МОТИВИ
КЪМ Решение №322 от 09.03.2020 година по НАХД №5735/2019г. на БРС
Производството
по делото е образувано по предложение на прокурор при БРП, с което Г.З.А., ЕГН:**********,***,
български гражданин, неосъждан, с постоянен адрес:***6, е обвинен в това, че на
06.06.2019г. в гр. Бургас, в района на „Летище
Бургас" управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
"Мерцедес", модел „Вито" с per. № *КР,
в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена
със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0769-000551/14.03.2019 г. на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР-Бургас,
връчена лично на лицето на 03.06.2019 г. - престъпление по чл.343в, ал.З ,вр. ал.1 от НК. Предлага се А. да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание съгласно чл.
78а от НК.
В
съдебно заседание представител на БРП поддържа предложението, моли на обвиняемия
да му се наложи минимално наказание "Глоба".
Обвиняемият
редовно уведомен не се явява. Защитникът му – адв.Радостин
Пенев се явява лично и моли делото да се гледа в отсъствието на обвиняемия.
Излага доводи за несъставомерност на така
повдигнатото обвинение. Намира, че липсва субективния елемент от състава на
престъплението, тъй като въпросната заповед не била влязла в сила.
От
събраните в хода на наказателното производство доказателства - материалите по
досъдебно производство № 348/2019г. по описа Пето РУ при ОД на МВР-Бургас, вх.№
4298/2019г. и пор.№ 1256/2019г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, се
установява следната фактическа обстановка:
Обв.Г.З.А.
бил правоспособен водач в категории „В" „СЕ" „С" „АМ"
„ТЛТ" „ВЕ" и бил воден на отчет в ОД на МВР-Бургас.
На
14.03.2019г полицейски служители от Сектор „ПП" при ОД на МВР-Бургас
спрели за проверка св.А.. В нейния ход било установено, че А. не бил заплатил
предходно наложени му глоби, поради което му бил съставен АУАН бл.№967615 от
14.03.2019. Едновременно с това му било иззето и свидетелството за управление
на МПС. Още на същия ден бил издаден ЗППАМ №19-0769-000551/14.03.2019г на
сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Бургас. В него било посочено, че
свидетелството за управление било иззето на основание чл.171 т.1
б."д" от ЗДвП, а именно до заплащане на дължимите глоби.
Въпреки,
че административния акт бил съставен на 14.03.2019, той бил връчен на А. едва
на 03.06.2019г. Срока за обжалване на принудителната административна мярка
изтекъл на 19.06.2019г, но административния акт подлежал на незабавано
изпълнение, след неговото издаване.
На
06.06.2019г обв.А. решил да
транспортира свои приятели, които го уведомили че са пристигнали на „Летище
Бургас" и имали нужда от транспорт. Така обв.А.
взел от свои приятел лек автомобил марка „Мерцедес" модел „Вито" с
рег.№ * и се отправил към летището. Още на входа обвиняемия бил спрян за
проверка от служителят на ГПУ-Летище и свидетел по делото Милен Дойчев. Той
поискал документите на водача и автомобила, а обв.А.
заявил, че е забравил свидетелството си за правоуправление в собствения си
автомобил. След извършена справка чрез ОДЧ, св.Дойчев установил, че
свидетелството за правоуправление на А. било отнето, поради което поискал
съдействие от служители на сектор „ПП" при ОД на МВР-Бургас. Ha
място били изпратени полицейските служители – св. Иван Георгиев и Тодор
Ангелов. Те се уверили в констатираното от служителя на ГПУ, поради което съставили
на св.А. АУАН бл.№454496/06.06.2019г.
В
хода на образуваното бързото производство, обв.А.
заплатил всички свои неплатени до момента глоби. При това положение
полицейските служители му върнали свидетелството за управление на МПС. Към ДП
били приобщени и платежните нареждания за погасяване на въпросните глоби.
Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя от материалите по досъдебно производство,
които съдът на основание чл.378, ал. 2 от НПК изцяло възприема и съобразява при
установяване на фактическата обстановка по делото, тъй като те са
кореспондиращи си и взаимно допълващи се. Тези доказателствени
източници са справка за съдимост, писмо от Сектор "ПП" към ОД на
МВР-Бургас, справка за нарушител/водач, заверени копия на Акт, НП и Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка от ЗДвП на ОДМВР – Бургас, платежни
документи, както и показания на свидетелите Ангелов, Георгиев, Дойчев.
Съдът
намира, че се доказа от събраните по делото доказателства, че обвиянемият А. е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение по чл.343в ал.3 вр. с ал.1 от
НК. Изложената по-горе фактическа обстановка се установява както от събраните
писмени доказателства, така и от свидетелските показания, които са
последователни, логично свързани и непротиворечиви и няма причини съдът да не
ги кредитира. Кореспондират също така и с обясненията на самия обвиняем.
Установената фактическа
обстановка по делото обаче, по категоричен начин установява много ниска степен
на увреждане на обществените отношения. Всяко деяние, независимо от
обществените отношения, които са предмет на защита с него, следва да притежава
определена степен на засягане на обекта на деянието, което да прави обществено
оправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове
използването на средствата на наказателна принуда обществено приемливо.
Действително с разпоредбата на чл.343в ал.3 от НК се защитават важни обществени
отношения, свързани с управлението на МПС-тата. Това
обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране
на тези деяния. При установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че
конкретното засягане на защитените от престъплението обществени отношения е
много ниско, както с оглед липсата на вредни последици, така и с оглед данните
за личността на обвиняемия. Следва да се отбележи, че АУАН от 14.03.2019г. за
извършено нарушение по чл.190 ал.3 ЗДвП, въз основа на което е издадена и процесната ЗПАМ е изцяло незаконосъобразно. В посочената за
нарушена разпоредба не е установено конкретно задължение за водача на МПС,
неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Нормата
въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати
доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно постановление, но не
предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като
преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно
плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане
на едномесечния срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата по реда
на ДОПК от съответния публичен изпълнител, както и налагане на принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП и чл. 171, т. 2,
б. "к" ЗДвП. Следователно, неплащането на наложените глоби за
нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.
6 ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е
регламентирал други последици от бездействието на водачите. В този смисъл са и
Решение № 1982 от 06.11.2018 г. по к. адм. н. д. №
2761 / 2018 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1429 от
26.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1289 / 2019 г. на
XIII състав на Административен съд – Бургас и др. Следва да се отчете и
обстоятелството, че още в срока за обжалване на въпросната ЗПАМ обвиняемият е
заплатил неплатените глоби, поради което контролните органи му върнали СУМПС,
поради отпадане на основанията за принудително отнемане. Това негово поведение,
в съвкупност с чистото му съдебно минало, младата възраст, шофирал е в рамките
на града, не е застрашил живота и здравето на други лица както и ниската
обществена опасност на деянието, обуславят приложението на чл.9 ал.2 НК.
Настоящия състав намира, че
деянието на обв. А. е малозначително.
При малозначителността деянието въобще не
представлява престъпление, тъй като или въобще не е общественоопасно,
или неговата обществена опасност е незначителна.В тази връзка съдът напълно
споделя мотивите на прокурора в първоначалното постановление за прекратяване на
ДП /стр.1-3/, в последствие отменено от БОП. Като съобрази целите на
обвиняемия, доброто му процесуално поведение, неговата възраст, както и
изразената критичност приема, че инкриминираното деяние не е общественоопасно поради своята малозначителност,
то не е и престъпление вмененото му престъпно поведение.
С оглед така направената преценка
от съда за степента на обществената опасност на деянието, обвиняемия следва да
бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.378, ал.4, т.2 от НК, съдът постанови решението си.
За изготвянето
на мотивите да се уведомят страните!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
Вярно
с оригинала: Д.Б.