МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО
НОХД № 671/2012 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД –НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ :
Варненският окръжен
прокурор е повдигнал обвинение на подсъдимия:
Ж.Й.Ж. - роден на *** ***,българин, българско гражданство, средно образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
ЗА ТОВА, че на 20.10.2011г. за периода от 14,35ч. до 20,30ч. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент - дебитна карта № 6705 01XX ХХХХ Х2929, издадена от ТБ "Банка ДСК" ЕАД на името на М.С.П., без съгласието на титуляра, като осъществил транзакции и получил сума общо в размер на 400 лв.
(четиристотин) лева-престъпление по чл. 249 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК
В
досъдебно производство подс.Ж. не се е признал за виновен по възведеното
обвинение и не е давал обяснения по него .
В съдебно заседание ,проведено по
реда на чл. 371 т.2 от НПК подс.Ж. е признал всички
факти по обвинителния акт и се е признал за виновен по възведеното обвинение.
В съдебно заседание пострадалата -
свид. М.С.П. се е конституирала като граждански ищец и е предявила граждански иск
за причинените й имуществени вреди от подсъдимия в размер на 400 лева , считано
от датата на увреждането ведно със законната лихва.
По съществото на делото прокурорът
поддържа така възведеното обвинение, което намира за безспорно доказано и моли съдът да наложи наказание на подс. Ж. в размер на под предвидения от закона минимум по
реда на чл. 55ал. 1 т. 1 от НК , което да отложи по реда на чл. 66 от НК с
подходящ изпитателен срок .По отношение на наказанието –глоба намира ,че не
следва да се налага, тъй като има многобройни смекчаващи вината обстоятелства
,които не уточнява.
По съществото на делото гражданския ищец моли да се уважи гражданския иск до предявения размер, ведно със законната лихва
от датата на увреждането .
Защитата на подс. -адв.А.А. намира фактическата обстановка за безспорно
доказана ,като моли съдът при налагане на наказанието да обсъди обстоятелството
,че подс. не е бил осъждан до този момент , както и че самият той понастоящем
няма средства ,за да възстанови щетата, че е платил висока цена за извършеното
и е останал без работа ,както и че искрено съжалява за стореното.Моли съдът да
наложи наказанието по чл. 55 ал. 1 т.1 от НК ,без да налага наказанието глоба.
В последната си дума подс.Ж.
признава вината си и моли за наказание ,предложено от защитата.
Съдът като
взе предвид събраните по делото доказателства намери за установено от
фактическа страна следното :
На 20.10.2011 г.
около 10.00 часа св. М.П. на 73 години , съответно пенсионерка, с автобус № 14 отишла до Община
-Варна, за да провери дали ще й бъде отпусната социална помощ. Св. П. носела чанта,
в която били
документите й, както и пликче от „БАНКА ДСК" АД, в което била дебитната карта №
6705 01 XX ХХХХ Х2929, издадена от същата банка на нейно име и ПИН кода
за нея. Св. П. пътувала с автобус № 14 няколко пъти между Община Варна, Македонския
дом, Община Варна и Катедралата, за да се снабди с исканите й документи. В
автобуса се легитимирала с картата си за пътуване, която била пенсионерска и
отново я
връщала в чантата си, където било и пликчето с дебитната й карта. След като подала
документите и слязла на Катедралата, отишла пеша до пенсионния отдел на
ул. „Хан Аспарух" № 4. Там се наложило да чака на опашка, а след като
й дошъл реда, от служителката разбрала, че трябва да попълни заявление,
поради което отишла до книжарницата в близост до билковата аптека и си закупила
бланка, за която платила с монети от джоба си, без да отваря чантата си. Св. П. отново
се върнала в Пенсионния отдел и зачакала на опашка, като междувременно седнала
на една пейка, извадила вестник от чантата си и го зачела, докато изчаквала реда си.
Св. П.
подала заявлението си и пеша се върнала до Катедралата. Щом се качила в автобус №
14,отворила чантата си за да се легитимира с пенсионерската си карта и веднага забелязала липсата на
пликчето с дебитната й карта. Св. П. не
знаела какво да направи, върнала се в дома
си и се обадила на съседка, която й обяснила, че трябва да отиде в банката и да блокира картата си. Св. П. отишла
около 15:00 часа в клона на „Банка
ДСК" АД, който се намирал до Македонския дом в гр. Варна, където
блокирали картата й и подала искане за оспорване на транзакция, тъй като служителката й съобщила, че вече от картата й били
изтеглени 400 лв.
В същия ден -
20.10.2011 г. – подс. Ж. работел като охрана към фирма „СТАР СЕКЮРИТИ" ООД и бил
разпределен на обект НОИ -Отдел „Пенсии" на ул. „Хан Аспарух" № 4,мястото
посещавано неколкократно от пострадалата -свид.П.. Подс. Ж. забелязал изпаднало
пликче на „Банка ДСК" АД с дебитна карта и ПИН код, издадена на името на
св. П.. Подс. Ж. взел дебитната карта на св. П. и на терминално устройство № 51909
на Общинска банка АД, находящо се на ул. „Преслав" 53 в 14:35 часа същия
ден, без съгласието на титуляря св. П., извършил проверка на баланса по
сметката, а в 14:47 часа същия ден изтеглил сумата от 400 лв. След като свършило работното му време,
подс. Ж. на 20.10.2011г. в 20:30 часа от терминално устройство № 53216 на
„SG Експресбанк" АД, находящо се на ул. „Преслав" №69 в
гр. Варна отново без съгласието на титуляря поискал да изтегли сума от 200
лв. от горепосочената дебитна карта на св. П., но транзакцията била неуспешна, поради извършеното блокиране на
картата и тя била задържана от банкомата.
В отговор на
подаденото искане за оспорване на транзакции, св. П. получила писмо с
изх.№ 3200 - 01 - 9656 от „Банка ДСК" АД, в което били отразени извършените
неправомерни транзакции с дебитната й карта. Св. П. сигнализирала полицията за
случилото се. Били изискани и съответно предоставени видеозаписите от горепосочените банкомати за периода
на извършените неправомерни три броя
транзакции.
С писмо с изх.№ 15540
от 01.12.2011г. на „SG Експресбанк" АД
бил изпратен
архивен запис от системата за видеонаблюдение на горепосочения банкомат на 20.10.2011
г. с начало 20.25 часа.
От заключението на назначената и приобщена
чрез прочитането й комплексна видеотехническа и лицево -идентификационна
експертиза е, че резултатът от сравнителния анализ позволява да се
направи извод, че е заснето едно и също лице – подс. Ж.Ж.,като са
установени общи и специфични белези на извършителя .
Извършеното е
доказано по безспорен начин от показанията на свид. П. и приложените банкови документи за движението
по сметката на свид. П. и мястото на транзакциите ,както и от посочената по – горе експертиза и
самопризнанията на подс.Ж.,свидетелство за съдимост .
С гореописаното деяние
от обективна и субективна страна подс. Ж.Й.Ж. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.
249 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК ,поради което и съдът го призна за виновен:
-В това, че на 20.10.2011г. за периода от 14:35ч. до
20:30ч. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление използвал платежен
инструмент - дебитна карта № 6705 01XX ХХХХ Х2929, издадена
от ТБ „Банка ДСК" ЕАД на името на М.С.П., без съгласието на титуляра, като осъществил транзакции
и получил сума общо в размер на 400 лв. (четиристотин) лева.
Деянието е извършено
с пряк умисъл и цел извличане на незаконна облага от намерената дебитна карта
на пенсионер, получаващ социални плащания, в непосредствена близост до работата
на подс. Ж. .
От обективна страна
подс. осъществил и състава на чл.249 ал. 1 от НК във вр. с чл. 26 от НК
като е ползувал трикратно намерения от
него платежен инструмент -дебитна карта
на името на пострадалата П. и без нейно съгласие. Извършил три броя транзакции, едната за
проверка на състоянието на сметката , другата –с която изтеглил сумата от 400
лева ,а третата – неуспешен опит за
последващо теглене на суми ,при който картата блокирала в банкомата, благодарение
на действията на пострадалата, последното деяние останало недовършено, по независещи от
подс. причини.
Налице
изпълнителното деяние използване на платежен инструмент без съгласието на
титуляра ,в резултат на което е причинена вреда
на пострадалата в размер на 400 лева, което е и довършеното
престъпление, довършено е и действието по проверката на сметката ,а е останало
недовършено последното деяние ,с оглед намерението за изтегляне на нова сума
,при вече блокирана карта от страна на пострадалата .
За да определи вида и размера на наказанието на
подсъдимия Ж. съдът прие, че то следва
да бъде наложено при условията на чл.58а
ал.1 от НК с оглед спецификата на производството по чл. 371т.2 НК и отчете
, че престъплението е извършено при следните
отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно : двете от деянията
представляват довършени такива ,като едното е без стойност ,третото недовършено
деяние е останало във фазата на опита, като всяко от тях е израз на желанието
за получаване на материална облага чрез използването дебитната карта на
пенсионер – очакващ и имащ по нея социални плащания .Мястото на извършване е местоработата на подс. Ж.
,който е работел като охранител именно в отдел „Пенсии” в посочения ден, в институция,
която основно се посещава от възрастни и
болни хора.
Следователно не без значение е обстоятелството ,че
действията му са извършени на работа и на място , посещавано именно от такива
хора, а като смекчаващо отговорността обстоятелство отчете чистото съдебно минало и намери ,че за
поправянето и превъзпитанието на подс.Ж. с оглед целите на генералната и специалната
превенция следва да наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което намалява с 1/3 и ОПРЕДЕЛЯ наказание ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както му наложи и наказание наказание ГЛОБА в размер на 800 лева, каквато
изрично и кумулативно се предвижда в
текста на материално-правната наказателна норма ,за която е осъден, на
основание чл. 58а ал. 5 от НК.
За да отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода
съдът взе предвид, че подс.Ж. е
неосъждан ,поради извършеното е останал и без работа и за постигане на целите на наказанието и за
поправянето му не е необходимо ефективното му изтърпяване.
Колкото до
направеното искане от защитата за приложението на чл. 55ал.1 т.1 от НК и
молбата да не се налага глоба ,съдът намери същите за неоснователни ,тъй като в
настоящия случай не са налице нито изключителни ,нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства за да се приложи чл. 58а ал. 4 от НК.
Отделно от това
дори и при наличието само на смекчаващи обстоятелства ,какъвто настоящия случай
не е
,разпоредбата на чл. 58а ал. 5 от НК е задължителна за приложение
,поради което и съдът я приложи.
Съдът уважи гражданския иск на
пострадалата от престъплението и ОСЪДИ подсъдимия да заплати на М.С.П., ЕГН ********** сума в размер
на 400 /четиристотин/ лева, ведно
със законната лихва, считано от 20.10.2011 г., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в
резултат от деянието.
ОСЪДИ
подсъдимия да
заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лв., както и направените по делото
разноски в
размер на 63.39 лв. в полза на Държавата, по сметка
на ВОС.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: