Р Е Ш
Е Н И Е
№ 264/08.06.2021 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Петя Видова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 213 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба подадена от Х.Д.Х. с ЕГН * *** чрез
надлежно упълномощения адвокат Л. А. ***, партер, офис 11 против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-0996-000074 от
08.03.2021год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана,
упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР –
Монтана, с която на основание чл.171, т.1, буква „б” от ЗДвП му е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ – „временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца”. Отнето е СУ МПС №********* и контролен талон №6258819, за
установено с АУАН серия GA №357695 от 07.03.2021год., административно нарушение по
чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП.
В жалбата по същество не се оспорва описаната в заповедта
фактическа обстановка, а се излагат доводи за издаване на заповедта в нарушение
на целта на закона и принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като се твърди,
че към датата на връчване на заповедта на жалбоподателя на 16.04.2021г. по
отношение на него е постановено Определение с което е одобрено постигнато споразумение
за извършено престъпление по НОХД №327/2021г. на РС – Монтана, по което е лишен
от правото да управлява МПС за срок от една година, като е зачетено и времето
от отнемане на СУ МПС от 07.03.2021г. когато е съставен АУАН и е отнето същото.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява
от надлежно упълномощения адвокат Л.А. от МАК. По съществото на делото счита,
че същото е лишено от предмет с оглед представената заповед на Началник сектор
„ПП” при ОД МВР Монтана от 25.05.2021 г., с която е отменена процесната
заповед, като моли за прекратяване на делото, поради липса на предмет. Твърди,
че не са дали повод за образуване на делото поради което претендира сторените
разноски. Алтернативно моли за отмяна на заповедта, тъй като същата е
незаконосъобразна по доводи изложени в жалбата, като издадена в нарушение на
целта на закона и принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Претендира сторените
по делото разноски по представен списък.
Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Монтана, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмо с което е
изпратена административната преписка оспорва жалбата като неоснователна и моли
за потвърждаване на издадената заповед. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
По допустимостта:
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0996-000074
от 08.03.2021год. издадена от Началник група „Пътна полиция” при ОДМВР –
Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на
ОДМВР – Монтана е индивидуален административен акт, жалбата срещу който е
предявена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.15 от
делото) от лицето - адресат на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право
да оспорва акта, доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права
и законни интереси. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
неговото издаване. Видно от оспорената заповед същата е издадена „..до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца..“, след като с влязло в
законна сила Определение имащо последици на влязла в сила присъда е решен
въпроса за отговорността, видно от мотивите на последвалата Заповед №301з-11223
от 25.05.2021г. на Началник сектор „ПП“, тъй като в случая не се касае за липса
на предмет по делото, а за решен въпрос относно отговорността, предвид факта, че оспорената ЗППАМ се прилага под прекратително условие „..до решаване…“
то жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено
копие от административната преписка и са изискани допълнителни писмени
доказателства по отношение на влязлото в законна сила Определение с което е
одобрено постигнато споразумение за извършено престъпление по НОХД №327/2021г.
на РС – Монтана имащо последици на влязла в сила присъда.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С оспорената в настоящето съдебно производство заповед
№21-0996-000074 от 08.03.2021год. издадена от Началник група „Пътна полиция”
при ОДМВР – Монтана, на основание чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца" отнети са СУ МПС №********* и
контролен талон №6258819. От фактическа страна заповедта е мотивирана с
констатациите в съставен на жалбоподателя АУАН серия GA №357695 от
07.03.2021год., за това, че на 07.03.2021год. около 00,20часа в гр.Монтана на бул.“А***
Стамболийски“ с посока на движение от улица „Д*** П*** “ към КПП - Враца, като
водач на МПС – лек автомобил марка „А*** ”, модел „А4” с рег. №М*** негова
собственост, употребил алкохол установен с техническо средство „А*** 7510” с фабричен
номер ARNA 0155, който отчел 2,52 промила алкохол в издишания от водача въздух.
Тези обстоятелства се установяват от представения АУАН серия
GA №357695 от 07.03.2021год. на л.16 от делото, с който на жалбоподателя е
повдигнато административнонаказателно обвинение за извършено административно
нарушение на чл. 5, ал.3,
т.1 от ЗДвП за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. АУАН е връчен на Х.Д.Х. лично и
без отразени възражения по него.
За установяване съдържанието на алкохол е издаден и талон за
медицинско изследване №0063124 от 07.03.2021г. връчен на жалбоподателя. Видно
от приложения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества приложение
№4 към чл.14, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, жалбоподателя е отказал да даде кръвна проба.
Във връзка с установената концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда в издишания въздух на жалбоподателя е образувано и приключило бързо
досъдебно производство за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, по
което с влязлото в законна сила Определение е одобрено постигнато споразумение
за извършеното престъпление по НОХД №327/2021г. по описа на РС – Монтана имащо
последици на влязла в сила присъда, по която на осн. чл.343г във вр. чл.37,
ал.1,т.7 от НК жалбоподателя е лишен от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, като е зачетено времето през което му е било отнето СУ МПС от 07.03.2021г.
По делото е приложено писмо от РП – Монтана и сектор „ПП“
при ОД МВР гр.Монтана на л.26, 27 от делото от които се установява, че
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е изпълнено на
24.03.2021г. с начало на наказанието от 07.03.2021г.
Приложена е и Заповед №301з-11223 от 25.05.2021г. на
Началник сектор „ПП“ издадена във връзка с влязлото в законна сила Определение
за одобряване на постигнато споразумение по НОХД №327/2021г. по описа на РС –
Монтана и приведено в изпълнение наложено наказание „лишаване от право да
управлява МПС“
От приложената по делото справка за нарушител Х.Д.Х. с ЕГН *
*** има издадено СУМПС №********* от 14.09.2017год. със срок на валидност до 14.09.2027год.,
което със съставянето на оспорената ЗППАМ е отнето, ведно с контролния талон.
С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по
делото са приложени Заповед №301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР –
Монтана за оправомощените длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на
ПАМ по чл.171 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП, където в т.3 са посочени Областните дирекции на МВР.
Приетите по делото писмени доказателства, представляващи
съдържание на административната преписка не са оспорени от жалбоподателя.
В жалбата и по съществото на делото се оспорва заповедта
като издадена в нарушение на целта на закона и принципа за съразмерност по чл.6
от АПК
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на
чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. Предназначението на ПАМ с
превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.:
чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с
правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП), като двата
акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение.
Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни
последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност
като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи
се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на
държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване
на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни
задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни
правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С
налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма
и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Ето защо и няма
нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане на
административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП. По
смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна
мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172,
ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност
видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г., издадена от директора
на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.2 на тази заповед началник сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред
оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171
от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз
основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП.
Следователно заповедта е издадена от териториално и материално компетентен
орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК
В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на
обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на
административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с
оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по
чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически основания за
издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства - управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по
надлежния ред, обосновават наличието на материално правните предпоставки за
налагане на процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква
"б" от ЗДвП. Налице е както текстово, така и цифрово изписване на
извършеното нарушение послужило като фактическо основание за издаване на
оспорената ЗППАМ за която по същество не се спори.
Съгласно чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
спрямо водач, за който се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или даде биологични проби за
химическо изследване се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от
18 месеца.
При тази законова
регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на
мярката е установяване управление на МПС от водач и концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена при проверка с техническо средство и/или
медицинско изследване т.е. по надлежния ред визиран в Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози. В случая с техническо средство А*** 7510
с фабричен номер ARNA 0155 е отчетено 2,52 промила алкохол в издишания от
жалбоподателя въздух.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК съответствието
на административния акт с материалния закон се преценява към момента на
неговото издаване.
Правилно установеното управление на МПС, след употреба на
алкохол над 0,5 промила установено с годно техническо средство, е бил
квалифициран от началник сектор „ПП“ при ОД на МВР - Монтана като основание за
налагане на предвидената в чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП
принудителна административна мярка.
Нарушението на водача следва да е констатирано със съставяне
на АУАН от компетентни длъжностни лица, който, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Такъв акт е
съставен на жалбоподателя в негово присъствие и му е връчен лично без
възражения при съставянето му. С акта е било установено съставомерно по смисъла
на ЗДвП нарушение, което по същество не се оспорва. Още повече, че съставения
АУАН се ползва с материалната доказателствена сила по чл.179 от ГПК която не е
оборена от жалбоподателя.
В рамките на настоящото производство не се решават въпросите
за извършеното административно нарушение, вменената наказателна отговорност и
съставомерността на нарушението, респ. на престъпното деяние на жалбоподателя.
Към момента на издаване на ЗППАМ по чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП е
достатъчно установяване със съответния АУАН на нарушение по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП. Въпросите относно наложеното след издаване на заповедта наказание с
Определение имащо последици на влязла в сила присъда по която на осн. чл.343г
във вр. чл.37, ал.1,т.7 от НК по което жалбоподателя е лишен от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, като е зачетено времето през което му е
било отнето СУ МПС от 07.03.2021г. е по същество решаване на въпроса за
отговорността до който момент има действие и оспорената заповед за прилагане на
ПАМ, за която впоследствие е налице и нарочна заповед за отмяна след получаване
на определението за изпълнение на наложеното наказание. Срокът на действие на
временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на
правна норма. Наличието или не на приключило наказателно производство за
деянието, чието преустановяване се цели посредством прилагане на определена
принудителна административна мярка, е без значение за валидността,
процесуалната и материална законосъобразност на процесната заповед за налагане
на принудителна административна мярка. Иначе казано наличието на приключило
досъдебно производство за извършеното от него престъпление от общ характер е
без правно значение относно законосъобразността на заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за
правоуправление.
Съдът намира, че материалният закон е приложен в точния му
смисъл, както и с неговата цел. Мярката е с превантивен характер и цели
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като
следва да се има предвид, че същата не съставлява вид административно
наказание.
По тези съображения съдът намира процесната ПАМ за приложена
в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на
движението по пътищата, чрез отнемане на СУМПС на водач, управлявал МПС - то, след
употреба на алкохол до решаване на въпроса за неговата отговорност. Именно с
оглед ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване
положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171,
т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до
решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18
месеца".
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за
форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни
разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а жалбата против нея е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д.Х. с ЕГН * *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №21-0996-000074
от 08.03.2021год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на
ОДМВР – Монтана, с която на основание чл.171, т.1, буква „б” от ЗДвП му е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца”, отнети са СУ МПС №********* и контролен талон
№6258819, за установено с АУАН серия GA №357695 от 07.03.2021год.,
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.172,
ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: