№ 559
гр. София, 23.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Д. К. Ар.
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600442 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 250, ал. 4 вр. глава 21- ва НПК.
Образувано е по протест на прокурор в Окръжна прокуратура София срещу
определение от 18.03.2022г. на Окръжен съд София, постановено по нохд № 421/2021,
с което съдът на основание чл. 24, ал.1, т. 6, вр. чл. 250, ал.1, т. 1 НПК прекратил
наказателното производство срещу подсъдимата Г. Т. Й. по обвинение по чл. 220, ал.1,
вр. чл. 26, ал.1 НК в частта на две деяния от състава на продължаваното престъпление
- по договори за аренда от 03.06.2013г. и от 06.06.2013г.
С протеста прокурорът оспорва аргументите на съда за прекратяването.
Обосновава, че отказът да образува наказателно производство не е основание да се
приеме наличие на хипотезата ne bis in idem. Отказът бил постановен с оглед проверка
на правилното приложение на Закона за обществените поръчки и Правилника за
приложението му. Релевира, че срещу подсъдимата не било водено друго наказателно
производство и че проверката по чл. 145, ал.1, т. 3 ЗСВ не следва да се тълкува като
такова. Постановлението за отказ също така не било и влязло в сила, доколкото не било
обжалвано. Счита, че цитираната от съда практика била само по едно дело и не
следвало да се приема като трайна. Освен това фактите изяснени при проверката и тези
по образуваното впоследствие досъдебно производство не били идентични. Прави
искане определението на СОС да се отмени.
След указание от съда прокурорът представя допълнение към протеста, с което
отстранява допусната в него техническа грешка.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът от Софийска апелативна
прокуратура поддържа протеста и моли да бъде уважен. В реплика след речта на
защитника обръща внимание на различната правна квалификация на деянията, които
1
отказът засяга, а именно - по чл. 219 НК и чл. 282 НК, докато прекратеното
наказателно производство е за престъпление по чл. 220 НК.
Защитникът на подсъдимата моли определението на СОС да бъде потвърдено.
Споделя напълно доводите на съда. Развива съображения, че липсата на привличане на
подсъдимата като обвиняемо лице не се отразява на наличието на забраната ne bis in
idem. В дуплика излага доводи, че правната квалификация на деянията е без значение
за забраната, а са меродавни фактите.
Подсъдимата в лична защита се присъединява към защитника си. Релевира доводи
по същество - че тези сделки били проверявани и не са констатирани нарушения.
В последна дума моли определението да се потвърди.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на протеста и на
страните, както и материалите по делото, прие следното:
Протестът е допустим за разглеждане. По същество е и основателен.
В Софийски окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу подсъдимата Г. Т. Й. за
престъпления по чл. 220, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 219, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 НК
и по чл. 182, ал. 1, пр.1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
За да прекрати наказателното производство в частта на две от деянията включени
в състава на чл. 220, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, съдът е приел, че за тях с постановление
от 29.07.2016 г. по пр. пр. № 1291/2014 на СОП, прокурорът вече е бил отказал да
образува наказателно производство, както и че тези две деяния са били включени в
обхвата на проверката предхождаща постановлението. Съдът е изложил доводи за
приравняване хипотезите на отказ да се образува наказателно производство с
прекратяване на същото, тъй като и в двата случая прокурорът изразявал становище по
въпроси от неговата изключителна компетентност. Разликата между тях се свеждала не
до съществото на направената преценка, а до момента, в който тя се прави. Позовава се
на съдебна практика в Решение № 38 от 13.05.2019г. на ВКС, по н.д. № 13/2019, III, н.о.
НК на ВКС.
Доводите на първоинстанционния съд са грешни.
Действително, от приложено по делото постановление на прокурор от Софийска
окръжна прокуратура от 29.07.2016 г. по пр. пр. № 1291/2014г. е видно, че по повод
анонимни сигнали за нарушения от страна на директора на ПГ „В.Левски“ гр. Ихтиман
– подсъдимата Г.Й., прокурорът е разпоредил проверка по чл. 145, ал. 1, т. 3 от
Закона за съдебната власт.
В хода на тази проверка са снемани обяснения от различни лица, събирани са
документи, назначавани са експертни справка. След проверката прокурорът е приел за
изяснени определени факти, основно, изведени от доклад на финансова инспекция по
проверка на няколко сделки. Сделките са проверявани в контекста на съответствие със
закона, документална обоснованост на разходи, спазване на режима на обществените
поръчки.
Фактите на постановлението са сведени основно до изброяване на страните,
предмета и основните клаузи на отделните договори. Сред тях фигурират и тези
предмет на прекратяването.
2
При така представените факти прокурорът е изложил теоретични положения, а и
явно такива от съдебна практика, свързани с престъплението по чл. 219, ал.1 и ал. 2
НК. В заключение е приел, че няма осъществен престъпен състав по чл. 219, ал.1 НК от
страна на директора – Г.Й., тъй като няма нанесени вреди.
Идентично, и за състава на чл. 282, ал. 1 НК прокурорът е представил основни
положения от теорията. Не е намерил данни да е осъществено и такова престъпление.
При това прокурорът е отказал да образува наказателно производство за
извършено престъпление по чл. 219, чл. 282 НК и по друго престъпление общ характер
и прекратил пр. пр. № № 1291/2014 по описа на СОП.
Съгласно нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, въвеждаща в българското
наказателнопроцесуално право принципа ne bis in idem, не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на
делото. Нормата изисква идентичност на три предпоставки – "друго" наказателно
производство, идентичност на лицето, срещу което то е провеждано, идентичност на
фактите, по които лицето е преследвано.
Дори съвсем буквалното тълкуване на нормата на чл. 24, ал.1, т. 6 НПК показва,
че тя е неприложима, когато не е налице друго наказателно производство, т.е. до
такова изобщо не се е стигнало, каквато е и настоящата хипотеза. Респективно, при
отсъствие на тази първа предпоставка, отсъства и втората – липсва "същото" лице,
срещу което да е провеждано такова производство.
Проверката по смисъла на чл. 145 ЗСВ не се приравнява на надлежно разследване
в рамките на наказателно производство и няма характеристиките на последното. Тя не
е и подчинена на неговите задачи, уредени в нормата на чл. 1, ал.1 НПК - да осигури
разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на
закона. Проверката е специфична предпроцесуална дейност на прокурора, намерила
уреждане в устройствения закон - Закона за съдебната власт. Тя предхожда въпроса по
образуването на наказателно производство в досъдебната му фаза и е свързана с
обезпечаване на основанието "достатъчно данни" за извършено престъпление по
смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК. Тази проверка не претендира за изпълнимост на
основни принципи на наказателния процес като този по чл. 13 НПК - за разкриване на
обективната истина и чл. 14 НПК - за вземане на решение по вътрешно убеждение
основано на всестранно, пълно и обективно разследване. Не носи белезите и на пълно
наказателно разследване, едва в края на което прокурорът може да направи
обоснована преценка по въпросите има ли извършено престъпление, от кого и
извършено ли е виновно. Съответно, тя не позволява съставяне на извод по същество,
спрямо определено обвиняемо лице и с окончателен акт, именно какъвто акт се изисква
по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.
Смисълът на забраната ne bis in idem е да не се преследва наказателно и да не се
осъжда втори път лице, което е било веднъж преследвано и въпросът за неговото
участие в определено престъпление е решен окончателно – било като е оправдано,
било като е осъдено. Това предполага надлежно започнало и проведено наказателно
3
разследване, в хода на което да са събрани възможните релевантни доказателства по
начина гарантиран от процесуалния закон за пълнота и изчерпателност. И съгласно
практиката на СЕС /Решение по дело C‑398/12, СЕС, т. 28./, за да се определи дали
наказателното производство за дадено лице окончателно е приключило, следва актът
да е приет след преценка на делото по същество. Изискването да се касае за друго
производство с характер на наказателно е застъпено и в Тълкувателно решение №
3/2015 ОСНК ВКС в ТР № 3/2015г. Необходимостта другото производство /и то като
наказателно/ да отговаря на основни процесуални гаранции за пълнота и задълбоченост
на разследването и едва тогава постановен акт по същество е показана и в Решение на
Съда на ЕС (голям състав) от 29 юни 2016 г. по делото Kossowski - C-486/14, че
„постановление на прокуратурата, с което се слага край на наказателното преследване
и окончателно — стига да няма възобновяване или отмяна — се прекратява
досъдебното производство срещу определено лице, без да бъде наложена санкция, не
може да се окачестви като окончателно съдебно решение по смисъла на тези членове,
/член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985
година и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз/, когато от
мотивите на постановлението е видно, че посоченото производство е прекратено, без
да е проведено задълбочено разследване...“
Следователно, проверката по чл. 145 ЗСВ, доколкото не е нито редовно
наказателно производство, нито е задълбочено разследване, не позволява съответната
преценка по същество и провеждането й, включително с постановен отказ да се
образува производство, не навлиза в противоречие с принципа ne bis in idem.
На следващо място, не е налице и предпоставката идентичност на лицето, срещу
което е водено другото наказателно производство. В проверката по чл. 145 ЗСВ
подсъдимата няма процесуално качество. В частност, няма качеството обвиняемо лице,
такова, срещу което да се счита, че е насочено наказателно преследване. Поради това,
не може да се приеме, че с настоящото производство тя е подложена на второ
наказателно преследване за същите деяния.
Условието лицето да е имало в "другото" производство и процесуално качество -
на "заподозряно" или "обвиняемо" лице, е застъпено и в практиката на СЕС, Решение
по дело C‑268/17, че: "принципът ne bis in idem …е приложим само за лица, спрямо
които е постановен окончателен съдебен акт в държава членка …обаче не се отнася за
лицата, които само са били разпитани в хода на наказателно производство, като
например свидетелите." На по-голямо основание, следователно, принципът е
неприложим когато става въпрос за процедура извън наказателно разследване, каквато
е процедурата по чл. 145 ЗСВ и в която процедура участващите лица нямат дори
качеството на свидетели.
На трето място, предвид схематичния и фрагментарен характер на изложената
фактология в постановлението за отказ, спорно е дали се касае и за идентични факти.
Простото описание на сделката по предмет, страни и клаузи, каквито факти само
присъстват в постановлението, далеч не претендира да е пълната фактология
изискуема по стандартите за обвинителен акт и каквато е застъпена в настоящия
обвинителния акт. Ето защо, фактите на отказа не могат да служат на критерия
идентичност и оттук и да имат преклудиращото действие за друго наказателно
4
преследване по същите такива факти.
Основателен е доводът на защитата, че това как прокурорът е квалифицирал
деянията, е без значение за приложението на закона на чл. 24, ал.1, т. 6 НПК. И според
практиката на СЕС, Решение по дело C‑665/20, понятието „същите деяния“ трябва да
се тълкува …като отнасящо се "единствено до наличието на признаците от обективна
страна и обхващащи съвкупност от конкретни неразделно свързани помежду си факти,
независимо от тяхната правна квалификация или от защитения правен интерес"
(решение от 16 ноември 2010 г., Mantello, C‑261/09, EU:C:2010:683, т. 39 и 40).
Независимо от това, доводът, не променя извода за отсъствието и на тази
предпоставка.
При така изложеното, неправилно първостепенният съд е приел, че
постановлението за отказ да се образува наказателно производство е идентично по
правното си значение и последици на постановлението за прекратяване на
наказателното производство като основание по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. И това не е
въпрос на автономна компетентност на прокурора дали да проведе наказателно
преследване изобщо. Нито за това дали формално, и доколкото стига до различни
разрешения по един и същ повод, не навлиза в противоречие сам със себе си. Въпросът
стои на плоскостта на правата на обвиняемото лице да не бъде преследвано два или
повече пъти за едно и също нещо. Става въпрос и за процесуалните условия,
задействащи тази защита. В случая обаче, те не са налице. С процесното наказателно
преследване подсъдимата е подложена за първи път на такова, поради което не е
налице основанието на чл. 24, ал.1, т. 6 НПК.
Действително решението от практиката на ВКС, на което се е позовал
първостепенният съд, и чийто аргументи е повторил, е стигнало до обратни на
изложените тук изводи. ВКС е приел тъждественост на проверката от полицейски
орган с наказателна процедура. Респективно е приравнил постановлението за отказ да
се образува наказателно производство на постановление за прекратяване на такова,
тъй като, и в двете хипотези, се касае до обвързващо становище на прокурора по
въпрос от неговата изключителна компетентност. За да не се нарушава принципа ne bis
in idem, е насочил към необходимостта постановлението за отказ да се отмени. Счел е,
че при действащ /неотменен/ отказ второто производство е недопустимо и следва да се
прекрати.
Решението, на първо място, няма задължителен за съдилищата характер,
доколкото не е тълкувателно. Показателно е, че то е постановено и при особено мнение
на съдията-докладчик, т.е. съдържаща се в него теза не е безспорна. На второ място,
решението се преценява от настоящата инстанция и като отклоняващо се от
критериите, разгърнати в еднопосочната практика на СЕС по приложение на принципа
ne bis in idem, поради което не може да бъде споделено.
При така изложеното, определението на СОС като неправилно следва да се
отмени. Делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия
по внесения обвинителен акт в целия му обем. Доколкото окръжният съд не е взел
отношение по неговото същество – извършено ли е престъпление, извършено ли е от
подсъдимата и извършено ли е виновно, а е взел отношение само към процесуални
5
въпроси, пък било то и преграждащи хода на процеса, производство следва да
продължи от същия състав на съда.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 18.03.2022г. на Окръжен съд София, постановено по
нохд № 421/2021, с което съдът на основание чл. 24, ал.1, т. 6, вр. чл. 250, ал.1, т. 1
НПК прекратил наказателното производство срещу подсъдимата Г. Т. Й. по обвинение
по чл. 220, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК в частта на две деяния от състава на
продължаваното престъпление - по договори за аренда от 03.06.2013г. и от
06.06.2013г.
ВРЪЩА делото за продължаване на разглеждането му на Софийски окръжен съд,
от същия състав на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6