№ 1944
гр. София, 04.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Гражданско дело №
20221110157561 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6
ЗПФУР.
Ищецът „..“ ЕООД, ЕИК .., извежда съдебно предявените субективни права при
твърдение, че в отношенията им с ответника А. В., ЕГН **********, е налице облигационна
обвързаност по силата на сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № .. от
23.07.2021 г. Сочи, че сключването на договора е обусловено от извършването на множество
последователни действия от страна на потребителя, посредством които същият да се
запознае с условията и съдържанието на договора, сключен от разстояние. Твърди, че за
целта е необходимо потребителят да разполага с регистрация на уеб адрес:
www.minizaem.bg, където след попълване на въпросник и запознаване с общите условия към
договора, клиентът маркира поле, с което приема условията на кредитодателя. Сочи, че след
одобрение, ответникът, в качеството му на потребител, е получил на предоставения от него
имейл адрес договора и общите условия, като сключването му е потвърдил чрез посочването
на уникален четирицифрен код, изпратен от кредитодателя на телефонния номер, посочен от
клиента. В тази връзка, на предоставения от ответника телефонен номер е получен
1
активационен код № ... Навежда доводи, че последващо потвърждение на сключения
договор се извършва и преди изпращането на паричния превод на кредитополучателя, чрез
провеждане на телефонен разговор с ответника, за който е налице аудиозапис. Твърди, че за
удостоверяване верността на предоставените от ответника лични данни във връзка със
сключването на договора, същият е изпратил фотоснимки на документа си за самоличност,
както и фотоснимка тип „селфи“, от която да бъде видно, че именно той е носител на
приложените данни от документа за самоличност. Ищецът твърди, че е изпълнил надлежно
задълженията си произтичащи от договора, като е превел в полза на кредитополучателя
заетата сума на стойност 3000 лв. по банкова сметка, посочена от ответника. Сочи, че
погасителния план по договора е за период 22.08.2021 г. – 13.07.2023 г., при разпределение
на дълга на 24 на брой ежемесечни погасителни вноски. Твърди, че доколкото от страна на
ответника не са постъпили плащания на дължимите суми, дружеството е изпратило до
ответника имейл съобщение от 18.04.2022 г., с което е обявило кредита за предсрочно
изискуем, съгласно гл. IX, т. 5 от общите условия към договора. В тази връзка, счита че
ответникът следва да му заплати и стойността на договорената възнаградителна лихва,
чийто размер е фиксиран и определен в съдържанието на договора. Сочи, че доколкото не са
постъпили плащания и по отношение на дължимата лихва, както и с оглед настъпилата
предсрочна изискуемост, същата се дължи за периода 23.07.2021 г. – 22.03.2022 г., в общ
размер на стойност 676,52 лв. Във връзка с посоченото, в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 32194/2022 г., по описа на Софийски районен съд, 169 с-в. С
оглед наличието на обстоятелствата по чл. 414, ал. 2 ГПК, за ищеца е налице правен интерес
да предяви установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на ищеца, в качеството му на кредитодател, сумата от 3676,52 лв., от която 3000 лв.,
представляващи главница по предоставения заем и 676, 52 лв. възнаградителна лихва по
договора, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2022 г. до окончателното погасяване
на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез адв. С., подава отговор на исковата
молба. Оспорва наличието на договорни отношение с дружеството – ищец. Сочи, че не е
подавал искания за предоставяне на потребителски кредит, съответно не е подписвал
договор с ищеца. Твърди, че не разполага с потребителски профил на интернет страницата
на дружеството, съответно че не е получавал от ищеца електронни съобщения и
информация във връзка с процесния договор за потребителски кредит. Оспорва твърденията
на ищеца относно потвърждаването на договора, както и предоставянето на лични данни,
съгласно изложеното в исковата молба. Оспорва приложените от ищеца писмени документи,
като сочи, че на същите липсват подписи и достоверна дата на сключване. Сочи, че
доколкото липсват положени подписи по приложените доказателства, то същите не
удостоверяват валидно облигационно правоотношение помежду им. Във връзка с
твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост, навежда доводи, че
необходима предпоставка за пораждане на действието на уведомлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е същото да е достигнало до знанието на
2
кредитополучателя. В тази връзка, сочи че от приложените писмени доказатателства не е
видно по ясен и недвусмислен начин, че уведомлението е достигнало до него. С оглед
посоченото, счита че ищецът може да претендира единствено вземанията за главница
дължими към момента на приключване на устните състезания в настоящото производство. В
условията на евентуалност, в случай че съдът установи наличието на облигационна връзка
между страните, твърди че заемната сума не му е предоставена от ищеца. По отношение на
иска за претендираната възнаградителна лихва по договора релевира възражение за
нищожност на клаузата, регламентираща стойността й, поради противоречието й с добрите
нрави. В условията на евентуалност, навежда доводи за недействителност на договора за
потребителски кредит поради неспазване на изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК във вр. чл.
22 ЗПК. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Предстaвен по делото е договор за предоставяне на кредит от разстояние №
../23.07.2021 г. ведно с общи условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Представено е платежно нареждане за извършено плащане от ищеца.
Приложени по делото са дискове, за който ищецът твърди, че съдържа текстове на
договора за кредит и общите условия ведно с имейли и преписка по процесния кредит.
Представени са още кореспонденция по повод сключване на договора за кредит от
разстояние, снимки на лична карта на ответника и имейл за обявяване на предсрочна
изискуемост.
Приети по делото са предоставени от „..“ АД извадка от системата на банката с общи
данни за клиент и информация за сметка, извлечение с движение по банкова сметка ...
Прието по делото е заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се
установява следното: в информационната система на ищеца е създаден профил на А. А. В. с
посочено ЕГН, с телефонен номер и ел. поща aleksander_varadinov@mail.bg, като според
вещото лице на посочения от клиента-ответник телефонен номер е изпратен уникален
четирицифрен код, а в зареден линк на дата 23.07.2021 г. е натиснат бутон „потвърди“.
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
За ангажиране отговорността на ответника е необходимо установяване по делото на
3
следните обстоятелства: наличието на облигационна връзка с ответника по силата на
сключен договор за потребителски кредит от 23.07.2021 г., респективно надлежното си
изпълнение във връзка с предоставянето на ответника, в качеството му на потребител, на
необходимата преддоговорна информация и общи условия към договора. В тежест на ищеца
е да докаже по делото, че е предоставил в полза на ответника заетата сума, предмет на
договора, съответно основанието, поради което претендира предсрочна изискуемост.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че ответникът е
поел задължение да му заплати възнаграждение за ползване на кредита, договорения размер
на възнаграждението, както и че вземането за него е изискуемо. Указано на ответника
пък е, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото, пълно и главно,
правоизключващите отговорността му факти, респективно основанията, поради които счита
че договора е недействителен. По отношение на възражението за нищожност на
договорената възнаградителна лихва следва да докаже основанието, поради което счита, че
същата накърнява добрите нрави.
Въпреки възраженията на ответника съдът намира за установено, че между страните е
налице валидно сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и съответно
съществуващо договорно отношение между ищеца и ответника. Действително
представените по делото документи- ОУ, договор за предоставяне на кредит от разстояние
не носят подпис на ответника. В същото време обаче от преписа на договора се установява,
че дружеството е получило достатъчно лични данни на ответника. Това, ведно с
представеното платежно нареждане за извършено плащане от страна на дружеството към А.
В. с която се удостоверява, че сумата от 3000 лв. е била предоставена от ищеца в полза на
ответника, при условията на представения по делото договор № ../23.07.2021 (посочено
изрично като основание за превода на сумата), както и заключението на вещото лице, водят
до несъмнения извод, че твърденият от ищеца договор с ответника е бил сключен, а ищецът
е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата от 3000 лв. Неоснователни са
направените възражения на ответника с отговора на исковата молба в този смисъл. Главната
претенция се явява основателна, доколкото доказателства за погасяване на задължението не
бяха представени от ответната страна.
Така процесният договор за кредит е сключен на 23.07.2021 . г., като видно от
условията, предвидени в същия, ответникът е поел задължение да заплати и договорна
лихва, като съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от договора, дължимата за периода 23.07.2021 г. –
22.03.2022 г., в общ размер на стойност 676,52 лв. Съдът не споделя възражението на
ответника за нищожност на посочената клауза от договора, като противоречаща на чл.19,
ал.4 ЗПК, тъй като претендираната сума не надвишава пет пъти размера на законната лихва
по просроченото задължение.
Ищецът претендира, че процесната сума станала предсрочно изискуеми, съгласно гл.
IX, т. 5 от общите условия към договора., поради просрочване при плащане на месечни
вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
4
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви вземането за
предсрочно изискуемо /така ТР №4/18.06.2014 г., ВКС, ОСГТК/. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия непогасен остатък от дълга за предсрочно изискуем,
включително и за суми с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определени задължения или при други обстоятелства дългът по ползвания
кредитен лимит става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че
упражнява правото си да обяви вземането за предсрочно изискуемо, което волеизявление да
е достигнало до длъжника – оправомощен държател. В хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договора за кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи дълга предсрочно изискуем, което право
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на процесното вземане. Съдът намира, че в настоящия случай това условие е изпълнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Договора „със сключването на този договор
потребителят се съгласява да бъде уведомяван за състоянието на договора за кредит на
предоставената от него ел. поща, а именно ..“, включително за настъпване на предсрочна
изискуемост. В настоящия случай е представен имейл за обявяване на предсрочна
изискуемост, изпратен на посочения имейл, поради което съдът приема, че ответникът е бил
надлежно уведомен за развалянето на договора, респ. обявяването на незабавната
изискуемост на задължението на 18.04.2022 г.
С оглед изложеното и при така събраните доказателства, съдът намира, че
предявените искове от ищцовото дружество се явяват доказани и следва да бъдат уважени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноските, които е направил в
производство, а именно 525 лв.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „..“ ЕООД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, .., срещу А. А. В., ЕГН **********,
5
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 240, ал. 2
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, че А. А. В., ЕГН **********, дължи на „..“ ЕООД, ЕИК
.., със седалище и адрес на управление: гр. София, .., сумата от 3000 лв. главница, сумата
676,52 лв. договорна лихва за периода от 23.07.2021 г. – 22.03.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане,
дължими по договор за предоставяне на кредит от разстояние № .. от 23.07.2021 г.
ОСЪЖДА А. А. В., ЕГН **********, да заплати на „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление: гр. София, .., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 525 лв.
разноски в настоящото производство и 189.81 лв. в заповедното такова.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6