Р Е Ш Е Н И Е
№ 168
гр. Шумен, 23.12.2014 г.
Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на де- вети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Н. И., като разгледа докладваното от окръжния съдия Констан- тин Моллов т. д. № 130 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следно- то:
Производството е образувано по депозирана искова молба на “Юробанк – България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ра- йон “Витоша”, ул. “...”, № 260, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Н.Д., чрез пълномощника ад. Д.М. срещу Н.И.И., ЕГН **********,***.
В сроковете по чл.367, ал.1, чл.372, ал.1 и чл.373, ал.1 от ГПК са подадени отговор на исковата молба, допълнителна искова молба и отговор на допълнител- ната искова молба.
Ищецът твърди, че на 09.09.2008 г. между “Юробанк – България” АД (с пре- дишно наименование “Юробанк и еф джи България” АД) и Н.И.И. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL ..., по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит в швейцар- ски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 95 760.00 лв. Кредитът е следвало да бъде върнат в срок до 17.09.2038 г., като погасяването е следвало да се осъществи съобразно уговорения с договора погасителен план. С договор за цесия от 16.10.2008 г., сключен между “Юробанк и еф джи България” АД и “Бългериън ритейл сървисиз” АД, банката е прехвърлила всички свои взема- ния, произтичащи от договора за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлеж- ности. С допълнителни споразумения към договора за кредит от 29.09.2009 г., 24.09.2010 г. и 30.09.2010, цесионерът “Бългериън ритейл сървисиз” АД и Н.И.И. са предоговорени условията по договора за кредит, като са въведени два дванадест месечни периода за облекчено погасяване на дълга. Със споразуменията от 29.09.2009 г. и от 30.09.2010 г. кредиторът е упражнил правото си да преоформи сумата на съществуващото просрочие, чрез натрупването й към редовната главница по кредита. С това се формира главница по извлечението от сметка по-голяма от посочения в договора размер на кредита. С договор за цесия от 17.11.2011 г. “Бългериън ритейл сървисиз” АД е прехвърлило обратно на ищеца всички свои вземания, произтичащи от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL .../09.09.2008 г. Прехвърлянето на вземането е надлежно съобщено на ответника. Поради неплащане на вноските по кредита, с падежи съответно на 17.11.2010 г., 17.12.2010 г. и 17.01.2011 г., на основание чл.18., ал.2 от договора за банков кредит остатъкът от кредита е превърнат в предсрочно изцяло изискуем, считано от падежа на последната вноска, без да е необходимо волеизявление на страните. Предсрочната изискуемост е настъпила на 18.01.2011 г. Банката е пред- приела действия за събиране на вземането по реда на заповедното производство - чл.417, ал.1, т.2 от ГПК срещу кредитополучателя Н.И.И.. Великопреславския районен съд е издал заповед за изпълнение и изп. лист срещу ответника по ч.г.д. № 224/2012 г. Въз основа на подадена от банката молба срещу ответника е образувано изп. д. № 2012...0400463 по описа на ЧСИ Д.З., рег. № ... на КЧСИ, с район на действие ШОС. В срока посочен в чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е направил възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК банката е предявила настоящия иск. С исковата молба се претендира да се установи със сила на присъдено нещо съществуването на взе- мането на банката от ответника, в размер на 89 419.83 швейцарски франка, от които главница – 83 223.73 ш. фр., договорни лихви за периода от 17.11.2010 г. до 19.04 .2012 г. – 5 647.72 ш. фр., дължими такси за периода от 17.10.2008 г. до 19.04.2012 г. в размер на 548.38 ш. фр. и за периода от 10.11.2010 г. до 19.04.2012 г. в размер на 290.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата и дължимите такси, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.04.2012 г. до окончателното им изплащане.
Ответникът в отговора си оспорва предявения иск, счита го за недопустим, предвид обстоятелството, че установителния иск е подаден след изтичане на срока по чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е и неоснователен, тъй като договорът за банков кре- дит и последващите допълнителни споразумения са нищожни изцяло поради про- тиворечие със закона – чл.26, ал.1, във вр. с чл.146, ал.1 от Закона за защита на по- требителите. В отговора на исковата молба ответникът посочва конкретно клаузите от договора за кредит които са неравноправни – чл.2, чл.3, чл.5, чл.12, чл.14, ал.3, чл.20 – чл.23 вкл., поради което са нищожни по смисъла на чл.146 от Закон за защи- та на потребителя.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, поддържа исковата си пре –тенция, чрез депозирани писмени становища..
В съдебно заседание, ответникът лично и чрез процесуалните си представи- тели ад. Л. В.-П. и ад. П.П. поддържа изразените в отговорите си становища.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
На 09.09.2008 г. между ищеца и ответника е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL ..., въз основа на който банката му е предо- ставила, в качеството му на кредитополучател банков кредит под формата на кре- дитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 95 760.00 лв. по курс “купува” за швейцарския франк към лева на бан- ката в деня на усвояване на кредита (чл.1, ал.1 от договора). В чл.1, ал.3 от догово- ра страните са уточнили, че в деня на усвояването на кредита ще подпишат прило- жение № 1, представляващо неразделна част от договора, в което ще се посочи при- ложимия към същата дата курс “купува” за швейцарския франк на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски фран- кове. В подписаното от страните на същата дата приложение № 1 към договора се установява размера на предоставения и усвоен от ответника кредитен лимит в швейцарски франкове по чл.1 от договора – 79 364.00 ш. фр. (чл.2 от приложе- нието), а датата на усвояването на кредита е 17.09.2008 г. (чл.1 от приложението). Усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката на кредитополучателя се превалутира служебно от банката в лева по курс “купува” на швейцарския франк към лева на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се привежда по открита в банката сметка на ответника (чл.2, ал.5).
Кредитът е отпуснат за закупуване на недвижим имот описан подробно в чл. 1 от договора и е следвало да бъде погасен, чрез заплащане на ежемесечни анюи- тетни вноски във валутата, в която същия е разрешени и усвоен – швейцарски франкове (чл.6). Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 360 месеца, считано от датата на усвояване на кредита 17.09.2008 г. (чл.5, ал.1), т.е. 17.09.2038 г. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека в полза на банка- та върху недвижимия имот, подробно описан в чл.1, ал.1 от договора (чл.13, ал.1). В чл.18, ал.2 от договора е предвидено изрично, че при неиздължаване на три по- следователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък на кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на послед- ната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизя- вление на страните.
На 16.10.2008 г. между ищеца и “Бългериън ритейл сървисиз” АД, ЕИК ... е сключен договор за цесия, с който ищеца е прехвърлил на третото лице всички свои вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ....2008 г. На 17.11.2011 г. е сключен нов договор за цесия между тре- тото лице и ищеца, въз основа на който “Бългериън ритейл сървисиз” АД прехвър- ля обратно на ищеца всички свои вземания по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ....2008 г. И двата договора са с нотариална за- верка на подписите. Междувременно между третото лице и ответника са сключени три допълнителни споразумения приложени по делото (приложени са и по ч.г.д. № 224/2012 г. л.20, л.22 и л.23), с които поради временни затруднения се уговаря облекчен ред за погасяване вземанията на кредитора по кредитния договор.
За сключените договори за цесия банката е изпратила на 05.01.2012 г.(видно от обратната разписка на л.41) уведомително писмо (л.40), което не било получено от ответника. В обратната разписка е посочено, че въпреки поставеното съобщение (стикери) получателят не е потърсил пратката.
На 10.01.2012 г. ищецът е изпратил на ответника уведомително писмо (л.42) от 05.01.2012 г., с което го информира, че поради допуснати просрочия е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредитния договор, считано от 18.01.20 11 г. Ответникът е поканен в срока, посочен в писмото да заплати дължимите по договора суми в общ размер на 87 422.52 ш. фр. Видно от обратната разписка (л. 43), писмото е изпратено на 10.01.2012 г. и получено от ответника на 17.01.2012 г. Факта на получаването се установява от положения на обратната разписка подпис на ответника Това се потвърждава и от заключението на съдебно-графическата екс- пертиза, въз основа на която се установява, че почеркът, с който е изписан ръко- писния текст “Н. И.” не принадлежи на ответника, но положения срещу то- зи текст подпис е негов.
На 19.04.2012 г. “Юробанк – България” АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, основаващо се на извлечение от счето- водните книги на банката от 19.04.2012 г. На 22.05.2012 г. по ч.г.д. № 224/2012 г. на ВПРС е издадена Заповед № 149 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от23.05.2012 г., с който ответ- никът е осъден да заплати на ищеца сумата от 83 223.73 швейцарски франка – глав- ница за неизпълнено парично задължение по договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № ....2008 г., 5647.72 швейцарски франка – до- говорна лихва за периода от 17.11.2010 г. до 19.04.2012 г., и такси в размер на 548. 38 швейцарски франка и 290.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 19.04.2012 г. до изплащане на взема- нето, както и направените деловодни разноски в общ размер на 5 203.26 лв. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 2012...0400463 по описа на ЧСИ Д.З., рег. № ... на КЧСИ, с район на действие ШОС. В законоустано- вения срок, ответникът на 01.08.2012 г. е депозирал възражения по чл. 414 от ГПК Искът е предявен на 06.03.2014 г., в изпълнение указанието на ВПРС по реда на чл. 415, ал.1 от ГПК, получено от ищеца на 07.02.2014 г., Т.е. в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, от получаване на указанието банката е предявила иск за уста- новяване на вземането си.
От заключенията на назначените от съда първоначална и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи се установява, че търговските книги на ищеца и за- писванията в тях са водени редовно. Усвояването на отпуснатия с договора кредит в размер на 79 364 ш. фр. е извършено чрез привеждане на сумата по банкова смет- ка на ответника на 17.09.2008 г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 19.04.2012 г. по договора за кредит не са били заплатени 18 месечни погасителни вноски с падежи на първата и последна- та вноски съответно 17.11.2010 г. и 17.04.2012 г. Последното плащане извършено от ответника е на 28.10.2010 г., като след тази дата плащанията са преустановени. В периода от депозиране на заявлението до датата на подаване на исковата молба на 06.03.2014 г., в резултат на проведено принудително изпълнение в банката е постъ- пила сума в размер на 21 007.00 лв., от която ищецът е погасил съдебни разноски в размер на 9 081.26 лв. С останалата част от 11 925.74 лв., равняващи се на 7 365.84 ш. фр. е погасена част от дължимата главница.
От констативно съобразителните части на заключенията на ССЕ, депозира- ни на 12.09.2014 г. и 23.10.2014 г. е видно, че към датата, на която е сключено пър- вото допълнително споразумение на 29.09.2009 г. е погасена главница в размер на 817.80 ш. фр. Оставащата дължима главница е 78 546.20 ш. фр. С трите допълни- телни споразумения е извършвана капитализация на кредита, като към главницата са прибавени просрочени лихви, редовни лихви и такси. Със споразумението от 29. 09.2009 г. е добавена сумата от 2 410.00 в. франка, от които просрочени лихви 2 132.26 ш. фр., редовни лихви – 183.27 ш. фр. и такси – 94.47 ш. фр. Със споразу- мението от 29.09.2010 г. е добавена сума в размер на 159.43 ш. фр., представлява- ща редовна лихва за периода от 17.09.2010 г. до 29.08.2010 г. Със споразумението от 30.09.2010 г., съгласно чл.2 е добавена сума в общ размер на 1 851.25 ш. фр., от които просрочени лихви 1 701.24 ш. фр. и такси 150.01 ш. фр., а съгл. чл.5 е добаве- на сумата от 257.18 ш. фр., представляваща непогасени лихви.
В резултат на извършеното капитализиране главницата е увеличена от 78 546.20 ш. фр. на 83 224.06 ш. фр. Предвид извършеното от ищеца частично погася- ване на главницата със сумата от 7 365.84 ш. фр., получена на 28.12.2012 г., разме- рът на дължимата главница е 75 858.22 ш. фр.
При приспадане от реално усвоената от ответника главница в размер на 79 364 ш. фр. на заплатените от него суми за погасяване на главницата до 29.09.20 09 г. в размер на 817.80 ш. фр. и постъпилата, на 28.12.2012 г., сума от 7 365.84 ш. фр., без да се вземе предвид увеличаването на главницата в резултат на капитали- зацията по трите допълнителни споразумения, се установява, че оставащата дължи- ма и непогасена главница е 71 180.36 ш. фр.
От ССЕ се установява, че размерът на дължимите от ответника към 19.04.20 12 г. лихви по кредитния договор е 5 647.72 ш. фр., от които договорна лихва – 5 629.63 ш. фр. и лихва за просрочена главница – 18.09 ш. фр. Дължимите по кре- дитния договор такси са в размер на 548.38 ш.. фр. и 290 лв. Последната такса е свързана със задължението на ответника да направи застраховка, съгл. чл.14 от до- говора.
В периода след депозирането на исковата молба на 06.03.2014 г. няма данни за извършени плащания от Н.И.И. по кредитния договор от 09.09.2008 г.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществуването на вземане, произтичащо от до- говор за кредит за покупка на недвижим имот № HL ... с дата 09.09.2008 г., сключен между ищеца и ответника. Предявения иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Ответникът счита иска за недопустим, поради обстоятелството, че исковата молба е подадена година и половина след депозиране на възражението по чл.414 от ГПК.
Настоящото производство е образувано по иск предявен от кредитора в за- поведното производство, за установяване съществуването на вземанията му от длъжника, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Искът е предявен на 06.03.2014 г., в изпълнение указанието на ВПРС по реда на чл. 415, ал.1 от ГПК, получено на 07.02.2014 г., т.е. в рамките на едномесечния преклу- зивен срок, визиран в разпоредбата. Обстоятелството, че ВПРС не е администри- рал своевременно полученото на 01.08.2012 г. възражение по чл.414, ал.1 от ГПК не може да се вмени във вина на ищеца. С оглед на това съдът, в настоящия си със- тав, намира предявения от ищеца установителен иск за допустим
Разгледан по същество установителният иск е частично основателен, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен договор за банков кредит от 09.09.2008 г. между ищеца и ответника, в предвидената от закона форма (чл.430, ал.3 от ТЗ), съдържащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ. Вследствие на сключения договор между страните възниква облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължението да пре- достави на ответника парична сума в размер на 79 364.00 ш. фр., а ответникът се е задължил да ползва сумата и да я върне съобразно уговореното – чл.430, ал.1 от ТЗ.
Ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на креди- та, като е привел, на 17.09.2008 г., изцяло уговорената парична сума по банковата сметка на Н.И.И.. Но ответникът, реално не е обслужвал кре- дита, като не е изпълнил задължението си за плащане на договорените вноски по погасителния план. Ответникът не оспорва спирането на плащането на вноски така както е посочено от банката в исковата молба. Към момента когато банката е обявила изцяло остатъкът по кредита за предсрочно изискуем не са заплатени пове- че от три последователни месечни вноски. Налице е случай на неизпълнение на договора, съгл. чл.18, ал.2 от договора.. С оглед на това за ищеца е възникнало пра- вото да обяви всички дължи суми по кредита за незабавно изискуеми, съгл. посоче- ната в предходното изречение клауза от договора, и той го е упражнил посредст- вом изпратеното уведомително писмо до ответника, получено на 17.01.2012 г.
Ответникът, счита, че не е налице основание за ангажиране на отговорност- та му предвид обстоятелството, че не е уведомен за извършените цесии, с което не са спазени разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Твърдението на ищеца пред- вид действащата законова регламентация на договора за цесия и събраните в хода на процеса доказателства е неоснователно. С цесията кредиторът прехвърля взема- нето си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да пре- мине върху третото лице - цесионер е достатъчно постигане на съгласие между не- го и кредитора - цедент. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо и не е елемент от фактическия със- тав на сделката, пораждаща действие между страните по нея, а именно цедента и цесионера. Но за да породи действие по отношение на длъжника, цесионният дого- вор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор – чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съобщението не е елемент от фактическия състав необходим за наличие на валид- но сключен договор за цесия. Установеното в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити сре- щу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му, спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Именно с оглед целта, която следва да се постигне с разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е било необходимо и законодателят не е установил с тях срок, в който цедента да изпълни задължението си за уведомява- не на длъжника. Т.е. уведомяването на длъжника може да бъде извършено във все- ки един момент след сключването на договора за цесия, включително и в хода на съдебното производство, доколкото в разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД не са предвидили специални условия за начина и срока, в който следва да бъде осъще- ствено. В този смисъл, постановеното по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. №12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В случая към исковата молба е приложено писмото с което ответника е уведомен за извършените прехвърляния на вземанията към него, произтичащи от договора за кредит. От приложеното по дело- то съобщение (л.54) е видно, че ответникът е получил исковата молба и приложе- нията към нея на 14.03.2014 г. Следователно на тази дата ответникът е получил уведомлението на цедента. Получаването му е факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право, поради което следва да бъде съобразен при решаване на делото, предвид императивната разпоредба на чл.235, ал.3 от ГПК. Следователно договорът за цесия от 17.11.2011 г. има действия по отношение на ответника и ищецът се явява носител на вземанията по договорът за кредит от 09. 09.2008 г. Що се касае до сключения на 16.10.2008 г. договор за цесия, предвид подписаните допълнителни споразумения между “Бългериън ритейл сървисиз” АД и ответника, то очевидно последния е бил уведомен не по-късно от датата на която е подписано първото от тях.
По отношение направеното от ответника възражение за незаконосъобразно- ст и недопустимост на заповедното производство и издадената заповед за незабав- но изпълнение по ч.г.д. № 224/2012 г. на ВПРС, следва да се съобрази чл.60, ал.2 от ЗКИ Съгласно тази разпоредба банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, въз основа на извлечение от счето- водните си книги, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост в своята същност е изменение на договора, което настъпва с волеизявлението само на една от страни- те, при наличието на две предпоставки, а именно обективния факт на неплащането и обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗИК предполага изявление на кредитора, което е направено и е достигнало до длъжника преди депозиране на искането за издаване на заповед за незабавно из- пълнение по чл.417 от ГПК. В конкретния случай е налице неплащане от страна на длъжника на повече от три последователни месечни вноски, като това обстоятел- ство изрично е посочено в чл.18, ал.2 от договора, като основание за превръщане на целия остатък по кредита за предсрочно и изцяло изискуем. С оглед на това за кре- дитора е налице възможността да обяви целия кредит за предсрочно изискуем, като това негово волеизявление е обективирано в уведомителното писмо до ответника от 05.01.2012 г., получено от него на 17.01.2012 г., т.е. преди депозиране на заявле- нието за издаване на заповед по чл.417 от ГПК на 19.04.2012 г. В приложеното по ч.г.д. № 224/2012 г. на ВПРС извлечение от сметка са изложени обстоятелствата, на които се основава претендираното в заповедното производство вземане, които се съдържат в първичните и вторични счетоводни документи на ищеца, които, видно от заключението на ССЕ, са водени редовно.
Ответникът обосновава неоснователността на иска и с нищожността на до- говора за банков кредит и допълнителните споразумения поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Конкретно се посочва, че е налице противоречие с чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, поради обстоятелството, че до- говорът и съглашенията съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП.
За да е налице нищожност на сделката по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да е налице обективно несъответствие и несъобразяване с предвидените за нея законо- ви изисквания. В случая ответникът е физическо лице, което при сключване на до- говора не действа в рамките на своята професионална и търговска дейност. С оглед на това той е потребител както по смисъла чл.9, ал.3 на действащия към на стоящия момент Закон за потребителския кредит (обн. ДВ, бр.18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), така и по смисъла на чл.5, ал.2 от действалия към момента на сключ- ването на договора за банков кредит Закон за потребителския кредит (обн. ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отм. бр.18 от 05.03.2010 г., в сила от 12. 05.2010 г.). Самата сделка по своето естество е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.4 от ЗПК (отм.) и чл.9, ал.1 от ЗПК. Но предоставения с процесния договор кредит е в размер на 79 364.00 ш. фр., чиято левова равностойност в деня на усвояването е 95 760.00 лв. (чл.1, ал.1 от договора) и е обезпечен с ипотека. Съгласно чл.3, ал.3, т.5 и чл.3, ал.5, т.1 от ЗПК (отм.) за договори за кредит на стойност над 40 000.00 лв. и за договори за кредит обезпечени с ипотека разпоред- бите на закона не се прилагат, включително и чл.12, който предвижда по отноше- ние на потребителските кредити да се прилагат разпоредбите на чл.143 – чл.148 от ЗЗП
Съгласно §5 от ПЗР на действащия към настоящия момент ЗПК разпоредби- те му не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила с изключение на изрично посочените текстове, сред които не е включенчл.24 от ЗПК, който също предвижда приложение по отношение на потребителските кредити на нормите на чл.143 – чл.148 от ЗЗП. Следователно разпоредбите на чл.143 – чл.148 от ЗЗП по отношение на сключения между ищеца и ответника договор за кредит за покупка на недвижим имот № ... .2008 г. са неприложими. Т.е не е налице нищожност на договора и допълнител- ните споразумения поради противоречие с чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Но в конкретния случай е налице противоречие със закона по отношение на съдържащите се в трите допълнителни споразумения клаузи, с които към главни- цата са прибавени просрочени лихви, редовни лихви и такси. Целта на споразу- уменията е била да се улесни ответника, поради затруднения с обслужването на кредита, като се въведе облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на ищеца по договора. Възможността за сключването на подобни споразумения е предвидена в чл.13 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. за оценка и класифи- кация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични про- визии за кредитен риск (обн., ДВ бр.38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г., отм. бр.40 от 13.05.2014 г.), действала към момента на сключване на споразуменията. Но нито в тази нито в друга някоя от разпоредбите на наредбата е предвидена въз- можността, при преструктуриране на експозицията на банката да се прибавят лихви и такси към главницата на дълга.
За пълнота следва да се посочи, че в предходни наредби издадени от БНБ – Наредба № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби (отм. ДВ бр.2 от 07.01.20 03 г., в сила от 01.01.2003 г.) и в Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класифи- кация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (отм., бр. 38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.) изрично е забра- нено начисляването на лихва върху лихва, но е предвиден възможността да се из- вършва капитализиране представляващо увеличаване на главницата чрез прибавя- не към нея на дължими но непросрочени лихви, което следва да е било предвидено в първоначалния договор.
С подписаните допълнителни споразумения е извършено увеличаване раз- мера на главницата с просрочени лихви и така получения размер на главницата се олихвява. Олихвяването на изтекли лихви (анатоцизъм) е подчинено на специален правен режим, като съгл. чл.10, ал.3 от ЗЗД, същото става съобразно наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само доколкото законът изрично го допуска и по ред и усло- вия определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци – чл.294, ал.2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо съгласно действащото, както към момента на сключването на договора за кредит така и към този момент законодателство. Следователно уговор-
ките, въз основа на които е осъществено олихвяването на изтекли лихви са нищож- ни поради противоречие със закона – чл.10, ал.3 от ЗЗД и не пораждат действие, предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. Нищожни, поради противоречие със закона - чл.13, ал.1 и ал.2 от Наредба № 9 на БНБ от 03.04.2008 г. (отм.) са и уго- ворките, с които размера на неиздължената главица се увеличава не само с просро- чените лихви, но и с просрочените такси. В чл.13, ал.1 от Наредбата е предвидено първоначалните условия на споразумението да се изменят, чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, при влошаване финансовото състояние на последния, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълния размер на дълга. Видно от ал.2 за да е налице преструктуриране на дълга, водещо до облекчаване положение- то на длъжника, банката следва да направи отстъпки, които реално да водят до намаляване на дълга. В конкретния случай, независимо от намалената лихва за определен период, посредством увеличаването на главницата с просрочени лихви и такси по същество длъжникът е поставен в по-тежки условия, което е в противоре- чие както с горепосочените разпоредби на Наредбата на БНБ, така и с целта посо- чена в допълнителните споразумения.
Извършената съдебно-счетоводна експертиза безспорно установи, че след извършеното погасяване на 28.12.2012 г., ответникът дължи все още парична сума в размер на 77 376.46 ш. фр. и 290.00 лв., от които размерът на главницата, без да се вземат предвид увеличаванията й по трите допълнителни споразумения, е в размер на 71 180.36 ш. фр., договорни лихви 5 647.72 ш. фр., такси 548.38 ш. фр. и такси застраховка по чл.14 от договора за кредит 290.00 лв. Не се представиха доказател- ства от ответника, че е погасил задълженията си към банката, чрез заплащане на дължимите суми. Следователно исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена в размер до 77 376.46 ш. фр. и 290.00 лв., а за разликата до претендирания размер 89 419.83 ш. фр. следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да му се присъдят, съраз- мерно с уважената част от исковата претенция сумата от 6 412.33 лв., представля- ваща направените от него разноски по делото, а също така, с оглед т.12 от Тълкува- телно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, и напра- вените в заповедното производство разноски в размер на 4 503.83 лв. или в общ размер на 10 916.16 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят напра- вените разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенцията в размер на 262.11 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Признава за установено, че Н.И.И., ЕГН ******** *** дължи на “Юробанк – България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ра- йон “Витоша”, ул. “...”, № 260, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Н.Д. по Заповед № 149 за из- пълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издаде- на на 22.05.2012 г. по ч. г. д. № 224/2012 г. по описа на Великопреславския районен съд, въз основа на извлечение от сметката на длъжника, установяващо вземането на банката и произтичащо от договор за кредит за покупка на недвижим имот № ....2008 г. в общ размер на 77 376.46 (седемдесет и седем хиляди три- ста седемдесет и шест швейцарски франка и четиридесет и шест сантима) ш. фр. и 290.00 (двеста и деветдесет) лв., от които главница 71 180.36 (седемдесет и една хиляди сто и осемдесет швейцарски франка и тридесет и шест сантима) ш. фр., договорна лихва за периода от 17.11.2010 г. до 19.04.2012 г. в размер на 5 647.72 (пет хиляди шестстотин четиридесет и седем швейцарски франка и седем- десет и два сантима) ш. фр., такси по договора в размер на 548.38 (петстотин четиридесет и осем швейцарски франка и тридесет и осем сантима) ш фр. и 290.00 (двеста и деветдесет) лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.20 12 г. до окончателното й заплащане, а в останалата част над уважения размер от 77 376.46 (седемдесет и седем хиляди триста седемдесет и шест швейцарски фран- ка и четиридесет и шест сантима) ш. фр. до претендирания размер от 89 419.83 (осемдесет и девет хиляди четиристотин и деветнадесет швейцарски франка и осемдесет и три сантима) ш. фр. отхвърля предявения от “Юробанк – България” АД установителен иск.
Осъжда Н.И.И., ЕГН **********,*** да заплати на “Юробанк – България” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, район “Витоша”, ул. “...”, № 260, представлявано от изпълнителните директори Ди- митър Шумаров и П.Н.Д., съразмерно с уважената част от ис- ковата претенция, сумата от 10 916.16 (десет хиляди деветстотин и шестнадесет ле- ва и шестнадесет стотинки) лева, от които 6 412.33 (шест хиляди четиристотин и дванадесет лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща направените раз- носки по делото и 4 503.83 (четири хиляди петстотин и три лева и осемдесет и три стотинки) лева, представляващи направените разноски по ч.г.д. № 224/2012 г. по описа на Районен съд град Велики Преслав.
Осъжда на “Юробанк – България” АД, ЕИК ...,
със седалище и ад- рес на управление гр. София, район “Витоша”, ул. “...”, №
260, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Н.Д. да заплати на Н.И.И.,
ЕГН **********,*** сумата от 262.11 (двеста шест- десет и два лева и единадесет
стотинки) лв., представляващи
направените от ответ- ника деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: