Р Е Ш
Е Н И Е
19.03.2020г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
13 февруари 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветонава
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 1379 2019
дело № по описа за година.
Производството
по делото е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Инициирано е по депозирана жалба на С.И.Г., с ЕГН **********,*** против Наказателно постановление №19-0348-000475 от 18.07.2019г., издадено от Началника на РУ- Дупница към ОДМВР – Кюстендил, с което за извършено административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750,00 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
В подадената жалба жалбоподателят релевира, че НП е издадено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че при съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното НП актосъставителят и АНО са допуснали нарушение на чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН като не са описали нарушението и обстоятелствата, при което то е било извършено, с което се ограничава правото му на защита. Счита, че АУАН е съставен и връчен в нарушение на императивните разпоредби на чл. 40 и чл. 43, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Твърди, че НП е явно несправедливо и противоречи на закона, поради което моли то да бъде отменено като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не е взел становище по делото.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е становище, от което е видно, че не възразява да се даде ход на делото, както и да бъдат разпитани свидетелите. Посочил е, че следва да бъде изискана справка за техническо съответствие на техническо средство „Радар TR4D №563“, с което е установена инкриминираната скорост на посочената дата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Районен съд – Дупница, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа страна, че:
На 03.05.2019г. около 14.53 часа с техническо средство Трафик Видео контрол TFR1-M с Радар TR4D №563 било установено, в гр. Дупница, ул. „Самоковско шосе“ в посока гр. Самоков, движение на лек автомобил с марка „Мерцедес Е 200“, с рег. № Е 8118 КХ, със скорост 108км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч в населено място. Установено е, че заснетото превозно средство е собственост на юридическо лице, като представител на това юридическо лице е Радослав Сабинов Ревански. В писмена декларация /във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП/ същият е предоставил информация, че към датата и часа на установеното нарушение превозното средство е управлявано от С.И.Г.. На база тази декларация и след изпратена покана до жалбоподателя, на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН на същия му е съставен АУАН. Възражения срещу съставеният АУАН не са депозирани в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето, сочено като нарушител.
Въз основа на АУАН, на 18.07.2019г. е издадено обжалваното Наказателно постановление №19-0348-000475 като при издаването му АНО възприема изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка и на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложил на С.И.Г. административно наказание „глоба“ в размер на 750,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
От приложената към АНП Заповед №81213з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на МВР, приета като доказателство по делото, се установява материалната компетентност на издалия процесното атакувано НП, а именно съгласно т.1.3. и 2.8. – на началника на РУ- Дупница да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, както и тези на контролните органи, констатирали процесното нарушение.
Изложената фактическа обстановка се установи от предоставените по делото писмени доказателства, както и приложеният снимков материал от заснет клип №1995 с техническо средство Трафик Видео контрол TFR1-M с Радар TR4D №563. Така приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал.15 от ЗДвП, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в АНП и като такова и приобщено по съответния ред по делото.
С оглед установяване на обективната истина по делото е предоставена справка за техническо съответствие на техническо средство Трафик Видео контрол TFR1-M с „Радар TR4D №563“, с което е установена инкриминираната скорост на посочената дата.
Съдът кредитира с доверие и приема като достоверни показанията на разпитания в качеството на свидетел – актосъставителя С.Ш., за обстоятелствата, свързани с установяване на твърдяното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и съставяне на АУАН.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на МПС е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за МПС от категория Б за населено място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, нова се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 50км/ч, водачът се наказва с глоба в размер на 700лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5км/ч превишаване над 50км/ глобата се увеличава с 50 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо. От предоставения по делото снимков материал от клип №1995, направен с техническо средство Трафик Видео контрол TFR1-M с радар TR4D №563, става ясно, че жалбоподателят се е движил с 108км/ч при ограничение от 50км/ч в населено място и е отчетено превишение на скоростта с 58км/ч. От това следва, че наложеното наказание на жалбоподателя e справедливо и съобразено с разпоредбите на закона.
При съставяне на АУАН и издаване на НП съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяната на последното. При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията визирани в разпоредбите на чл.42 и 57 от ЗАНН. В АУАН и издаденото въз основа на него НП е вписана дата, час и място, където е извършено нарушението, направено е описание на конкретното нарушение, посочена е законовата разпоредба, която е била нарушена виновно
В тази насока
следва да се отбележи от материалноправна страна, във връзка с възражението,
изрично релевирано в подадената жалба /че
и в АУАН, и в НП не е посочено кога и къде е извършено нарушението/, че
фактическите констатации, изложени в
АУАН, проверени впоследствие и от съда с допустими доказателствени средства се
установява по недвусмислен и категоричен начин относно факта, че е извършено
деяние на посочени дата и място, а именно че на 03.05.2019г. около 14.53 часа с
техническо средство Трафик Видео контрол TFR1-М било установено, в гр. Дупница, ул. „Самоковско шосе“ в
посока гр. Самоков, движение на лек автомобил с марка „Мерцедес Е 200
компресор“ с рег. № Е 8118 КХ, със
скорост 108км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч в населено място, а
движението на посочения автомобил било заснето с техническо средство Трафик
Видео контрол TFR1-M с
Радар TR4D №563 в клип
№1995, съставляващо нарушение по
чл.21,ал1 от ЗДвП. На това място следва изрично да бъде отбелязано, че в
конкретния случай е безспорно заснемането на процесното нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Съдът следва да отбележи, че общият ред за съставяне на АУАН и издаване на НП създава много по-големи процесуални възможности и гаранции за защита на правата на нарушителя, вместо ускорената процедура по издаване на електронен фиш, поради което съдът приема, че правилно наказващият орган е издал процесното НП, като приема, че при тази процедура не са били нарушени процесуалните права на нарушителя.На следващо място, както вече бе посочено, не буди съмнение и въпросът за авторството на деянието, след като е доказано обстоятелството, че на процесната дата процесният автомобил, с който е извършено нарушението е бил управляван от жалбоподателя, който без значение дали е негов собственик има качеството водач по смисъла на ЗДвП, оттам е и годен субект на нарушение. В съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността именно на жалбоподателя по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, като по отношение вида и размера на административното наказание, наказващият орган не е разполагал с възможност за преценка при неговата индивидуализация. В конкретната хипотеза размерът на глобата е поставен в зависимост от превишението на максимално допустимата скорост, което в случая е над 50 км.ч. или 58 км.ч. ,при което размера на глобата правилно е определен на 750,00 лв., а лишаването от правоуправление е фиксирано в размер- за срок от 3 месеца. От приложените и приети от съда доказателства се установява, че ограничението на скоростта в участъка е било 50км/ч., поради обстоятелството, че автомобилът е управляван в населено място. Ето защо настоящия състав на съда приема, че правилно наказващия орган е индивидуализирал вида и наложил размера на наказанието. Изхождайки от тежестта на нарушението, както и от това, че нарушението е извършено в населено място със скорост многократно надвишаваща допустимата, изключително тежките последици които биха могли да възникнат в следствие на нея и би създало опасност за останалите участници в движението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че нарушението е извършено виновно, нарушителя е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал неговото извършване, същото е доказано по несъмнен начин, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.
С оглед на изложеното, настоящият състав на съда прие, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Дупнишки районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0348-000475 от
18.07.2019г., издадено от Началника на РУ- Дупница към ОДМВР – Кюстендил, с
което за извършено административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП на С.И.Г., с ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 750,00 лева, както и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет
дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: