№ 271
гр. гр. Добрич, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Теменуга Ив. Стоева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500570 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по
жалба вх.№09435/05.08.2022г./по регистър на ЧСИ Н.Н./, подадена от
„Водоснабдяване и канализация-Добрич“АД с ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр.Добрич, бул“Трети март“№59, представлявано от
изп.директор Т.Г., чрез юрисконсулт К.К., длъжник по изп.д.
№20228100400556 по описа на ЧСИ Н.Н. с рег.№810 и район на действие ОС-
Добрич, срещу отказа на ЧСИ, обективиран в постановление от 29.07.2022г.
за намаляване на разноските на взискателя-адвокатско възнаграждение от
480лева.
Адвокатско възнаграждение длъжника намира за прекомерно с оглед
факта, че осъщественото процесуално представителство се изчерпва с
подаването на молба за образуване на изпълнителното дело и иска
намаляването му до размера от 200лева.
Ответникът по жалбата, взискателят адв.М.И., чрез пълномощника си
адв.Ю.М., изразява становище за неоснователност на жалбата по причина
договореното и платено адвокатско възнаграждение да е в рамките на
минимума съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
1
възнаграждения, извършени били и изпълнителни действия-запор върху
банкова сметка на длъжника с цел удовлетворяване на вземанията на
взискателя.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага
съображения за неоснователност предвид, че адвокатското възнаграждение е
под установения минимален размер по чл.10, т.1 и т.2 във вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изпълнителното производство е на такъв етап, че не може
да се прецени какви действия ще бъде необходимо да се предприемат до
прекратяване на производството и с каква фактическа и правна сложност
окончателно ще се характеризира делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело №20228100400556 по описа на ЧСИ Н.Н. с рег.
№810 и район на действие ОС-Добрич е образувано по молба вх.
№08431/14.07.2022г. на адв.М.И., чрез пълномощника и адв.Ю.М., и въз
основа на изпълнителен лист №137/12.07.2022г., издаден въз основа на влязло
в сила на 07.07.2022г. решение по гр.д.№2164/2021г.на РС-Добрич,
срещу„Водоснабдяване и канализация-Добрич“АД, за събиране на
нелихвоносни парични вземания – присъденото в полза на адв.М.И. в
качеството и на страна по гр.д.№2164/2021г.на РС-Добрич съдебни разноски-
163.20лева държавна такса по ч.гр.д.№1495/2021г.на ДРС; 1450лева държавна
такса, 150лева депозит за вещо лице и 732.28лева адвокатско възнаграждение
по гр.д.№2164/2021г.; 1200лева адвокатско възнаграждение по в.гр.д.
№252/2022г.на ДОС.
Към молбата са представени пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, удостоверяващ договарянето и плащането от взискателя –
адв.М.И., на пълномощника и - адв.Ю.М., на адвокатско възнаграждение от
480лева. С договорът е възложено на адвоката оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в образуване и водене на изпълнителното
производство. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен
изпълнителен способ-запор на банкови сметки, запор върху вземания от трети
лица по преценка на ЧСИ с изричното овластяване на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ.
На 20.07.2022г. е наложен запор върху сметка на длъжника в
2
„ЦКБ“АД. По данни от писмо вх.№09056/27.07.2022г. на „ЦКБ“АД, с
платежно нареждане от 21.07.2022г. по сметка на ЧСИ е преведена
запорираната сума от 4 648.85лева, т.е. изпълнителния способ е и реализиран.
На същата дата 20.07.2022г. на длъжника е връчена и покана за
доброволно изпълнение, в която е посочен общ размера на дълга 4 648.85лева,
от които 3695.48лева присъдени разноски, 480лева разноски по изпълнението
и 473.37лева разноски съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.
На 22.07.2022г. е входирано възражение на длъжникът за прекомерност
на адвокатския хонорар от 480лева.
ЧСИ се е произнесъл по възражението на длъжника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като с постановление от 29.07.2022г. е
постановил отказ да намали същото по съображения, че платеното от
взискателя адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно,тъй като е под
установения минимум по чл.10, т.1 и т.2 във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Актът на ЧСИ е съобщен на длъжника на 02.08.2022г.и жалбата се явява
депозира в деловодството на ЧСИ в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. Разгледана
по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на чл. 435 от ГПК, длъжникът може да обжалва
конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния
изпълнител, изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване
на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот
поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК,
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.
470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, както и разноските по изпълнението.
Предмет на настоящото производство са действия на ЧСИ по повод
възлагането в тежест на длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение
в ненамален от ЧСИ и прекомерен според длъжника размер от 480лева.
С ТР № 3/10.07.2017 г. / 08.06.2017 г. / по тълк.д. № 3/2015 г. на ВКС е
прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на
3
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на
длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото
решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за
конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за
разноските. Това се дължи на особеностите на производството по
принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез
един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв
способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда
както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за
всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ
представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в
определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия
се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът
на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко
подлежащо на таксуване изпълнително действие.
В случая разноските са определени в поканата за доброволно
изпълнение.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно
утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима
не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е
определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО.
Безспорно длъжника отговаря за сторените от взискателя разноски по
изпълнението, вкл. за адвокатско възнаграждение, освен в хипотезите на
чл.79, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, които в случая не са налице.
Когато се касае за разноски за адвокатско възнаграждение, които са за
сметка на длъжника, същият дължи плащането им в удостоверения размер
или в намаления в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК. Адвокатското
възнаграждение в случая е платено от взискателя за образуване и водене на
делото. Единствените извършени от пълномощника на взискателя действия
обаче се свеждат до подаване на молба за образуване на изпълнително дело с
посочване на начин/способ/ за изпълнение, съобразно изискванията за
4
редовност на молбата за образуване на изпълнителното
производство/чл.426,ал.2 от ГПК/, за което не се дължи отделно адвокатско
възнаграждение от това, дължимо за образуване на изпълнителното дело, ако
след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да
се извършват действия по принудително събиране на дълга. Посочения начин
на изпълнение-запор върху банкови сметки, в случая е успешно реализиран.
Не са извършени действия по водене на изпълнителното дело, което
предполага молби за следващи изпълнителни действия, процесуална
активност с цел принудителното събиране на вземането, който смисъл се
влага в термина“водене на изпълнителното дело“.След като с оглед
развитието на изпълнителното производство-реализиране на изпълнението
чрез запора върху банкова сметка на длъжника непосредствено след датата на
налагането му /връчване на запорното съобщение/ в срока за доброволно
изпълнение, не е имало и необходимост процесуалният представител да
извършва други действия за защита на интересите на взискателя, насочени
към удовлетворяване на вземането му, които да обусловят заплащане на
възнаграждение по смисъла на чл.10 т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, т.е. за водене на изпълнитолното
дело. В този смисъл обосновано и дължимо се явява възнаграждението за
образуване на изпълнително дело в размер на минимума от 200 лева, тъй като
е единствено съответно на усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права на страната. Действително, взискателят при сключване
на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез
какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде
удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на
хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е
на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува
пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само
за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в
срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел
удовлетворяване на паричните вземания.,
Поради изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение
за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
5
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата.
При така установеното, обжалваното от длъжника постановление от
29.07.2022г. следва да се отмени.
Независимо от постигнатия по жалбата резултат разноски в настоящото
производство не следва да се присъждат. Отговорността за разноските по
правило се разпределя съобразно изхода от съответния спор, но тя зависи от
това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за
постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна. В случая се
касае за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност
страните по изпълнението не носят отговорност, поради което не могат да
бъдат отговорни и за разноските в настоящото производство.
С оглед изложеното ,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Н.Н. с рег.№810 и район на действие ОС-
Добрич, обективиран в постановление от 29.07.2022г. по изп.д.
№20228100400556, да намали адвокатското възнаграждение от 480лева,
платено от взискателя адв.М.И., на пълномощника и-адв.Ю.М..
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 от ГПК размера на адвокатското
възнаграждение, платено от взискателя адв.М.И., на пълномощника и-
адв.Ю.М., от 480лева на 200лева .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6