Р Е Ш Е Н И Е
№
…………./28.04.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно
заседание, проведено на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5058 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от С.Г.С., руски гражданин, роден на *** г. в СССР, притежаващ
паспорт №****, живущ ***, р, ****; Ю.В.Б.,
руски граждани, роден на *** г. в СССР, притежаващ паспорт №****, живущ
в кв. ***, корпус ***, дом ***, ул. „Н.О.", гр. А., р, *** и ***., украински гражданин, роден на ***
г. в У., притежаващ паспорт № ****, живущ ***. „В.А.", обл.
Х., У., **** срещу “Н.Ф.Ш.“ СА. (Н.Ф.Ш.S.A.) със седалище и адрес на
управление:***, *****, искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245,
ал. 2 КТ вр. чл. 1, ал. 1, б. „о" от
Международната конвенция за арест на кораби, 1999г. за осъждане на ответника да
заплати на ищците дължими трудови възнаграждения: на С.Г.С. сумата от 84
830 щ.д. и обезщетения за забава в размер на 8 828 щ.д. за периода от
01.02.2018 г. до 20.05.2020 г.; на Ю.В.Б. сумата от 52 511 щ.д. и
обезщетения за забава в размер на 4001.15 щ.д. за периода от 01.09. 2018 г. до
20.05.2020 г.; на Е. М. З. сумата от 41 344 щ.д. и обезщетения за забава
в размер на 3285.24 щ.д. за периода от 01.09.2018 г. до 20.05.2020 г.. Сумите се
претендират, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковете – 20.05.2020г.
до окончателно изплащане на задълженията.
Ищците основават исковите си
претенции на следните фактически твърдения: сключили са трудови договори с „Н.Ф.Ш."
С.А., П., собственик на м/к „Н.Ф.", ИМО №*****. Членове са на екипажа на
м/к „Н.Ф.". Вписани са в екипажния списък на
кораба, съгласно чл. 87, ал. 1 КТК и носят вахтената
служба на кораба съгласно изискванията на Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване
на моряците, (STWC)
Ответникът е депозирал
отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който исковите претенции се оспорват
като неоснователни. Оспорва пасивната си
материалноправна легитимация
по тях, като се позовава на конкретни разпоредби от КМЧП. Счита, че спорът е неподведомствен
на българския съд. Сочи, че липсва удостоверение от чуждестранен регистър
съдържащо апостил съгласно Хагската конвенция, поради
което се оспорва съществуването на ответното дружество. Твърди се, че липсват
доказателства за собствеността на кораба. Счита, че корабът е бил отдаден на беърбоут чартър на третото лице
(срещу което не е предявен иск) „Транспорт сървис сентър" ООД, Волгоград, РФ, което е поело всички
дългове на корабособственика, вкл. и тези към
екипажа. Задължено за трудовите възнаграждения след 17.01.2019г. било
„Транспорт сървис сентър"
ООД, а не корабособственикът. Тъй като корабът бил
изоставен от корабособственика, претенциите биха били
основателни само за времето от датата на сключване на съответния трудов договор
до 21.01.2019г. (датата на която корабът е изоставен от корабособственика).
Твърди се, че през м. 01/2022г. корабът е продаден от ЧСИ Д.П.Я., per. № *** в КЧСИ по изп.
д. № 749/2021г. и е възложен на третото лице „Н. 22" ЕООД, вписано в
ТРРЮЛНЦ с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Станислав Георгиев Петров - управител. Всички членове на екипажа били
присъединени като кредитори и са участвали в разпределението по чл. 460 ГПК,
което дава основание да се счита, че претенциите им са удовлетворени. В
резултат на извършената продан, купувачът „Н. 22" ЕООД е придобил
собствеността на кораба, като е заличил всички възбрани и арести, наложени
върху него. Корабът е изнесен и нарязан за скрап в Турция, поради което не е
налице основание за предявяване на иска пред български съд, тъй като корабът не
се намира на територията на РБ. Искането
е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл.155 ГПК на страните са съобщени служебно известните на съда
факти: правосубектността на ответното дружество ”Н.Ф.Ш. C.A.” /Н.Ф.Ш.S.A./, регистрирано в Република П., с рег. №****, със седалище
и адрес на управление П., гр.П., ***** /*****/; че процесният кораб ИМО
№***** до публичната му продан по изп.дело №749/2021г. на съдебен изпълнител ЧСИ Д.П.Я., per. № **** в КЧСИ е
бил собственост на Н.Ф.Ш.
С.А., с търговска регистрация
на собственика в П. Сити, П.; наличието на
трудови правоотношения между страните за сочените длъжности - т.д. №363/2019г. по
описа на ВОС; т.д. № 1035/2020г. по описа на ВОС; т.д. №
55/2021г. по описа на ВОС, т.д. № 691/2021г. по описа на ВОС; т.д № 857/2021г. по описа на ВОС - налице е идентитет на
ответника; възз.гр.д. № 20223100500582/2022 г. по описа на ВОС.
Съгласно представено безсрочно свидетелство
за регистрация, издадено от Република П., процесният
кораб Н.Ф. ИМО №***** към датата на исковата молба е бил собственост на Н.Ф.Ш.
С.А., с търговска регистрация на собственика в П. С., П..
От представения екипажен
списък /л.50/ е видно, че ищците фигурират в списъка на кораба – С.Г.С. –
капитан; Ю.В.Б. - старши механик и Е.З. - втори механик.
С.Г.С. е назначен на длъжност капитан, видно от трудови
договори от 11.12.2017 г., 09.06.2018 г., 09.08.2018 г. и 09.10.2018 г., с
договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 3500 щ.д. Последният
трудов договор е сключен за срок от 1 месец +/- 1 месец. Ю.В.Б. е назначен на
длъжност старши механик, видно от трудов договор от 03.07.2018 г. с договорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 2700 щ.д. Трудовият договор е
сключен за срок до 4 месеца + /- 1 месец. Е.З. е назначен на длъжност втори
механик, видно от трудов договор от 03.07.2018 г. с договорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 1900 щ.д. Трудовият договор е сключен за срок от 4
месеца +/-2 месеца. Падежът за
изплащане на възнагражденията е 15-30 число на следващ разчетния
месец.
Представени са сертификати за правоспособност,
издадени съгласно разпоредбите на Международната конвенция за стандарти на
обучение и сертификация на моряци и носене на вахта 1978, признати от Република
П. с потвърждение в съответствие с разпоредбата на регламент 1/10 от конвенцията.
Представени са справки за дължимите
възнаграждения на моряците, издадени от капитана на кораба. За периода м.12.2017г.-04.2020
г. дължимото възнаграждение на С.Г.С. е 84 830 щ.д.. За
периода м.07.2018г.-04.2020г. дължимото възнаграждение на Ю.В.Б. е 52 511 щ.д.. За
периода м. 07.2018г.-04.2020г. дължимото възнаграждение на Е.З. е 41 344 щ.д..
Представени са доказателства за търсене на
съдействие от моряците във връзка с престоя на кораба от 06.12.2018г. в Пристанище
Варна без гориво и провизии.
Представена е декларация от представляващия
ответното дружество /л.102 от делото/, с която гарантира заплащането на 34 207 щ.д.
на капитана на кораба до 31.11.2018г. и заплащане на останалите заплати на
екипажа между които Ю.В.Б. и Е.З. до 20.12.2018г..
С Писмо
до Международен корабен регистър на П. и ЗК А., собственикът на кораба ги
уведомява, че е готов да репатрира всички членове на екипажа, като от
представената кореспонденция по делото се установява, че това не е сторено, а
екипажът е изоставен.
От приложеното на л. 96 от делото писмо от
Пристанище Варна се установява, че към 09.01.2019г. екипажът на кораба е 9
души, измежду които и ищците, като не е напуснал кораба.
Видно от писмо /л.137 от делото/ м/к Н.Ф. ИМО
№***** пристига на рейда Пристанище Варна на 05.12.2018г., на 06.12.2018г.
застава на кей в терминал Варна-Запад на Пристанище Варна и към 18.03.2020г. не
е заявявал готовност за отплаване.
Приложено е Разпореждане № 1 от 10.09.2018г.
на Агенция „Морска
администрация" - Изисквания за осигуряване на безопасността на
корабоплаването в района на отговорност на Дирекция „Морска
Администрация-Варна.
Видно от протокол за предявяване на
разпределение от 25.01.2022г., съставен по изпълнително дело №749/2021г. на
съдебен изпълнител Д.П.Я., рег.№*** в КЧСИ, корабът е продаден на трето лице Н.
22 ЕООД, с протокол от 21.12.2021г., като
осребрената стойност на кораба е разпределена между взискателя
Пристанище Варна ЕАД и присъединени взискатели, вкл. ищците
по исковете съобразно обезпечителна заповед.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
С определение, постановено в з.с.з. на 19.01.2023г.,
съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за липсата на международна компетентност на българския съд да разгледа исковете, като се е позовавал на чл. 7, ал. 1 вр.
чл. 1, ал. 1, б. „о" от Международната конвенция за арест на
кораби, 1999г.. С Определение №210 от 22.04.2020г. по
в.ч.т.д. № 196/2020г. на Апелативен
съд — Варна, TO е постановено
задържане на м/к Н.Ф., собственост на корабопритежателя/ответник на територията
на
Република България, Пристанище Варна.
От индивидуалните трудови
договори се установява, че между ищците, като моряци и ответника, като
работодател са възникнали трудови правоотношения, по силата на които моряците
се съгласили да престират труд на длъжността капитан /С.Г.С./;
старши механик /Ю.В.Б./ и втори механик /Е.З./, с място на
работа м/к Н.Ф., ИМО №*****, при
уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 3500 щатски долара за С.Г.С.; 2700 щатски
долара за Ю.В.Б. и 1900 щатски долара
за Е.З..
Договорите следват съдържанието, предвидено в С.А2.1, ***
от Морската
трудова конвенция, а именно
индивидуализиращи данни на моряка, име и адреса на корабособственика,
дата на сключване на моряшкия трудов договор; длъжността, на която е нает
морякът, размер на
заплатата, времетраене и условия за прекратяване на договора.
Съгласно Стандарт А2.5.2, точка С от Морската трудова
конвенция е
налице изоставяне на моряка когато корабособственикът
не е заплатил
договорените заплати най – малко два месеца.
Съгласно Разпореждане № 1 от 10.09.2018г. на
Агенция „Морска
администрация" - Изисквания за осигуряване на безопасността на
корабоплаването в района на отговорност на Дирекция „Морска Администрация-Варна",
чл. 91.2, корабът следва да е надлежно комплектуван с екипаж. Екипажът трябва
да е трима души. Това означава, че трима души от екипажа от общо девет души
нямат право да слизат от кораба.
Съгласно правило 2.5, ал.1 на Стандарт А2.5.2 –
Финансово обезпечение от Морската трудова конвенция, този Стандарт установява
изисквания, които целят да осигурят бърза и ефективна система на финансово
обезпечение, която да подпомага моряците в случай на изоставяне. Съгласно
правило 2.5, ал. 2 на Стандарт А2.5.2 – Финансово обезпечение от Морската
трудова конвенция, морякът се счита за изоставен в нарушение на изискванията на
тази Конвенция или на условията на моряшкия трудов договор когато корабособственикът: a) не покрие разходите по репатрирането
на моряка; или b) изостави моряка без необходимата поддръжка и подкрепа; или c)
прекрати едностранно договореностите с моряка, включително като не му изплати
договорените заплати за период най- малко два месеца.
За изоставяне на кораба и екипажа, капитанът е
уведомил компетентните органи и организации, в чиито обхват попада регулирането
на тези отношения.
Съдът приема, че трудовите договори на ищците са
продължили действието си като безсрочни във връзка с изпълнение на задълженията
на корабособственика да поддържа минимален екипаж по
време на престоя на кораба в пристанище Варна по реда на чл. 91.2, б. „б"
от Разпореждане № 1 от 10.09.2018 г. на Дирекция „Морска администрация —
Варна" за кораб извън експлоатация с големина над 500 бруто тона с трима
души екипаж. Трудовите договори на ищците се прекратяват със слизане от кораба.
По
делото не са ангажирани доказателства за установяване на
положителния факт, че работодателят/корабособственикът
е заплатил на ищците трудовите възнаграждения за исковия период. Нещо повече в
своя декларация от 20.11.2018 г., работодателят е признал съществуващите към 30.11.2018
г. задължения по отношение на капитана в размер на 34 207 щ.д. и в размер на 23
100 щ.д. по отношение на останалите членове от екипажа на кораба. Поел е
задължението да плати в срок до 20.12.2018 г., но не го е изпълнил.
Предявените искове са основателни в заявените размери,
с оглед представените доказателства за конкретните им размери и изявленията на
ответника за наличие на неизплатени трудови възнаграждения.
По исковете по чл.245,
ал.2 КТ.
В тежест на ищците е
да докажат, наличието на главен дълг, изпадането в забава на ответника и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно Стандарт А2.2 - Възнаграждение от Морската трудова конвенция,
всяка държава-членка изисква плащанията, дължими на моряците, работещи на
кораби, които плават под нейно знаме, да се извършват на интервали не по- дълги
от един месец и в съответствие с всички приложими
колективни трудови договори. В коментираните трудови договори е вписан падеж на
месечното възнаграждение и при прилагане на цитираната уредба същия е настъпил
за посочените периоди.
С оглед извода за
основателност на предявените искове за осъждане на ответника да заплати на ищците
останали незаплатени трудови възнаграждения за исковия период, то налице е
главен дълг. Вземайки предвид уговорките в сключените между страните трудови
договори за падежа на всяко месечно задължение за заплащане на трудово
възнаграждение, съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава за всички процесни вземания за трудово възнаграждение. С оглед, че размерът на претендираните лихви е в рамките на определения по реда на
162 ГПК служебно от съда, изчислен с програмен продукт Апис
финанси, исковете досежно лихвите са основателни и
следва да бъде уважени в претендираните размери.
В заключение, исковите претенции се явяват основателни в
предявените размери.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на
ответното дружество следва да бъде възложена дължимата по делото държавна такса
за разглеждане на предявените искове в общ размер на 13 851.41 лева. В негова тежест ще се възложат и
разноските за превод на съдебни книжа /873.60 лева/; призоваване чрез държавен
вестник /40 лева/ и възнаграждение за особен представител /2000 лева/,
изплатени от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Н.Ф.Ш.“ СА. (Н.Ф.Ш.S.A.) със
седалище и адрес на управление:***, ***** ДА
ЗАПЛАТИ
на С.Г.С., руски гражданин, роден на ***
г. в СССР, притежаващ паспорт №****, живущ ***, р, **** следните суми: сумата от 84 830 щатски долара, представляваща
дължими трудови възнаграждения за периода месец
12.2017г. - 30.04.2020 г., както и сумата 8 828 щатски долара, представляваща обезщетения
за забава върху главните задължения за периода от 01.02.2018 г. до 20.05.2020
г., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 20.05.2020г.
до окончателно изплащане на задълженията, на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл. 1, ал. 1, б. „о" от Международната конвенция
за арест на кораби, 1999г.
ОСЪЖДА “Н.Ф.Ш.“ СА. (Н.Ф.Ш.S.A.) със
седалище и адрес на управление:***, ***** ДА
ЗАПЛАТИ
на Ю.В.Б., руски граждани, роден на ***
г. в СССР, притежаващ паспорт №****, живущ в кв. *******, ул. „Н.О.", гр. А.,
р, *** следните суми: сумата от 52
511 щатски долара, представляваща дължими трудови възнаграждения за периода месец 07.2018г. – 30.04.2020г., както
и сумата 4001.15 щатски долара, представляваща обезщетения за забава върху главните
задължения за периода от 01.09.2018 г. до 20.05.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 20.05.2020г.
до окончателно изплащане на задълженията, на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл. 1, ал. 1, б. „о" от Международната конвенция
за арест на кораби, 1999г.
ОСЪЖДА “Н.Ф.Ш.“ СА. (Н.Ф.Ш.S.A.) със
седалище и адрес на управление:***, ***** ДА
ЗАПЛАТИ
на Е.З., украински гражданин, роден на ***
г. в У., притежаващ паспорт № ****, живущ ***. „В.А.", обл.
Х., У., **** следните суми: сумата 41 344
щатски долара,
представляваща дължими трудови възнаграждения за периода месец 07.2018г. – 30.04.2020г., както
и сумата 3285.24 щатски долара, представляваща обезщетения
за забава върху главните задължения за периода от 01.09.2018 г. до 20.05.2020
г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 20.05.2020г.
до окончателно изплащане на задълженията, на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ вр. чл. 1, ал. 1, б. „о" от Международната конвенция
за арест на кораби, 1999г.
ОСЪЖДА “Н.Ф.Ш.“ СА. (Н.Ф.Ш.S.A.) със
седалище и адрес на управление:***, ***** ДА
ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Варна сумата
от 16 765.01 лева, представляваща дължимата
по делото държавна такса за разглеждане на предявените искове /13 851.41 лева/; разноските за превод на съдебни
книжа /873.60 лева/; призоваване чрез държавен вестник /40 лева/ и
възнаграждение за особен представител /2000 лева/, изплатени от бюджета на съда, на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: