Решение по дело №307/2019 на Районен съд - Раднево

                             Р Е Ш Е Н И Е № 17

 

                             Гр.Раднево,05.03.2020г.

 

Радневският районен съд, наказателна колегия в публично заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                        Районен съдия: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

 

при секретаря Живка Манолова като разгледа докладваното от съдия-докладчик ВЪЛЧАНОВА АНД № 307 за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба И.Н.И. ***, ЕГН ********** против наказателно постановление № 6461/17.10.2019 г. на началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”  към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. С., с което за нарушаване на  чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Вьззиваемата страна редовно призована, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и пледира отхвърлянето й и потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 11.09.2019 г., в 09:50 часа, на път II-55, км. 117+100 в посока от гр. Р. –Тец”М.И. 2” актосъставителя Е.Л.С. и колегата му Г.П.Г. спрели за проверка съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка "М." модел хххх ЛС  Актрос с рег. № СТ хххх АР и полуремарке с три оси с рег. № СТ хххх ЕМ управлявано от жалбоподателя. Контролните органи извършили измерване на ППС с техническо средство – електронна везна PW -10 № К0200007 и ролетка 1306/18/5м/ и констатирали, че измереното натоварване на задвижващата 2-ра ос, единична ос на ППС е 12,400 т. при максимално допустимо натоварване на оста 11, 500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а” от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 3.07.2001г. на МРРБ и при измерено разстояние между осите 1,34м сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29,250т при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б” от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 3.07.2001г.

С оглед на тази констатация на жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение на  чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата.

На 17.10.2019 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, като акта за установяване на административното нарушение е връчен на 11.09.2019г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът в настоящия си състав намира, че деянието вменено на жалбоподателя е несъставомерно.

 Наложената от наказващия орган санкция на се основава на нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението и респ. субект на административнонаказателна отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение. По смисъла на приложимото законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи /чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г или след заплащане само на дължимата такса /чл. 14, ал. 3 от наредбата/.

От правна страна повдигнатото обвинение е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, а от фактическа страна се основава на това, че е управлявал ППС с две оси като измереното натоварване на задвижващата  втора единчцна ос на ППС е 12.400 тона при максимално допустимо натоварване на оста 11.500, съгласно чл.7, ал.1, т.4 б „а” от Наредбата, както и че при измерено разстояние между осите 1,34 метра , сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето  е 29.250 тона при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б” от Наредбата, надвишаваща нормите на Наредба № 11/ 03.07.2001 г., с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. без издадено разрешение от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

Управляваният от санкционираното лице състав от ППС има   измерено натоварване на  задвижващата  единчна ос  от 12.400 тона при максимално допустимо натоварване на оста от 11.500 тона,,която надвишава посочената максимално допустима такава в чл. 7, ал. 1, т. 4, буква"а" от Наредбата на МРББ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Следователно движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б "а" от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритни ППС до определени параметри  по маса без издадено разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното ППС отговаря на условията на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/ 2001 г., административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл. 177, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500 лв. до 3 000 лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно единствената разлика между двете деяния е размерът на превишената норма и когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП и се осъществява съставът на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, а не този на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал. 3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт. Заплащането на такса е фактическо действие, обусловено само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на оторизиран за това административен орган в определен срок. Поради това няма как да бъде приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл. 26, ал. 3 от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент от нарушението на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" от ЗП. Очевидно е, че щом по смисъла на чл. 37, ал. 3 от Наредбата е допустимо движението да продължи веднага след заплащане на таксата, обществената опасност на деяние като процесното не може се отъждестви с тази при липса на разрешение по чл. 26, ал. 3 от ЗП, при което движението продължава едва след издаване на разрешително и това е свързано с изтичане на срок, произнасяне от комисия и възможно поставяне на допълнителни условия – чл. 14, ал. 1 от Наредбата.

Тук следва да се отбележи също, че съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят актове за нарушения по този закон. Тази нормативна регламентация е в унисон с нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г, според която във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. А нормата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП предвижда наказателните постановления да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /към когото е създадена Агенция "Пътна инфраструктура/ и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Видно от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 на ЗДвП, този закон урежда освен правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, така също и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, т. е. ЗП не е единственият с регламентация на движение на извънгабаритни ППС. Въпросът за практическата организация между оторизираните служби за контрол върху движението на извънгабаритни ППС при осъществяваната от тях дейност не може да дерогира вменената от закона компетентност при реализиране на административнонаказателна отговорност.

Несъответствието с материалния закон е порок на наказателното постановление акт, достатъчен да обоснове неговата отмяна.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                    Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 6461/17.10.2019 г. на началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с което на И.Н.И. ***, ЕГН **********, за нарушаване на  чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Стара Загора в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: