РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110110626 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н. ИВ. ИВ., действащ чрез адв. А.Х.,
срещу „Ж. и.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 448, ал. 7, вр. с ал. 1 вр. с чл. 441
от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 4 500.00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за покрит риск „смърт от всякакво естество“
по застрахователна полица № ********** и № ********** от 11.10.2018 г., с период на
действие 12.10.2018 г. – 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.07.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че е единствен наследник на своята майка - Й. П.
А., починала на 09.08.2019 г. в следствие на убийство, извършено от А. В. Г. чрез
удушаване - по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост, с когото
майката на ищеца е живяла на семейни начала. Посочва, че срещу извършителя са водени
наказателни производства, приключили с влязла в сила присъда с наложено наказание
лишаване от свобода за срок от двадесет години. Излага, че според изготвената в хода на
наказателното производство заключение по назначената СМЕ, смъртта на Й. А. е причинена
от механична асфикция от притискане на шията, дихателните отвори и гръдния кош,
извършено прижизнено и същата е настъпила от съчетана травма в резултат на настъпилите
увреждания в редица области на тялото, които според експертизата са получени чрез удари
и притискане с или върху твърди тъпи предмети, включително и от въздействие на човешки
ръце.
Ищецът твърди, че приживе майка му е била застраховано лице по групова рискова
застраховка „Живот" за работещите в ЦУ на НЗОК и 28 РЗОК по полица № ********** и
№********** от 11.10.2018 г., в която като покрит риск е включена смърт от всякакво
естество, а бенефициент на застрахователното обезщетение са законните наследници на
застрахованото лице. Посочва, че като единствен наследник на починалата е подал
1
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответния застраховател, като
последният с писмо с изх. № 2-704/26.05.2021 г. е отказал изплащане на обезщетение,
поради това че съгласно изготвената в хода на наказателното производство експертиза било
констатирано, че към момента на смъртта в кръвта на Й. А. е имало наличие на 0.9 промила
алкохол. Ищецът оспорва наличието на основания за отказ за изплащане на
застрахователното обезщетение. Излага, че не е налице причинно-следствена връзка между
употребата на алкохол и настъпилото застрахователно събитие.
По същество моли за уважаване на предявения осъдителен иск.
Претендира присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и по размер.
Ответникът не оспорва, че Й. П. А. е била застрахована по полица №
**********/11.10.2018 г. с предмет застраховане на служителите на НЗОК по групова
рискова застраховка „Живот“. Не оспорва, че по време на действие на полицата е настъпила
смъртта на Й. А., като причината за нея е механична асфикция от притискане на шията и
дихателните отвори.
Твърди обаче, че застрахованата е злоупотребявала с алкохол, което създавало
условия за конфликти, оттам и до увеличаване риска от настъпване на застрахователно
събитие. Излага, че съгласно т. 9 от Раздел III от Общите условия към застрахователния
договор, застрахователят не дължи заплащане на обезщетение в случай, че реализираното
застрахователно събитие е в резултат на употреба на алкохол, независимо от количеството.
Посочва, че изложената клауза категорично изключва отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение при установена употреба на алкохол.
По същество моли съда да отхвърли исковата претенция и претендира сторените
съдебно-деловодни разноски.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Ответното дружество, редовно призовано, също не се представлява в о.с.з., но с
молба от 13.01.2022 г. поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не се спори по делото, че Й. А. е застрахована по полица № ********** и №
********** от 11.10.2018 г. с предмет застраховане на служителите на НЗОК по групова
рискова застраховка „Живот“ при ответното застрахователно дружество, като видно от
съдържанието на полицата /л. 8/ валидността й е от 12.10.2018 г. до 11.10.2019 г.
Уговорената застрахователна сума е 4 500.00 лева, като смъртта от всякакво естество е
покрит застрахователен риск, а при настъпване на събитието е договорено
застрахователното обезщетение да се заплати на законните наследници на застрахованите
лица.
Не се спори по делото, че Й. А. е починала на 09.08.2019 г., като причината за
смъртта й е механична асфикция от притискане на шията и дихателните отвори, които факти
се констатират по несъмнен начин и от ангажираното медицинско свидетелство за смърт /л.
27/.
Не се спори по делото, че към момента на смъртта в кръвта на застрахованата е
констатирано наличието на 0.9 промила алкохол.
От ангажираните съдебни актове, постановени от ОС-Варна /л.25/; АС-Варна /л.17/ и
ВКС /л. 11/, се констатира по несъмнен начин, че застрахованата Й. А. е умишлено
умъртвена от А. Г., като убийството е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с
особена жестокост, поради което и на подсъдимия с влязла в сила присъда е наложено
2
углавно наказание „лишаване от свобода“ за срок от двадест години.
Не се спори по делото, а и от ангажираното удостоверение за насленици на л. 26 е
видно, че ищецът е единствен наследник на застрахованата Й. А..
Не се спори по делото, че ответното застрахователно дружество е отказало изплащане
на застрахователно обезщетение – предмет на настоящото производство, като видно от
ангажираното писмо на л. 10 отказът е обусловен от клаузата на т. 9 от Раздел III от ОУ на
застрахователния договор, а именно констатираното наличие на алкохол в кръвта на
починалото застраховано лице.
По делото са ангажирани и ОУ по рискова застраховка „Живот“ на л. 47 и
следващите от делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответното дружество, ищецът
следва да установи в процеса на доказване по несъмнен начин кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на иска по чл. 448, ал. 7, вр. с ал. 1 вр. с чл. 441 от
КЗ: 1./ сключване на застравателен договор за групова рискова застраховка „Живот", който
покрива рискове, свързани с живота, здравето и телесната неприкосновеност на Й. А.; 2./
настъпване на застрахователно събитие при действието на застрахователния договор –
смъртта на Й. А.; 3./ обстоятелството, че е наследник на застрахованото лице и 4./ размера
на иска.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора – в т. ч. че не е налице покрит застрахователен риск,
както и че са налице основания за отказ за изплащане на зстрахователно обезщетение. А при
установяване на горното от ищеца – че е погасил предявените граждански притезания.
В конкретния случай, освен, че е безспорно между страните, от доказателствената
съвкупност се констатира по несъмнен начин, че А. е застрахована по полица №
**********/11.10.2018 г. с предмет - застраховане на служителите на НЗОК по групова
рискова застраховка „Живот“ при ответното застрахователно дружество с покрит риск
„смърт от всякакво естество“. От ангажираната правна сделка се установява още, че
договорът е сключен в полза на наследниците на застрахованите лица при настъпване на
застрахователното събитие - смърт.
Констатира се, също така че по време на действие на полицата /12.10.2018 г.-
11.10.2019 г./ на 09.08.2019 г. застрахованото лице А. е починало в резултат от умишлено
умъртвяване по собено жесток и мъчителен начин, видно от влязлата в сила присъда,
постановена от ОС-Варна, която е задължителна за настоящия съдебен състав по арг. от чл.
300 от ГПК касателно деянието, противоправността на деянието и вината на дееца.
Безспорно е между страните, че ищецът е наследник на Й. П. А..
Размерът на дължимото обезщетение се констатира от съдържанието на самата
полица, която е приобщена по делото, и която възлиза на 4 500.00 лева.
Т.е. по несъмнен начин са установени всички правнорелевантни за спора юридически
факти, от които произтича гражданското притезание на ищеца за парично вземане в
качеството му на бенефициент по застрахователната полица.
Основният спорен въпрос, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен
състав, е за това дали са налице обстоятелства, отчитайки конкретиката на казуса, които да
освободят застрахователя-ответник от задължението му по застрахователния договор да
заплати претендираното застрахователно обезщетение, с оглед клаузата на т. 9 от Раздел III
от ОУ към договора. Съгласно чл. 449 от КЗ, изключени рискове по застраховка „живот“ са,
когато смъртта е в резултат на извършване от застрахованото лице на престъпление от общ
характер; смъртта на застрахованото лице е настъпила вследствие на изпълнение на
смъртно наказание, наложено с влязла в сила присъда; смъртта на застрахованото лице
настъпи при война, военни действия или вследствие на терористичен акт. Съгласно ал. 2 от
3
цитирания законов текст, страните по застрахователния договор могат да договорят и други
изключени рискове. В настоящия случай страните са договорили в клаузата на т. 9 от Раздел
III от ОУ на полицата, застрахователят да не заплаща обезщетение, когато
застрахователното събитие е резултат от употреба на алкохол /независимо от количеството/.
Видно е от медицинското удостоверение за смърт, което не е оспорено от ответното
дружество, че причината за смъртта е механична асфикция, т. е. недостатъчно снабдяване с
кислород на клетки, тъкани, органи или целия организъм, развиващо се вследствие на
механична пречка в дихателните пътища или белия дроб от притискане на шията и
дихателните отвори. От приобщената присъда, влязла в законна сила, се установява по
несъмнен начин, че автор на деянието /притискането/ е А. Г., за което е реализирана
наказателната му отговорност за извършено тежко престъпление от общ характер.
Наличието на алкохол в кръвта на застрахованата в конкретния случай нито е в пряка, нито
дори в косвена причинно-следствена връзка с настъпване на застрахователното събитие –
смъртта на А., поради което ответникът не следва да бъде освободен от задължението си по
застрахователния договор. Пияното състояние на А. е от значение евентуално за това същата
да е допринесла с поведението си за собственото си увреждане. От една страна, обаче няма
ангажирани никакви доказателства за съпричиняване, от друга страна, последното само по
себе си не изключва отговорността на застрахователя. Дори застрахованата да е провокирала
с поведението си под въздействието на алкохола извършителя, което за пълнота следва да се
отбележи, че е от значение за индивидуализацията на углавното наказание по Наказателния
кодекс, смъртта като застрахователно събитие не е настъпила в резултат от алкохолна
интоксикация, което е от значение в конкретния случай за гражданскоправните последици
на юридическото събитие. Смъртта на застрахованата е в резултат от притискане на
жизненоважните й органи от страна на осъдения Г..
Крайният извод на съда е за основателност на предявения иск за присъждане на
застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер от 4 500.00 лева. Основателността
на главното вземане обуславя дължимостта и на акцесорното за обезщетение съизмеримо
със законната лихва, считано от датата на сезиране на съда.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска по арг. от чл. 78, ал. 1 от
ГПК, чийто общ размер възлиза на 180.00 лева – държавна такса.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ж. и.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати в полза на Н. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на
наследник по закон на застрахованата Й. П. А., ЕГН **********, сумата в размер от
4 500.00 лева /четири хиляди и петстотин лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за покрит риск „смърт от всякакво естество“ по застрахователна полица №
********** и № ********** от 11.10.2018 г. за групова рискова засраховка „живот“ за
работещите в ЦУ на НЗОК и 28 РЗОК, с период на действие от 12.10.2018 г. до 11.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 20.07.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.
448, ал. 7, вр. с ал. 1 вр. с чл. 441 от КЗ.
ОСЪЖДА „Ж. и.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати в полза на Н. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер от 180.00
лева /сто и осемдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски за заплатена държавна такса.
Присъдените суми да се преведат по следната банкова сметка: *****, специална
4
адвокатска сметка с титуляр адв. А.Х..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5