Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 12.05.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 05481 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от Р.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. С.И.,*** АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително
изпълнение поради погасяване по давност на следните вземания: сумата 1299,80
лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 16.11.2006 г. –
30.04.2009 г., сумата 277,28 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода до 16.10.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 16.11.2009 г., до изплащане на вземането, и сумата 86,27 лв.
- разноски, за които е издаден
изпълнителен лист от 16.11.2011 г. по ч.гр.д. № **** по описа за 2009 г. на
Районен съд – Перник.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № **** по описа за 2009 г. на Районен
съд – Перник в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, срещу ищеца,
въз основа на който е образувано изп. д. № **** г. по описа на ЧСИ А.В. с район на действие Окръжен съд – Перник.
Твърди се, че производството по изпълнителното дело е прекратено с
постановление, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8, като последното изпълнително
действие било извършено на 03.11.2014 г. Сочи се, че по посоченото изпълнително
дело са събрани суми, както следва: на 04.09.2013 г. – 150,00 лв., на
13.01.2014 г. – 136,00 лв., на 11.08.2014 г. – 180,00 лв., на 02.02.2015 г. –
130,00 лв. След прекратяване на изпълнителното дело било образувано
изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев за събиране на
дължимите суми. Твърди се, че вземанията са погасени с изтичане на тригодишна
погасителна давност към момента на образуване на изпълнително дело № **** г. по
описа на ЧСИ Стилян Бадев. По изложените съображения, моли да се признае за
установено, че не дължи сумите по издадения изпълнителен лист и за присъждане
на разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, не е депозирал
отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание и с писмена защита ответникът
оспорва иска и моли за присъждане на разноските за производството по делото
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК..
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От приложените за послужване книжа, съхранявани от Служба
„Архив“ по ч.гр.д. № **** г. по описа на РС-Перник, се установява, че въз
основа на Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № **** г. по описа на РС-Перник и Решение № 509/29.06.2010 г. по
гр.д. № **** г. на РС-Перник е постановено Определение от 20.10.2011 г. по
ч.гр.д. № **** г. по описа на РС-Перник за издаване на изпълнителен лист за
сумата 1299,80 лв. – главница за неплатена топлинна енергия, сумата 277,28 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода до
16.10.2009 г., законната лихва върху главницата, и сумата 86,27 лв. – разноски.
От приложения заверен препис на изп.д. № **** г. по описа
на ЧСИ А.В. се установява, че е образувано по молба вх. № 1761/07.02.2012 г. на
„Топлофикация - Перник” АД с приложен изпълнителен лист от 16.11.2011 г. за
сумите по влязлата в сила Заповед № **** г. по ч.гр.д. № **** г. по описа
на РС-Перник и Решение № 509/29.06.2010 г. по гр.д. № **** г. на РС-Перник. В цитираната молба е направено искане да
бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи запор върху вземанията на
длъжника, възбрана върху притежавани от длъжника недвижими имоти, респ. спиране
на МПС на длъжника от движение. В тази връзка съдебният изпълнител е
извършил справка за наличие на задължения към НАП, справка за действащи трудови
договори от НОИ, справка за движими вещи и недвижими имоти. Изпратена е покана
за доборволно изпълнение на длъжника, връчена му лично на 16.05.2013 г. Видно
от приложените преводни нареждания, в полза на взискателя са извършени следните
преводи от съдебния изпълнител по изпълнителното дело: на 04.09.2013 г. -
сумата 150,00 лв., на 13.01.2014 г. - сумата 136,00 лв., на 07.04.2014 г. -
сумата 136,00 лв., на 11.08.2014 г. - сумата 180,00 лв., на 02.02.2015 г. -
сумата 130,00 лв. С постановление от 15.04.2020 г. на съдебния изпълнител
производството по делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
поради изтичане на 2 г. от последното валидно изпълнително действие /03.11.2014
г./. С молба от 13.05.2020 г. взискателят „Толофикация-Перник“ АД е поискал да
му бъде върнат изпълнителния лист.
От приложения заверен препис на изп.д. № **** г. по описа
на ЧСИ С.Б. се установява, че е образувано на 10.08.2020 г. въз основа на молба с вх. № 12542/07.08.2020 г. на „Топлофикация - Перник” АД с
приложен изпълнителния лист от 16.11.2011 г., с която е отправено искане за
извършване на справки за налични банкови сметки, доходи на длъжника и МПС и в
случай, че се установят такива, да бъде наложен запор върху тях. Извършени са
справки за банкови сметки, трудови договори и задължения на длъжника, изготвено
е заключение за задължението му към 30.08.2020 г., изпратено е запорно
съобщение до „Банка ДСК“ АД, получено на 16.09.2020 г., която на 25.09.2020 г.
е уведомила съдебния изпълнител, че е наложен запор върху посочената банкова
сметка ***, изпратено е запорно съобщение до „Обединена българса банка“ АД, без
данни за получаването му. Видно от приложеното по делото преводно нареждане от
07.10.2020 г., че по наложения запор е извършен превод по сметката на съдебния
изпълнител от „БАНКА ДСК“ АД в размер на сумата 535,59 лв. На 30.09.2020 г. по
делото е постъпило писмо от КАТ, съгласно което длъжникът не притежава МПС, и
на 25.08.2020 г. е постъпило удостоверение от НАП, съгласно което общият размер
на задълженията на длъжника са 1124,56 лв.
По делото са използвани специални знания на вещо лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от
страните, се установява, че задължението на длъжника по изпълнително дело № ****
г. по описа на ЧСИ А.В. към 03.11.2014 г. е в размер на 1299,80 лв. - главница,
и 385,91 лв. – лихва, а към 15.04.2020 г. е 1299,80 лв. – главница, и 1094,62
лв. – лихва. Според експерта задължението по изпълнително дело № **** г. по
описа на ЧСИ С.Б. към датата на изготвяне на заключението – 25.03.2021 г., е:
1299,80 лв. – главница, 836,29 лв. – лихва, и 70,00 лв. – разноски.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията,
за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и
образувано изпълнително дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по заповед за
изпълнение, дължимостта на които е установена с влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането
е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. С оглед изложеното, съдът намира, че погасителната
давност за вземанията е 5 – годишна, а възраженията за приложимост на
3-годишната давност, касаеща периодични вземания и за лихви, които не са
съдебно установени – за неоснователни.
В случая липсват данни за датата на влизане в
сила на решението, поради което съдът приема, че началаният момент, от който започва
да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е датата на постановяване
на определението за издаване на изпълнителния лист – 20.10.2011 г., към който
момент решението безспорно е влязло в сила.
От приложения препис на изп.д. № **** г. по описа
на ЧСИ А.В. се установява, че с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело от 07.02.2012 г. с посочени изпълнителни способи давността
за вземанията е прекъсната, съгласно чл. 116, б „б“ от ЗЗД.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр.д. №2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение №
51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда
на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и
впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен
акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма
няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му. Съобразно
това разрешение за принудителното изпълнение по изп.д. № **** г. по описа на
ЧСИ А.В. приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено
с ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност за процесните вземания е
прекъснала с образуване на делото, а след това е спряла да тече докато е траяла
висящността му.
От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че последното изпълнително
действие по изп.д. № **** г. по описа на ЧСИ А.В. е извършено на 03.11.2014 г. с
плащане на сумата 50,00 лв., което е удостоверено и от съдебния изпълнител в
поставения върху изпълнителния лист печат. Към тази дата според заключението на
вещото лице задължението на длъжника по изпълнителния лист е 1299,80 лв. –
главница, и 385,91 лв. – лихви. Т.е. задължението за сумата 86,27 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 16.11.2011 г. по
ч.гр.д. № **** по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник, е погасено чрез
плащане в хода на изпълнителното дело,
поради което искът за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
тези разноски поради погасяването им по давност е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на вземанията за главница и лихви, съдът намира следното:
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на
закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на
съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в
закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не
е поискал извършването на изпълнителни действия. Тъй като изп.д. № **** г. по описа на ЧСИ А.В.
не е прекратено към момента на приемане на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило
смисъл, следва да се приеме, че новата давност започва да тече от постановяване
на тълкувателния акт - 26.06.2015 г. Следователно петгодишната давност за
вземанията за главница и лихва е изтекла на 26.06.2020 г.
Молбата за образуване на изп.д. № **** г. на ЧСИ С.Б. е подадена на 07.08.2020 г., т.е. след изтичане на
давностния срок за вземанията, поради което извършените след това изпълнителни
действия, респ. принудително събраните суми, не следва да бъдат съобразявани.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително
изпълнение поради погасяване по давност на следните вземания: сумата 1299,80
лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащането й, и сумата 277,28 лв. – лихва, за които е издаден изпълнителният
лист, е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените разноски съразмено на уважената част от иска,
а на ответника – съразмерно на отхвърлената.
Съобразно представения списък и доказателства, ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер на 130,00 лв., платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. и 48,00 лв. – такси за преписи
от изпълнителните дела, от които съразмерно на уважената част от исковете
следва да му бъде присъдена сумата 642,83 лв.
Съобразно
представения списък за разноски, ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв., от което съразмерно на отвхърлената част
на исковете следва да му бъде присъдена сумата 5,19 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, принудително
изпълнение поради погасяване по давност на следните вземания: сумата 1299,80 лв. - главница за
доставена топлинна енергия за периода 16.11.2006 г. – 30.04.2009 г., сумата 277,28 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода до 16.10.2009 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 16.11.2009 г., до изплащане на вземането, за които е издаден
изпълнителен лист от 16.11.2011 г. по ч.гр.д. № **** по описа за 2009 г. на
Районен съд – Перник.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, иск
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника принудително поради погасяване по давност на вземането за сумата 86,27 лв. - разноски по изпълнителен лист от 16.11.2011
г. по ч.гр.д. № **** по описа за 2009 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК”
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
642,83 лв. /шестстотин четиридесет и два лева и
осемдесет и три стотинки/ – разноски за производството.
ОСЪЖДА Р.В.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република“, сумата
5,19 лв. /пет лева и
деветнадесет стотинки/ – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: