Решение по дело №156/2021 на Административен съд - Габрово

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№ 120

 

гр. Габрово, 20.10.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Гишина адм. дело № 156 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Съдът е сезиран с жалба от Д.К.Ц. *** против Решение № 30 от 07.06.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Ц. срещу Разпореждане № ********** от 12.04.2021 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ –  Габрово.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като се развиват доводи, че поради вина на ТП на НОИ – Габрово пенсионната преписка на жалбоподателя е водена по грешен ЕГН и жалбоподателят никога не е бил уведомяван за първоначалното отпускане на пенсия в размер на 14.16 лева; жалбоподателят не е изгубил осигурителните си документи, тъй като те никога не са му били връщани от пенсионните органи в България; неправилно изчисляване на отпуснатата пенсия на база минималната работна заплата за 1969-1973 година и при наличие на почти еднакво прослужено време в България и в Германия, като жалбоподателят заявява, че не получава пенсия от Германия от м. август 2012 година. Прави се искане за преразглеждане на полагаемата пенсия, като алтернативно жалбоподателят заявява, че е съгласен да получи минималната пенсия за страната за целия период от време, вместо пенсията, изчислена върху минималната работна заплата.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата, както и искането по същество, като заявява, че желае пенсията му да бъде преизчислена за 15 години трудов стаж.

Ответната страна се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт; оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ като неоснователна; изрично се заявява, че разноски не се претендират.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 118 от КСО, надлежно указан и от административния орган в оспорения акт.

             След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            С Разпореждане № ********** от 28.11.2003 година на Ръководител „ПО” при Дирекция „Международни спогодби“ на НОИ на жалбоподателя Д.Ц. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.12.2001 година, пожизнено, по чл. 68, ал. 4 от КСО и във връзка с чл. 14, 16 от Спогодбата за социална сигурност между РБ и ФРГ, по заявление, подадено на 22.12.2001 година /л. 31-32/. Според посоченото в разпореждането пенсията е изчислена при осигурителен стаж от ІІІ категория в размер на 11 години, 3 месеца и 13 дни, а като мотиви е посочено, че пенсията е определена служебно от базисен период 07.01.1969-04.10.1973 година, за който са взети минималните работни заплати, тъй като в законоустановения 6-месечен срок съгласно чл. 1, ал. 6 от НПОС лицето не е представило реален доход.

            С последващи разпореждания отпуснатата на Ц. пенсия е определяна в нов размер, осъвременявана и преизчислявана /л. 33-42, 49-56/.

            С Разпореждане № ********** от 01.10.2020 година на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово е разпоредено пенсията на жалбоподателя Ц. да се изплаща на  ЕГН ********** /л. 70/.

Жалбоподателят Ц. е подал до Директора на ТП на НОИ – Габрово Заявление с вх. № 212107-3 от 09.02.2021 година за зачитане на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО на придобит преди пенсионирането осигурителен стаж и/или осигурителен доход за периода 01.09.1954-30.08.1973 година /л. 71/, като е приложил изготвена от него справка за претендирания осигурителен стаж /л. 72/.

На искане от ТП на НОИ – Габрово за изпращане на всички оригинални документи за осигурителен стаж на жалбоподателя /л. 73/, от страна на НОИ – Дирекция „ЕРМД“ е отговорено, че в Дирекцията не са налични оригинални документи за жалбоподателя, като по данни от деловодната система пенсионното досие на Ц. е изпратено към ТП на НОИ – Габрово на 31.08.2020 година /л. 74/.

С писмо изх. № 2121073#4 от 29.03.2021 година, подписано от Директора на ТП на НОИ – Габрово, на жалбоподателя е указано, че в 14-дневен срок съгласно чл. 1, ал. 5 от НПОС следва да представи трудова книжка № 1192, върната му след отпускане на пенсията /л. 75/. Писмото е връчено на 31.03.2021 година /л. 76/, а с писмо вх. № 2121-07-3#5 от 01.04.2021 година Д.Ц. е отговорил, че няма как да представи исканата трудова книжка, тъй като тя не му е била върната след отпускането на пенсия.

Последвало е издаването на Разпореждане № ********** от 12.04.2021 година от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово, с което е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ц., тъй като лицето не е представило нови доказателства за осигурителния стаж /л. 78/.

По повод на предприето от Ц. оспорване в срок на горепосоченото Разпореждане /жалба на л. 79 от делото/ е изпратено писмо с изх. № 1012-07-14-1 от 14.05.2021 година, подписано от Директора на ТП на НОИ – Габрово /л. 80/, връчено на жалбоподателя Ц. на 19.05.2021 година /л. 81/, с което писмо на Ц. е даден срок за представяне на документи за осигурителен стаж, различен от зачетения до момента, и за осигурителен доход, като е указано от къде жалбоподателят може да се снабди с документи за осигурителния доход.

Липсват данни Ц. да е представил в указания му срок необходимите документи и след изтичане на срока е издадено Решение № 30 от 07.06.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Ц. срещу Разпореждане № ********** от 12.04.2021 година от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Габрово с мотиви, че лицето не е представило документи, нито е подало заявление за издаване на такива за придобит стаж и/или доход преди пенсионирането, различен от вече зачетения, поради което искането му правилно е отхвърлено, тъй като не се установява лицето да има незачетен допълнителен стаж и/или доход, придобит преди пенсионирането, като не са представени нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. В Решението е посочено и това, че лицето не може да ползва възможността по чл. 9а, ал. 2 от КСО, тъй като вече е придобило право на пенсия и има отпусната пенсия, а при определяне правото на пенсия в България в съответствие с изискванията на Спогодбата между РБ и ФРГ за социална сигурност от 17.12.1997 година /л. 82-86/ е взет предвид и осигурителния стаж от Германия, с който стажът на лицето възлиза на 28 години и 02 месеца.

Решението е съобщено на жалбоподателя на 10.06.2021 година, видно от представено по делото копие на известие за доставяне /л. 90/ и по предприето в срок оспорване на решението е образувано настоящото съдебно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 /в случая за отпускане на пенсия/ може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера – когато същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17.

В процесния случай има подадено заявление от пенсионера, но към него, както и в допълнително предоставения срок за това, не са представени нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането.

Съгласно чл. 101 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./ трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация. Документът се издава въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 год./ осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание ал. 2, чл. 40 от същата Наредба, посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. И двете разпоредби определят, че продължителността на стажа и категорията на труд, полаган от работника/служителя може да бъде установен с официални документи. Още в административното производство жалбоподателят Ц. твърди, че трудовата му книжка не му била върната, т.е. била изгубена от пенсионните органи. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Според чл. 7, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена, съответната дирекция „Инспекция по труда” издава нова въз основа на писмена молба-декларация на работника или служителя, в която се посочва, че трудовата книжка е изгубена, кой я е изгубил и данни за работодателите, при които е работил. От посоченото следва, че пред жалбоподателя е съществувала правната възможност да поиска по посочения ред издаване на дубликат на цитирания документ, което той не е сторил /в този смисъл са и мотивите на Решение № 5511 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13658/2014 г., VI отд./. От друга страна, ако твърдяният от Ц. трудов стаж за периода 01.09.1954-30.08.1973 година е бил отразен в трудовата му книжка, същият е щял да бъде взет предвид при първоначалното отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст и нямаше да има нужда от производство по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, в приложимата редакция на текста, пенсионното досие на лицата, получаващи пенсии по международен договор в областта на социалното осигуряване, се съхранява в службата, на която е възложено прилагането на тези договори, поради което упреците на жалбоподателя към ответната страна и ръководената от нея администрация за изгубване на трудовата му книжка са безпочвени, тъй като в ТП на НОИ – Габрово не са се намирали оригинали на документите, удостоверяващи трудовия стаж и/или осигурителен доход на Ц.. Пенсионното досие на Ц. е изпратено в ТП на НОИ – Габрово едва през м. август 2020 година поради подадено от Ц. заявление за промяна в адреса за изплащане на пенсията, но по никакъв начин не е установено, че към момента на изпращане на досието в него се е намирал оригинал на трудовата книжка на Ц..

В случая от особено значение е фактът, че заявлението за отпускане на пенсия е подадено в Германия и на ръководената от ответната страна администрация има данни, че са изпращани само копия на приложените към искането документи – аргумент от текста на писмо на л. 22 от делото.

Независимо от твърдяната липса на трудова книжка, жалбоподателят е имал възможност да представи документи по утвърден образец, издадени от осигурителя, респ. от НОИ, ако осигурителят е прекратил дейност, но жалбоподателят не е предприел такива действия, респ. не е представил нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, поради което правилно административният орган е отхвърлил искането.

Въпреки гореизложеното, процесното оспорване се явява основателно, тъй като в процесния случай пенсията е отпусната с акт на Ръководител „ПО” при Дирекция „Международни спогодби“ на НОИ, който е и компетентен да разгледа процесното искане по реда на чл. 99 от КСО за изменение на отпуснатата пенсия – аргумент от чл. 99, ал. 1 във връзка с чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО, като неговият акт би подлежал на оспорване пред Управителя на НОИ.

Като се е произнесъл с оспореното в настоящото производство Решение № 30 от 07.06.2021 година, Директорът на ТП на НОИ – Габрово е издал нищожен акт, чиято нищожност следва да бъде прогласена, а делото като преписка следва да се изпрати на Ръководител „ПО” при Дирекция „Международни спогодби“ на НОИ за разглеждане и произнасяне по компетентност.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА нищожност на Решение № 30 от 07.06.2021 година на Директора на ТП на НОИ – Габрово и на потвърденото с него Разпореждане № ********** от 12.04.2021 година на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ –  Габрово.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Ръководител „ПО” при Дирекция „Международни спогодби“ на НОИ за разглеждане и произнасяне по компетентност на Заявление с вх. № 212107-3 от 09.02.2021 година, подадено от Д.К.Ц. ***.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                         

                                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: