Разпореждане по дело №23069/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 43558
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20221110123069
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 43558
гр. София, 18.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Частно гражданско
дело № 20221110123069 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Ф....“ ООД за издаване на заповед за изпълнение
срещу В. КР. Б. за вземане в размер на 239,95 лв. главница по договор за кредит, 4,02 лв.
възнаградителна лихва, 27,53 лв. мораторна лихва и 320 лв. неустойка.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница и лихви, както и за
разноските съобразно уважената част от вземанията.
По отношение на претендираната неустойка.
Съгласно чл. 35 от договора за кредит при обявяване на предсрочна изискуемост на
същия длъжникът дължи на кредитора неустойка в размер на 4 % върху кредитната сума
месечно до цялостното погасяване на задължението по договора, но не повече от 50 % от
кредитната сума.
Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение.
Отделно по този начин се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната
лихва, като наименованието на процесната клауза прикрива истинската й цел да служи за
обезщетение за вреди от забавата. Вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са,
че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулиране на неустойка за забава,
компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
Ето защо заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
1
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 29.04.2022 г. на „Ф....“ ООД срещу В. КР. Б., с която се
иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане за
неустойка в размер на 320лв. за предсрочна изискуемост на договор за кредит от 20.09.2019
г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2