РЕШЕНИЕ
№ 346
30. 11. 2017г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито заседание на 02.11.2017г., като разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев гр. дело № 672 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
по реда на
чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИПД отм.) във връзка с параграф 5 от
ПЗР на Закона
за отнемане в полза на държавата
на незаконно придобито имущество.
Постъпило е мотивирано искане от
Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Е.Б.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с което се иска на основание чл. 4 във връзка с чл. 3 и чл. 28 от
ЗОПДИППД /отм./, да бъде постановено отнемане в полза на държавата на паричната
равностойност на имущество общо в размер на 184288,10 лева (след намаляване размера на искането в съдебно заседание на
02.11.2017г.), от които: 71303,00 лева пазарната цена на
отчуждена от Б. чрез продажба ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на *** с административен адрес: ***,
представляващ УПИ *** от кв. ** по плана на ***, утвърден със заповед 1465/31.07.2008г.
и Решение на 419/26.01.2006г. на Общински съвет гр П.,
целият с площ от 701 кв.м. при граници: от север - улица; от изток - УПИ-***;
от запад УПИ ***; от юг-УПИ *** и УПИ ***, заедно с еднофамилна жилищна
сграда /къща/ на два етажа със застроена площ от 210,5 кв.м., съгласно
разрешение за строеж 475/05.12.2008г. на главен арх. на Общ. Перник; 37280,00 лева - пазарната цена на
отчуждено от Б. чрез продажба МПС: лек автомобил рег. N. ***, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рама WVWZZZ1KZBW255941; 30670,00 лева -
пазарната цена на отчуждено от Б. чрез продажба МПС: лек автомобил рег. N. ***, марка „БМВ“, модел „X5“, рама WBAFB710X0LV68666; 100,00 лева –
стойността на дялове от капитала на „ЕМ Експорт“ЕООД с ЕИК *********, с които Б.
се е разпоредил; 39003,10
лева-равностойност на иззети и върнати по наказателно производство банкноти; 5932,00 лева- средства внесени на каса
по банкови сметки на ответника.
Посочва се в искането, че
ответника е осъден с влязла в сила присъда (споразумение) по НОХД 432/2015г. на
Специализиран наказателел съд, затова че в периода м.01.2010г.
до 14.02.2012г. е участвало в организирана престъпна група (чл. 321, ал. 2, пр.
2 вр. ал. 2 от НК) за извършване на престъпления по
чл. 255 НК (укриване на данъци), като и двете престъпления попадат в предметния
обхват на чл. 3 ЗОПДИППД /отм./ и е била образувана проверка от комисията,
приключила с решение 497/***г. на
комисията за внасяне на искане за отнемане на имущество, придобито в проверявания
от комисията период (28.04.2008г. до 31.12.2015г.) при установена липса на законни
доходи за придобиването му, при което било налице обосновано предположение, че
същото е придобито от престъпната дейност, за която има влязло в сила
споразумение между ответника и прокуратурата, което има значение на влязла в
сила присъда.
Ответника не е депозирал в срок
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание искането се
поддържа от ищеца, а ответника оспорва исковете по основание и размер. Счита,
че не установена връзка между придобитото от него имущество и престъпната
дейност, за която е осъден и следователно не може да се уважи искането.
ПОС с оглед на твърденията и
възраженията на страните и събраните по делото писмени доказателства и съдебни
експертизи намира за установено по делото от фактическа и правна страна
следното:
За уважаване на претенциите е
необходимо да се установи, че ответника е осъден за престъпление, попадащо в
обхвата на чл. 3 от Закона за отнемане в полза
на държавата на имущество, придобито
от престъпна дейност (отм.), че през проверявания от комисията период е придобил имущество на
значителна стойност по смисъла на параграф 1, т. 2 от същият закон, че липсват
законни източници на доходи и е налице пряка или косвена връзка или може да се
направи основателно предположение за такава между престъпната дейност на ответника
и придобиването на имуществото.
В конкретния случай ПОС намира,
че сочените предпоставки са налице.
От приетото като доказателство по
делото споразумение по НОХД 432/2015г. на Специализиран наказателел
съд, се установява, че ответника Б. е осъден (споразумението има силата на
присъда) за престъпление по чл. 321, ал. 2, пр. 2 вр.
ал. 2 от НК - участие (в периода м.01.2010г. до 14.02.2012г. – част от
проверявания период от 28.04.2008г. до 31.12.2015г.) в организирана престъпна
група създадена с користна цел - за
извършване на престъпления по чл. 255 НК (укриване и избягване плащането на
данъци), като и двете престъпления попадат в предметния обхват на чл. 3
ЗОПДИППД /отм./
В периода на престъпната дейност ответника Б. е придобил: 1. ½ идеална част от недвижим имот (заедно
с правото на строеж), находящ се в землището на *** с
административен адрес: ***, представляващ УПИ *** от кв. ** по плана на ***,
утвърден със заповед 1465/31.07.2008г. и Решение на 419/26.01.2006г. на
Общински съвет гр П., целия с площ 701 кв.м. при
граници: от север-улица; от изток - УПИ-***; запад УПИ ***; юг-УПИ *** и УПИ ***, заедно с еднофамилна жилищна сграда /къща/ на два
етажа със застроена площ от 210,5 кв.м., съгласно разрешение за строеж
475/05.12.2008г. на главен арх. на Общ. Перник - видно от представения
нотариален акт на л. 100-102 от делото; 2.
Лек автомобил рег. N. ***,
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рама WVWZZZ1KZBW255941; 3. Лек автомобил рег. N. ***, марка „БМВ“, модел „X5“, рама WBAFB710X0LV68666. Внесъл е по своя банкова сметка в
„Уникредит Булбанк“АД сумата от 3012,00 лева - установено
от представеното извлечение от банковата сметка на л. 232 и л. 238 от делото. В
друга сметка в „МКБ Юнион Банк“АД
е внесъл общо 2920 лева, установено от представеното извлечение от банковата
сметка на л. 244-245 от делото. В хода на наказателното производство в
придобития от Б. недвижим имот (описан по-горе) са намерени и иззети банкноти
на стойност 39003,10 лева-установено от подписаното споразумение между Б. и
ПРБ. Внесъл е също така сумата от 3500 лева като капитал на учредено от него
Търговско дружество „ЕМ Експорт“ЕООД, което е осъществено в размките
на проверявания период и непосредствено преди началото на престъната
дейност.
Според представеният Нотариален
акт за покупка на недвижим имот на л. 100 от делото на ***г. Б. е придобил една
втора част от описания недвижим имот, чиято обща цена (за целият имот) е
записана в акта в размер на 50000 евро без ДДС или припадащата се на ответника част
е на стойност от 25000 евро без ДДС, равняващи се на 48895,75 лева без ДДС по
официалния курс на БНБ на лева към еврото.
Според неоспорената СТЕ на в.л. А.
Ц. към датата на придобиване (релевантна с оглед преценката дали се касае за
имущество на значителна стойност по смисъла на закона) стойността на една втора
от имота заедно с правото на строеж е 48720,00 лева без ДДС. Разминаването
между цената в нотариалния акт и експертизата е минимално и съдът приема, че
записаното в нотариалния акт отговаря на действително заплатената цена.
От представения (л.112-115 от
делото) договор от ***г. за закупуване на ново МПС л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“
се установява, че стойността на придобития от ответника нов автомобил е
46600,00 лева с ДДС.
От представения (л.112-115 от
делото) договор от ***г. за закупуване на МПС л.а. „БМВ X5“ се установява, че стойността на придобития от ответника
автомобил е 30000,00 лева, платени в брой-видно от фискалния бон на л.120 от
делото.
От горното е видно, че е налице и
втората предпоставка за уважаване на искането-придобитото имущество да е на
стойност над 60000,00 лева като сбор от стойността на всички конкретни
имуществени права придобити през проверявания период. Именно соборът на стойностите на придобитите права е релевантен
според трайната практика на ВКС, а не стойността на всяко имуществено право поотделно.
По делото не се установиха при
тежест на ответника законни източници на доходи за проверявания период. От
изслушаната съдебно-икономическа експертиза (стр. 14 от основното заключение)
се установява, че за 2008г. приходи на ответника не са установени, а разходите
са в размер на 8000,00 лева. За 2009г. прихода е 351 лева, а разходите са
9223,15 лева. За 2011г. няма установени приходи (стр. 16 от СИЕ), а разходите
са 59596,60 лева.
От допълнителното заключение на
СИЕ се установява, че за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2015г.
няма доходи.
ПОС не кредитира основното заключение в частите му, отнасящи се за
приходите на Б. през 2010 и 2012г. и по конкретно приемането от вещото лице
като приход за 2010г. на сумата от 97791,50 лева от заем (таблица 5, колона 11)
и сумата от 6720,00 лева –доход от трудови и други правоотношения. ПОС не
кредитира заключението и в приходната му част за 2012 г. и по-конкретно относно
сумите от 37280,00 лева и 30670 лева посочени като приход от продажба на движимимо имущество и сумата от 71303,00 лева – от продажба
на недвижимия имот описан по-горе.
Съображенията за некредитиране на
експертизата в посочените части са следните:
По отношение на сумата от
97791,50 лева от заем: на първо място няма никакви доказателства за действително
сключен договор за заем. Този договор в случая се твърди да е с физическо лице,
което означава, че е с реален характер, а доказателства за реално предоставяне
на посочената сума от заемодателя на Б. няма- нотариалният акт за учредена
ипотека в полза на твърдения заемодател не доказва реално предаване на сумата.
Дори обаче да се приеме, че
сумата действително е била получена от Б. то следва да се има предвид, че съгласно
практиката на ВКС сумите, получени в заем от физическо лице или банка могат да се считат за законен източник на доход само
ако се установи, че средствата за връщане на заема имат законен източник и
то само до размера на върната част. В противен случай сумата не се счита за
законен доход. В този смисъл са решение № 209/ 26.07.2011г. по гр. дело № 1462/2010
г. на ВКС, III Г.О. и Решение
№ 215 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 432/2017 г., IV г. о.
В конкретния случай в периода
преди заема и след него (към датите на връщане посочени в експертизата) не са
установени законни източници на сумите за които вещото лице е посочило в
заключението, че са върнати на твърдения заемодател (общо в размер на 35336,40
лева (стр.11 от СИЕ).
По отношение на сумата от 6720,00
лева – доход от трудови и други правоотношения. По делото няма доказателства Б.
да е работил по трудово правоотношение в този период. От заключението на СИЕ
става ясно, че сумата е сбор от месечен размер на деклариран осигурителен доход
като управител и едноличен собственик на капитала на две търговски дружества.
Такъв подход според ПОС е неправилен. Декларирането на определен осигурителен
доход изхожда от ответника и не доказва, че реално декларираната като
осигурителен доход сума е получена от декларатора. В самото заключение на стр.
8 е посочено, че дружествата не са предоставяли на Б. заеми, не са плащали
дивиденти. От таблицата в експертизата става ясно, че декларирания месечен
размер на осигурителен доход е минималния такъв, определен по нормативен ред с
чл. 8, т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010г.
във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (420 лева). Декларирането на този
минимален размер, който е и нормативно определен не означава, действително
реализиране на доход в същият размер. Определянето със закон на такъв минимален
размер означава, че върху него във всички случаи се дължат осигурителни вноски
като е без значение дали има реализиран действителен доход в същият размер.
Действително получаване на доход
не е доказано, напротив видно е от експертизата, че Б. не е получавал никакви
парични средства (под формата на възнаграждение за управление или дивидент
(който пък се облага по различен ред) от двете дружества.
Следователно за 2010г. прихода на
Б. е 2902,00 лева (сборът на сумите по колони 7 и 9 от таблица 5 от основното
заключение, а разходът е 144790,31 лева (таблица 6 от СИЕ).
По отношение на сумите посочени
като приход за 2012г. от 37280,00 лева и 30670,00 лева от продажба на движимо
имущество (придобитите през 2010 и 2011г.) две МПСта)
ПОС не кредитира заключението тъй като за самото придобиване на леките
автомобили не е доказан законен източник на средствата и евентуално получените
при продажбата парични средства също не могат да се считат за законен доход. Изложеното
се отнася и за сумата 71303,00 лева – пазарната стойност според експертизата на
в.л. Ц. на недвижимия имот към датата на отчуждаване. Не е доказан законен
източник на средствата за придобиване на имота и не може да се считат за
законен доход и средствата получени от разпоредителната сделка с него. При това
положение приходите на Б. за 2012 г. са нулеви, а разходите са 4485,00 лева, а
не 43488,10 лева, както е посочено в таблица 9, защото стойността на иззетите в
хода на наказателното производство банкноти (39003,10 лева) не може да се счита
за разход-те са иззети като веществени доказателства по реда на НПК, което не
води до отчуждителен ефект. По делото обаче няма
никакви доказателства за техния произход, което важи и за сумите внесени от Б.
на каса по банковите му в сметки в посочените по - горе банки.
Следователно за 2008г. прихода е нула;
за 2009г. е 351,00 лева; за 2010г. е 2902,00 лева; за 2011 е нула; за 2012 г.
също нула; за периода 01.01.2013 до 31.12.2015г. общо
приход е нула – установено от неоспореното заключение на допълнителната СИЕ или
за целия проверяван период прихода на ответника от законен източник е 3253,00
лева, а разходите са за 240608,06 лева като разликата между приходи и разходи е
отрицателна величина: - 237355.00 лева, което означава, че Б. не е разполагал
със законни средства за придобиване на имуществата, чиято равностойност се
претендира от комисията в настоящото дело.
Според настоящият състав на ПОС в
конкретния случай може да се направи
основателно предположение, че средствата, с които са придобити имуществата са
от престъпната дейност. Този извод следва при съвкупна преценка на периода, в
който са придобити имуществата (от 01.09.2009г. –вписването в търговския регистър
на учреденото от Б. „Ем Експорт“ЕООД с внесен капитал от 3500,00 лева до
14.02.2012г.-датата на която са иззети банкнотите в хода на наказателното дело)
с периода на самата престъпна дейност (началото на м.01.2010г до 14.02.2012г.)
от една страна и видът на престъплението от друга. Видно е, че всички имущества
(с изключение на дяловете в „ЕМ Експорт“ЕООД, които обаче са придобити само три
месеца преди началото на дейността и не може да се изключи връзка с нея) са
придобити в периода на престъпната дейност установен в хода на наказателното
производство. Престъплението за което е осъден ответника по чл. 321, ал. 2, пр.
2 вр. ал. 2 от НК - участие в организирана престъпна
група създадена с користна цел - за
извършване на престъпления по чл. 255 НК (укриване и избягване плащането на
данъци) обективно е от естеството да генерира имуществени облаги. Предвид на
тези обстоятелства и установената липса на законни доходи в достатъчен размер
за придобиването на имуществата ПОС намира, че те са придобити с доходи от престъпната
дейност на Б..
Предвид горното и с оглед
отчуждаването на имуществата следва да се приеме, че искането на комисията за
отнемане на паричната им равностойност по пазарни цени към дата на отчуждаване
(съгласно трайната практика на ВКС) е основателно и следва да се уважи.
Паричната развностойност
е установена от изслушаните по делото: съдебно-автотехническа
експертиза; съдебно-техническа оценителна експертиза, договорите за продажба на
дружествени дялове и с оглед на номиналната стойност на иззетите и върнати левови
банкноти, а по отношение на банкнотите – Щатски долари (описани в
споразумението с ПРБ) ПОС съобразява официалния курс на БНБ на лева към щатския
долар за 14.02.2012г. – общодостъпен на интернет страницата на БНБ, а именно
1,48518 лева за един долар. Общо подлежащата на отнемане сума е 184288,10 лева.
При този изход на делото Б.
следва да бъде осъден да заплати на комисията разноски по делото в размер на
970,00 лева от които: 120,00 лева държавна такса за публикация в Държавен
вестник и 850,00 лева - депозити за вещи лица, както и в полза на Окръжен съд
Перник сумата от 7371,52 лева-държавна такса по делото на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Водим от гореизложеното ПОС
РЕШИ
ОТНЕМА от Е.Б.Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** в полза на държавата на основание чл.
4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), по предявения от Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество иск с правно основание чл. 28
ЗОПДИППД (отм.) следните суми:
Ø 71303,00 /седемдесет и една хиляди триста и три/ лева,
съставляващи пазарна стойност на една втора идеална част от отчужден недвижим
имот, представляващ УПИ *** от кв. ** по плана на ***, утвърден със заповед
1465/31.07.2008г. и Решение на 419/26.01.2006г. на Общински съвет гр П., целият с площ от 701 кв.м. при граници: от север - улица;
от изток - УПИ-***; от запад УПИ ***; от юг-УПИ *** и УПИ ***, заедно с
еднофамилна жилищна сграда /къща/ на два етажа със разгъната застроена площ от
210,5 кв.м., съгласно разрешение за строеж 475/05.12.2008г. на главен арх. на
Общ. Перник, придобит със средства от престъпна дейност.
Ø 37280,00 лева - пазарната стойност на отчуждено от Б. моторно
превозно средство: лек автомобил рег. N. ***, марка „Фолксваген“, модел „Голф“,
рама WVWZZZ1KZBW255941 придобито със средства от престъпна дейност.
Ø 30670,00 лева -
пазарната стойност на отчуждено от Б. чрез продажба моторно превозно средство:
лек автомобил рег. N. ***, марка „БМВ“, модел „X5“, рама WBAFB710X0LV68666
Ø 100,00 лева – стойност на отчуждени дялове от капитала
на „ЕМ Експорт“ЕООД с ЕИК *********, придобити със средства от престъпна
дейност
Ø 39003,10 лева-равностойност на иззети и върнати по НОХД
432/2015г. на Специализиран наказателен съд банкноти, придобити от престъпна
дейност
Ø 5932,00 лева- средства придобити от престъпна дейност
и внесени на каса по банкови сметки на ответника.
ОСЪЖДА Е.Б.Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** да заплати на държавата
чрез Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество разноски по
делото в размер на 970,00 лева от които: 120,00 лева държавна такса за
публикация в Държавен вестник и 850,00 лева - депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА Е.Б.Б., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** да заплати в полза Окръжен
съд Перник по сметка с IBAN *** при „ОББ“АД сумата от 7371,52 лева-държавна такса по делото на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия :