№ 118
гр. Търговище, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500275 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 17 от Закона за защита
от домашното насилие /ЗЗДН/.
С Решение № 444 от 14.10.2021 г., постановено по гр. д. № 1383/2021 година по описа на
Районен съд - Търговище, допълнено с Решение № 493 от 02.11.2021 година, съдът е
разпоредил да се издаде заповед за защита в полза на М. В. СТ. с ЕГН **********, против
М. АТ. СТ. с ЕГН **********, с която да се наложат следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА М. АТ. СТ. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Първи май“ № 12, вх.Б,
ет.2, ап.7, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. В. СТ. с ЕГН
**********, на осн. чл.5, ал.1 т.1 от Закона за защита от домашното насилие; ЗАБРАНЯВА
на М. АТ. СТ. с ЕГН **********, да се приближава до М. В. СТ. с ЕГН ********** на
разстояние по-малко от 100 м., за срок от 18 месеца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от Закона за
защита от домашното насилие; ЗАБРАНЯВА на М. АТ. СТ. с ЕГН **********, да се
приближава до жилището, в което живее в момента М. В. СТ. заедно с дъщеря си Анита
Мариянова Станчева, находящо се в гр.Търговище, ул.Поп Сава Катрафилов № 21, ет. 5, ап.
11, на разстояние по- малко от 100 м., за срок от 18 месеца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от Закона
за защита от домашното насилие; ЗАБРАНЯВА на М. АТ. СТ. с ЕГН **********, да се
приближава до местоработата на М. В. СТ. в гр.Търговище, ул.Славейков № 18, магазин
„Българска кухня“, на разстояние по-малко от 100 м., за срок от 18 месеца, на осн. чл. 5, ал.
1, т.3 от Закона за защита от домашното насилие; ЗАДЪЛЖАВА М. АТ. СТ. с ЕГН
**********, да посещава „Специализирана програма за работа с извършители на домашно
насилие“ към асоциация НАЯ, която се извършва в Център за социална рехабилитация и
1
интеграция, в гр.Търговище, ул.Антим 1, № 37. Със същото решение М. АТ. СТ. е осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Търговище
„глоба” в размер на 500 лв.(петстотин лева), на основание чл. 5, ал.4 от Закона за защита от
домашно насилие.
Присъдени са такси и разноски в производството.
Срещу така описаното решение е постъпила въззивна жалба от М. АТ. СТ., ЕГН
**********, от гр. Търговище, ул. „Първи май“, 12, вх. Б, ет. 2, ап. 7, в която се излага
следното:
Счита, че постановено решение на съда е неправилно, постановено е в нарушение на
закона, при противоречие със събраните доказателства и при съществено процесуално
нарушение на закона, което нарушение е довело до ограничаване на правото му на защита. С
негова молба поискал съдът да отхвърли молбата на ищцата за допълване на съдебно
решение, по повод налагане на мярка „посещаване на специализирани програми“. Счита, че
в първоначалната молба на молителката не са посочени мерките, които следва да му бъдат
наложени. Според него, постановявайки обжалвания съдебен акт, съдът се е произнесъл за
нещо, за което не е сезиран като е задължен да посещава специализирана програма без това
негово задължение да е ограничено със срок. Въззивникът твърди, че това обстоятелство е
грубо нарушение на правото му на защита. Предвид изложеното да бъде отменено
обжалваното съдебно решение, като съдът отхвърли подадената молба като недопустима и
недоказана.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от М. В. СТ. с ЕГН **********,
съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. Търговище, ул. „Поп Сава
Катрафилов“ № 21, ет. 5, ап. 12, тел: **********, в който се акцентира на следното:
На първо място се счита, че жалбата е недопустима и постановеното съдебно решение
следва да се третира като такова по чл. 238 от ГПК, тъй като въззивникът не е подал писмен
отговор по молбата за защита от домашно насилие. На следващо място се твърди, че не е
вярно твърдението на ответника, че в първоначалната молба не са посочени мерките, които
иска да бъдат наложени. На страница трета, четвърти абзац, в петитума на молбата, точка
четвърта написала, че моли съда да наложи на извършителя мярката „да посещава
специализирани програми“. Видно от решението на съда, както и от издадената заповед за
защита, както останалите наложени мерки са със срок от 18 месеца, така и тази следва да се
приеме със същата продължителност.
Съдът е приел със своето определение по насрочване на делото, че въззивната жалба е
подадена в законовия срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, налице е надлежна активна и пасивна
процесуална легитимация за страните, както и редовна размяна на книжата, поради което
въззивната жалба е процесуално допустима и следва да бъде поставена на разглеждане,
обуславящо насрочване на въззивното дело в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адвокат Игнатов. Поддържа
въззивната жалба по наведените в нея съображения.
2
В съдебно заседание молителката не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери
изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:
Производството пред Търговищкия районен съд е образувано по молба на М. В. СТ. с
твърдения за осъществени спрямо нея актове на домашно насилие от страна на ответника М.
АТ. СТ. на датите: на 24.08.2021година – удари с юмруци по лицето; на 15.09.2021 година –
удари в областта на ребрата и гърба и на 21.09.2021 година – заплаха по телефон. Към
молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от молителката в горния смисъл.
От събраните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност, въззивната
инстанция приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи от повече от 30 години. Живеят заедно в гр.Търговище, на адрес: ул.
Първи май № 12, вх.Б, ет.2, ап.7. Имат две пълнолетни деца.
От показанията на св. Анита Станчева - дъщеря на страните, се установява, че ответникът
винаги е имал агресивно поведение към семейството си. От ранна детска възраст има
спомени, че баща й е пребивал майка й. Счита, че той има психични отклонения, които са
причина за това му държание. Пребивал е майка й и трезвен, и в пияно състояние. Вината за
това прехвърлял на нея. Според него тя е виновна за всичко, защото го предизвиква.
Свидетелката описва инцидентите на 24.08.2021 година, за които е разбрала от втората жена
на брата на майка си. Тогава след побой майка й и брат й напуснали жилището и са спали на
пейка, на 25.08.2021 година са спали в леля й, а на 26.08.2021 тя ги прибрали у тях. Тогава и
двамата били бити, като брат й бил в много тежко състояние, а майка й била с пукната скула
и перфорирана буза (все още има белег на лявата страна). На 09.09.2021 година свидетелката
Станчева завела брат си в комуна, а майка й поживяла при нея известно време като на
09.09.2021 година се върнала при ответника. На 15.09.2021 година баща й пак ударил майка
й. За този инцидент разбрала на 16.09.2021 г., когато майка й се обадила и попитала дали
може да спи вечерта у тях. Оплакала й се, че е бита и на може да диша. Когато се срещнали,
майка й била синя и обяснила че на 15-ти, като се прибрала, баща й я попитал за пари и
започнал да я удря, вечерта (15.09.2021 година), спала в магазина, в който работи и на
16.09.2021 година, преди приключването на работното време, й се обадила, защото я било
страх да се прибере. От 16.09.2021 година майка й живеела на различни места - при нея и в
имоти на нейни познати. Тя категорично се страхува за живота и здравето си. Свидетелката
я води и я взема от работа. Твърди, че освен побоищата, баща й упражнява и психически
тормоз върху майка й. Постоянно и звънял и заплашвал по телефона. Наложило се да
блокира телефона му, но той звънял и от други непознати номера и отправял заплахи и към
двете. Според свидетелката ответникът е непредвидим и много агресивен. В него няма
никакво съчувствие, не изпитва никаква вина от това което прави. Майка й продължава да
живее в страх и не желае да се прибира при баща й.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, доколкото тя като дъщеря на
страните има преки и непосредствени впечатление от отношенията в семейството за периода
3
от 30 години. Точна и непосредствена е в обясненията си. Показанията й кореспондират с
твърденията на ищцата в исковата й молба и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
За инцидента на 24.08.2021г. е образувана преписка вх.№ 2211/2021г., на ТРПр, по сигнал
подаден от РУ-Търговище, която е прекратена, доколкото страните не пожелали полицията
да се занимава с инцидента.
От правна гледна точка съдът приема следното:
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от ЗЗДН. Съгласно чл. 2 от ЗЗДН “домашно
насилие” е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, като текстът
очертава и кръга на лицата, които могат да се позовават на извършено насилие спрямо тях и
съответно да търсят закрила по реда на този закон. Целта на закона е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие
спрямо нарушителите. За да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Основателността на молбата за защита по реда на
ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността
си да обусловят извод за осъществен спрямо молителките акт на домашно насилие: наличие
на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на
пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на
твърдяната дата. За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или
които обитават едно жилище.
Предвид събраните по делото доказателства въззивната инстанция приема, че молителката
се нуждае от защита чрез прилагане на предвидените в чл. 5 от ЗЗДН мерки, тъй като спрямо
нея ответникът е осъществил няколкократно за кратък период от време няколко акта на
домашно насилие. Следва да се отбележи, че всяко лице има право на физическа
неприкосновеност и всяко действие, което нарушава това право, независимо в каква степен,
независимо от повода, по който е извършено, следва да се приеме като недопустим акт на
физическо насилие.
В конкретния случай ответникът е причинил на два пъти телесни увреждания на
молителката, като неговото поведение не е провокирано по никакъв начин от нея. От
данните, съдържащи се в настоящото производство, съдът добива ясна представа за
поведението на ответника спрямо молителката – поведение на физически посегателства и
психически тормоз, който поведение е постоянно и е довело до психически срив у
молителката.
Основните съображения във въззивната жалба се отнасят до следното: Ответникът счита,
4
че в първоначалната молба на молителката не са посочени мерките, които следва да му
бъдат наложени. Според него, постановявайки обжалвания съдебен акт, съдът се е
произнесъл за нещо, за което не е сезиран като е задължен да посещава специализирана
програма без това негово задължение да е ограничено със срок.
В тази връзка съдът държи да подчертае следното:
На първо място следва да се посочи, че предвидените в чл. 5 от ЗЗДН мерки за защита
могат да бъдат прилагани от съда СЛУЖЕБНО. Съдът не е обвързан от желанието на
молителя за това какви мерки следва да се наложат на един установен извършител на
домашно насилие. Съобразно конкретната ситуация съдът преценява какви мерки и за какъв
срок да бъдат те наложени на извършителя на домашно насилие като основната цел е да се
защити жертвата на домашно насилие от последващи посегателства.
На второ място, молителката изрично е поискала спрямо ответника да бъде наложена
мярка да посещава специализирани програми за работа с извършители на домашно насилие.
Въпросната мярка в настоящия случай е изключително важна и подходяща спрямо
ответника, който в продължение на години е извършвал действия на домашно насилие
спрямо съпругата си.
Страните са на такава възраст, когато взаимното уважение и грижа един спрямо друг са
изключително важни. Една специализирана програма за работа с ответника като извършител
на домашно насилие би могла да помогне на самия ответник да осъзнае какви са основните
ценности в живота, а именно – семейството му, и да му помогне да осъзнае своята агресия и
недопустимо поведение спрямо най-близките си.
Що се отнася до възражението, че въпросната мярка - ответникът да посещава такава
програма, е безсрочна, съдът следва да разясни на страните, че тази мярка е винаги срочна и
зависи от продължителността на самата програма. Продължителността е различна в
различните организации, които прилагат тази програма. В конкретния случай
специализираната програма за работа с извършители на домашно насилие към асоциация
НАЯ, която се извършва в Център за социална рехабилитация и интеграция, в гр.Търговище,
ул.Антим 1, № 37, е с продължителност 6 месеца.
Специализираната програма за лица, извършители на домашно насилие в съответствие с
чл. 5, ал.1, т. 5 от ЗЗДН представлява съвкупност от консултации и дейности, които имат за
цел да оценят качествата на извършителя, да предотвратят последващо извършване на
насилие, да провокират инициатива за семейно планиране и изграждане на социални
умения, без използване на агресия. Програмата е задължителна за лицата, спрямо които е
съда е постановил мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН. Неизпълнението на мярката е
основание да се сезира Прокуратурата, в чиито правомощия е привличане на лицето като
обвиняем в хипотезата на чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс (който попречи или осуети
по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за
защита от домашното насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до
пет хиляди лева).
5
С оглед изложените съображения обжалваното решение на Търговищкия районен съд е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Водим от горното, на основание чл. 271 от ГПК във връзка с чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 444 от 14.10.2021 г., постановено по гр. д. № 1383/2021
година по описа на Районен съд - Търговище, допълнено с Решение № 493 от 02.11.2021
година, като правилно и законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6