РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Силистра, 29.10.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на заместник-окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Силистра Ивелин Чафаланов разгледа КАНД № 84 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 140 / 22.07.2021 г. по АНД № 113 / 2021 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № В-0045028 / 07.12.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра.
Касаторът „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец", ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52 – 54, моли съда да отмени горепосоченото решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.
Ответникът Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № В-0045028 / 07.12.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, на касатора, на основание чл. 45, ал. 1 ЗПК, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Нарушението е описано от административнонаказващия орган, както следва: „[...] проверка на 27.08.2020 г. [...] извършена по повод постъпила жалба [...] относно сключен с "Ти Би Ай Банк" ЕАД договор за потр. кредит № ********** на 10.06.2020 г. [...] Общият размер на кредита е 11910,65 лв. и включва усвоен от потребителя кредит в размер на 7520,00 лв., застрахователна премия в размер на 3114,51 лв. и такса оценка на риска в размер на 1276,14 лв. [...] Кредиторът "Ти Би Ай Банк" ЕАД е нарушил разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като на 10.06.2020 г. е сключил с жалбоподателя типов договор за предоставяне на потр. кредит № **********, в чийто чл. 7, т. 1 е поместил клауза, изискваща заплащането на такса за оценка на риска за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Нарушението е извършено в гр. Силистра, ***
Районният съд е потвърдил наказателното постановление, приемайки, че с издаването на последното не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи основания за отмяна. Ключовите мотиви на въззивното решение са следните: „[...] В сключения договор за кредит, таксата е определена като такса за "оценка на риска". Тази оценка се извършва от кредитора и то за всички кандидатстващи за кредит, а се събира само от тези, които са били одобрени при сключването на договора. [...] На следващо място, самата оценка на риска не може да се приравни на услуга, предоставена на потребителя във връзка с кредита. Напротив, това е дейност изцяло извършвана от служителите на кредитора и насочена към събирането на информация за вземане на правилно решение дали да предостави или не кредит на конкретния заявител и в никакъв случай не представлява ползвана от него услуга. [...] така начислената такса не попада в хипотезите на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, а прикрива такса за усвояване и управление на кредита, събирането на която е забранено съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Несъобразяването с посочената забрана и начисляването на такса, която по съществото си е такса за управление и усвояване на кредита, е скрепено със санкцията на чл. 45, ал. 1 от ЗПК“.
Изложените в касационната жалба доводи са неоснователни. 1/ Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган да тълкуват процесния договор за кредит е обхваната от тяхната компетентност по чл. 55 ЗПК за установяване, респ. за санкциониране, на административни нарушения по ЗПК. Ако беше вярно обратното, т.е. ако те не биха имали правомощията да тълкуват договор, съдържащ нарушения на ЗПК, то тогава би била налице пречка за упражняването на възложената им от закона административнонаказателна компетентност, което е немислимо. Нищо общо нямат с тази компетентност правомощията на Комисията за защита на потребителите по чл. 148 ЗЗП, тъй като въпросните правомощия касаят не санкционирането, а предотвратяването и отстраняването на административни нарушения. Разпоредбата на чл. 20 ЗЗД също не определя нечия изключителна компетентност по тълкуване на договорите, а само дава обща насока за тълкуването им. 2/ Спорната такса, означена в процесния договор за кредит като „такса за оценка на риска“, е всъщност оценка на кредитоспособността на потребителя. Тази оценка е необходима предпоставка за сключване на договора за кредит (арг. чл. 16, ал. 1 ЗПК); следователно тя се явява предпоставка и за усвояване кредита. Ето защо, събирането на такса за осъществяването на въпросната предпоставка следва да се квалифицира като такса за усвояването на кредита. Това заключение се подкрепя и от установения с въззивното решение факт, че оценка на риска се извършва от касатора по отношение на всички кандидатстващи за кредит, а такса за оценка на риска се събира само от лицата, които сключват договор за кредит. Следователно таксата е обвързана не само с това дали се извършва оценка на риска, но и с това дали кредитът се усвоява, което я превръща в непозволената от закона такса. 3/ По всички останали въпроси настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (в редакцията, предхождаща ДВ № 109 / 2020 г.) към мотивите на обжалваното решение.
Предвид на изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За последното няма основание да бъде определяно над минимума от 80,00 лв. по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 63, ал. 3 ЗАНН (в редакцията, предхождаща ДВ № 109 / 2020 г.).
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (в редакцията, предхождаща ДВ № 109 / 2020 г.), съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140 / 22.07.2021 г. по АНД № 113 / 2021 г. на Силистренски районен съд.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата 80,00 (осемдесет) лв., представляваща разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.