Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО
ДИМОВ
при
секретар, Теодора Иванова
Прокурор
Радослав Лазаров
като
разгледа докладваното от съдия Митев
ВНОХД
№152 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното производство е първоинстанционна
присъда № 8/15.01.2019 г., постановена по НОХД № 86/2019 г. по описа на ВРС, с която подс. М.С.
e бил признат за виновен по обвинението за това, че на 26.12.2018 г. в гр. Варна управлявал МПС - л.а.
„Хюндай Акцент" с peг. № Р 77 07 РН, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда – 2,76 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за
химическа експертиза с № 1889/27.12.2018 г. на МБАЛ „Св. Анна" - гр.
Варна, след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №145/2016 г. на
Районен съд - Тервел, влязла в сила на 24.11.2016 г. за деяние по чл.343 Б, ал.1
от НК,
поради което и на основание чл.343Б, ал.2 от НК, вр. чл.58 А, ал.1 от НК,
вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца, за изтърпяването на което е бил определен първоначален
"строг" режим, както и наказание глоба в размер на 500 лева. В тежест
на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е
постъпила въззивна жалба от адв.В.В. от ВАК, служебен защитник на подсъдимия.
В жалбата се изразява недоволство от
присъдата, в частта и досежно размера на наказанието. Счита се, че същото е
несправедливо, тъй като не са били отчетени като смекчаващи обстоятелства
процесуалното поведение на подсъдимия в хода на ДП спомогнал за разкриване на
обективната истина, неговото здравословно състояние и тежкото му материално и
социално положение. Моли се за изменение на присъдата и намаляване на размера
на наложеното наказание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия
поддържа жалбата, като конкретизира твърдението за явна несправедливост. Сочи
за здравословен проблем за който са
представени пред ВРС доказателства и моли за намаляване на наложеното
наказание.
Прокурорът от въззивната прокуратура счита присъдата за правилна и
законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.
Подсъдимият редовно призован, не се явява.
Въззивният съд, след преценка на събраните
по делото доказателства и въз основа на цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл.313 и 314 НПК, намира, че жалбата е неоснователена по следните съображения:
Първоинстанционното
производството е проведено по реда на глава 27 НПК, съкратено съдебно следствие
в хипотезата на чл.371 т. 2 от НПК.
Въззивният
съд счита, че процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при
съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство по глава 27
от НПК.
Въз
основа на направеното самопризнание и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, които го подкрепят съдът намерил за установена
фактическата обстановка, такава каквато е била изложена в обвинителния акт и
призната от подсъдимият, а именно:
Подсъдимият С. не притежавал
свидетелство за управление на МПС, но въпреки това редовно управлявал автомобил,
като за това му били съставяни множество наказателни постановления. Освен, че управлявал МПС като неправоспособен
водач, това той извършвал и след употреба на алкохол. За тези му деяния той бил
многократно осъждан включително и на лишаване
от свобода, като последно с присъда по НОХД № 145/2016 г.
на PC - Тервел, влязла в сила от 24.11.2016 г. е бил осъден на основание чл.
343 Б ал. 1, вр. чл. 58а от НК на „Лишаване от свобода" за срок от 1
година при първоначален СТРОГ режим и „Глоба" в размер на 200 лв. Свидетелите
А.К., Г.С. и С.К. -полицейски служители в Трето РУ при ОД на МВР - Варна
изпълнявали служебните си задължения, като
автопатрул на територията на Трето РУ - Варна за времето от 19.00 ч. на
25.12.2018 г. до 07.00 ч. на 26.12.2018 г.. Около 02.20 ч. на 26.12.2018 г. извършвали
обход с патрулния автомобил и се движили по бул. „Трети март" в гр. Варна,
когато забелязали пред тях движещ се в посока центъра л.а. „Хюндай" с ДК
№ Р 7707 РН. Автомобила криволичел между
двете платна, което усъмнило
полицейските служители и решили
да му извършат проверка. Спрели автомобила
до бл. 15 срещу вх.1 в жк „Възраждане" на гр. Варна. Представили се на водача и
поискали за проверка личните му документи. Той
представил само личната си карта, от която установили, че водач на л.а.
„Хюндай" с peг. № Р77 07РН е подс. М.Ю.С..
При извършваната проверка подс. С. лъхал силно на алкохол и трудно
координирал движенията си. Полицейските служители извършили справка с ОДЧ при Трето РУ Варна, тъй като
подс.С. не представил СУМПС. От справката било установено, че той не притежава
СУМПС. Полицейските служители поискали съдействие от екип на Сектор „ПП" -
Варна, които да тестват водача за наличие на алкохол.
Свидетелите С.С. и Г.Г. - полицейски служители при Сектор „ПП" - ОД
на МВР - Варна били извикани за
съдействие от АП на Трето РУ - Варна. На място, установили л.а. „Хюндай
Акцент" с per. № Р77 07РН с водач подс.С.. Усетили, че водача на
автомобила силно лъхал на алкохол.
Свидетелите тествали подс. С. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510"
с фабричен ARBB № 0052, като скалата на техническото средство отчела 2,14
промила. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0022137. Подс. С. бил отведен в Спешен
център към МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, за да му бъде взета кръвна проба.
Бил съставен и АУАН № 936942/26.12.2018
г., който той подписал без възражение.
От заключителната част на изготвената съдебно-химическа експертиза №
1889/27.12.2018 г. на специализирана лаборатория за изследване на алкохол при
МБАЛ „Св. Анна" - АД - Варна се установява, че концентрацията на алкохол в
кръвта на подс. М.Ю.С. била 2,76 промила.
Подс. М.Ю.С. е роден на *** г. в гр. Добрич, български гражданин, образование-завършен
1 клас, не може да чете, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Първата инстанция е преценила правилно, че
фактите изложени в обвинителния акт, признати от подсъдимия се подкрепят от
събраните по делото и приобщени по реда на чл.283 от НПК доказателства – обясненията
на подсъдимия, писмените доказателства по ДП № 1778/2018 год. на 3 РУП при МВР
Варна, докладни записки, протоколи за разпит на свидетели, АУАН, талон за
медицинско изследване, протокол за медицинско освидетелстване, справка от
КАТ-Варна за издадени СУМПС и наложени наказания, справка за нарушител, справка
за съдимост и другите писмени доказателства.
Правилни
са правните изводи на ВРС за осъществено деяние по чл.343Б, ал.2 от
НК. Същият подсъдим е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК по НОХД №145/2016 г.
на РС – Тервел с влязъл в сила на 24.11.2016 г. съдебен акт като изследваната в
съответствие с установения медицински стандарт кръвна проба е установила 2.76
промила алкохол, с което е изпълнен вменения престъпен състав. Така, че
изводите за съставомерност от обективна и субективна страна са добре обосновани, не
противоречат на доказателствения материал по делото, като се възприемат
и споделят от настоящата инстанция и не е необходимо аналогичното им
преповтаряне.
Наведените
доводи за явна несправедливост на наложеното на подс. М.С. наказание са
неоснователни. Не намират опора в доказателствата по делото и не могат да бъдат
споделени от настоящата инстанция. Като такива се преценят и възраженията за
намаляване на наказанието, както и изложените за това съображения във
въззивното производство.
За разлика от защитата въззивната съдебна инстанция стича, че наложеното
наказание е законосъобразно. Първоинстанционния съд е спазил
императивните норми в процедурата по чл.371 т.2 от НПК и го определил към
минималния предвиден в закона размер и след редукцията по чл.58а ал.1 от НК е
наложил на подсъдимия наказание осем месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 500 лева. Вида и размера на наказанието съответства на
стореното и на личността на подсъдимия и не се нуждае от корегиране. Съдът се е позовал на
обремененото съдебно минало на подсъдимия, механизма на деянието,
регистрираната обществена опасност на дееца и поведение, като са били отчетени
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства.
Първостепенният
съд очевидно е отчел всички обстоятелства, сочени от защитата като смекчаващи
такива и влияещи на наказателната отговорност на подсъдимия - изразеното
съжаление и здравословното състояние. В същото време дадените обяснения и
съдействието за разкриване на обективната истина не могат да се третират като
смекчаващи обстоятелства и да доведат до намаляване на размера на наложеното наказание,
доколкото те са самата предпоставка, без наличието на която не би могла да се
приложи диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, което е обусловило
именно приложението на чл.58а, ал.1 НК. Още повече, че претендираното в жалбата
обективно проявеното при досъдебното разследване процесуално поведение на
подсъдимия, което се изразило се по-късно в съжаление и признаване на вина
очевидно не спомагнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител, тъй като същият е задържан на място в автомобила, веднага при
извършване на престъплението по чл.343Б, ал.2 от НК, поради което не
следва допълнително да става основание за намаляване на наказанието. Отделно от
това обстоятелство, индивидуализираният размер на наказанието се явява
съобразен и с конкретиката на самото деяние - упоритост при извършването му. Не
е за подценяване факта, че след осъждането си за управление на МПС с алкохол
подсъдимият отново се качва на превозно средство алкохолно повлиян за да го
управлява, което сочи за липсата на поправителен ефект от наложеното му
наказание и промяна в стереотипа му на поведение. При тези обстоятелства няма
никакво основание за проява на по-голяма снизходителност към подс. С., която би
била и несъвместима с постигане на възпитателните и възпиращи цели на
наказателната репресия. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, нито
пък изключителни.
Семейното
положение и здравословното състояние на подсъдимия не внасят обрат в така
направените изводи, макар и да се отчитат от настоящата инстанция. Ето защо въззивният съд счита,
че наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, законосъобразно, не се
явява несъразмерно тежко и с него ще могат да се постигнат целите, визирани в
чл.36 от НК.
С оглед
на гореизложеното въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС
не страда от пороци по смисъла на чл.313 от НПК, оплакванията са неоснователни,
не са налице основания за отменяването й или изменяване, поради което и на
основание чл. 338 от НПК същата следва да бъде потвърдена.
При
служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения
(допуснати на ДП или в съдебно заседание ), които да се явяват от категорията
съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.
Предвид
горното и на основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК,
съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 8 постановена на
15.01.2019г. по НОХД № 86/2019 г. по описа на Варненски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2