Решение по дело №1346/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260378
Дата: 13 октомври 2020 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20205330201346
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            Р      Е      Ш      Е     Н     И      Е  № 260378

        

                                      гр. Пловдив,13.10.2020г.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

         Пловдивски районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на  шести юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ

 

 

при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 1346/2020 год. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 7/21.01.2020 год., издадено от ВДП ***на РУ Раковски при ОД на МВР –гр.Пловдив, с което на Д.С.К., ЕГН ********** ***, административно наказание -  ГЛОБА в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева за нарушение на разпоредбите на чл. 98,  ал. 1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехничеслите изделия /ЗОБВВПИ/ и на основание чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ.

         Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител – адв. М., която поддържа жалбата и прави същото искане. Претендират се и разноските по делото

         Въззиваемата страна – РУП Раковски – редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирана писмена молба-становище, в която се иска потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.   

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

         Жалбата е частично основателна.

 

С акт за установяване на административно нарушение от 14.01.2020 год. е констатирано, че на 14.01.2020 год. около 09:00 часа в гр. Брезово, ул. „Георги Димитров“ № 78,  при извършена проверка с констативен протокол № 329Р446/14.06.2020 г. и докладна записка от *** П.Х.К. – районно управление Раковски, било констатирано, че жалбподателят Д.С.К. съхранява неправилно огнестрелни оръжия в лек автомобил „Лада 4х4“ с рег.№ ******** – ловна пшушка с нарезна цев „Арсенал“, кал. 7,62х39 с фабр. № КР480223/SLR45HMB/ и късоцевно оръжие пистолет „Макаров“, кал. 9х18 мм № КО391688, извън металната каса за съхранение, неподвижно закрепена и заключваща се със секретно устройство или място за съхранение на служебното оръжие. 

Записано било от проверяващите, че по този начин е нарушена  разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, за което бил съставен АУАН № 7 с бл. № 260420/ 14.01.2020г. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя К., който се запознал със съдържанието му и го подписал с изричното отбелязване,че няма възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя не са постъпили писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на акта, било издадено процесното наказателно постановление, с което за вмененото нарушение с идентична правна квалификация, по реда на чл.193, ал.1 от ЗОБВВПИ, на жалбоподателя е било наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лв.

В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели – актосъставителят М.С. и колегата му П.К., ***по КОС при РУ Раковски. От показанията на двамата свидетели се установява, че в хода на извършена проверка за наличие и правилно съхраненние на оръжия в дома на жалбоподателя било установено, че в метална каса, където по принцип следва да съхранява оръжията си - ловна пушка с нарезна цев „Арсенал“, кал. 7,62х39 с фабр. № КР480223/SLR45HMB/ и късоцевно оръжие пистолет „Макаров“, кал. 9х18 мм № КО391688, същите отсъстват. Тогава жалбоподателят К. им обяснил,че същите се намирали в паркирания му пред дома процесен лек автомобил.  

Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни, логични, допълващи се и съответстващи на писмените доказателства по делото.

В качеството на свидетел по делото е разпитана и дъщерята на жалбодателя - М. К., която потвърждава за извършената проверка от контролните органи, както и за наличието на процесните оръжия в конкретния лек автомобил в процесното време и място. Същата навежда твърдения, че баща й обяснил за недоброто здравословно състояние, в което се намирал, вдигнал кръвно, пил лекарства. По тази причина оръжията се намирали в колата му, тъй като не успял да ги съхрани в касата. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото служат за установяване на обективната действителност, като отчита и заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, предвид установената близка роднинска вързка с наказаното лице.

Тази фактическа обстановка безспорно се установява изцяло от свидетелските показания на свидетелите С., К., частично от показанията на свид. К./ в частта, относно извършената проверка от контролните органи и действително местоположение на огнестрелните оръжия/, съотвестващи на писмените доказателства по делото. 

         По делото безспорно е установено, че Д.С.К.                                  не е изпълнил изискванията на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ, според която огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства - за физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от съответната община. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за уведомяване до съответния ***на РУ на МВР по постоянен и по настоящ адрес.  Жалбоподателят не спори,че има такова задължение.

         Случаят не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения. Следва да се вземат предвид важността на обществените отношения, които се охраняват с нормите на ЗОБВВПИ, както и предвид факта, че огнестрелните оръжия винаги създават опасност за живота и здравето на хората, включително и на техните собственици. Именно, защото се касае за дейност с висока степен на опасност за живота и здравето, както на боравещия с оръжието, така и на околните, аргументите за недобро здравословно състояние                         не могат да обосноват липсата на вина, т.е. на субективния елемент на констатираното адм. нарушение, още повече, че  ангажираното доказателство - фиш за спешна медицинска помощ сочи за преглед по повод осъществения му арест, във връзка с констатираното нарушение, а не предходно неразположение на жалбоподателя.  Така че  ирелевантни са всички обяснения във връзка със съхраняването на оръжие на място, различно от определеното от закона.

         Правилно в случая е наложено наказание по реда на чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ, според която санкционна норма който не изпълни изискванията на чл. 98, ал. 1-3 за съхранение на оръжия и боеприпаси за тях, се наказва с глоба от 500 до 1500 лева.  Досежно размера на определеното наказание и предвид липсата на основания и доказателства за определяне на по-тежко санкциониране, съобразявайки тежестта на нарушението и личността на нарушителя, съдът намира за справедливо определяне от административнонаказващия орган на минималната предвидена глоба в размер на 500 лева.

         Ето защо настоящата инстанция намира, че атакуваното наказателно постановленние следва да бъде изменено, като наложеният размер на глобата бъде намален от 1500 лева на 500 лева.

         По отношение на разноските:

         Искане за разноски е направено единствено от страна на жалбоподателя. С оглед изхода от спора, а именно изменението на процесното наказателно постановление и липсата на искане за присъжда на разноски от въззиваемата страна, право на такива съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН има жалбоподателят по съразмерност. Видно от представения в хода на производството договор за правна помощ, жалбоподателят е заплатил в брой сума в размер на 400 лева, сторени за адвокатско възнаграждение по делото. Тъй като глобата наложена на жалбоподателя се намалява от 1500 лв до 500 лв следва и съразмерно да се уважи искането за разноски за защитник в размер на  266, 67 лв.       

         Мотивиран от гореизложеното ,Съдът

 

                                  Р        Е       Ш       И       :       

 

          ИЗМЕНЯ  наказателно постановление № 7/21.01.2020 год., издадено от ВДП ***на РУ Раковски при ОД на МВР –гр.Пловдив, с което на Д.С.К., ЕГН ********** ***, административно наказание -  ГЛОБА в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева за нарушение на разпоредбите на чл. 98,  ал. 1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехничеслите изделия /ЗОБВВПИ/ и на основание чл. 193, ал. 1 от ЗОБВВПИ, КАТО НАМАЛЯВА глобата на 500            /петстотин/лева.

         ОСЪЖДА ОД на МВР –гр.Пловдив да заплати на Д.С.К., ЕГН ********** *** сумата в размер на 266,67 лв / двеста шестдесет и шест лева и 67 ст./ представляващи разноски по делото.

        

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

Вярно с оригинала.

Е. К.