Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 27. 03. 2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 211 по описа за две хиляди и седемнадесета година, и за
да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 97 от 05. 01. 2017 г. по гр. д. № 571/2015
г. по описа на Районен съд – гр. Сливница е признато за установено, че ответникът
Н.ч. „Д.– ..”*** сумата
от 3 170. 51 лева – главница, и
сумата от 287.52 лева – лихва, или общо в размер на 3 458.03 лева,
представляваща дължими и неизплатен ТБО за 2013 г. и 2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2015
г. до окончателното й изплащане. За разликата до пълния предявен размер, касаещ главница на стойност от 306.97 лева, искът е
отхвърлен. Със съдебния акт в тежест на ответника са възложени разноските по
производството, сторени от ищеца, в общ размер от 920 лева.
Срещу така постановеното решение в частта, в която
исковете са уважени, е депозирана въззивна жалба от ответника, в която се излагат съображения
за необоснованост и неправилност на крайния съдебен акт, постановен от районния
съд. Във въззивната жалба се излагат доводи, че
районният съд е постановил решението си в противоречие с материалния и
процесуалния закон, като е приел, че общината е престирала
услугата по сметосъбиране за исковия период. Оспорена е законосъобразността на
акт за установяване на задължение № 0001 – 1817.03.2015 г. по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване
на друго решение по съществото на спора, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира се присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страсна е
подала отговор на въззивната жалба, оспорвайки същата.
С определение
на въззивния съд от 23.03.2017 г. по исковата молба е
била оставена без движение за уточняване падежите на главните задължения – за
такса битови отпадъци, както и периода на претендираната
лихва за забава.
С молба от 20.04.2017 г. ищецът е изпълнил тези
указания.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни правни норми.
Районният съд е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за
изпълнение, издадена в полза на ищеца по реда на чл. 417 ГПК.
В заявлението, при очертаване основанието на
предявеното вземане, заявителят е навел фактически твърдения, че е налице
неизпълнение на задължение на читалището да погаси чрез плащане публично
вземане на общината за такса битови отпадъци за 2013 г. и 2014 година. Като
документ по чл. 417, т. 1 ГПК е представил акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 ДОТПК № 0001 – 1/17.03.2015 г., който е влязъл в сила на
07.11.2018 г., след като жалбата на Н.ч. „Д.– 1.” против него е отхвърлена с
влязло в сила решение, постановено по адм. д. №
961/2017 г. по описа на Административен съд София – област.
О.Д. е предявила против Н.ч. „Д.– ..” иск за
установяване съществуването на паричните вземания, удостоверени в заповед за
незабавно изпълнение от 13.05.2015 г., издадена по ч. гр. д. № 242/2015 г. по
описа на РС – гр. Сливница, а именно 3 170. 51 лева – главница, представляваща дължима сума за такса
битови отпадъци за 2103 г. и 2014 г., както
и сумата от 287.52 лева – лихва за забава за периода от 01.07.2013 г. до
17.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2015 г. – датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение - до окончателното й изплащане.
От представените декларации по чл. 14 от ЗМДТ и
заключението на изслушаната в производството пред районния съд
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е подал декларации
по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък на недвижимите имоти, както следва: с вх.
№ …………/………… г. за имот парт.
№ ………. с адрес гр.
Д., ул. „А. С.“,
представляващ сграда; вх. № …………./………….. г. за имот парт.
№ ………. с адрес гр.
Д.,
представляващ сграда; вх. № …………../………… г. за имот парт.
№ ………… с адрес гр.
Д.,
представляващ сграда. На база декларираната отчетна стойност на сградите е бил
определен размерът на дължимите ТБО за 2013 и 2014 година. С протокол №
13/19.12.2012г. на ОбС – гр. Д. е бил определен размерът на таксите
за 2013 година. В т. 5.2 от цитирания протокол и на основание чл. 8 от Наредба
№ за определяне и администриране на местните такси, всички читалища на
територията на О.Д. следва да заплащат ТБО в размер на 50% от стойността на
дължимата такса. На основание декларираната отчетна стойност ТБО за имот
партиден № ………… е
определена стойност в размер на 957 лева. Върху тази сума е начислена лихва в
размер на 166.61 лева, като според вещото лице лихвата следва да е в размер на
150.03 лева. За имот № ……….., е определена стойност в размер на
74.51 лева и лихва от 11.70 лева, а за имот № ……….. такса в размер на 75 лева и лихва
от 11.76 лева. За 2014 г. е начислена ТБО съобразно Протокол № 13/14.12.2013г.
и Решение № 296 на ОбС – гр. Д. Според т. 3 и на
основание чл. 8 от Наредба № за определяне и администриране на местните такси
всички читалища на територията на о.Д. намалението от 50% върху ТБО се ползва
от потребителите на услугата при условие, че същите нямат задължения към о.Д.
Предвид факта, че ответникът не е бил заплатил задълженията си за предходната
година, били начислени задължения в пълен размер както следва: за имот № ………… – 1 914
лева, върху която сума е начислена лихва в размер на 106.02 лева, като според
вещото лице лихвата следва да е в размер на 105.76 лева, за имот № 7…………. – не е начислена ТБО поради факта,
че сградата се е саморазрушила, а за имот № …………….е начислена
ТБО в размер на 150 лева и лихва върху тази сума от 08.58 лева, като според
вещото лице лихвата следва да е в размер на 08.27 лева. В обобщение се сочи, че
задължението на ответника за неплатени ТБО за 2013 г и за 2014 г. възлиза общо
в размер на 3170.51 лева – главница, и 287.52 лева – лихва, или общо в размер
на 3458.03 лева.
От показанията на свидетеля Р. Д., разпитан в производството пред
районния съд, се установява, че служители на читалището ежедневно почиствали
сградата, в която се намирало то, и терена около нея.
От показанията на свидетеля Л. С., ръководител отдел „Чистота“ при о.Д. разпитан в производството пред
районния съд, се установява, че през 2013 г. и 2014 г. общината е извършвала дейност
по сметоизвозване в централната градска част, където
е разположена и ползваната от ответника сграда, на гърба на която били
поставени контейнери за смет, които по-късно били преместени на отстояние от 30 – 40 метра.
При горните факти съдът
обоснова следните правни изводи.
Съгласно нормата чл. 64, ал.1 ЗМДТ таксата за битови
отпадъци се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на
ползване – от ползвателя, като за имот - държавна или общинска собственост,
данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.
В случая ответникът като ползвател на имота е адресат
на задължението по чл. 64, ал. ЗМДТ. Задълженията
за заплащане на такса битови отпадъци за недвижимите имоти са публични по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Съобразно заключението на вещото лице
следва да се приеме, че претендираният размер е този,
който е определен по законова делегация от компетентните общински органи.
Възражението, че в исковия период ищецът не е престирал
услуга по сметосъбиране и сметоизвозване е
неоснователно. Обратното се установява от събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля С.
По изложените съображения решението на районния съд
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба трябва да бъдат присъдени разноските по
водене на делото пред настоящата инстанция, а именно – сумата от по 600. 00
лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВРЪЖДАВА решение № 97 от 05. 01. 2017 г. по
гр. д. № 571/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, В ЧАСТТА, в която исковете са уважени,
както и в частта за разноските.
В останалата част решението е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА Н.ч. „Д.– ..”, ЕИК: ………, да заплати на о.Д. ЕИК: ………, сумата от 600.
00 (шестстотин) лв. – разноски по водене на делото пред въззивната
инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.