РЕШЕНИЕ № ….. /…

 

Номер.................                                               Град В.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

    На двадесет и пети ноември                  Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 3888  по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на К. К.-П.     против НП № В-1812-02-897/23.08.2019 г. на Началника на РДНСК – Североизточен район, с което на основание чл. 232 ал.4 т.2 пр.1 от ЗУТ  й  е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.92 ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/ и чл. 108 ал.1 от ЗУТ.

            В жалбата се оспорва фактическата обстановка, посочена в НП. Твърди се, че неправилно АНО е формирал извод, че е извършено нарушение на чл. 92 ал.1 от Наредба № 7 за ПУНОВТУЗ при изготвяне на проекта част „Архитектурна, тъй като съгласно изготвените проекти кота „Корниз“ на съществуващата сграда не се променя, тъй като не се нарушават височината и билото на съществуващата сграда като проектирането на норми капандури и преустройството на съществуващата такава не променят формата и наклона на покрива на сградата. Сочи се, че АНО неправилно е определил датата на извършване на нарушението като датата на която фактически е изготвен проекта, като се твърди, че реалната такава би била датата на която е сезиран с представянето на проекта компетентния да съгласува същия административен орган с оглед практическото изпълнение на строителството. Сочи се, че към момента на съставяне на АУАН разрешението за строеж, ведно с одобрените проекти не съществуват, тъй като със Заповед № 034/18.12.2018 г. са отменени от главния архитект на Община В. по искане на възложителя, поради което не е налице нарушение, което следва да бъде санкционирано и не са налице настъпили вредни последици. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

            В съдебно заседание жалбоподателката,  редовно призована, се явява лично и с адв. К., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че в хода на съдебното производство от събраните доказателства, в т.ч. от изготвената експертиза не се доказва извършено нарушение на чл. 92 от Наредба№7/2003 г. и на чл. 108 ал.1 изр. 2 от ЗУТ. Сочи се, че както визата, така и проектът са съгласувани с Националния институт за недвижимо културно наследство.

            Процесуалният представител на въззиваемата страна – юк К. в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество изразява несъгласие със становището на вещото лице в изготвената експертиза. Иска се НП да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.

В хода на съдебното производство е разпитана в качеството на свидетел актосъставителят – св. И.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

През мес. 02.2017 г. арх. К.М. К.-П., ЕГН **********, адрес: ***,  във функциите си на проектант по част „Архитектура" (притежаваща Удостоверение за пълна проектантска правоспособност ТШП/, с регистрационен номер №01073 и валидност: 01/01/2018г. - 31/12/2018г. на Камарата на архитектите в България), е изготвила инвестиционен проект за строеж: „Основен ремонт, преустройство, ремонт на покрив с изграждане на капандури и боядисване на фасада на сграда с идентификатор 10135.1507.363.2", находящ на ул."Шипка" №6, кв.17 по плана на 8-ми м.р. на гр. В..

От служители на РО НСК В., при РДНСК-СИР е извършена служебна проверка на 10.12.2018г. по реда на чл.156 от ЗУТ на разрешение за строеж №224/27.11.2018г., издадено от Главния архитект на Община В. за горепосочения строеж. При проверката е установено, че инвестиционният проект по част „Архитектура" е изготвен в нарушение на чл.92, ал.1 и ал.2 от Наредба 7 за ПНУОВТУЗ във вр. с чл. 108 ал.1,  с оглед на следните съображения:

Видно от издадената от главния архитект на Община В., виза за проектиране, позволено е проектирането на „основен ремонт, преустройство, ремонт на покрив с изграждане на капандури и боядисване на фасада на сграда". Преценено е, че се позволява единствено ремонт на покрива с изграждане на капандури, а не цялостна надсройка на таванския етаж. Съобразено е, че в техническо отношение под понятието „капандура" се разбира „малък отвор в покривната плоскост, който служи за осветяване и проветряване на мансарден или тавански етаж". Преценено е, че съгласно нормата на чл.86 от Наредба №7/22.12.2003г. за ПНУОВТУЗ, части от сградите, които излизат пред фасадните плоскости, изградени по линиите на застрояване, и над покривната плоскост на сградата, са издатини (еркери, балкони, козирки, капандури. стрехи, корнизи и други архитектурни елементи), а видно от разпоредбата на чл.92, ал.1 от горецитирания подзаконов нормативен акт, над покривната плоскост от 45 градуса, проведена съгласно изискването на чл.74, ал.2, се допускат издатини, като капандури, корнизи, перголи и други архитектурни елементи, с височина най-много до 0,7 м. Взето е предвид съдържанието на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119/15.05.2015г., том I, рег.№ 1804, дело №127/2015г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег.№ 10781 от 15.05.2015г., акт №163, том XXVII, дело № 5697/2015г., таванското помещение е с площ 16,80 кв.м. и съгласно представеното заснемане, използваемите му части са стълбище и стая с площ 6,26 кв.м. и височина приблизително 2.90 м, разположени в централната ос на сградата, посока север-юг. От двете му страни има едноскатен покрив, отново в направление север-юг, като същият е с наклон 33% и поради ниската височина, помещенията под него към момента са неизползваеми. От изток сградата е разположена на външната линия на застрояване, която съвпада с уличната регулация. Там е предвидена направата на плътен калканен надзид с височина приблизително 2,30 м, което противоречи на чл.26 от ЗУТ. Констатирано е, че с новия проект за преустройство, на кота +6,80 се предвижда премахване на едноскатния покрив, както и покрива над стълбището. Оформят се две стаи със санитарни помещения, като фасадния зид от юг се оттегля към сградата и се обособяват тераси към стаите. Посочено е, че за да бъде използваем новопроектирания тавански етаж, на мястото на едноскатния покрив с наклон 33% е проектиран нов плосък покрив с наклон 5,5 %. Предвиден е за изграждане плътен надзид с приблизителна височина 2,40 м, вместо сегашните 0,5 м по източната фасада на сградата. Новопроектираният тавански етаж и покрив над него, представляват надстройка, покрита с цяла, неделима конструкция, която проектантът условно е обозначил като „три нови капандури".  Преценено е, че същите не отговарят на техническото понятие за „капандура" и са в несъответствие с местоположението и размерите, указани в цитираните по-горе разпоредби на Наредба 7/22.12.2003г. Констатирано е, че така проектираното преустройство с изграждане на надзид и промяна наклона на покрива, представлява надстройка над втория етаж, а не капандури, при което се обособява използваем тавански етаж с площ 68,74 кв.м, което противоречи на издадената виза за проектиране и е в нарушение на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, досежно това, че визата за проектиране представлява извадка от подробен устройствен план.

 При така установените факти  е констатирано, че нарушението е извършено в гр. В., през февруари 2017г. - датата, посочена в обяснителната записка на инвестиционния проект по част „Архитектура" и е установено на 10.12.2018г. в гр. В., при служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ. извършена в община В. в законоустановения 14-дневен срок от уведомлението за издаденото разрешение за строеж №224/27.11.2018г., постъпило в РО НСК с писмо вх. №РС-ВН-1812-03-798/04.12.2018г.

Във връзка с така констатираното нарушение при проектирането на строежа в противоречие с Наредба 7 за ПНУОВТУЗ и чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, със заповед №ДК-11-В-03/18.12.2018г. на Началник на РО НСК-В. при РДНСК-Североизточен район, разрешение за строеж №224/27.11.2018г. ведно с одобрените инвестиционни проекти, е отменено, като незаконосъобразно издадено.

На арх. К.М. К.-П. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № В-07/04.02.2019г. в нейно присъствие. Акт № В-07/04.02.2019г. е връчен на нарушителя на 04.02.2019г. лично.

Видно от заключението по назначената и извършена в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза:

Издадената за процесния строеж виза е на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ, във връзка с §5, т.42 от ДР на ЗУТ, формулирана като „Виза за проектиране ремонт на сграда, културна ценност", а с нея се допуска: „проектиране за основен ремонт, преустройство, ремонт на покрив с изграждане на капандури и боядисване на фасада на сграда, недвижима културна ценност..., при спазване техническите, технологичните, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания. На основание чл.83, ал.1 от ЗКН, визата и инвестиционните проекти  се съгласуват с НИНКН-София ".

Посочено е, че изготвената проектна документация отговаря на дадената виза, допустимите като неотложно временно строителство СМР и не нарушават действащите норми и изисквания към строежите. Няма нарушения както в обхвата на ремонтните дейности в подпокривното пространство /подробно разгледани в следващите въпроси/, така и относно обособеният фасаден отвор в заварената калканна стена.

Съгласно чл.82, ал.6 от Наредба №7, заварена калканна стена може да се преустрои като фасада с отваряеми прозорци, ако между сградите в съседните имоти е спазено необходимото нормативно отстояние, или с прозорци с подпрозоречно разстояние от пода най-малко 1,6 м при разстояние между сградите, по-малко от нормативно необходимото.

Вещото лице сочи, че след проведената в източна посока улична регулация, заварената калканна стена се явява „лице" на сградата към улица, и няма нормативни пречки в нея да бъде направен фасаден отвор тип „френски прозорец", който да има траен статут, след съгласуване с НИНКН.

Посочено е, че проектната документация и визата за проектиране са съгласувани с НИНКН. Формиран е извод, че в съществуващата сграда преди преустройството, таванското помещение няма характеристики на самостоятелен обект и не е отразен като такъв в КККР. Вещото лице сочи, че с проекта за преустройство не се променя предназначението на таванския етаж - запазва се вътрешната стълбищна връзка между коридора на апартамента и коридора на таванско ниво, а стаите на таванския етаж нямат необходимите дневна и кухня. Таванският етаж не е предвиден като самостоятелен обект, а функционално е обвързан с апартамента на втория етаж. Експертът констатира, че с проекта не се предвижда обособяване като отделни абонати на Ел и ВиК инсталации. Становището от Енерго-Про е за присъединяване на таванския етаж в рамките на съществуващата мощност на двуетажната жилищна сграда, не се предвижда втори водомерен възел за таванския етаж. В експертизата е посочено, че с процесния проект за ремонт на покрив няма предвидени издатини, в нарушение на чл.92, ал.1 от Наредба №7 - ремонтираният покрив се разполага в допустимият покривен обем, образуван от покривна плоскост от 45 градуса, плюс допуск за издатини до 70см., мерено успоредно на плоскостта от 45 градуса.

След анализ на конкретната ситуация и нормативните изисквания на чл. 92, ал.2 от Наредба №7 (При свързано застрояване капандурите се допускат на разстояние не по-малко от 1 м от страничната регулационна линия), вещото лице стига до извода, че нарушение на посочената норма няма, поради факта, че страничните калкани на сградата не граничат със странична регулация, заварената калканната стена в източна посока се явява „лице" на сградата към улица, а в западна посока не достига имотна граница, а граничи с друга сграда в същият имот.

В експертизата се излага становище, че с  проекта за ремонт на покрива не се променя височина на билото, оформено като северна калканна стена на сградата.

Сочи се в експертното заключение, че етажността като понятие касае типовете застрояване - ниско (до 10 м.), средно (до 15м.) и високо (над 15м.). С предвижданията на проекта не се променя етажността, като застрояването е в рамките на нискоетажно застрояване с височина до 10м. В случая единствено се увеличава използваемата застроена площ на таванския етаж - от 16,80м2 преди преустройството на 68,74м2, което се отразява при изчисление на коефициента на интензивност на застрояването, в посока на пропорционално увеличение.

Посочено е, че  намесите в съществуващата сграда (основен ремонт, преустройството и фасадните промени) не се отразяват на общите характеристики на застрояването и са допустими съгласно ЗУТ и относимите по случая правила и нормативи.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № В-1812-02-897/23.08.2019 г. е издадено от компетентен орган съгласно заповед № РД-13-171/13.06.2019  г. на Началника на ДНСК.

Актът е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно разпоредбата на чл.239 ал.1 т.2 вр. с чл. 222 ал.1 т.15 от ЗУТ.

В настоящото административно-наказателно производство е бил спазен срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуването му със съставянето на АУАН. Чл.239, ал.2 от ЗУТ предвижда, че този едногодишен срок по ЗАНН започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация – от деня на извършване на нарушението. По делото се установява, че за процесния строеж не е издавано удостоверение за експлоатация, а това в случая е задължително, тъй като същият представлява строеж пета категория и подлежи на въвеждане в експлоатация от органа издал разрешението за строеж на основание чл.177, ал.3 от ЗУТ. Това налага да се приеме, обратно на посоченото от районния съд, че едногодишният срок по чл.239, ал.2 от ЗУТ не е изтекъл и процесният АУАН е издаден в рамките на преклузивните срокове за образуване на административно-наказателно производство.

   В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е  съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

 

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна и фактическа страна следното:

Съгласно нормата на чл. 108 ал.1 изр. 2 от ЗУТ предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. Според разпоредбата на чл. 92 ал.1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ над покривната плоскост от 45 градуса, проведена съгласно изискването на чл. 74, ал. 2, се допускат издатини, като капандури, корнизи, перголи и други архитектурни елементи, с височина най-много до 0,7 м. Разпоредбата на чл. 92 ал.2 от Наредбата регламентира, че при  свързано застрояване капандурите се допускат на разстояние не по-малко от 1 м от страничната регулационна линия.

Видно от нормата на чл. 108 ал.1 изр. 2 от ЗУТ  съдържа предписание, касаещо изготвянето на инвестиционния проект, с оглед на което правилно като дата на извършване на процесното деяние е посочено времето, когато проектът е изготвен, а не датата, на която е депозиран пред органа, компетентен да извърши съгласуването му.

Основните въпроси, които подлежат на решаване по делото касаят изводът дали с инвестиционният проект е предвидено преустройство на сградата, което представлява надстройка над втория етаж. Доколкото съдът не притежава специални знания, той е възложил на вещо лице - архитект да формира изводи по отношение спецификите на процесния проект и неговото съответствие с изискванията на закона в хода на извършване на назначена съдебно техническа експертиза.  Като е съобразил, че изложените в писмо на Началника на РДНСК –В. твърдения за образувани срещу назначеното ВЛ административно-наказателни производства, не установяват твърдените от същия безпристрастност и необективност на експерта, съдът не е уважил искането вещото лице да бъде заменено. Друг е въпросът, че липсват твърдения и данни, че по отношение на експерта има влезли в сила административни респ. съдебни актове, с които се установяват извършени от същия нарушения на ЗУТ, което евентуално би могло да влияе върху изводите за компетентността на същия в съответната сфера.

Като е съобразил, че изготвената експертиза е обоснована и в пълнота отговаря на поставените й въпроси, съдът е кредитирал изводите в заключението на вещото лице, видно от които с процесния проект за ремонт на покрив няма предвидени издатини в нарушение на чл. 92 ал.1 от Наредбата, доколкото ремонтираният покрив се разполага в допустимия покривен обем, образуван от покривната плоскост от 45 градуса, плюс допуск за издатини до 70 см, мерно успоредно на плоскостта от 45 градуса, съотв. не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 92 ал.2 от Наредбата  доколкото страничните калкани на сградата не граничат със странична регулация. Видно от изводите на вещото лице не е извършено и надстрояване , доколкото с проекта не се променя етажността на сградата и не се променя височината на билото, оформено като северна калканна стена на сградата.

С оглед на изложеното, съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява , че извършеното деяние е несъставомерно такова, доколкото с изготвения инвестиционен проект не са нарушени нормите на чл. 92 ал.1  и ал.2 от Наредбата и на чл. 108 ал.1 от ЗУТ.

Поради изложените съображения, съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е Ш  И:

           

                       

ОТМЕНЯ НП  № В-1812-02-897/23.08.2019 г. на Началника на РДНСК – Североизточен район, с което на К. К.-П.     на основание чл. 232 ал.4 т.2 пр.1 от ЗУТ  й  е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.92 ал.1 и ал.2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/ и чл. 108 ал.1 от ЗУТ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..

 

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- В.: