надлежното сезиране с жалба срещу решението на ТЕЛК от
лице, имащо такова право съгласно чл. 112, ал. 1 т.3 от ЗЗдр, съставът на НЕЛК
е произнесъл надлежно оспореното решение. В административното производство като
заинтересовани страни са участвали всички заинтересовани страни по настоящото
дело. Ето защо в случая не са налице отменителните основания по чл. 146 ал.1
т.1 и 2 АПК.
Относно наличието на допуснати
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие на
оспорения акт с материалния закон и несъответствие с целта на закона съдът
прецени следното: Кредитираното по делото основно доказателство – експертното
заключение, дава категоричен отговор на въпроса за типа заболяване, определено
като водеща диагноза на жалбоподателя, а именно : захарен диабет тип 1 –
инсулинозависим. Според действалата към датата на издаване на оспореното
решение – 15.12.2022г., редакция /в сила от 16.07.2021г./на Приложение №1 към
чл. 63 ал.1 от НМЕ „Отправни точки за оценка на
трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в
проценти“, част IX – Вътрешни болести, раздел I – Захарен диабет, за Захарен
диабет тип 1/т.2/ се определят следните проценти ТНР:
2.1. без усложнения – 50 %;
2.2. с усложнения:
2.2.1. с едно усложнение – 60 %;
2.2.2. с две усложнения – 71 % с
пожизнен срок;
2.2.3. с повече от две усложнения
– 80 % с пожизнен срок.
Според същата редакция, за
Захарен диабет тип 2 (на лечение с перорални, инжекционни неинсулинови
препарати или инсулин) – т.1, се определят следните проценти ТНР:
1.1. без усложнения – 20 %;
1.2. с усложнения:
1.2.1. с едно усложнение – 40 %;
1.2.2. с две усложнения – 50 %;
1.2.3. с повече от две усложнения
– 60 %.
Приетата в мотивите на оспореното
решение водеща диагноза „инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения“
и приетото в диспозитивната част на решението заключение, че лицето има захарен
диабет тип 2, усложнен с диабетна
полиневропатия, без доказани други усложнения от страна на останалите прицелни
органи по типа на КДС, се намират в противоречие помежду си. В експертното
заключение на СМЕ по делото е разяснена разликата между отделните видове
захарен диабет/ЗД/, като именно ЗД тип 1 отговарял на използваното преди
понятие „инсулинозависим захарен диабет“, като този термин бил премахнат,
защото към него често се причислявали болни поради факта, че се лекуват с
инсулин/например болни със ЗД-2, поради резистенност към пероралните препарати
или изчерпани инсулинови резерви, а не въз основа на етиологията на
заболяването/, докато захарен диабет тип 2/ЗД-2/отговарял на досегашния
неинсулинозависим захарен диабет, при който нямало автоимунна деструкция на
бета-клетките. При така направените пояснения от вещото лице следва, че не може
водеща диагноза „инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения“ да се
подведе в категорията на захарен диабет тип 2. При това положение съдът
констатира дълбоко противоречие между мотивите и решението на органа, което
води до неяснота относно волята му при издаване на оспореното решение.
Констатираното противоречие представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като не позволява на участниците в
производството и на съда да разберат ясно волята на органа, и съответно
представлява отменително основание по чл. 146 т.3 АПК.
С оспореното експертно решение на
НЕЛК предвид приетата водеща диагноза захарен диабет тип 2 с едно усложнение е
приложено основанието на т.1.2.1 на част IX – Вътрешни болести, раздел I от
Приложение №1 към чл. 63 ал.1 от НМЕ в редакцията му от 16.07.2021г., при което
е потвърдено по всички поводи обжалваното ЕР на ТЕЛК и на жалбоподателя е
определен краен процент ТНР-40%. Предвид приетия експертен извод за наличие на
заболяване захарен диабет тип 1 – инсулинозависим, и настъпили в резултат на
това водещо заболяване 5 бр. усложнения, следва извода за квалифициране на
данните в хипотезата на т.2.2.3 от Приложение №1 към НМЕ в редакцията му от 16.07.2021г., при която се определят 80 % ТНР с пожизнен
срок. При така направения анализ на доказателствата и действалата към момента на
издаване на оспореното решение правна уредба следва извода, че
административният орган е определил водеща диагноза, която не се обосновава с
данните в медицинската документация от МЕД, и с оглед на същата, потвърждавайки
оспореното пред него ЕР на ТЕЛК, е определил неправилно съответстващия на
действителното заболяване процент на ТНР. По този начин е издал решение в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Предвид изложените съображения,
съдът счита, че оспореното Експертно Решение №91451 от заседание
№149/15.12.2022г., НЕЛК – София, Специализиран състав по психични, вътрешни и
сърдечно-съдови заболявания, следва да бъде отменено като незаконосъобразно
поради наличие на отменителните основания по чл. 146 т.3, 4 и 5 АПК.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от
съда, а е от компетентността на административния орган, следва
административната преписка да бъде върната на НЕЛК – София, Специализиран
състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания за ново произнасяне
съгласно правомощията му по чл.45 и чл. 51 от Правилника
за устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи/ПУОРОМЕРКМЕ/,
при което се извърши нова експертна оценка на състоянието на жалбоподателя при
съобразяване на цялата налична по МЕД документация и на дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Новото
произнасяне на НЕЛК, Специализиран състав по психични,
вътрешни и ССЗ следва да се извърши в тримесечен срок от връщане на преписката,
който срок е съобразен с предвидения в чл. 47 ал.1 ПУОРОМЕРКМЕ.
По претенцията за разноски – Съгласно общите правила за
отговорността за разноски по административни дела, регламентирани в чл. 143 АПК,
следва, че с оглед отмяната на оспорения административен акт, жалбоподателят
има право на възстановяване на направените от него съдебни разноски,
вкл.платено адвокатско възнаграждение, от бюджета на органа, издал отменения
акт/чл. 143 ал.1 АПК/. Във връзка с направената от жалбоподателя претенция за
разноски е депозиран списък на разноските с отразена в същия сума от 500 лева –
адвокатски хонорар, 10 лева - платена държавна такса за завеждане на дело, и
внесен депозит за експертиза в размер на 350 лева. Претендираните разходи са
реално направени, тъй като са налице приложени платежни документи за внесената
държавна такса и депозит за експертиза, който е изплатен като възнаграждение на
вещото лице, а от представения договор за правна защита и съдействие следва, че
е договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и
в този смисъл договорът има характера на разписка за реално направени от
жалбоподателя разноски. Предвид направеното от ответника възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар следва да се отбележи, че
съгласно чл.8 от ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Тъй
като настоящото дело не попада в изрично предвидените в чл. 8 ал.2 от
цитираната наредба случаи, то приложима в случая е хипотезата на чл. 8 ал.3 от
с.нар. Ето защо договореното и платено по делото адвокатско възнаграждение е
под предвидения в наредбата фиксиран размер, поради което възражението за
прекомерност се явява неоснователно. При това положение учреждението, към което
принадлежи ответния административен орган, а именно НЕЛК, следва да бъде
осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 860 лева, представляващи
присъдени съдебни разноски.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2, чл. 174 от АПК във връзка с чл.112, ал.1,т.4
от Закон за здравето, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Експертно
Решение №91451 от заседание №149/15.12.2022г., НЕЛК – София, Специализиран
състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено
изцяло Експертно Решение №92421 от зас.№179/19.09.2022г. на ТЕЛК - Търговище, като
незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА
административната преписка на НЕЛК – София, Специализиран състав по психични,
вътрешни и сърдечно-съдови заболявания за ново произнасяне при съобразяване с
дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането
на закона като ОПРЕДЕЛЯ тримесечен срок на НЕЛК за ново произнасяне с решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 ал.1 АПК НЕЛК – София, да заплати на Б.Х.М. ***, ЕГН – **********, сумата
в размер на 860/осемстотин и шестдесет/лева, представляваща присъдени съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: