№ 208
гр. София, 06.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600304 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, вр. ал.1, във вр.
чл.248 ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура –
гр.П. срещу протоколно определение от 26.04.2022 г. на Районен съд – гр.П.,
постановено по НОХД № 55/2022 г. по описа на същия съд, с което на
основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от НПК е прекратено
съдебното производство по посоченото дело и последното е върнато на
Районна прокуратура – гр.П. за отстраняване на допуснато на досъдебното
производство процесуално нарушение.
В частният протест на прокурора от Районна прокуратура – гр.П. се
твърди, че атакуваното определение на първостепенния съд е неправилно и
необосновано, поради което се претендира неговата отмяна. В подкрепа на
това оплакване, не се излагат никакви конкретни доводи и съображения в
протеста.
Срещу така депозираният частен протест е постъпило възражение по
реда на чл.342 ал.2 от НПК, от адвокат П. Н. – защитник на подсъдимия Н.
СТ. П.. В същото се сочи, че атакуваният съдебен акт следва да бъде
потвърден, тъй като е постановен при спазване на изискванията на
процесуалния закон. От своя страна защитникът сочи, че правото на защита
1
на подсъдимия П. е било сериозно нарушено в хода на първата фаза на
процеса, тъй като същият е бил лишен от възможността да научи в
употребата на точно какво количество алкохол в кръвта /точната
концентрация/, е обвинен да управлява МПС към момента на деянието.
Развиват се и съображения за наличие на противоречие между
обстоятелствената и диспозитивната част на внесения за разглеждане в
първия съд обвинителен акт, довело до неяснота и относно времето на
извършване на деянието.
С. окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частните
протести и частната жалба на пострадалия, както и с материалите по делото, и
след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира
следното:
Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по
повод внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – гр.П., с който е
повдигнато обвинение срещу Н. СТ. П. за извършено престъпление по
чл.343б ал.2, вр. ал.1 от НК.
За да постанови горепосоченото определение в проведеното по реда на
чл.248, вр. чл.247а ал.2, т.1 от НПК разпоредително заседание, състав на РС
П. е приел, че в хода на проведеното по делото досъдебно производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиненото лице. Приел е в
частност, че това нарушение касае пропуск на органите на досъдебното
производство да назначат съдебномедицинска експертиза, която базирайки се
на данните по делото, да даде заключение за точната концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия към 15,15 часа на процесната дата 15.12.2021
г.
Според настоящият състав на въззивния съд, тези решаващи изводи на
първоинстанционния съд са неправилни и незаконосъобразни. Въззивният
съд не споделя виждането на първостепенния за допуснати в хода на
досъдебната фаза на процеса, съществени процесуални нарушения, които да
рефлектират на правата на обвиненото лице. В частност - въззивната
инстанция категорично не може да се съгласи с аргументите на районния съд,
че констатирани по разследването пропуски при събиране на доказателствени
материали, съществено накърняват процесуалните правила и налагат връщане
2
на делото в предходната му процесуална фаза, за отстраняването им.
Практиката на касационната съдебна инстанция, застъпена и в т.1 от ТР
№2/2002 г. на ОСНК на ВКС е категорична, че процесуалните нарушения,
допуснати при събирането и проверката на доказателствата, не съставляват
основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на прокурора. Това разрешение намира своето основание в процесуалното
принципно положение, че съдебното производство е главна /централна/ фаза
на наказателния процес и не съществува никаква пречка необходимите
процесуални действия по събирането и проверката на доказателствените
материали, да бъдат извършени в хода на съдебното следствие, като бъдат
събрани нови доказателства или ако са допуснати нарушения при събирането
на някои от наличните, тези доказателства да бъдат надлежно
/законосъобразно/ събрани, както по искане на страните, така и по почин на
съда. На плоскостта на конкретния казус изложеното означава, че не
съществува пречка от процесуално естество, а напротив – разпоредбата на
чл.18 от НПК изрично поставя изискване в тази насока, съдът да обоснове
решението си по делото, с доказателствени материали, които е събрал и
проверил непосредствено, т.е. няма пречка ако решаващия съд прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо назначаването на
съдебномедицинска експертиза с посочените задачи, да допусне
изслушването на такава. Аргумент за това, че нарушенията и пропуските,
свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на
доказателствените материали в първата фаза на процеса, не могат да бъдат
разглеждани като съществени нарушения на процесуалните правила,
налагащи връщане на делото в тази процесуална фаза, въззивният съд намира
и в разпоредбата на чл.248 ал.4 от НПК, предвиждаща забрана този въпрос да
бъде поставян на обсъждане в разпоредителното заседание по делото.
Извън гореизложеното, въззивната инстанция следва да отбележи, че не
констатира допуснати, както в хода на досъдебната фаза на настоящия
процес, така и при изготвянето на крайния за тази фаза процесуален акт,
съществени процесуални нарушение, които да ограничават правата на
обвиняемия или на пострадалото от престъплението лице. Внесеният за
разглеждане в съда обвинителен акт отговаря на изискванията, визирани в
чл.246 от НПК и не се наблюдават отклонения от предписанията, дадени с ТР
№ 2/2002 г. на ОСНК.
3
С оглед на всичко гореизложено въззивният съд приема, че атакуваното
определение е незаконосъобразно, доколкото първоинстанционния съд
неправилно и в противоречие със закона е приел наличие на допуснато на
досъдебното производство съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия П., предвид на което на
основание чл.249 ал.1 и 2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК е прекратил съдебното
производство и върнал делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо,
контролираното по въззивен ред определение следва да бъде отменено и
делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на производството по
него.
Воден от горното, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение от 26.04.2022 г. на Районен съд – гр.П.,
постановено по НОХД № 55/2022 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.П. за продължаване на
производството по него, от стадия на разпоредителното заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4