Р Е Ш Е Н И Е № 143
Гр.Несебър, 14.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесети и седми февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 1967 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от Ф. „Е.з.п.и н.р.м.“, чрез председателя А.Ф.Ч., срещу Наказателно постановление № 22-003858 от 23.10.2017г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.“***, с което на основание чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (отм.), във връзка с чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република България (отм.) му е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от законния си представител, който заявява, че поддържа жалбата, отрича да е извършил вмененото му административно нарушение, няма качество на работодател, а представлява обучаваща организация. Моли постановлението да бъде отменено като незаконосъобразно.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. С отделно писмено становище заявява, че счита жалбата за неоснователна, а нарушението счита за доказано от събраните в хода на административно наказателното производство доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.04.2017г. Алина Рябцун, родена на ***г., гражданин на Украйна, е подала заявление до ЦПО към Ф. „Е.з.п.и н.р.м.“*** за записване в курс за професионална квалификация, с което е поискала да бъде приета в курса по професия „ресторантьор“, при дневна форма на обучение, като е заявила, че може да започне практика от 01.06.2017г. Същият ден - 07.04.2017г. е сключен договор за теоретично и практическо обучение, по силата на който Център за професионално обучение към Ф. „Е.з.п.и н.р.м.“ се е задължил да проведе практическо обучение на курсиста Алина Рябцун, обучаващ се по професия „ресторантьор“ в обекти, с които има сключени договори за тази цел, като след успешно издържан изпит от курсиста да му издаде документ за завършения курс – Удостоверение за част от професия, и да му заплаща стипендия в размер на 500 лева за 26/27 дни практическо обучение.
На 26.04.2017г. в град София е сключен договор за сътрудничество за практическо обучение за придобиване на професионална квалификация, по силата на който ЦПО към Ф. „Е.з.п.и н.р.м.“*** се е задължил да организира практическо професионално обучение в обекта на партньора „ДИАЛМА – ПС“ ЕООД, ЕИК *****– хотел „Сънрайз“ в к.к. Слънчев бряг, по професиите „ресторантьор“ и „хотелиер“.
Със Заповед за практическо обучение № 034 от 21.07.2017г. е било определено Алина Рябцун да започне на 23.07.2017г. производствения стаж и практика в базата на хотел „Сънрайз“ к.к. Слънчев бряг с продължителност 540 часа, като практиката е определено да завърши до 15.10.2017г. и курсистът да се яви на изпит по практика пред комисия на 16.10.2017г. За започнатия от Алина Рябцун курс за професионално обучение в ЦПО към Ф. „Е.з.п.и н.р.м.“ по професия „ресторантьор“, е издадено Удостоверение № СР-02 / 23.07.2017г. От присъствения лист на практическите занятия се установява, че Алина Рябцун е присъствала в обекта хотел Сънрайз“ в к.к. Слънчев бряг през периода от 23.07.2017г. до 20.08.2017г.
На 15.08.2017г. е била извършена проверка от Красимир Стоянов Янакиев и Валентина Драганова Веждарска – служители в Д“ИТ“ – София, в комплекс „Сънрайз“ в к.к. Слънчев бряг. На заварените там да полагат труд украински граждани, между които и Алина Рябцун, били предоставени за попълване декларации. В декларацията Алина Рябцун декларирала, че работи като сервитьор в комплекса с работно време от 12:30-14:00 часа и от 18:00-21:00 часа, с едни почивен ден в седмицата, но е декларирала, че провежда стажа си. По време на проверката проверяващите изискали документи, удостоверяващи регистрация или разрешение за работа от Агенция по заетостта, но такива не били представени.
За резултатите от проверката проверяващите съставили Протокол за извършена проверка от 27.09.2018г., като едно от констатираните от тях нарушения се изразявало в това, че при проверката на 15.08.2018г. в обект на контрол – комплекс „Сънрайз“ в к.к. Слънчев бряг е установено да полага труд лицето Алина Рябцун, родена на ***г., която в собственоръчно попълнена декларация е посочила, че работи за ЦПО „Еврофонд“ от 24.07.2017г. като „сервитьор“ с работно време от 12:30 часа до 14:00 часа и от 18:00 часа до 21:00 часа, с работно място хотелски комплекс „Сънрайз“, с основни задължения: стаж, почистване на маси, чинии, и че получава месечно възнаграждение в размер на 500 лева. Така Ф. „Е.З.П.И Н.Р.М.“ ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, търговски дом, етаж 1, офис 157, в качеството си на работодател е приел Алина Рябцун на 15.08.2017г. да предоставя работна сила на длъжност „сервитьор“ в обект комплекс „Сънрайз“ в к.к. Слънчев бряг без разрешение за работа или регистрация в Агенция по заетостта, в нарушение на чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Нарушението било констатирано от представените в Д“ИТ“ – София документи на дружеството, в това число присъствен лист за теоретични и практически знания, заявление за записване в курс за професионална квалификация, удостоверение въз основа на сключен договор за сътрудничество, декларация от лицето от 15.08.2017г., график за обучение по професия „ресторантьор“ на Алина Рябцун, договор за теоретично и практическо обучение.
Това нарушение с посочената по-горе правна квалификация е било възпроизведено в съставения от Красимир Стоянов Янакиев – старши инспектор в Д“ИТ“ – София акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-003858 от 27.09.2018г.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо правен интерес да обжалва постановлението, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.76,
ал.1 от ЗТМТМ, действала към момента на издаване на НП, на работодател, за
който чужденец предоставя работна сила без разрешение за работа или без
регистрация в Агенция по заетостта, или на местно лице, приело на работа
командирован чужденец без разрешение за работа или без регистрация в Агенция по
заетостта, както и на чужденец, извършващ трудова дейност без разрешение за
работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, и на командирован в
Република България чужденец в рамките на предоставяне на услуги без разрешение
за работа или без регистрация в Агенцията по заетостта, се налага глоба,
съответно имуществена санкция в размер, определен по чл.48 от Закона за
чужденците в Република България, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. В
чл.48, ал.2 от ЗЧРБ е предвидено на юридическите лица да се налага имуществена
санкция в размер от 2 000 до 20 000 лева.
По делото не е установено на 15.08.2018г. Алина Рябцун, родена на ***г., гражданин на Украйна, да е имала работодател и в частност това да е Ф. „Е.з.п.и н.р.м.“. Административно наказващият орган, на когото изцяло лежи тежестта да докаже съставомерните факти, въз основа на които е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя, не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, каквито липсват и по административно наказателната преписка, което от своя страна поставя в невъзможност съда да извърши проверка на изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП обстоятелства, и в частност, имала ли е Алина Рябцун качеството на работник в обекта или е практикувала като стажант и с каква цел е допусната в обекта да извършва определени дейности.
Изясняването на тези обстоятелства са били от съществено значение за установяването на действителната фактическа обстановка, а оттам дали е извършено административно нарушение, дали е съставомерно по чл.76, ал.1 от ЗТМТМ (отм.), и дали е извършено от Ф. „Е.з.п.и н.р.м.“.
На първо място следва да се има предвид, че Законът за професионалното образование и обучение в чл.5, ал.4, т.1 възможност за организиране на практическо обучение в реална работна среда, а министърът на образованието и науката е издал Наредба № 1 от 08.09.2015г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа (дуална система на обучение), като видовете практическо обучение, местата за провеждането му и организацията на провеждане са уредени в чл.29 – 31 от ЗПОО. На второ място следва да се има предвид, че субект на това административно нарушение би могъл да бъде единствено работодателят. По смисъла на § 1, т.1 от КТ работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Безспорно е, че между чуждия гражданин и ЦПО към Ф. „Е.з.п.и н.р.м.“*** има сключен договор за обучение по професия „ресторантьор“. От друга страна между ЦПО и „ДИАЛМА – ПС“ ЕООД“ има сключен договор за сътрудничество за практическо обучение за придобиване на професионална квалификация. В този смисъл следва да се приеме, че се касае за дуална форма на обучение – чрез работа, поради което и намират приложение разпоредбите на ЗПОО и Наредба № 1 от 08.09.2015г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа (дуална система на обучение). Центровете за професионално обучение изрично са предвидени като част от институциите в системата на професионалното образование и обучение – чл.18, т.6 от ЗПОО. Съгласно чл.3, т.1 от Наредбата обучението чрез работа включва практическо обучение в реална работна среда, а съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата организацията и провеждането на обучението чрез работа (дуална система на обучение) по професията и специалността се осъществяват въз основа на договор между институция по чл.2 и един или няколко работодатели. Разпоредбата на чл.5 от посочената наредба регламентира задълженията на работодателя като партньор за организиране и провеждане на обучението чрез работа, а нормата на чл.6 от наредбата посочва задълженията на обучаващата институция като партньор за организиране и провеждане на обучението чрез работа. Законодателят е направил ясно разграничение между субектите, участващи в процеса на обучението, в частност между „работодател“ и институция в системата на професионалното образование и обучение. ЦПО към Ф. „Е.з.п.и н.р.м.“*** е регистриран надлежно в регистъра на центровете за професионално обучение с лицензия № *********/30.06.2003г., и именно в качеството си на институция в системата на професионално образование и обучение по смисъла на ЗПОО и Наредба № 1 от 08.09.2015г. е сключил и договор за сътрудничество с „ДИАЛМА – ПС“ ЕООД“. По силата на този договор дружеството се е задължило да предостави материално-техническата база за провеждане на практическо обучение в хотел „Сънрайз“, във връзка с който договор в същия този туристически обект е изпратена и Алина Рябцун. Налага се извода, че към момента на проверката Алина Рябцун е предоставяла работна сила под формата на практическо обучение в реална работна среда по смисъла на чл.17, ал.2, т.1 от ЗПОО и чл.21, ал.1 от Наредбата, която работна среда е осигурена от работодателя „ДИАЛМА – ПС“ ЕООД“, в предприятието на този работодател – стопанисвания от него хотел. Обстоятелството, че фондацията е изплащала стипендия на съответния курсист и че последният е посочил като свой работодател фондацията, не променя извода и няма основание да се приеме, че фондацията се явява работодател на лицето.
Доколкото по делото е безспорно установено, че жалбоподателят има качество именно на институция в системата на професионалното образование и обучение по смисъла на Наредба № 1 от 08.09.2015г., то отговорността на същия не би могла да бъде ангажирана в качеството му на работодател. В този смисъл към датата на извършване на нарушението санкционираното дружество не е притежавало качество на работодател за да може да бъде субект на нарушението по чл.76, ал.1 от ЗТМТМ (отм.). По тази причина издаденото срещу нея наказателно постановление следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-003858 от 23.10.2017г. на Директора на Д. „И.п.т.“***, с което на Ф. „Е.з.п.и н.р.м.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, търговски дом, етаж 1, офис 157, представлявано от Председателя А.Ф.Ч., на основание чл.76, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка с чл.48, ал.2 от Закона за чужденците в Република България, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: