Решение по дело №91/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 31/06.07.2012г., постановено по гр.д.N 284/2011г., Ардинският районен съд е признал за установено по отношение на М. М. М. с ЕГН *, Ю. М. А. с ЕГН *, и Г. М. К. с ЕГН *, че М. Х. Ю. с ЕГН *, е собственик на недвижим имот, представляващ двуетажна къща със застроена площ 60 кв. м. и незастроено дворно място от 100 кв.м., находящи се в село Л., община Ардино, област Кърджали, при граници на имота - от двете страни Х.И., М. А.и път, и е отхвърлил иска в останалата част и за разликата от признатото като негова собственост дворно място от 100 кв.м. до претендираните 1 000 кв.м. дворно място.. Присъдени са деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят М. Х. Ю., който чрез пълномощника си го атакува в отхвърлителната му част. В жалбата се развиват подробни съображения. Претендират се направените по делото разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивника не се явява, представлява се от А.Х..

Въззиваемите М. М. М. и Ю. М. А. не се явяват и не се представляват. Не вземат становище по въззивната жалба.

Въззиваемата Г.М. К. не се явява, представлява се от пълномощник. Оспорва въззивната жалба. Не сочи нови доказателства.

Въззивният съд, като взе предвид подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Жалбата е допустима - подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалване.

По същество въззивният съд съобрази следното:

РС-Ардино е сезиран с искова молба, предявена от М. Х. Ю.. В нея ищецът твърди, че на 29.09.1975г. закупил от ответника М. М. М. недвижим имот, представляващ двуетажна къща със застроена площ 60 кв.м., и незастроено дворно място от 100 кв.м., находящи се в село Л., община А., при граници на имота - от двете страни Х.И., М. А.и път. Притежавал НА за покупко - продажба № ***, том I, нот.дело № ***/1975 год. по описа на Службата по вписванията при Районен съд - гр. А.. Когато закупувал имота, в нотариалния акт вписали само 100 кв.м. незастроено дворно място, като твърди, че парцела не бил мерен и не била изготвена и приложена скица на имота. Тогава, а и сега имотът бил неурегулиран. Твърди, че в действителност дворното място било с площ от 1 декар и веднага след закупуването му през 1975 година, той го оградил с масивна каменна ограда от едната страна, а от другата - с телена ограда. От 1975 година до момента той владеел цялото дворно място от 1 дка и никой не оспорвал владението му до месец ноември 2010г., когато ответниците М. М. М., Ю. М. А. И Г.М. К., притежаващи съседният имот, съборили част от оградата и заявили, че границата между техния и неговия парцел е на три метра от къщата му, което не отговаряло на действителното положение. Ответниците предприели действия за снабдяване с нотариален акт за собственост върху спорната част от дворното му място чрез обстоятелствена проверка, като направили геодезическо заснемане на имота, снабдили се с удостоверение за данъчна оценка и други документи, но процедурата била спряна от общинската администрация до разрешаването на спора от съда. Счита, че с непрекъснатото си владение от 1975г. до момента - общо 35г., е придобил собствеността върху цялото дворно място от 1 дка на основание чл.79 от ЗС.

Претендира на основание чл.124 ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че е собственик на недвижим имот, представляващ двуетажна къща със застроена площ 60 кв.м. и незастроено дворно място от 1000 кв.м., находящи се в село Л., община А., област К., при граници на имота- от двете страни Х.И., М. А.и път.

Искът се оспорва от ответниците.

Пред въззивната инстанция ищецът чрез пълномощника си представя ИМ, с изправени нередовности, в която искът е конкретизиран по следния начин – претендира се установяване спрямо ответниците правото на собственост на ищеца върху дворното място, описано по-горе, но само в размер на 541 кв.м. Прави се отказ от иск досежно къщата със застроена площ в размер на 60кв.м. и незастроено дворно място за разликата от 541 кв.м. до 1000кв.м.

Т.е., съдът дължи произнасяне само по така очертаното спорно материално право, касаещо претенция касателно процесните 541 кв.м. незастроено дворно място, подробно описано в исковата молба.

Не се спори по делото, че ищецът е закупил от отв.М. М. М. процесната къща със застроена площ от 60кв.м., и 100кв.м. незастроено дворно място. Спори се относно това кой ползва дворното място за разликата от 100кв. м. до 541 кв.м., и от кога го владее. В тази връзка съдът трябва да изследва изтекла ли е в полза на ищеца погасителната давност по чл.79 от ЗС в размер на 10г.

От събраните по делото доказателства, и най-вече от свидетелските показания не се установяват твърденията на ищеца да е владял повече от 10 години дворното място в размер на 541кв.м. Напротив, показанията на свидетелите са разнопосочни както относно размера на владяната от ищеца площ, така и относно периода, през който същият го е владял и ползвал. Т.е., ищецът не проведе в настоящия процес пълно доказване на твърденията си, поради което и искът следва да се отхвърли като недоказан. Като е постановил съдебен акт в този смисъл, първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, което следва да бъде потвърдено като правилно.

По отношение на иска в останалата му част, въззивната инстанция следва да обезсили първоинстанционното решение, като постановено екс петитум, с оглед направения отказ от иск.

При този изход на делото и с оглед претенциите за деловодни разноски само от страна на въззивника, то такива не му се следват.

Водим от изложеното, и на осн.чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение N 31/06.07.2012г., постановено по гр.д. N 284/2011г. по описа на Ардинския районен съд в частта му, с която е признато по отношение на М. М. М., Ю. М. А. и Г.М. К., че М. Х. Ю. е собственик на недвижим имот, представляващ двуетажна къща със застроена площ 60 кв.м., и е отхвърлен иска относно незастроено дворно място, находящи се в село Л., община А, област К, при граници на имота- от двете страни Х.И., М. А.и път, за разликата от 541кв.м. до 1000кв.м., и прекратява производството в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. Х. Ю. против на М. М. М., Ю. М. А. и Г.М. К. иск по чл.124 от ГПК относно незастроено дворно място, находящи се в село Л., община А, област К, при граници на имота- от двете страни Х.И., М. А.и път, за разликата от 100кв.м. до 541кв.м.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в прекратителната му част в едномесечен срок от съобщаването му на страните. В останалата му част същото е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.